Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Alien Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 4. ИЗВЪНЗЕМНА ВРЪЗКА. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. Със схеми. Формат: 18 см. Страници: 390. Цена: ----. ISBN: 954-422-035-6 (т. 4).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Шеста глава

Ужасната гледка как моите сто хиляди долара попадат в ръцете на Хелър причини нещо на душевността ми. А както всички психолози знаят, когато душевността понася твърде много ритници, тя на свой ред си го изкарва на „его“-то. А когато и без това и двете вече са подути от тежки удари, започва синдромът „аз се побърквам“. От многобройните разочарования се претоварват и кръвоносните съдове, което води до епилептичен припадък.

Всички болни си имат свои начини да се облекчат. При някои е достатъчно да се разкрещят на жените си. Други пък с кеф пребиват кучетата си. Наложи ми се да мисля бързо — ако не си окажех веднага първа помощ, можех да стигна до нужда от психиатрично лечение. Пияниците често се разтушават с някоя и друга допълнителна чашка, но на мен май нямаше да ми помогне. Ала точно от суровата необходимост се ражда вдъхновението. Най-добре беше да зарадвам погледа си с малко пари. Бях сигурен, че този облекчаващ балсам за душата ще предотврати заплашващия ме епилептичен припадък.

Съответно отидох при дюшека и бръкнах с треперещи ръце. Преди няколко дни, след посещението на Силва, там останаха трийсетина хиляди. Ако само се загледах в тях и погалех хрускащата хартия, току-виж, животът се върне в моите висши нервни центрове и ги направи по-малко нервни.

Ръката ми не напипваше нищо!

Трескаво бърках навсякъде.

Пак нищо.

Стреснат повече отвсякога, хвърлих дюшека на пода. Разпердушиних леглото. Послужих си и с нож.

НИКАКВИ ПАРИ!

Бяха изчезнали.

Легнах на съсипания дюшек и си получих епилептичния припадък.

Не помогна и това.

Поблъсках си главата в стената. Това също не ми помогна. Но след някое време се събудих и установих, че навън вече е настъпил слънчев ден.

Кафе. Може би няколко чаши кафе биха укрепили нервите ми. Някак успях да се обадя и да направя поръчката. Отидох под душа, но след малко открих, че съм застанал под струята с дрехите.

Когато поправих грешката си и оставих панталона бързо да се превръща в лед на терасата, закуската беше донесена.

Без да се замисля, разгърнах вестника.

Щръкнали зъби!

Снимка на две колони!

Медисън отново бе завладял първа страница!

„ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ЗАВЕДЕ ИСК СРЕЩУ «ОКТОПУС»
СЕНЗАЦИОННО ДЕЛО ЗА ДЕСЕТ МИЛИАРДА

Адвокатите на Гениалното хлапе — «Богъл, Гаудж и Хаунд», днес заведоха иск срещу богоподобната «Октопус Ойл», като най-хладнокръвно настояват за десет милиарда долара обезщетение, най-грандиозното гражданско дело от този род в историята. Когато се свързахме с адвокатите на Роксентър — «Суиндъл и Крауч», отговорът беше «Няма да коментираме».

Днес финансовият свят беше разтърсен от факта, че някой е посмял да заведе дело срещу «Октопус». Цените на акциите полетяха надолу. Индексът Доу Джоунс падна с 230 пункта. Другите шест компании от «Седемте братя» припряно започнаха да отричат съучастие и отношение към случая, но информирани източници твърдят, че скоро и те ще бъдат привлечени поради неразривната им взаимна обвързаност и пълното им подчинение на «Октопус».

Гениалното хлапе заяви:

«Октопус» не може да се измъкне и да остане настрани от моята борба за честност в отношението на учебните заведения към студентите. «Октопус» щедро помпа средства в М. И. Р., което превръща петролния бизнес в съучастник в крайно злонамерен заговор, връх в нарушенията на правата ни. Като прекратиха моята стипендия и лишиха ресторанта на колежа от моите услуги, те създадоха непоправим и с нищо неоправдан хаос. Щом «Октопус» може най-бездушно да лиши студентите от допълнителни порции оризов пудинг, значи е заплашен дори американският начин на живот. Така се дава път на фашизма, скоро всички ще треперим под петата на тиранията…“

О, още колко имаше! А познаващият навиците ми продавач бе струпал висока метър и половина камара вестници пред вратата ми.

Крясъците и ревовете на студентските бунтове по телевизията бяха толкова гръмки, че все не успявах да разбера какво казваше продавачът, който упорито си искаше парите. Наложи се да затворя вратата под носа му.

Медисън провали всичко!

Това наистина ми стана кристално ясно. Очевидно се опитваше да прекрои Гениалното хлапе в безсмъртен символ на съпротивата срещу „Великия Петрол“.

Как ли се кикотеше Хелър тази сутрин!

Колкото и да ми беше противно, седнах пред наблюдателния екран. Но това беше мой дълг и така трябва да постъпва един офицер от Апарата (макар че не е лесно да превърнеш изпълнението на дълга в цел на живота си). Пък и бях прекалено стъписан, за да направя друго, освен да се свлека в креслото пред екрана с надеждата, че това не означава недвусмислена диагноза „мазохизъм“ за мен.