Метаданни
Данни
- Серия
- Звездите на Митра (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hidden Star, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Галина Курчатова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 85 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ЕПИЛОГ
Едната звезда бе извън досега му, поне засега. Той го разбра в момента, в който бе предадена в ръцете на властите. Не се отдаде на ярост, не започна да проклина боговете. В края на краищата, бе културен човек. Само отпрати разтреперания пратеник с леден поглед.
Сега седеше в съкровищницата си и галеше с пръст столчето на златната чаша, пълна с вино. Из въздуха се лееше музика и го успокояваше.
Той обожаваше Моцарт и плавно следваше с ръка мелодията.
Тази жена му бе създала големи неприятности. Салвини я бе подценил, твърдеше, че тя е кукла, любимка на покойния му баща. Умна, разбира се, и с неоспорими умения, но без смелост. Тиха кротка женица, така му бяха казали, която се интересува само от камъните си и гледа само собствената си работа.
Грешката бе, че се довери на оценката на Салвини за Бейли Джеймс.
Ала той нямаше отново да направи такава грешка. Подсмихна се. Нямаше да се наложи, защото госпожица Джеймс и нейният защитник се бяха справили толкова окончателно с Тимъти Салвини.
Много удобно, така нищо не го свързваше с камъните и с убийствата. И нищо не го спираше да изпълни своя план — с някои поправки, разбира се. Той можеше да бъде гъвкав, когато се налагаше.
Две Звезди още бяха свободни, още загубени или скитащи. Ако затвореше очи, ги виждаше как пулсират със светлина и го чакат да ги вземе, да ги съедини с третата. Да прегърне силата им.
Скоро щеше да ги има. И всеки, който стоеше на пътя му, щеше да бъде отстранен.
Жалко, наистина. Нямаше нужда от насилие. Нямаше нужда да се пролива и една капка кръв. Но след като вече се бе проляла…
Усмихна се и отпи от топлото червено вино. Кръвта, помисли той, щеше да получи кръв.
Три жени, три диаманта, три Звезди. Бе почти поетично. А когато златният триъгълник бе цял, когато Трите Звезди на Митра бяха само негови и можеше да ги погали на олтара им, щеше да помисли за жените, които се бяха опитали да отклонят съдбата му.
Щеше да си спомня за тях с известна симпатия, дори възхищение.
Надяваше се да може да уреди и трите да умрат поетично.