Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (64)

Единадесета глава

Върнах се при еднопосочния прозорец, за да следя как напредва операцията.

Тя лежеше в кротка голота, без да усеща какво става с нея.

Прахд си вършеше работата с бързи и ловки движения. Незнайно защо направи какви ли не измервания с какви ли не прибори и сонди, записваше всичко в таблица. Отвори грамаден том и свери нещо. Зърнах страницата — отгоре беше написано „Манко“. Е, прав беше. Тя произхождаше от Манко.

Обърна се към мен и ми даде знак да изляза в коридора. Срещнахме се там. Той ми показа книгата.

— Дамата принадлежи към аристокрацията на Аталанта.

Кисело си отбелязах на ум, че тя пак стана „дамата“.

— Да — потвърдих.

— Това обяснява всичко.

— Кое? — раздразнено попитах аз.

— Съвършенството. Тя е продукт на десетки хиляди години подбор. Аристократите са сключвали брак само с най-умните и красивите извън своя кръг. Вие разбирате ли, че нейната…

О, Богове, спестете ми речите на специалист, оседлал любимата си тема като буен кон!

— Ти ще я правиш ли тази операция или не?

— Само исках да знаете, че се бъркате в живота на аристокрацията. Нали разбирате, че за това дават смъртна присъда?

— Казах ти вече! — застърга гласът ми. — Официално тя не съществува! Ако я заколиш, никой с нищо няма да те накаже.

Той се върна в операционната. А аз се върнах до прозореца. Прахд се наведе и отблизо огледа глезените й. После огледа и китките. Изви глава към мен и кимна. Най-после се убеди.

Знаех какво е видял. Когато държат някого седмици наред окован в електрически белезници на ръцете и краката, те оставят бледи белези от изгаряне. А нея сигурно са държали в окови с месеци — след ареста, при прехвърлянето й на Волтар и по време на процеса, преди Апаратът да я прибере. Значи и тя имаше белезите.

Прахд се залови на работа. Забърка своите „клетъчни супи“. Обработи белега над веждата и след малко стерилизира двете следящи устройства, после ги имплантира. Покри ги с костна и тъканна паста, освети мястото с катализатор на заздравяването.

Зае се с белезите на глезените и китките. Някак не ми харесваше маниерът му на работа. Вършеше всичко с плавните движения на художник, накланяше глава и оглеждаше резултата. Тъп „бибипец“!

Насочи нови светлини към глезените и китките, после затършува за още белези и петна по кожата. Откри някакви отдавнашни следи от одиране по ребрата отдясно, под гърдата — вероятно от ноктите на някой див звяр, който е дресирала. Погрижи се за тях. Намери малки белези от изгаряния по лявото й бедро. За тези знаех от какво са — „жилото“ на Ломбар. Оправи ги. После огледа навсякъде голото й тяло с някакъв уред. Не намери други задравели рани.

Превърза обработените места и аз си въобразих, че това е всичко.

Но не! Взе комплект малки инструменти и се зае с върховете на пръстите й. Не можех да схвана с какво се занимаваше. Най-сетне проумях. Той й правеше маникюр!

И то като истински майстор. След това мина откъм стъпалата й, за да направи и педикюр! Също както трябва.

Помислих, че сега вече трябва да привършва. Но не! Измъкна друг комплект инструменти. Отвори устата й и представете си само, започна да чисти и излъсква зъбите й!

Няма спасение от идиотите! И без да прави усмивката й ослепително ярка, беше си достатъчно смъртоносна!

Все пак и това мина, той освободи челюстите й и отстъпи назад. Огледа дългото голо тяло. Загрижено издърпа още една лампа на гъвкава рамка, включи я и прокара светлинния конус от главата до петите на графинята. Застана да се порадва на резултата. След това направи същото още веднъж. Внимателно я обърна и подложи гърба й на същата процедура.

Искаше тя да има загар!

Е, признавам, че след две-три години в занданите на Спитеос и шест седмици в космически кораб човек може да изглежда твърде блед. Но той си беше наумил нещо друго, защото се съветваше с големите таблици в онази книга. Взе поредния прибор. Очевидно проверяваше цвета на кожата й. Хората от Аталанта са бели, но с лек кафяв оттенък. Докарваше цвета й до пълно съответствие!

Остана доволен. Провери и цвета на косата. Златистият блясък беше какъвто трябва.

Свърши! Хвала на Боговете! Ама че моткало!

Покри я с чаршаф, вдигна я и я понесе към коридора. Веднага го пресрещнах.

Прахд я занесе в единична стая. Сложи я на леглото. Зави я. Увери се, че регистраторът не притиска ръката й. Нагласи главата й по-удобно на възглавницата.

Излезе и затвори вратата. Погледна ме и аз съзрях в очите му мечтателен унес.

— Знаете ли — каза ми той, — тя е самото съвършенство. Всеки, който посегне на такова великолепно същество, наистина трябва да усети атомни бомби върху главата си.

Прахд заключи вратата и пусна ключа в джоба си.

— Лягам да спя — уведоми ме той. — Съветвам ви да се приберете вкъщи.

Махна се. Кипях от яд! Изпадах в ярост от мисълта колко слепи бяха хората за истинската Крек. Ето, току-що прибави още един съюзник към тълпите поддръжници!

Да, ама нямах никакво намерение да се прибирам вкъщи! Тя би могла да се измъкне от тази стая и да ме нападне! Дори да взриви базата!

Взех стол с права облегалка и го поставих пред вратата. Събрах космонавтската куртка, гащеризон и ботуши, струпах ги накуп до стола. Подпрях космонавтските ботуши на вратата. Наклоних стола към стената и стъпих върху ботушите, та дори да ги докосне някой, кракът ми да мръдне, за да се стресна от падането на стола, ако случайно се унеса. Свалих предпазителя на зашеметяващия пистолет и стиснах дръжката.

Погледнах заключената врата и за пръв път, откакто графинята пристигна, започнах да се подсмивам.

Колкото и да беше хитра, аз изпързалях графиня Крек. Най-после надделях над нея. Бях неуязвим за нейните хипношлемове, а тя пък вече имаше имплантирани следящи устройства, за да знам всяка нейна стъпка.

През това време Хелър бързо затъваше. И ако гневът на Бейб му се е сторил тежичък, значи още нищо не знаеше. Най-хубавото тепърва предстоеше.

Ухилих се и скръстих ръце. Грис, похвалих се сам, ти ги стисна за гушите. Да пратиш Крек при Хелър и неговите курви е все едно да подхвърлиш наковалня на някой удавник.

А когато Хист ми даде разрешението си, най-хуманно ще сложа край на мъките на Хелър, ще си прибера фалшификатите, дори ако трябва да изтръгна истината за скривалището с изтезания от Крек (каква прелестна идея!). Нея ще продам на черния пазар в Истанбул, ще си оправя отношенията с Утанч, а после само ще седя и ще смуча пари от многобройните си начинания.

Наспи се добре, графиньо Крек!

Утрешният ден ми принадлежи.