Дийн Кунц
Тъмните реки на сърцето (15)

15.

Ив Жаме мразеше Вашингтон, окръг Колумбия, през зимата. Всъщност тя мразеше Вашингтон през всички сезони. Вярно, за кратък период градът беше приятен — когато разцъфтяваха черешите, но през остатъка от годината беше противен. Влажен, пренаселен, шумен, мръсен и тероризиран от престъпност. Пълен със скучни, глупави и алчни политици, чиито идеали бяха в панталоните им. Градът не беше подходящ за столица и понякога Ив мечтаеше да премести правителството другаде, когато настъпеше моментът. Може би в Лас Вегас.

Докато шофираше в августовската жега, тя бе нагласила климатичната инсталация почти на най-високата степен и вентилаторите духаха силно. Студеният въздух вееше в лицето й и надигаше полата й, но въпреки това й беше горещо. Част от топлината, разбира се, нямаше нищо общо с деня. Ив беше толкова възбудена, че би спечелила дуел с бик.

Тя мразеше крайслера почти толкова, колкото и Вашингтон. Ив имаше толкова много пари и такова високо обществено положение, че би трябвало да кара мерцедес, ако не и ролс ройс. Но съпругата на един политик трябваше да внимава за външния си вид — поне още известно време. Не беше политически тактично да се движи в произведена в чужбина кола.

Бяха изминали осемнайсет месеца, откакто Ив се запозна с Рой Майро и разбра каква е истинската й съдба. От шестнайсет месеца беше омъжена за уважавания сенатор И. Джаксън Хейнс, който на изборите следващата година щеше да оглави националната партийна листа за кандидат президент. Това не беше безпочвено предположение. Вече бе уредено. Всичките му съперници щяха да се провалят в първичните избори по един или друг начин и щяха да го оставят сам, гигант на световната сцена.

Ив ненавиждаше И. Джаксън Хейнс и не му позволяваше да я докосва, освен на публични места. Дори за такива случаи имаше няколко страници с правила, които той трябваше да научи наизуст. Инструкциите определяха приемливите граници, отнасящи се до прегръдките, целувките по бузата и държането на ръка. Записите, които Ив имаше срещу него в скривалището си в Лас Вегас, показващи го да прави секс с четири момичета и момчета, по-малки от дванайсет години, й бяха гарантирали бързото приемане на предложението й за женитба и на строгите условия на поведение във взаимоотношенията им.

Джаксън не се мръщеше много, нито твърде често на споразумението. Той беше фанатик на идеята да стане президент и без видеотеката, която разобличаваше всичките му най-сериозни политически съперници, нямаше никакъв шанс да припари до Белия дом.

Известно време Ив не се безпокоеше, че неколцина от политиците и властолюбците, чиято омраза си бе спечелила, ще се опитат да избягат от клетките, в които ги бе затворила. Ако я убиеха, те щяха да си навлекат най-грандиозната и мръсна поредица от политически скандали в историята. Нещо повече. Мнозина от онези слуги на народа бяха извършили достатъчно възмутителни безчинства, за да предизвикат улични бунтове, дори ако изпратеха федерални агенти с картечници да ги потушат.

Някои от най-упоритите твърдоглавци обаче не бяха убедени, че тя притежава копия на записите си из целия свят и съдържанието на лазерните дискове ще бъде излъчено в ефир няколко часа след смъртта й от различни — и в повечето случаи автоматични — източници. Но последните от тях се осъзнаха, когато Ив чрез сателит и кабелна телевизия проникна в домашните им телевизори, изолирайки всички други потребители, и им пусна части от заснетите престъпления. Седнали в спалните и кабинетите си, стъписани и ужасени чуха, че Ив излъчва кадрите в цял свят.

Компютърната технология беше чудесно нещо. Мнозина от твърдоглавците бяха със съпругите или с любовниците си, когато на телевизионните им екрани се появиха онези неочаквани, интимни предавания. В повечето случаи партньорките им бяха също толкова виновни или властолюбиви като тях и с готовност си затвориха устата. Но един влиятелен сенатор и един член на канцеларията на президента имаха съпруги, които демонстрираха странни морални ценности и отказаха да пазят в тайна наученото. Преди да започнат процедурите по разводите и публичните разкрития и двете бяха застреляни до различни банкови автомати в една и съща вечер. В резултат от трагедията националните знамена на правителствените сгради бяха спуснати за двайсет и четири часа и в Конгреса бе представен проектозакон, изискващ на банковите автомати да се поставят предупреждения, че са опасни за здравето.

Ив нагласи климатичната инсталация на най-високата степен. Само като си помислеше за израженията на онези жени, когато опря пистолета до главите им, й ставаше по-горещо от всякога.

До „Клоувърфилд“ оставаха още три километра и движението във Вашингтон беше ужасно. Искаше й се да натисне клаксона и да покаже среден пръст на някои от непоносимите тъпаци, които предизвикваха задръствания на кръстовищата, но трябваше да бъде дискретна. Не биваше да виждат втората дама на Съединените щати да показва среден пръст никому. Освен това Ив бе научила от Рой, че гневът е признак на безсилие. Гневът трябваше да бъде контролиран и трансформиран в онова единствено благородно чувство — състраданието. Лошите шофьори не искаха да предизвикват задръствания. Те просто не бяха достатъчно интелигентни, за да карат добре. Животът им вероятно беше некачествен в много отношения. Те заслужаваха не гняв, а състрадателно избавление от мъките на този свят.

Хрумна й да запише регистрационните им номера и по-късно да ги намери и да им даде идеалния подарък. Но Ив бързаше твърде много, за да бъде състрадателна, както й се искаше.

Тя изгаряше от нетърпение да стигне до „Клоувърфилд“ и да сподели добрата новина за щедростта на Тати. Чрез сложна верига от международни фондове и корпорации баща й, Томас Съмъртън, пръв заместник на главния прокурор на Съединените щати, й бе прехвърлил триста милиона долара, които й гарантираха толкова свобода, колкото и записите на лазерните дискове, с които се бе сдобила преди две години в онзи пълен с паяци бункер в Лас Вегас.

Най-умното нещо, което бе правила дотогава в поредицата от умни ходове, беше да не притиска Тати за пари преди години, когато му съобщи добрата новина. Вместо това Ив помоли да я назначи на работа в агенцията. Според Тати тя искаше работата в бункера, защото е лесна — нямаше какво толкова да прави, освен да седи, да чете списания и да взима по хиляда долара на година. Той допусна грешката да я помисли за не особено интелигентна скандалджийка на дребно.

Някои мъже разсъждаваха само с оная си работа. Том Съмъртън беше един от тях.

Преди много години, когато майката на Ив му беше любовница, Тати трябваше да прояви повече разум и да се отнесе по-добре с нея. Но когато тя забременяла и отказала да направи аборт, той я оставил. Коравосърдечна постъпка. В онези дни Тати е бил богат млад мъж и наследник на повече пари и макар че още не бил постигнал много политическа власт, имал големи амбиции. Лесно е можел да си позволи да се държи добре с Мамчето. Но когато тя го заплашила, че ще разкаже историята на медиите и ще очерни доброто му име, той изпратил двама главорези да я пребият и Мамчето едва не пометнала. И до края на живота си горкото Мамче остана огорчена и уплашена жена.

Тати бе разсъждавал с оная си работа, когато бе проявил глупостта да държи петнайсетгодишна любовница като Мамчето. И пак бе направил същото, когато е трябвало да мисли с главата или със сърцето си.

Той отново разсъждаваше с оная си работа, когато допусна Ив да го съблазни. Разбира се, Том Съмъртън не я беше виждал преди това и не знаеше, че тя му е дъщеря. Дотогава той вече бе забравил горкото Мамче, сякаш беше момиче за една нощ, макар че я бе чукал в продължение на две години, преди да я остави. И ако Мамчето смътно съществуваше в паметта му, то вероятността да е станал баща, беше напълно заличена от съзнанието му.

Ив не само го съблазни, но и докара до състояние на животинска похот в продължение на няколко седмици, превръщайки го в най-лесната от мишените си. Той се развълнува, когато тя предложи да играят ролите на баща и изнасилена от него дъщеря. Престорената й съпротива и жалостивите викове го възбудиха силно и той постигна нови подвизи на сексуална издръжливост. Заснети на лента с високоразделителна способност. От всички ъгли. Записани с отлична аудиотехника. Ив запази част от спермата му, за да направят генетично сравнение с проба от кръвта й с цел да го убеди, че е негово дете. Властите несъмнено щяха да приемат видеозаписа с играта им като насилствено кръвосмешение.

Когато видя записа, Тати за пръв път в живота си помисли с мозъка си. Той беше убеден, че убийството на Ив няма да го спаси, затова реши да плати, колкото е необходимо, за да купи мълчанието й. Том Съмъртън беше изненадан и доволен, когато тя пожела не пари, а сигурна, добре платена правителствена работа. Но не беше толкова доволен, когато Ив поиска да научи повече за агенцията и за тайните далавери, за които той се бе похвалил един-два пъти в леглото. Но след няколко трудни дни Съмъртън се вразуми и я въведе в лоното на агенцията.

— Ти си лукава малка кучка — каза той, когато се споразумяха, и я прегърна с неподправена обич.

След като я назначи на онази длъжност, Том Съмъртън обаче бе разочарован да научи, че не може да продължават да спят заедно, но с течение на времето преодоля загубата. Той наистина бе помислил, че „лукава“ е най-подходящата дума, за да я опише. Способността й да използва служебното си положение в бункера за собствени цели му се изясни едва когато научи, че Ив се е омъжила за И. Джаксън Хейнс след шеметно двудневно ухажване и е успяла да стъпи на врата на повечето влиятелни политици в града. Тогава тя отиде при него, за да обсъдят наследството и Тати установи, че „лукава“ не е достатъчно описание за нея.

Ив стигна до края на алеята за коли на „Клоувърфилд“ и спря пред официалния вход, до знака, на който пишеше „ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. Тя сложи на предното стъкло една от картите „Член на Конгреса“ на Джаксън, наслади се още миг на леденостудения въздух в крайслера и излезе в августовската жега и влажност.

„Клоувърфилд“ — постройка с внушителни размери и бели колони — беше една от най-хубавите институции по рода си в континенталната част на Съединените щати. Посрещна я портиер в ливрея. Пазачът във фоайето беше изискан британец, който се казваше Данфилд, макар че Ив не знаеше дали това е малкото му име или фамилното.

Данфилд я записа и побъбри с нея, после тя тръгна по познатия маршрут през тихите коридори. Автентичните картини на известни американски художници от предишни векове подхождаха на старинните персийски пътеки върху виненочервения махагонов под, излъскан до блясък.

Ив влезе в апартамента на Рой и видя, че милият човек се тътри в проходилката си, за да се раздвижи. Благодарение на вниманието на най-добрите специалисти и терапевти в света той отново можеше да си служи с ръцете си. След няколко месеца сигурно щеше и да върви без чужда помощ, макар и накуцвайки.

Тя го целуна със сухи устни по бузата. Рой й отвърна с още по-суха целувка.

— Всеки път, когато дойдеш, си все по-хубава — каза той.

— Е, мъжете още се обръщат след мен, но не като по-рано, когато не трябваше да ходя с такива дрехи.

Бъдещата Първа дама на Съединените щати не можеше да се облича като бивша танцьорка от Лас Вегас, която се възбуждаше, когато побъркваше мъжете. Напоследък Ив дори си слагаше сутиен, който сплескваше гърдите й и ги обуздаваше, за да не изглежда толкова надарена, колкото всъщност беше.

Между другото, Ив вече не беше танцьорка и фамилията й не беше Жаме, а Линкълн, като на Ейбрахам. Беше ходила на училище в пет щата и в Западна Германия, защото баща й беше военен от кариерата и го местеха в различни бази. Тя бе завършила Сорбоната в Париж и няколко години бе преподавала на бедните деца на островите Тонга, в Южния Тихи океан. Поне такава беше информацията за нея, до която би се добрал и най-трудолюбивият репортер, въоръжен с най-мощния компютър и най-изобретателния ум.

Ив и Рой седнаха един до друг на канапето. На очарователна масичка пред тях бяха сложени чайници с горещ чай, подноси с пасти и купички със сметана и конфитюр.

Докато посръбваха и ядяха, тя му разказа за тристате милиона, които баща й бе прехвърлил на нейно име. Рой беше толкова щастлив, че в очите му бликнаха сълзи. Какъв мил човек.

После разговаряха за бъдещето.

Времето, когато отново щяха да бъдат заедно всяка нощ и без да се крият, беше отчайващо далеч. И. Джаксън Хейнс щеше да встъпи в длъжност като президент на двайсети януари, след седемнайсет месеца. Следващата година той и вицепрезидентът щяха да бъдат убити, макар че Джаксън не знаеше тази подробност. С одобрението на конституционните специалисти и по препоръка на Върховния съд на САЩ двете камери на Конгреса щяха да предприемат безпрецедентната стъпка да насрочат специални избори. Ив Мари Линкълн Хейнс, вдовица на президента мъченик, щеше да се кандидатира за длъжността, да бъде избрана със съкрушително мнозинство и да започне първия си мандат.

— Година след това аз ще съм била достатъчно дълго време в траур — каза тя. — Мислиш ли, че година е благоприлично?

— Повече от благоприлично — отговори Рой. — Особено когато хората ще те обичат толкова много и ще искат да си щастлива.

— И после ще мога да се омъжа за агента герой на ФБР, намерил и убил избягалия от затвора маниак Стивън Акблом.

— Още четири години и ще бъдем завинаги заедно. Всъщност това не е толкова дълго време. Обещавам да те направя щастлива, Ив, и с чест да изпълнявам задълженията си на Пръв джентълмен.

— Знам, че ще го сториш, скъпи.

— А дотогава всеки, който не харесва онова, което правим…

— Ще бъде третиран с крайно състрадание.

— Точно така.

— А сега, хайде да не говорим повече колко много трябва да чакаме. Да обсъдим други от чудесните ти идеи. Да правим планове.

Двамата дълго говориха за униформите на различните нови федерални органи, които искаха да създадат. Разговорът се фокусира върху дилемата дали металните клипсове и ципове са по-вълнуващи от традиционните костени копчета.