Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (25)

Четвърта глава

Бум-бум каза:

— Този писан ти действа много зле. Метачите не се возят в таксита и да пукна, ако ги возят възрастни жени!

— Това ни е домашното по G-2 — Хелър явно говореше за военното обучение. — Ние сме шпиони, действащи под прикритие.

— О, така ли? — промърмори Бум-бум.

Хелър разглеждаше багажната квитанция. На нея пишеше:

ЦЕНТРАЛНО ГРАДСКО ЛЕТИЩЕ

 

ЕДНО ДЕНОНОЩИЕ

Обясни на Бум-бум точно накъде трябва да кара. Градът беше притихнал. Завиха пред входа, който Хелър избра, и спряха под навеса, където обикновено чакаха такситата. Но там нямаше други коли. Мястото изглеждаше опустяло.

Хелър остави шапката си на задната седалка и настани котарака върху нея. Подаде на Бум-бум багажната квитанция.

— Чуй сега, Бум-бум, ще влезем вътре поотделно. Когато чуеш, че съм изтървал тази кофа, ще отидеш на гишето за багажа, ще представиш тази квитанция, ще вземеш каквото ти дадат и ще минеш по подземния проход до таксито. Ако викна „Пица!“, прикрий се. Схвана ли?

— Ти какво каза — „изтървал кофата“ или „ритнал кофата“?

— Ако се стигне до стрелба, да се надяваме, че някой друг ще ритне камбаната, а не кофата.

— Ама аз не нося никакво пушкало.

— И аз, в тези сакове също не видях да има. Но познавам това място. Сигурен съм, че ще бъдеш в пълна безопасност, както ако си беше в леглото.

— Значи не знаеш какви фусти ми се набутват под юргана — отбеляза Бум-бум.

— Онези типове винаги гледат да стрелят в тялото.

— Да се надяваме, че и те знаят това.

Излязоха от колата.

— Котак, ти ще стоиш тук — нареди му Хелър. — Иначе ще поискаш да ти плащам за извънреден труд.

Бум-бум окачи на рамото си празната дамска чанта и потъна в дългия тъмен тунел.

Хелър взе метлата и кофата и пъргаво се отправи към друг вход, след малко се качи на втория етаж, откъдето погледна надолу към залата. Можеше да наблюдава багажното гише.

На втория етаж имаше пейки. На една от тях се беше настанил много месест мъж с черно палто и черна шапка с увиснала отпред периферия. За миг изви очи към Хелър и пак се обърна към залата.

Хелър огледа цялата зала. Само двама-трима служители. В този нощен час нямаше никакви полети.

Той шумно пусна кофата на пода и започна да мете.

Бум-бум излезе от тунела и превзето заситни към багажното гише.

Мъжът с черното палто се наведе над парапета.

Бум-бум натисна бутон на гишето и един сънен чиновник се появи от оградената с телена мрежа вътрешност на гишето. Прозяваше се и търкаше очите си.

Бум-бум му подаде квитанцията.

Хелър метеше пътеките, напълно пренебрегван от седящия наблизо човек.

Служителят намери каквото търсеше. Смъкна го от рафта. Оказа се голям кафяв куфар с големи метални ключалки. Като че беше тежък. Онзи поиска два долара и Бум-бум с празната си дамска чанта трябваше да рови под роклята, да тършува из джобовете на куршумоустойчивата дреха за портфейла си, накрая извади две еднодоларови банкноти. Не го направи никак елегантно, но от тази точка на втория етаж не личеше бронираният анцуг под роклята. Бум-бум обаче имаше нужда от доста уроци как да играе ролята на стара дама!

Служителят подаде куфара през гишето. Бум-бум го смъкна оттам и ръката му едва не изскочи от рамото. С мъка се повлече към свода на подземния вход.

В мига, когато Бум-бум изчезна в тунела, Черното палто се надигна с пъшкане, но много бързо се стрелна надолу по стълбата.

Хелър, помъкнал кофата и метлата, изоставаше на не повече от пет стъпала.

Но защо този тип не се озърташе? Изведнъж разбрах, че Хелър тичаше точно като човека пред себе си. Чуваха се забързаните стъпки само на един!

Прекосиха залата долу.

Черното палто се втурна в тунела.

Държеше пистолет!

Хрумна ми, че някой май не възнамеряваше да остави този куфар в ръцете на Гунсалмо Силва! Наблюдавах изпълнение на стандартната процедура „Убий убиеца“!

Но дали беше така? Дали не ставаше нещо друго?

Вратата пред Бум-бум се отвори с трясък.

Вътре нахълтаха двамина, облечени като шофьори на такси. Бяха само на десетина метра от Бум-бум.

Черното палто насочи голям револвер към Бум-бум.

Хелър се пресегна над рамото му и хвана ръката с оръжието. Кофата издрънча на пода.

— Пица! — кресна Хелър.

Бум-бум пусна куфара и се залепи на пода до стената. Лявата ръка на Хелър стискаше някакъв мускул на врата на едрия мъж. Оръжието остана насочено напред.

Двамата влезли се спуснаха към куфара. Единият го взе. Другият бръкна под палтото си за пистолет.

Пръстите на Хелър се свиха около ръката на мъжа пред него.

Револверът гръмна!

Бръкналият под палтото си отлетя назад, сякаш ударен от парен чук.

Втори изстрел от револвера на едрия мъж.

Човекът, понесъл куфара, литна напред, изтърва товара си и се свлече.

Хелър изви ръката настрани и оръжието се насочи към главата на съпротивляващия се убиец.

БУУМ!

Шапката хвръкна с полепнала по нея коса.

Лявата ръка на Хелър се плъзна по палтото. Измъкна портфейла на мъжа от вътрешния джоб.

Пусна едрия мъж да падне на пода и чак тогава освободи ръката с револвера. Пръстите на Черното палто още стискаха дръжката. Сетих се, че Хелър въобще не я докосна!

Той си прибра кофата и метлата.

Бум-бум се надигна.

Хелър затича, сграбчи го за ръката и в движение докопа дръжката на куфара.

Побягнаха към таксито.

Хелър натика Бум-бум зад волана, а куфара, кофата и метлата — отзад.

— Затвори я бързо тая врата! — извика Бум-бум. — Да не искаш да обвинят котака и за това!

Превключи на скорост с оглушително стържене.

Когато Бум-бум ускоряваше таксито надалеч от входа за летището, наоколо не се мяркаше и един-единствен човек.