Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vingt mille lieues sous les mers, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 89 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Жул Верн КАПИТАН НЕМО

Преведе от френски Константин Константинов

Коректор Мая Халачева

Редактор Лъчезар Мишев

Технически редактор Иван Андреев

ФРЕНСКА. ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ

ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ НА 31. VIII. 1977

ЦЕНА НА КНИЖНОТО ТЯЛО 1.90 ЛЕВА ЦЕНА 2.35 ЛЕВА

ИНДЕКС N11

95376 72631

6256 — 9 — 77

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2А ДПК „ДИМИТЪР БЛАГОЕВ“, УЛ. „РАКИТИН“ 2

 

Jule Verne

20 000 LIEUS SOUS LES MERS

Librairs Hachette

Paris — 1928

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

VII
ПРЕЗ СРЕДИЗЕМНО МОРЕ ЗА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЧАСА

Средиземно море, истински синьото море, „Голямото море“ на евреите, „морето“ на гърците, „нашето море“ на римляните, обградено с портокалови дръвчета, с алое, с кактуси, с морски борове, напоено с дъха на мирти, обиколено със стръмни планини, наситено с чист и прозрачен въздух, но непрестанно смущавано от подземния огън, е същинско бойно поле, дето Нептун и Плутон още си оспорват владичеството над света. Там, по тия брегове и вълни, казва Мишле, човекът се "калява в един от най-животворните климати в света.

Но колкото и да е хубаво то, аз можах само бегло да го видя, макар че повърхността му е 2 милиона квадратни километра. Дори сведенията, които капитан Немо би могъл да даде, ми липсваха, защото тоя загадъчен човек не се яви ни веднъж през това пътуване с голяма скорост. Смятам, че „Наутилус“ измина около шестстотин левги път през Средиземно море и извърши това на два пъти по двадесет и четири часа. Тръгнали на 16 февруари сутринта от гръцките води — на 18 призори бяхме минали вече Гибралтарския проток.

За мене бе очевидно, че това Средиземно море, оградено от земи, които той отбягваше, не се харесваше на капитан Немо. Вълните и ветрецът му навяваха много спомени, а може би и много съжаления. Тук той нямаше вече оная свобода на движение, оная независимост в плаването, които му даваха океаните, и на „Наутилус“ му бе тясно между тия близки един до друг брегове на Африка и Европа.

Та нашата скорост беше 25 мили в час или 12 левги, по четири километра едната. Разбира се, за голямо свое огорчение Нед Ланд трябваше да се откаже от плановете си за бягство. Той не можеше да използува лодката при скорост 12–13 метра в секунда. Да избягаш от „Наутилус“ при тия условия значеше да скочиш от влак, който се движи със същата скорост, а това би било неблагоразумие. Освен туй нашият кораб излизаше на повърхността само нощем, за да вземе запас от въздух, а иначе пътуваше само по указанията на компаса и сведенията от лага.

Затова аз видях от Средиземно море толкова, колкото пътник в бърз влак може да види от местността, която хвърчи пред очите му — т.е. само далечните хоризонти, а не близките места, които минават като светкавица. Все пак Консей и аз можехме да наблюдаваме някои от средиземноморските риби, силните перки на които успяваха да ги задържат няколко мига около „Наутилус“. Изправени до прозорците на салона, ние ги дебнехме и от тогавашните ми бележки мога да кажа сега няколко думи по ихтиологията на това море.

Сред ярко осветената от електрическите снопове вода се извиваха няколко миноги, дълги един метър, които се срещат почти във всички климати. Оксиринки, от рода на скатовете, широки пет стъпки, с бял корем и пепелносив гръб на петна се развяваха като големи шалове, носени от течението. Други скатове минаваха толкова бързо, че не можех да разбера дали заслужаваха името орли, както са им казвали гърците, или имената плъхове, жаби и прилепи, с които ги кичат днешните риболовци. Малки акули, дълги до дванадесет стъпки.от които гмурците особено се боят, се надбягваха помежду си. Морски лисици, дълги осем стъпки и надарени с извънредно тънко обоняние, се мяркаха като големи синкави сенки. Златоперки от рода на спаровете, някои от които бяха дълги до метър и тридесет сантиметра, се показваха в своето сребърно и лазурно облекло с ивички по края, което изпъкваше още повече поради тъмните им перки; риби, посветени на Венера, очите на които са под златни вежди. Великолепни есетри, дълги девет-десет метра, бързоходи риби, удряха със силните си опашки стъклата на салона, като показваха синкавия си гръб с малки тъмни петна; те приличат на акули, но не са силни като тях и се срещат във всички морета; напролет те обичат да навлизат в големите реки. Но най-полезните ми наблюдения над различните обитатели на Средиземно море бяха, когато „Наутилус“ се приближаваше до повърхността на водата: наблюдавах рибите от шестдесет и третия род на костните риби. Те бяха скумрии-тонове със синьочерни гърбове, със сребърен корем, на които линиите по гърба искряха като злато.

За тях се разправя, че плуват след корабите, за да бъдат на хладна сянка под жегата на тропическото слънце, и те не опровергаха това, когато придружаваха „Наутилус“, както са придружавали някога корабите на Лаперуз. Цели часове те се състезаваха по скорост с нашия кораб. Не се уморих да се възхищавам от тия животни, създадени наистина за надбягване — с тая малка глава, с това плъзгаво вретенообразно тяло, което надминаваше понякога три метра, с извънредно мощни гръдни перки и с разцепена опашка. Те плуваха в триъгълни ята, както летят някои птици, и със скорост като тяхната, нещо, което е карало древните да казват, че са разбирали от геометрия и стратегия.

Сега ще спомена, само за да ги отбележа, ония средиземноморски риби, които ние с Консей можахме да зърнем набързо. Те бяха белезникави змиорки, които минаваха като неуловими изпарения; мюрени, змиорки, дълги три-четири метра, нашарени със зелено, синьо и жълто; риби, подобни на моруна, дълги три стъпки, дробът на които е много вкусен; риби-тении, които плуваха като нежни водорасли; тригли, наречени от поетите риби-лири, а от моряците — риби-свирци, муцуната на които е украсена с две триъгълни назъбени плочки, които приличат на Омировия инструмент; тригли-ластовици, които плуват с бързината на птиците, чието име носят; холоцентри с червена глава, гръбните перки на които са украсени с влакна; алози, напъстрени с черни, сиви, кафяви, сини, жълти и зелени петна, и които са много чувствителни към сребърните звуци на звънчетата, и великолепни калкани, същински морски фазани, един вид ромбове с жълтеникави, напръскани с тъмни точки перки, горната лява страна на които обикновено е изпъстрена с тъмнокафяво и жълто; най-сетне ята великолепни червени риби, истински райски птици на океана.

Колкото се отнася до морските млекопитаещи, струва ми се, че когато минавахме край Адриатическо море, съзрях два-три кашалота с по една гръбна перка, от рода на физетерите, няколко делфина от рода на кръгло главите, които се срещат само в Средиземно море и на които предната част на главата е изпъстрена с тесни светли ивици, както и десетина тюлена с бял корем, с черна козина, дълги три метра, познати под името монаси, които наистина досущ приличат на монаси-доминиканци.

Консей от своя страна бил видял една костенурка, широка шест стъпки, украсена с три изпъкнали по цялата дължина на черупката ръбове.

Колкото до зоофитите, можах за няколко мига да се възхищавам от една чудна оранжева галеолария, която се закачи за стъклото на левия борд; това беше дълга нежна нишка, разклонена в безброй клонки, завършващи с най-тънката дантела, каквато някога са изработвали съперниците на Аракнея. За съжаление не можах да взема тоя чудесен екземпляр и навярно не бих видял никакъв друг средиземноморски зоофит, ако на 16 вечерта „Наутилус“ не бе забавил необяснимо своя ход. Ето как стана това.

Минавахме тогава между Сицилия и Туниския бряг. В това тясно пространство между нос Бон и протока Месина морското дъно се издига почти изведнъж. Там се е образувал един истински гребен, над който няма повече от седемнадесет метра вода, докато от двете страни дълбочината е 180 метра.

И „Наутилус“ трябваше да маневрира внимателно, за да не се натъкне на тая подводна преграда.

Аз посочих на Консей върху картата на Средиземно море мястото на тоя дълъг подводен гребен.

— Но ако на господаря не му е неприятно — рече Консей, — аз бих казал, че това е истински провлак, който съединява Европа с Азия.

— Да, драги — отговорих аз, — той прегражда изцяло Либийския проток и изследванията със сонди на Смит доказаха, че някога континентите са се съединявали между нос Бон и нос Фюрина.

— Напълно го вярвам — каза Консей.

— Ще добавя още — продължих аз, — че подобна преграда съществува между Гибралтар и Куента, които в предисторическите времена са затваряли съвсем Средиземно море.

Консей се залови да разглежда издигнатото дъно, над което „Наутилус“ плаваше сега съвсем ниско и със средна скорост.

Там под скалите от вулканичен произход цъфтеше живо растително царство-сюнгери, холотурии, прозрачни сидипи пурпурната им отсянка леко фосфоресцираше, берои, наричани обикновено морски краставици, цели обагрени с боите на спектъра, подвижни коматули, широки един метър, от цвета на които морето почервеняваше, най-красиви дървовидни евриали, павонасеи с дълги дръжки, многобройни и различни видове морски таралежи, които се ядат, зелени актинии със сивкави стебла и тъмни дискове, които се изгубваха в маслиненозеленикавите коси на пипалата.

Консей се бе заел по-специално с наблюдение на мекотелите и на прешленестите, и макар че наименованията ще бъдат малко сухи, все пак аз не искам да пренебрегна тоя славен момък и ще спомена неговите лични наблюдения.

В разклонението на мекотелите той споменава множество гребеновидни петонкли, спондили — магарешки крака, които бяха натрупани едни върху други, триъгълните донации, тризъби хиали с жълти перки и прозрачни черупки, оранжеви пленообранхии на точици или напръскани със зеленикави точки яйца аплизии, познати също, под името морски зайци, долабели, меснати асери, чадъри, които се срещат само в Средиземно море, морски уши, черупките на които произвеждат скъп седеф, петонкли, аномии, които лангедоците[1] предпочитали пред стридите;, кловиси, толкова обичани от марсилците; двойни праири, бели и тлъсти, някои кламове, които изобилствуват по бреговете на Северна Африка и които се продават много в Ню Йорк; плочести гребени с най-различни цветове, литодонси, свити в дъното на дупките си, които много обичам заради вкуса им на пипер; венерикарди, нашарени с ивици, черупката на които е с издут връх и има стърчащи страни; цинтии, настръхнали от алени нарастъци; карниери с извит връх, прилични на леки гондоли; фероли с венчета; атланти със спирални черупки; сиви тетиси с бели петна и покрити с ресниста мантия; еолиди, прилични на малки плужеци; каволини, които пълзят по гръб; ушенца. между които ушенца-незабравки с овална черупка; диви скалери, литорини, жантури, цинерери, петриколи, ламелери. кабошони, пандори и пр.

Що се отнася за прешленестите, в бележките си Консей много правилно ги бе разпределил на шест класа, три от които бяха от морското царство. Те бяха: раковидните, цирофодите и анелидите.

Раковидните се подразделят на девет разреда и първият от тях е десетоногите. т.е. животните, на които главата и туловището изобщо са слепени едни към други, на които устният апарат се състои от няколко чифта членове и които имат четири, пет или шест чифта крака — гръдни или двигателни. Консей следваше метода на нашия учител Милн Едуардс, който разделя десетоногите на три дяла: брахиури, макрури и аномури. Между макрурите Консей споменава аматитите, челата на които са въоръжени с по два раздалечени шипа. инахус-скорпионите, ламбримасените, ламбриспениманите. навярно случайно попаднали по това плитко дъно, защото обикновено те живеят на големи дълбочини; ксанти, пилумни, ромбоиди, зърнести калапиени, назъбени користи, ебалии, симополии, вълнести дорипи и пр. Между макрурите, подразделени на пет семейства — броненосци, фуисьори, астациени, саликоки и охизоподи — той споменава обикновените лангуети, женските на които имат много вкусно месо: сциларите-мечки или морски щурци, крайбрежни жебии и всички други от същия вид, които се ядат; но той не казва нищо за подразделението на астациентите, в което са омарите, защото лангустите са единствените омари в Средиземно море.

След като премина плиткото дъно на Либийския проток, „Наутилус“ заплава по дълбоките води с обикновената си скорост. И вече не се виждаха ни мекотели, ни прешленести, ни зоофити. Само няколко едри риби, които минаваха като сенки.

През нощта на 16 срещу 17 февруари ние бяхме влезли във втория средиземноморски басейн, най-дълбоките места на които стигат до три хиляди метра. С устрема на витлото си и като се спусна посредством наклонените плоскости, „Наутилус“ слезе до най-долните водни пластове.

Там липсваха природни чудеса, затова пък водите откриваха пред очите ми много вълнуващи и страшни гледки. Действително ние прекосявахме тогава оная част от Средиземно море, която изобилствува със злополуки. От алжирския бряг до бреговете на Прованс колко кораба са претърпели крушение, колко плавателни съдове са изчезнали!

През тая бърза разходка из дълбоките води колко много корабни останки видях върху морското дъно — някои вече напълно обхванати от коралите, други покрити само с лека ръжда: котви, топове, гюллета, железни части, парчета от витла, от машини, счупени цилиндри, издънени казани, както и корабни корпуси сред водата — някои изправени, други — обърнати.

Някои от тия кораби бяха потънали поради сблъскване, други се бяха натъкнали на гранитни рифове. Видях някои, които бяха потънали в отвесно положение, със здрави мачти и изопнати от водата въжа. Те сякаш бяха закотвени в някакъв безпределен залив и очакваха да тръгнат. Когато „Наутилус“ минаваше между тях и ги обливаше със снопове електрически лъчи, корабите като че се канеха да го поздравят със знамето си и да му съобщят името си по международната сигнална книга! Ала нищо друго нямаше — нищо освен мълчание и смърт в това поле на катастрофи!

Забелязах, че колкото повече се приближавахме до Гибралтар, толкова повече средиземноморското дъно бе отрупано с тия зловещи останки. Там бреговете на Африка и Европа се приближават и в това тясно пространство сблъскванията са много чести. Видях множество железни корабни корпуси, фантастични останки от параходи, някои — лежащи, други — изправени, като страхотни животни. Един от тия параходи — със зинала утроба, с наведен комин, с колела, от които бе останал само скелетът, с кормило, откъснато от колелото и свързано още с желязна верига, с табелата на кърмата, разядена от морската вода — беше особено страшен! Колко съществувания, разбити с неговото крушение, колко жертви, погълнати от вълните! Дали някой матрос се бе спасил, за да разкаже за тая страшна злополука, или само вълните пазеха тайната на това нещастие?

Равнодушен и бърз, „Наутилус“ летеше с най-голяма скорост сред тия развалини. На 18 февруари в три часа сутринта той беше пред входа на Гибралтарския проток.

Там има две течения: едно горно, отдавна известно, което отвежда водите на океана в Средиземно море; и едно долно, насрещно течение, което бе установено днес по пътя на разсъжденията. И наистина, ако общото количество на водата в Средиземно море непрекъснато се увеличава от водите на Атлантическия океан и от реките, които се вливат в морето, неговото равнище би трябвало да се покачва всяка година, защото изпаренията не са достатъчни да възстановят равновесието. А не е така. Поради това, естествено, трябваше да се приеме съществуването на друго долно течение, което отвежда излишните води на Средиземно море през Гибралтарския проток в Атлантическия океан.

Така и излезе. Тъкмо това насрещно течение бе използувано от „Наутилус“. Той навлезе бързо в тесния проток. Аз можах да зърна само за миг чудните развалини на Херкулесовия храм, потънал според Плиний и Авенус заедно с ниския остров, на който е бил издигнат — и след няколко минути ние плавахме вече по водите на Атлантическия океан.

Бележки

[1] Лангедок — провинция във Франция с главен град Тулуза. Б.пр.