Метаданни
Данни
- Серия
- Мисия Земя (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- An Alien Affair, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Зарков, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 4. ИЗВЪНЗЕМНА ВРЪЗКА. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. Със схеми. Формат: 18 см. Страници: 390. Цена: ----. ISBN: 954-422-035-6 (т. 4).
История
- — Корекция
- — Добавяне
Четвърта глава
Късно вечерта, около десет часа, аз се уплаших, че Медисън може и да не е умрял, затова отново се обадих на майка му.
Тя направо ме зашемети!
— Да е умрял ли? О не, не е умрял. Едва ли някога съм го виждала по-преливащ от енергия. Мистър Смит, вие ли сте?
Успях да измънкам, че съм аз.
— Изскочи оттук още преди няколко часа. Каза, че знаел колко се нуждаете от ободряване и утешение, и затова веднага да му звъннете на „Мес Стрийт“ 42.
Звъннах. Казах:
— Обажда се Смит. Искам да говоря с мистър Медисън.
Отговори ми жизнерадостен мъжки глас:
— Смит ли? А, да, мистър Смит, собственикът на „Във вонята е новината“. Чуйте, Смит, имаме такава бомба за вас!…
— Не, не — прекъснах го. — Не съм издател. Кажете на мистър Медисън, че се обажда онзи Смит.
Мъжът, който и да беше, остави слушалката. Бясно тракане на телекси и лаещи гласове насилваха ушите ми. Ей, ама в този офис кипеше живот! Но нали Медисън умираше!
Ето го и неговия глас:
— О, вие ли сте, мистър Смит! Благодаря, че се обадихте. Знаех, че ще се безпокоите.
— Мислех, че умирате или вече сте мъртъв!
— Кавички — „Медицинско чудо“, затварям кавичките. „Мускулни инжекции морфин, последвани от силни дози бензедрин и венозни вливания черно мастило, спасяват живота на Медисън.“ Инксуич, не бива да се вкопчваме в носталгията по розовите мечти на вчерашния ден. Сега е времето да укрепим душите човешки. Защото в подобни моменти усърдието е поставено на изпитание. Ние сме господарите на съдбините и аз благодаря на Бога за това, че ме е дарил с неукротима воля…
— Чакайте малко — възмутих се аз. — Ами сега какво ще правите?
— Смит, ще трябва да се примирим с изпуснатата възможност да направим журналистическия удар на века. Да оставим отрепките да разправят лъжите си и да им обърнем гръб. Не бива да гледаме назад, а сурово да обърнем лице към бъдещето. Вдъхновението и геният щяха да тържествуват, ако не беше този ненадежден клиент. Но няма значение. Сега ще се придържам към стандартната стратегия спрямо пресата и макар че ще бъде трудно и продължително, накрая ще се видим начело на триумфалното шествие, увенчани с лаврови венци, не се съмнявайте.
— Какво — настоях с все по-силен страх — ще ПРАВИТЕ?
— Смит, изпълнили сме първото условие на връзките с обществеността — Доверието. Загубихме второто — Известността. ИЗПАДНАХМЕ от първа страница! Но не се страхувайте, Смит, ще се върнем там! Защото имаме третото условие — Конфликта. Когато вървях в ледената нощ, решен да върша добро, то ме озари като мълния. КОНФЛИКТЪТ! Можем да съградим наново своята кампания върху непоклатимата основа на Конфликта и да продължаваме безкрай. Ще успеем! А сега трябва да ме извините, защото ми съобщиха, че на другата линия ме чака издателят на „Лос Анджилиски Мръсотии“.
Щрак! Изчезна.
Седях и зяпах телефона. Той не ми каза абсолютно нищо. Боях се, че не разбирам загадъчния свят на връзките с обществеността. Оставих слушалката върху апарата.
Звънна незабавно. Гласът на Медисън:
— Вижте утрешните първи страници!
Щрак. Пак ми избяга.
Не е нужно да казвам, че на другата сутрин с треперещи ръце разгърнах вестника.
Ето ги. Огромни заглавия.
„ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ОБВИНЕНО В МОШЕНИЧЕСТВО
КОЛАТА Е КОНФИСКУВАНА
Снощи официалното жури на състезанието получи исканата съдебна заповед за конфискация на автомобила, с който Гениалното хлапе участваше в съботното състезание.
Не можахме да открием никой, който да коментира новината.
Гениалното хлапе отказва интервюта за пресата.
Светът на автомобилните състезатели беше потресен от зловещата заповед…“
Изскочих на бегом навън и взех още вестници. Във всички се съобщаваше горе-долу същото. Не ставаше ясно за какво е всичко това.
И по телевизията, и по радиото разнасяха същата история. Явно се превръщаше в национална сензация, защото интервюираха хора от състезателния бизнес и по Западното крайбрежие.
Така беше през целия ден.
С наближаването на вечерта се сетих за наблюдателния екран. Как понасяше Хелър случилото се?
По цялото бюро пред него се виждаха пръснати вестници. Питаше Изи:
— В името на бластерните оръдия, какво означава всичко това?
Изи отговори:
— Това означава билет за Южна Америка. Вижте, тук имам книга за онези гигантски мравки. Значително по-малко смъртоносни са от пресата. Мравките само унищожават всичко, което се изпречи на пътя им.
— Но — прекъсна го Хелър — останките от „Кадилака“ са прибрани в гаража на Майк Мутационе. Обадих му се. Никой не е и припарвал наблизо! А отгоре на всичкото колата е така обгоряла, че няма да видят нищо освен стопен метал. И дори един-единствен човек не ми се е обаждал. Не съм отказвал никакви интервюта за пресата!
Започна да си изрязва вестникарските писания, като от време на време избутваше настрани самолетния билет, който Изи упорито пъхаше под носа му.
През целия ден телефонът на Медисън даваше заето или той не можеше да говори с мен. Но шумът в офиса всеки път ми напомняше ураган в разгара си.
Настъпи утрото на вторника.
И отново първа страница!
„ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ СИ Е СЛУЖИЛО С ИЗМАМА
ОТКРИТ БЕНЗИНОПРОВОД
Днес официалните лица съобщиха, че при изследването на димящите останки от колата на Гениалното хлапе са открили бензинопровод, умело скрит между буталата…“
Имаше го във всички вестници, по радиото и телевизията.
Добре, казах си. Това е краят на всичко, разбира се, краят и на Хелър!
Но настъпи утрото на срядата.
Пак първа страница!
„СЪДИЯ НА СЪСТЕЗАНИЕТО СЕ УКРИВА
ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ Е ВИНОВНО
Според неподлежащи на съмнение източници, които не можем да разкрием, един от съдиите на състезанието (чиито близки настояха той да остане анонимен) е избягал от щата, след като признал, че е взел подкуп от Гениалното хлапе, за да се престори, че не забелязва скрития в кормилото на колата бензинов резервоар…“
Имаше го във всички вестници, по радиото и телевизията. Ах, че хубаво, казах си. Медисън хитроумно и окончателно съсипва всички възможности за още едно състезание. Това е то.
Така че в четвъртък бях доста отпуснат, когато разгърнах сутрешния вестник.
Пак първа страница! Със снимки!
„РАЗЯРЕНИ ТЪЛПИ ТЪРСЯТ ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ
ВДИГНАТАТА ПО ТРЕВОГА ПОЛИЦИЯ ОТКРИВА ОГЪН
Днес жителите на Манхатън се спотайваха зад заключените врати и слушаха с ужас как улиците се тресат от гневните стъпки на виещите тълпи, тръгнали да търсят Гениалното хлапе…“
Снимки на тълпите, размахващи лозунги „Смърт на Гениалното хлапе!“, на полицията, стреляща с гумени куршуми и гранати сълзотворен газ. Надникнах през прозореца. Пето авеню ми се стори по-безгрижно отвсякога.
Следобедните издания излязоха с нови грамадни заглавия.
КМЕТЪТ ИСКА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ В ЦЕЛИЯ ГРАД
И още снимки.
Помислих, че на този Медисън наистина му сече пипето. Направо гений. Но вече си изпука патроните. Ще мине на втора страница.
Петък.
Поредната първа страница!
„ОТКРИТО СКРИВАЛИЩЕТО НА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ
Разследващи случая репортери днес се натъкнаха на тайното скривалище на Гениалното хлапе. Насочени от продавач на сладолед «Веселие», който въобще не бил весел…“
И така нататък.
Обаче каква снимка! Гениалното хлапе, със стърчащите зъби и всичко останало, надничащо иззад щората на втория етаж с много уплашен поглед.
Зачудих се дали Хелър наистина е избягал. Прегледах касетите със записите. Занимаваше се с обичайните неща. В един момент влезе в своя офис, поумува над вестниците и се зае с уроците си.
В събота бях уверен, че Медисън се е изчерпал докрай.
Но не! Първа страница!
„СКРИВАЛИЩЕТО НА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ВЗРИВЕНО
Днес към скривалището на Гениалното хлапе се стече десетхилядно множество и с непозната в досегашната история на града свирепост пръсна с взривове къщата на парченца!…“
Снимки на експлодираща къща. Вгледах се много внимателно. Не можеше да е същата къща, от която надничаше Гениалното хлапе. Повече ми приличаше на заводска сграда. Трудно ми беше да преценя през всичките тези пламъци и летящи отломки.
Излязох да се поразходя и видях, че предишните рекламни табла на Медисън за Гениалното хлапе до едно са покрити с обидни драсканици по адрес на Хлапето.
Естествено, в неделя не можеше да се очаква пълен с новини ден.
Можеше! За кой ли път първа страница!
„СПИСАНИЕ ОТМЕНЯ ВИКТОРИНА
Днес спортното списание «Илюстрирана гнус» взе безпрецедентното решение да отмени викторината с награден фонд 100 000 долара, чиято цел бе да се разкрие тайното гориво на Гениалното хлапе.
Според ръководството на списанието всички подробности ще бъдат оповестени в броя от следващата седмица.
Но един особено достоверен източник подшушна, че причина за решението е престъпно деяние на Гениалното хлапе, имащо пряко отношение към викторината…“
Олеле, втора история на първа страница! Медисън бълваше като водопад!
„ТАЙНОТО“ ГОРИВО РАЗКРИТО
ИЗВЕСТНО Е ГОРИВОТО НА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ
„Според канцеларията на главния прокурор на все още неназован щат, днес следователи са получили изключително важна информация за така нареченото тайно гориво на Гениалното хлапе, което трябваше да предизвика революция в промишлеността и автомобилните състезания.
С помощта на гумени маркучи те изтръгнали името на горивото от работник в бензиностанция, чието име отказаха да ни съобщят.
Някои смятат, че се подготвя официално обвинение, в което «тайното» гориво фигурира под името бензин «Октопус»!
Работникът в бензиностанцията се е спасил от обвиненията за съучастие в заговор, като дал свидетелски показания, според които човек, приличащ на Гениалното хлапе, купил в Северна Каролина 39 галона бензин «Супер Състезателен Безоловен», производство на «Октопус», при това в самия ден на състезанието!“
С малки изменения историйката се мъдреше във всички неделни вестници. Но имаше и още много. На цяла страница в „Илюстрирана гнус“ имаше реклама за предстоящото разобличение. Както и реклама на две страници за бензина на „Октопус“ — „Питието на Промишлеността и на Народа!“
В името на всички Богове, той беше пробил дори в неделните вестници! Почувствах искрено задоволство. Бери ненапразно вярваше в Медисън!
Припряно слязох долу да си взема последния брой на „Илюстрирана гнус“ и какво имаше вътре! Пълно разобличение! Според водещия материал на броя самото Гениално хлапе се опитало да спечели наградата! Изпратил неподписан отговор, който просто гласял „Бензин «Октопус»“!
Сега вече се разсмях от душа. Да, в края на краищата този Медисън беше неудържим гений.
Включих се към Хелър. Беше навън за своя курс „Удоволствие от природата 101“ с преподавател мистър Удлайс. Наоколо имаше само сняг и класът ми се стори доста премръзнал. Удлайс беше някакъв младок почти без брадичка. С ледокопач в ръце се опитваше да пробие дупка в замръзнало езерце някъде из Сентръл Парк, като изнасяше и лекция за привичките на шараните. Не напредваше особено с дупката в леда. Застанал с ръце в джобовете, Хелър най-сетне довърши работата вместо него само с няколко умело нанесени удара на бейзболните си шпайкове. Подаде отделилото се ледено парче на едно от момичетата и студентите започнаха да го използват за пързаляне по корем. Мистър Удлайс продължи лекцията си, слушаше го единствено Хелър. Не ми се стори враждебно настроен към Хелър. Е, това щеше да се промени следващия семестър, щом мис Симънс се върнеше на работа.
Хелър се държеше като леко потиснат човек. Разравяше омацания от сажди сняг с върховете на обувките си. Това ме правеше щастлив.
В понеделник обаче бях принуден да размишлявам на чия страна все пак е този Медисън.
Пак имаше своята първа страница. Но с нов обрат.
СЛУЖИТЕЛИ НА „ОКТОПУС“ ОТРИЧАТ, ЧЕ СА ПОДБУДИТЕЛИ НА РАЗМИРИЦИТЕ ОКОЛО ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ
Днес кметът отрече да е бил привикван пред среща на всички директори в петролната компания „Октопус“. Малко преди зазоряване обаче вестникът научи от вътрешни, абсолютно надеждни източници, че през уикенда е имало тайна среща на „Седемте братя“, на която са били обсъдени размириците, свързани с Гениалното хлапе.
Всички официални лица от компаниите, с които успяхме да се свържем, отрекоха и срещата, и проведените на нея дискусии.
„Признавайки, че е използвал бензин «Октопус» в състезанието, каза един от техните говорители, Гениалното хлапе очевидно се стреми да въвлече петролните компании в своя зловещ и подъл заговор с цел да подкопае основите на цялата петролна промишленост чрез мошеническо нарушение на състезателните правила. Най-енергично отричам слуховете, че петролните компании са финансирали участниците в бунтовете. Освен това Гениалното хлапе, което е само на 17 години, не би могло законно да управлява автомобил в окръг Насау. Това е опит да бъдат свързани великите американски патриоти от петролната промишленост с едно закононарушение и да се внуши, че продавайки на Гениалното хлапе бензин «Октопус», който да използва в мошеничествата си, петролните компании също са станали съучастници в престъплението.“
Но когато пристигнаха вестниците от вторник, Медисън беше загубил своята първа страница. Беше се свлякъл на трета. А бележката беше съвсем кратка.
„ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ С ОТНЕТИ ШОФЬОРСКИ ПРАВА
Официални лица на щата Ню Йорк днес анулираха още неиздадената шофьорска книжка на Гениалното хлапе след съобщението на «Октопус», че той е само на 17 години, следователно е непълнолетен.
Ръководството на NASCAR също анулира членството му, като по този начин препречи пътя на Гениалното хлапе към бъдещо участие във всякакви състезания.
Обвинения в мошеничество и заговор…“
Аха, добре. Можех да си отдъхна. Медисън си свърши работата. Обадих се в неговия офис. Не беше там. Обадих се в дома на майка му.
— Мистър Смит ли е? О, съжалявам. Не мога да го извикам на телефона. През цялата сутрин беше ужасно пренапрегнат и не се чувстваше особено добре…
Медисън й отне слушалката.
— Мистър Смит? — Гласът му звучеше твърде потиснато. — Моля за извинение, мистър Смит. Загубих мястото на първа страница. Усещах го и с костите си снощи. — Каза встрани от слушалката: — Мамо, моля те, затегни по-здраво торбичката с леда, ще падне. — После: — Мистър Смит, моля ви да не ме лишавате от доверието си. За тези неща е необходимо време. Сбъркал съм някъде. Обещавам да оправдая всяка надежда, която сте вложили в работата ми. Наистина. А сега трябва да затварям. Току-що влезе моят психиатър.
Той наистина говореше като смазан човек. Но аз не бях!
Проверих Хелър. Беше в библиотеката на университета „Емпайър“. Четеше съчинението на Хаклуйт „Главните морски и сухоземни пътешествия и открития на английския народ (1589 г. сл. Хр.)“.
Вниманието му се задържа на глава, в която се описваше как един кораб спрял до брега на Северна Америка и местните жители го връхлетели и насекли екипажа на парчета в сковаващия студ. После Хелър зарея поглед в пространството.
Наблизо един помощник-библиотекар събираше някакви книги. Каза му:
— Струвате ми се малко объркан. Мога ли да ви помогна с нещо?
Хелър отвърна:
— Не, не вярвам, че някой би могъл. Допуснал съм някаква грешка. Но да ме убият, не мога да разбера в какво сгреших.
— Ами тогава си запишете час при психиатъра на студентите — весело го посъветва помощник-библиотекарят.
— Това, че съм объркан, не е причина да правя две грешки наведнъж — каза Хелър и пак се захвана да чете Хаклуйт.
Олеле, колко ми беше радостно! Животът ми се струваше песен.
Благословен да е Бери. Благословен да е Медисън. Хелър спря като пред стена!