Спас Карафезов
Сърцето вижда (7)

Забравеният Кирил Костов

Седемдесетгодишният юбилей на читалище „Луи Брайл“ е добър повод да си припомним някои от неговите дейци. Безспорният връх сред тях принадлежи на първооснователя му акад. Петко Стайнов. По случай сто години от рождението му списание „Зари“ отдели немалко страници, посветени на неговото дело и личност. Към този феномен в живота на българските слепи ще се връщат поколения и ще проникват все по-дълбоко в неговата същност.

Този път бих искал да се обърнем към една друга личност, сякаш забравена, но същевременно неповторимо ярка със своята оригиналност. Доскоро той беше между нас. Напусна ни на 3 октомври 1996 г., неизпълнил своите 72 години. През 70-годишната история на читалището Кирил Костов е бил най-дълго време негов председател — от 1971 до януари 1990 г. Под негово ръководство е увеличен брайловият книжен фонд, за пръв път е въведен разнос на книги по домовете в столицата, постигната е финансова стабилност. Кирил Костов ратуваше за музикалното образование в двете специални училища. В софийското училище читалището е организирало факултативното изучаване на музикални инструменти. Като редактор на брайловото издание „Лира“ от началото на 70-те до 1990 г. Костов допринасяше за музикалната култура и интереси на слепите, отразяваше тяхната художествена самодейност и ги ориентираше в съвременната музика. Но над всичко това стоеше неговият личен пример на даровит и всепризнат музикант, оставил великолепни изпълнения на флейта във фонда на българското национално радио. Кирил Костов е бил лауреат на първото и второ общобългарско състезание за певци и инструменталисти. Носител е на орден „Кирил и Методий“, на многобройни държавни и обществени отличия.

Кирил имаше красиво одухотворено лице. От невиждащите му сини зеници винаги се излъчваше една интелектуална светлина. Имаше високо, умно чело. Беше строен и гъвкав. Никога не се движеше с бастун. Имаше феноменален слух. Той му помагаше не само в музиката. Ориентираше се много добре по улиците. Ръцете му бяха изящни с дълги пръсти. В тяхната пластична прегръдка и движения зазвучаваше вълшебната му флейта. Между нежните и сребърни звуци на този инструмент и искрящото шопско остроумие, достигащо до пиперливост, се простираше необикновеният чар и дух на Киро, както го наричахме. Общуването му с хората беше изпъстрено с весели истории и случки. Сладкодумието му потичаше като мед направо от душата му. Той умееше да беседва еднакво и в селската кръчма, и в светския салон. Влизаше бързо в контакт с най-обикновените хора от улицата и с властници и учени. Не се боеше да казва това, което мисли. Не му се разминаваше и страданието, понякога заради изречени истини. Той сякаш беше всмукал най-здравото и силното от шопската философия. Киро беше едно потвърждение на максимата, че издигнатите духом хора в живота остават земни и непосредствени.

Кирил Костов е роден на 20 декември 1924 г. в Погледец. Селото е в близост до Требич — вече квартал на София. Дядо му е бил най-известният свирач на кавал в селото. Вероятно от него Кирил е наследил музикалната си дарба. Когато е бил на година и половина, ослепява от скарлатина. Приемат го в института за слепи в София. Първите уроци по флейта е взел при доц. Янко Янков. В института му е преподавал известният български флейтист проф. Никола Стефанов, който през 1954 г. му става кум. Когато Кирил бил на девет години, взел участие в една музикална продукция. Свирил е на флейта с царския симфоничен оркестър заедно с проф. Саша Попов. След завършване на института постъпва в музикалната академия в класа на проф. Никола Стефанов. Като студент свири в нощен бар, тъй като стипендията не е покривала разходите му. Това е и първата крачка на професионалната му реализация. Приключва музикалното си образование през 1948 г., след което е приет на работа в българското радио като солист флейтист. Там протича целият му професионален път в продължение на 34 години до пенсионирането му през 1983 г. Изпълнява предимно камерна музика. Акомпанирали са му пианистите Димитър Минков, с който имал дълга дружба, Лиляна Байнова и Стефи Хадживасилева. Имал е приятелство и сътрудничество с композитора Никола Атанасов, с проф. Атанас Гърдев, с диригентите Александър Владигеров и Христо Стойков. С годините Кирил Костов разгръща своя талант и в музикалната си палитра включва творби от всички стилове и епохи. В ефира на българското радио зазвучават неизпълнявани дотогава произведения. Свири музикални пиеси от старите майстори Люли, Рамо, Зарачини, Перголези. С дълбоко чувство и изразителност са звучали творбите на всички Баховци — баща и синове. Флейтата на Кирил е пресъздала красотата на романтиците Доблер и Церай. В репертоара му са били включени и съвременни композитори като Жул Муке, Карастоянов и други автори, които са писали музика през 50-те и 60-те години. Във фонда на Българското радио са записани концертите за флейта и оркестър на Моцарт, които Кирил е свирил заедно с радиооркестъра. Флейтата на Кирил е звучала десетилетия по българското радио. Неизброими са записите, които той е оставил. Днес е трудно да си представим усилията, които е полагал, за да се подготви. Неговата мила и всеотдайна съпруга Маргарита му е диктувала нотите, които той е преписвал на брайлов шрифт. Тя е правила това между грижите за дома и двете им чудесни дъщери. Кирил е разучавал мелодиите в малката къщурка с цветна градина, в която остана до края на живота си. Той е запаметявал творбите и изтънченият му музикален слух е различавал нюансите в тона. Слепотата му не е била преграда пред неговия талант и воля. Но тя предизвиква една друга насока в неговия живот.

На 12 и 13 март 1951 г. Кирил Костов участва активно в обединителния конгрес на българските слепи. Избран е за член на централното ръководство на Общия съюз на слепите в България, а от 1953 г. става и негов председател до 1955 г. Заедно със Стойчо Милчев той полага основите на съюзната стопанска дейност и издейства в тази област първите нормативни актове на Министерския съвет.

Кирил Костов е имал нагласа към обществената работа още в своята най-ранна младост. На 16-годишна възраст е приобщен към нелегалната антифашистка организация в Требич. През юли 1944 г. е приет за член на българската работническа партия комунисти. Той запази своите политически възгледи до смъртта си.

Не бих искал да отмина големия обществен куриоз в неговия живот. В началото на 60-те години е изключен от Съюза на слепите. Според тогавашното ръководство той е злепоставял организацията чрез концертитите, които е изнасял заедно с диригента Марко Марков, големия певец Христо Маринов и музиканта Иван Славов. Ръководството е смятало това за търговска работа и е обвинило импресариите, че са се представяли от негово име. Това е нелепо. Нали всеки музикант търси изява и публика? Аз съм присъствал на концерт на групата в габровския театър и си спомням как слушателите аплодираха радушно тяхното изпълнение. Разбира се, грешката е била поправена и Кирил Костов отново е имал място в централните органи на Съюза на слепите в България. Този горчив спомен обаче не може да бъде заличен. Една организация ще има достатъчен обществен престиж само когато тя умее да цени своите кадри. Нека това прозвучи като едно нравствено предупреждение към всички наши ръководители, които започват да мислят, че летоброенето започва от тях. За Кирил Костов днешното съюзно ръководство не си спомни и по време на 75-годишния юбилей на организацията.

Иска ми се да завърша с вярата, че Кирил Костов не е забравен. Неговата флейта ще звучи по вълните на българското радио, слепите ще четат писаните от ръцете му брайлови томове. Споменът за него ще оживява в сърцата на неговите близки и приятели. Заразителният му пример на свободолюбив човек и талантлив музикант ще насърчава и вдъхновява идното поколение.