Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Rivers of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2009)

Издание:

Дийн Кунц. Тъмните реки на сърцето

ИК „Плеяда“, 2000

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо, 2000

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Джени Тодорова

ISBN 954-409-195–5

История

  1. — Добавяне

ПОСЛЕСЛОВ

То постепенно затъмнява целия ни основен свят.

Джеймс Джойс, „Съзнанието на Финеган“

В Съединените щати няма пръв заместник на главния прокурор. Измислих длъжността на Томас Съмъртън, за да не поставя в неудобно положение някой определен федерален служител.

Свръхмодерната техника за наблюдение, описана в този роман, не е измислица, а наистина съществува. Силното увеличаване на образ от орбита отнема по-дълго време, отколкото съм описал, но технологията бързо настига художествената измислица и в това отношение.

Действително съществува технология за създаване на ядрено лазерно оръжие и извеждането му в орбита. Но светът още не е разработил устройство като „Годзила“. Това е измислица.

Фалшифицирането на информация и проникването в компютърните системи, описани в романа, са възможни. Но за да бъде текстът по-достъпен, съм опростил техническите подробности.

Законите за конфискация на имуществото, на които става жертва Харис Деското, наистина съществуват. Тези закони все повече се използват срещу невинни граждани. Заради целите на разказа съм си позволил малки волности по отношение на приложението на този закон към Харис и скоростта, с която се развива катастрофата му. Наскоро взетото решение на Върховния съд, според което изслушването трябва да предшества конфискацията на имуществото, е недостатъчна защита в едно демократично общество. Изслушването ще се състои пред съдия, който, преценявайки по досегашната практика, ще вземе решение в полза на правителството. Нещо по-лошо, все още няма изискване да се представи доказателство срещу собственика на имуществото, нито той да бъде обвинен в извършването на престъпление.

Комплексът на „Давидова клонка“ в Уейко, Тексас, наистина съществуваше. Факт е, че Дейвид Кореш редовно е излизал от комплекса и е било възможно да бъде арестуван по традиционния начин. Друг факт е, че преди нападението тексаската Служба за защита на детето е разследвала твърденията за издевателства над деца в сектата и е установила, че са неоснователни. Но намерението на правителството да използва „Давидова клонка“ като пробен камък, за да приложи законите за конфискация на имуществото към религиозни групи, е измислица.

Лично аз намирам религията на „Давидова клонка“ за странна и в някои отношения дори за отблъскваща. Но не мога да разбера защо религията беше единственото оправдание да ги набележат за мишена.

Ето един пример, за който се намеква в романа. Ранди и Вики Уийвър и синът им Сами се преместват в уединено ранчо с площ осемдесет декара в Айдахо, за да избягат от напрегнатия живот и да се отдадат на религията за сепаратизъм на белите. Макар да са сепаратисти, те обаче не мислят, че хората от някоя раса трябва да бъдат преследвани или потискани, а само че расите трябва да живеят отделно една от друга. Някои религиозни секти на чернокожите са на същото мнение. Макар че според мен хората с такива тесногръди възгледи са печално невежи, американската конституция им дава правото да живеят отделно, така както позволява на менонитите от сектата, основана от Джейкъб Аман през седемнайсети век, да живеят самостоятелно, стига да спазват законите. Бюрото за алкохол, цигари и оръжия и ФБР погрешно стигат до извода (поради все още неясни причини), че господин Уийвър е привърженик на идеята за превъзходство на бялата раса и опасен. Агентите неколкократно се опитват да го хванат и накрая той е обвинен в техническо нарушаване на закона за притежаване на оръжие. Според съдебния календар редът му да се яви в съда е на двайсети март, въпреки че делото е насрочено за двайсети февруари. Федералните обвинители признават, че господин Уийвър е бил погрешно информиран, но въпреки това той не се явява в съда на двайсети февруари и е обвинен и за това.

През август 1992 година федерални агенти, въоръжени с карабини „М–16“ с лазерни мерници, обграждат ранчото на семейство Уийвър. Четиринайсетгодишният Сами е прострелян в гърба и убит от федералните агенти. Госпожа Уийвър, която стояла на прага на дома си и държала десетмесечната Елишеба, е простреляна в главата и убита. Кучето на семейство Уийвър също е застреляно, докато се опитвало да избяга. По-късно агентите неколкократно прегазват трупа на кучето с подобни на танкове превозни средства.

През юли 1993 година съдебните заседатели в Айдахо обявяват господин Уийвър за невинен по обвинението, че е убил съдия-изпълнител (загинал по време на конфронтацията), невинен по обвинението в конспирация с цел да провокира конфронтация с правителството и невинен по обвинението в подпомагане и подстрекателство в убийство. Съдебните заседатели са особено обидени от опита на правителството да демонизира семейство Уийвър като неонацисти, когато е ясно, че те не изповядват такива идеи.

Джери Спенс, адвокатът, по-късно казва: „Днес съдебните заседатели заявиха, че не можеш да убиеш някого само защото носиш значка и после да прикриеш убийството, обвинявайки невинен. Какво ще направим за Вики Уийвър, майка, която беше убита с бебе в ръцете, и за Сами Уийвър, момче, застреляно в гръб? Някой трябва да поеме отговорността за тези убийства.“

Докато пиша тези редове, федералното правителство още не е потърсило истинска справедливост. Ако в този случай някога бъде потърсена справедливост, това очевидно ще стане чрез действията на областния прокурор на Айдахо.

За да се запази демокрацията, трябва да бъдат направени три неща:

1) да се анулират всички закони за конфискация на имуществото;

2) Конгресът да престане да изключва членовете си от законите, приети да управляват нас, останалите;

3) Конгресът да престане да приема закони, които обявяват за престъпление религията, макар да е политически неправилна или необичайна, но не вреди никому, защото Джордж Оруел нарича това „престъпления на мисълта“.

 

Дийн Кунц

Март, 1994 г.

Край
Читателите на „Тъмните реки на сърцето“ са прочели и: