Майн Рид
Дяволския остров (25)

Глава двадесет и пета
Адвокатът

Още на другия ден се заловихме за работата, за която бяхме дошли. Хенри Уудли прати да повикат адвоката и му разказа цялата история.

Чарли Сойер — така се казваше адвокатът — не се учуди толкова, колкото очаквахме. Макар да не беше стар човек, отдавна живееше в Ню Орлеан и бе успял да се срещне с немалко от тайнствените истории на този град. В съдебната си практика бе видял много типове на мошеници, с каквито винаги е бил прочут Ню Орлеан.

Колкото до нашия план, адвокатът го одобри напълно.

— Макар на пръв поглед да разполагате е всичко необходимо, за да бъдат предадени в ръцете на правосъдието разбойниците, които са ви ограбили — каза той, — все пак трябва да се пипа предпазливо. Действащите у нас закони са недостатъчни, за да покровителстват честните хора, трудно се получава дори разрешение за арестуване на престъпника. Против него трябва да има неопровержими доказателства. Ако Брадли и съучастниците му са убили вашите негри, ще им бъде трудно да се отърват. Оставете Брадли да продаде памука. Тогава ще може да бъде обвинен в грабеж, в пиратство и във всичко, което следва.

— Но ако не успее да го продаде? — отбеляза Уолтьр. — Той може да не намери купувач.

— Не се безпокойте. Купувач аз сам ще му намеря. Познавам един търговец, на когото можем да се доверим. Той ще даде на Брадли такава цена, че онзи ще му продаде памука. И преди да получи уговорената сума, ние ще го арестуваме и заедно със съучастниците си Брадли ще се намери в градския затвор. А после всичко по реда си.

— Това е вярно — потвърди Хенри.

— А сега — продължи адвокатът — на работа. Първото нето, което трябва да узнаем, е къде в пристанището е вашият платноход. Можете ли да го познаете?

— Съмнявам се — отговори Уолтър, към когото беше отправен този въпрос. — По-лесно ще позная Блен и Стигнър, на които беше поверен корабът. Най-добре е, ако ги видя на него.

— Но нали и те ще ви видят, ако се приближите!

— Мисля — прекъснах го аз, — че тази част от работата се пада на мен. Блен не ме е виждал често, но аз, разбира се, няма никога да го забравя. Като пожертвам мустаците си и взема от бръснаря едни бакенбарди, мога да отида преоблечен на кораба, без да ме познаят. Как мислите?

— Отлично! — извика Сойер. — Вземете костюм на мексиканец, те често се срещат тук. Пък и ще можете да скриете под наметката си ранената ръка. Под голямото сомбреро и с бакенбарди никой не ще може да ви познае. А вие, мистър Хенри, по-добре да останете тук заедно с брат си, докато ни потрябвате. Преди птиците да се окажат в кафеза, излизайте по-рядко.

Лесно си намерих костюм и благодарение на бакенбардите и обръснатите мустаци заприличах на истински мексиканец. Заедно с мистър Сойер тръгнахме към онази част на пристанището, където стояха платноходите и големите лодки.

Брегът в Ню Орлеан е дълъг около шест километра. На една част от него има товарна крайбрежна улица, снабдена с яки дървени платформи, поставени върху греди, забити във водата. Между тях пускаха котва лодки, платноходи, салове и параходи, докато ги разтоварят.

Уставът на пристанището определяше кои съдове къде ще бъдат разтоварени. През някои месеци на годината пристанището се задъхвате.

Сега беше тъкмо такова време. Корабите стояха така близо един до друг, че трудно можеха да се различат. Някои стояха по-далеч, като чакаха да се освободи място.

Реших да започна от последните. Един от тях скоро привлече вниманието ми. Стори ми се, че го познах. На палубата нямаше никой. Заведох спътника си до самия бряг, за да разгледам по-добре кораба, дори се качихме на най-близкия до него кораб. След минута на палубата се показа самият Блен.

Посочих го с очи на адвоката и равнодушно се запътихме към града. По пътя Сойер ме остави за малко, като помоли да го почакам. Скоро се върна с друг човек. Сетих се, че е полицейски детектив.

— Виждате ли онзи платноход? — попита го Сойер.

— Да — отговори другият.

— Няма да го губите от погледа си ни денем, ни нощем. Щом започне да разтоварва памука, елате в кантората да ми съобщите. А ние — обърна се той отново към мен — да идем при „Ялу Сити“.

Дълго го търсихме, но не го намерихме. От началника на пристанището разбрахме, че не е пристигнал.

— Тогава да почакаме — предложи Сойер. — Къде беше, когато го видяхте днес сутринта?

— Около Пуан Купе.

— В такъв случай скоро ще пристигне, след няколко часа. Ще го чакаме, но не тук. Виждате ли онова кафене край реката? Да идем там, ще си поръчаме херес и ще гледаме с бинокъл, докато се покаже „Ялу Сити“.

Не трябваше много да чакаме. Не мина и час, когато моят спътник ми показа парахода, с който идвате Брадли.

— Сега е ват ред — каза той, като ми подаде бинокъла. — Гледайте пътниците, които слизат. Щом съзрете Брадли, не го губете от погледа си, докато слезе на брега.

Хищникът беше от първите, които слязоха. Веднага го познах. Казах това на адвоката. Той взе бинокъла и успя също да го разгледа, докато онзи вървеше по насипа.

Вече нямах нужда от бинокъл, за да видя своя враг. Щом стъпи на брега, той тръгна към онази част па пристанището, предназначена за малките кораби.

— Добре — продума Сойер. — Така си и мислех. Вижда се, няма да чакаме много, за да видим нещо, което ще ни даде възможност да действаме.

— След него ли ще отидем? — попитах аз.

— Не. Нека се присъедини към съучастниците си. И без да излизаме оттук, ще научим какво прави. Като излезе от кораба, Ще идем след него в хотела. Такъв важен господин вероятно ще отседне в хотел „Сен Шарл“, ако си няма някое тайно свърталище. Ето, отива към кораба.

Аз също го виждах добре, но после го изгубих сред тълпа от матроси, търговци и джебчии. Ала спътникът ми не го губеше от очи.

— Брадли е на кораба, където бяхме ние, а една лодка се приближава към него. Отново отиват към брега. Говорят … Много бих дал, за да разбера какво си приказват. Детективът също ги наблюдава. Но да вървим, че ще ги изтървем — завърши той, прибирайки бинокъла.

Стигнахме брега тъкмо когато Брадли се раздели с Блен, вероятно след като му даде своите инструкции. Блен бързо се върна на кораба, а Брадли отиде в града. Скоро вече влизаше в хотел „Сен Шарл“, както предвиждаше моят спътник, без да знае, че го наблюдават.