Майн Рид
Дяволския остров (6)

Глава шеста
Странният разговор

Изминах близо половината път, когато на излизане от храсталака чух човешки гласове. Говореха двама мъже и по тона им се познаваше, че е за нещо важно. Спрях и се вгледах в тъмнината. Насреща ми вървяха двама души. Скоро се изравниха с мен.

Вървяха бързо, виждаше се, че добре познават пътя. Бе толкова тъмно, че едва различавах сенките им, а те не ме и забелязаха. Канех се да им извикам, когато познах единия от гласовете. Беше гласът на грубия корабостроител Блен. Неговият събеседник беше вероятно помощникът му Стигнър.

Нямах ни най-малко желание да се срещам с тях, затова отидох встрани — и се скрих зад едно дърво. Тогава чух думите:

— Казваш, че ще има най-малко двеста денка?

— Да, реколтата е много добра.

— Толкова по-добре. Направи така, че всичко да се събере в платнохода, стари ми Блен. Всичко трябва да се откара на един път.

— Можете да бъдете спокоен. По-скоро ще направя кораба по-голям, отколкото по-малък.

— Отлично. Ако всичко успее, това ще бъде един от най-добрите ни удари… Не усещаш ли миризмата на тютюн?…

— Да.

— Някой неотдавна е пушил. Мирише на цигара. Вероятно този проклет чужденец или пък Уолтьр Уудли наскоро са минали оттук.

Около половин минута не се чуваше никакъв звук. Те бяха спрели и се ослушваха.

Сега най-малко откогато и да било исках да се срещна с Блен и неговия спътник. Последният не бе Стигнър. Бих го познал по гласа. Този глас също бях чувал някъде, но сега не можех да си спомня къде.

Стоях съвсем неподвижно, с все още запалена цигара, обърната към дланта. Надявах се да чуя нещо интересно, тъй като в това, което чух досега, имаше тайнственост. Кой можеше толкова да се интересува от строежа на платнохода и от реколтата на Уудли?

Да не би управителят? Бях разговарял един-два пъти с него, но не бих познал гласа му. Събеседниците отминаха, говорейки толкова тихо, че не можах да чуя нито думица. Скоро бяха вече надалеч от мен.

Когато се убедих, че и те не могат да чуят моите стъпки, продължих пътя си, като все още мислех за тази среща. Гласът на непознатия гърмеше в ушите ми, но не можех да кажа чий бе той. Все си мислех, че не е управителят. Когато се върнах, се убедих, че не греша. Управителят стоеше на прага. Съвсем ясно беше, че не би могъл да ме изпревари.

Уолтьр също бе в къщи и аз му казах какво съм чул.

— Вероятно някой от съседите ни се интересува от нашите работи — каза той с безгрижен смях. — Но не бих могъл да кажа кой от тях е толкова доброжелателен. А — добави, след като помисли, — струва ми се, че се сетих. Обещахме на иконома на платнохода един процент от продажната цена, ако товарът благополучно иде в Ню Орлеан. Вероятно някой приятел на Блен го е поздравявал с тази изгодна сделка.

— Може би — казах аз, но не бях убеден в това.

— Представете си — обади се Уолтьр, — ходих следобед при един съсед и кого срещнах!

— Как мога да се сетя, когато тук не познавам никого?

— Но вие сте виждали този човек и сте чували да се говори за него.

— Тогава кой е той?

— Нат Брадли.

— Нат Брадли? Той тук ли е? Нали казваше, че ще си замине?

— Да, но това не му пречи да бъде тук.

— И какво прави тук? — попитах аз с известно безпокойство.

— Кой знае. Явно беше недоволен, като ме срещна. Вероятно си е помислил, че ще се учудя, като го видя отново тук. Твърди, че не намерил параход в Нашвил. Отлично зная, че това не е вярно. Чух, че точно по времето, когато той е бил там, от Нашвил е заминал параход. Ако е искал, щял е да се качи. Никой не знае защо е дошъл тук, какво прави насам. Казва, че наблизо имало търговец на негри, от когото смятал да купи евтино роби, а после да замине за Мемдлес и оттам да се качи на парахода. Не зная дали е истина. Във всеки случай сега той има много пари, защото каза, че щял да купи двадесет роби.

Докато слушах това дълго обяснение, аз изведнъж се досетих кой говореше с Блен — това бе същият глас, който тъй неприятно ме порази, когато произнасяше кръщелното име на мис Уудли.

Веднага споделих с Уолтьр своите подозрения.

— Възможно е — отвърна той. — Но не зная дали се познава с Блен и не виждам какво може да го интересува нашият памук, както и това — на един или на два пъти ще бъде прекаран.

Аз също не знаех, но това продължи да ме занимава и след като престанахме да говорим за моята среща. Чудно: никой наоколо освен Уолтьр Уудли не знаеше за новото появяване на Брадли.

През трите дни, които изминаха от тази случка до моето заминаване, аз все подпитвах отдалече, но никой не знаеше, че Нат Брадли е тук. След първото му посещение се говореше много за него, както става винаги с човек, който заминава съсипан, а се връща богат.

Що се отнася до второто посещение, направено съвсем тайно и за обяснение на което той трябваше да измисли такъв важен предлог, очевидно бе, че е направено с цел, за която той не можеше да каже.

Това бе логичното заключение. То често ми идваше наум и, не знам защо, много ме безпокоеше.