Патриша Грасо
Смарагдова магия (9)

8

Денят на провъзгласяването на Хю О’Нийл за граф на Тирон бе ясен и слънчев. Всъщност от този ден започна главоломният възход на неговата щастлива звезда. Церемонията бе насрочена за предиобед, а за вечерта в замъка се предвиждаше бал в чест на О’Нийлови. Формалностите бяха съкратени до минимум. След това малцината участници се разотидоха в очакване на едно от най-значимите за годината обществени събития в Дъблин.

Когато каретата на О’Нийлови спря пред имението, Хю покани Патрик и Конъл в кабинета си за по едно питие. След като наля уиски на двамата си най-доверени мъже, погледът му падна върху Катрин. Тя бе наклонила глава на една страна и го гледаше с повдигнати вежди. Хю кимна в отговор на мълчаливото й желание и й наля едно малко уиски.

— Нека съдбата винаги бъде на наша страна — първа вдигна тост Катрин.

— За най-красивата графиня в целия християнски свят — поласка я Хю.

— За здравето на графа и графинята на Тирон — вдигна чаша Конъл.

Поглеждайки Катрин с бялото на очите си, Патрик вметна:

— И нека граф Тирон и съпругата му напълнят тази къща с рояк чудесни момченца.

Катрин се изчерви, вдигна чаша и пи с мъжете. Тъй като никога досега не бе опитвала от ирландския елексир, се оказа неподготвена за ужасното му въздействие. Когато парещата течност се стече по гърлото й, очите й се разшириха от слисване. Кашяйки, тя дълго се опитва да си поеме дъх.

Хю я потупа по гърба с поглед, който казваше: „Знаех си, че ще стане така“. Той взе чашата от ръката на съпругата си и я смъмри:

— Скоро ще трябва да храниш Шана, а уискито не е подходящо питие за едно кърмаче.

— Ако Шана си пада по уискито — отвърна Катрин с дяволита усмивка, — значи е истинска О’Нийл. — Тримата мъже се засмяха на остроумната й забележка:

— Почини си малко преди началото на вечерното тържество, графиньо — докачи я Хю. — Не подобава да се прозяваш в присъствието на вицекраля. Можеш да се качиш в стаята си.

Видимо засегната, Катрин направи достоен за крал реверанс и промърмори:

— Както желаете, светлейши графе.

— Изправете се, момиче. — Хю галантно предложи на Катрин ръката си и я съпроводи до вратата. Когато му обърна гръб, Хю я плесна по задните части и тя изпищя.

— Погрижи се за отрочетата си, жено — с престорена сериозност нареди той. След това развеселен я проследи с поглед, докато пресичаше вестибюла, на път към стълбището за горния етаж.

„Време е за моето следващо завоевание — реши той. — От днес нататък граф Тирон и съпругата му ще делят едно легло“

— Изтрий благородната си брада, графе — докачи го Патрик, когато Хю се обърна към тях. — Потекли са ти лигите!

Смутеното изражение на новоизлюпения граф накара Конъл и Патрик да избухнат в гръмък смях. След миг Хю се присъедини към тях.

Късно следобед Катрин се изкъпа и се погрижи за Шана. Безпокоеше се, че поне няколко часа няма да може да даде на дъщеря си да суче и въпреки това не можеше да скрие вълнението си от предстоящия прием в Дъблинския замък.

Катрин седеше пред огледалото само по една копринена фуста и украсен с дантела корсет. Поли сплете косата й, след което я вдигна на тила в семпъл, но елегантен кок.

— Подай ми онези малки възглавнички — нареди Катрин на камериерката си. — От зърната на гърдите ми постоянно сълзят капчици мляко. — След като бе покрила гърдите си с възглавничките, Катрин се пъхна в роклята си и Поли закопча ситните смарагденозелени копченца на гърба й.

— Изглеждате превъзходно — поласка господарката си Поли.

Катрин дълго гледа отражението си в огледалото. Вечерният тоалет от най-фино кадифе бе в тон със смарагденозелените й очи. Докато се оглеждаше, Катрин бе обзета от безпокойство дали Хю ще приеме дръзкото деколте, което откриваше голяма част от гърдите й чак до големите тъмни зърна. Тъй като знаеше, че на бала ще присъстват Фиона и братовчедка й Айлийн, както и много други привлекателни жени, Катрин бе помолила мадам Бюжо да й ушие рокля с деколте, което да попречи на погледа на мъжа й да шари по чуждите деколтета….

— Подай ми перлите — помоли тя Поли.

Точно в този момент елегантно облеченият Хю влезе през вратата, която свързваше двете спални. Носеше зелен костюм от кадифе, а на кръста му висеше келтският меч на Кон О’Нийл, чиято дръжка и кания бяха инкрустирани със скъпоценни камъни.

Докато се приближаваше, Хю й се усмихваше в огледалото. Катрин се обърна към него.

— Изглеждаш пленително — каза той. Погледът му спря върху камериерката. — Зарежи перлите, Пег, и ни остави сами.

Хю завъртя Катрин в кръг, за да я огледа от всички страни, но след миг усмивката му бе заменена от неодобрителна гримаса.

— Роклята е чудесна, но не разбирам защо трябва да излагам съкровищата си пред чуждите погледи. — Гласът му трепереше от раздразнение. — Роклята не е подходяща. Веднага я съблечи.

— Но всички останали дами ще бъдат облечени в подобни рокли — възрази Катрин, обезпокоена от острата му реакция.

— Останалите дами не са мои съпруги!

— За щастие. — На лицето на Катрин неволно изгря пленителна усмивка. Прекалено пленителна. — Разбира се, че ще я съблека. — Обръщайки му гръб, тя промърмори: — Копчетата, Хю. Ще бъдеш ли така добър?

Изненадан от рядкото покорство на съпругата си, Хю протегна ръце към копчетата, но пресилено сладкият и глас го спря.

— За съжаление нямам какво друго да облека и ще трябва да си остана в къщи. Утре ще ми разкажеш всичко с най-големи подробности.

Хю замръзна за миг, след което бавно отпусна ръце. Катрин наблюдаваше реакцията му в огледалото и разбра, че е спечелила.

— Хм! Имаш цял гардероб с дрехи, но сега не бива да губим време. — След това добави навъсено: — Изглежда ще се наложи да прекарам цялата вечер до теб, за да те държа изкъсо.

Катрин се обърна към него и го целуна по бузата.

— Имам подарък за теб — каза той и извади от джоба си инкрустирана със скъпоценни камъни кутия.

Катрин я пое в дланите си, удивена от безценните камъни и фината изработка.

— Благодаря. Ще я пазя като очите си.

— Подаръкът е вътре, глупаче.

Катрин се изчерви, засрамена от глупавото си държание, и отвори кутията. Вътре имаше великолепна огърлица от смарагди и диаманти.

— О! — отрони се от устните на Катрин. — Аз… аз… не зная какво да кажа!

Хю реши, че колието решително е опростило задачата му.

— Позволяваш ли — той взе огърлицата от ръцете и я постави на шията й.

Видял смарагдите да блестят върху приканващо разголените й гърди, Хю с мъка успя да скрие възбудата си. Дланите му се плъзнаха по мамещата кожа на съпругата му, след това нежно докоснаха раменете й.

— Благодаря — промърмори смутената от допира му Катрин, — но аз нямам подарък за теб.

— Вече ме дари с нещо безценно — титла и семейство.

Трогната от думите му и изгаряща от желание да напрани нещо за него, Катрин рече:

— Бих искала да ти дам много повече.

— Щом е така, ще помисля какво желая най-страстно — отвърна Хю — и ще го споделя с теб.

Осъзнала двусмислеността на думите му, Катрин усмихнато го улови под ръка.

Голямата бална зала на Дъблинския замък се бе превърнала в калейдоскоп от блестящи и преливащи се цветове, благородниците на Дъблин и техните дами бяха облекли най-пищните си дрехи и бяха сложили най-скъпоценните бижута, за да засвидетелстват уважението си към О’Нийлови. Когато Хю и Катрин се появиха, в залата настана тишина и всички погледи се впериха в тях. Церемониал майсторът на вицекраля се обърна към изисканото общество.

— Дами и господа — обяви той, — граф Тирон и съпругата му.

Избухнаха аплодисменти. Вицекралят сър Ръсел излезе напред и отведе Катрин и Хю към отсрещната част на залата, където щяха да приемат поздравленията на присъстващите.

— Напитки се предлагат в съседната зала — обясни той, вперил поглед в деколтето на Катрин. — Голямата бална зала е предназначена за танци. Ще ни окажете честта да откриете празненството, нали?

Хю поведе Катрин към дансинга. Когато музиката заглъхна, сър Уилям помоли Катрин за следващия танц. Развеселена вътрешно, тя се запита как щеше да я държи изкъсо съпругът й. Докато танцуваше със сър Уилям, наблюдаваше с половин око друга една двойка — Хю и Фиона, която често поглеждаше към нея и й се усмихваше подигравателно.|

Хю забеляза лорд Фицджералд да кани Катрин за следващия танц. Тъй като по всичко личеше, че Фиона няма да го пусне така лесно, той се съгласи на още един танц с нея, след това отново потърси с поглед съпругата си.

— Честита титла — каза Фиона, опитвайки се да привлече вниманието му върху себе си.

— Благодаря. — Погледът на Хю спря върху щедро изрязаното й деколте. — Тази вечер изглеждаш очарователно.

— Толкова съм разочарована, че не можахме да задълбочим познанството си — изгука Фиона с недвусмислено подканящ тон.

Погледът на Хю се плъзна от лицето към гърдите й и мъжествеността му се втвърди, сякаш пробудена от дълъг сън. Хю прокле наум най-напред неспособността си да се владее, а след това и Катрин. „Недосегаемата ми съпруга е истинско мъчение — помисли си той, — но тази вечер ще сложа точка на играта на криеница. Тази целомъдрена червенокоса вещица няма да си играе повече със сърцето ми. Нито с други части па тялото ми.“

Когато музиката заглъхна, двамата с Фиона се приближиха към Катрин и лорд Фицджералд. Един поглед към съпругата му бе достатъчен за Хю, за да разбере, че тя не одобрява избора му на партньорка. С надеждата, че изкусният му план не се е провалил, той помоли Катрин за следващия танц. В този миг се появи сър Уилям Ръсел.

— Трябва да поговоря с вас — обърна се той към Хю, който прокле наум лошия си късмет. — Лорд Фицджералд, разбира се, може да ни придружи, ако желае. — Обърнат към

Катрин, Хю измърмори някакво извинение и я остави на Фиона.

— Поздравления — просъска Фиона след отдалечаването ма мъжете.

— Благодаря, госпожице Фиона — отвърна Катрин.

Фиона, която дори не се опитваше да скрие омразата си към Катрин, впери сините си очи в нея.

— Имах предвид раждането на дъщеря ви — каза тя, подчертавайки думата „дъщеря“.

— Шана е вече на два месеца — отвърна Катрин, която се опитваше да не изгуби кураж.

Решена да използва докрай ситуацията, Фиона продължи невъзмутимо.

— Хю навярно вече се безпокои дали би могъл да има син от вас, който да наследи графската му титла.

Очите на Катрин проблеснаха хладно. Тя пристъпи заплашително близо до тъмнокосата красавица, но точно в този момент мъжете се върнаха.

— Ако нямате нищо против, бих желал да отвлека съпругата си за малко — рече Хю, който надушваше опасността. След това внимателно, но неумолимо я отведе.

— Търлаф ни честити — каза той.

— Честитка от Търлаф?

— И предупреждение, че той все още е глава на О’Нийлови. — Хю грижовно стисна дланта й. — В отговора си до него изразих надежда, че ще прояви същата добронамереност и когато оглавя рода.

— Провокациите по адрес на Търлаф едва ли ще донесат нещо добро — усъмни се Катрин.

— Довери ми се — каза той и я притисна по-плътно към себе си. — Уверявам те, че ти и децата ти сте в безопасност.

— Няма да можеш да ни закриляш, ако постоянно си зает с Фиона.

— Думите ти подозрително ми напомнят ревнива съпруга — докачи я той.

— Не съм ревнива.

— Опитах се да се отърва от нея, но ти танцуваше със Сър Фицджералд.

Катрин хвърли поглед към Фиона, която сега бе наобиколена от няколко млади мъже.

— Сигурно двамата с баща й са го скроили.

Хю се засмя тихо.

— Няма от какво да се боиш, мое съскащо писенце. Фиона е зъл дух, търсещ някой благородник, който е достатъчно млад, за да й направи дете.

Подсмихвайки се скришом, Катрин отвърна поглед. Когато отново погледна съпруга си, той я дари с пленителната си усмивка.

— Какво ще кажете, свлетлейши графе? — подигравателно попита тя. — Дали да не вземем съдбата на госпожица Фиона в свои ръце?

— Говориш с недомлъвки, мой английски сфинксе.

— Хей там. — Погледът на Катрин се обърна във въпросната посока. — Лорд Бърк е почтен, изключително привлекателен мъж, а освен това и достатъчно млад, за да укроти нашата дама.

— Чудесно хрумване. — Хю се ухили на хитроумния й план. — Да опитаме ли?

Висок и добре сложен, лорд Бърк бе внушителен мъж с прелъстителни тъмни очи. Тъмносиният му костюм подчертаваше изящната му външност и издаваше в негово лице богатия аристократ.

Когато се приближиха към лорда, Катрин разбра какво толкова силно привличаше жените у него. Тайно се надяваше планът им да не успее. Ако Фиона Фицджералд наистина спечелеше сърцето на този прекрасен мъж, това би значело, че на този свят няма никаква справедливост.

— Радвам се да те видя, Майкъл — поздрави приятелят си Хю.

— Съболезнования за сполетялото ви нещастие — рече Катрин.

— Благодаря. — Бърк й се усмихна. — Наруших траура си, за да ви честитя титлата.

— Благодарни сме ти за това — отвърна Хю.

— В Дъблин ли са синовете ви? — попита Катрин. — Сигурна съм, че дъщеря ми Мейв ще се радва да се запознае с тях.

— Не, те останаха в къщи.

— Може би бихме могли да се сродим — подхвърли Хю. — Ние имаме две дъщери, а ти — двама сина.

— Ами да, Шана вече навърши два месеца — поде идеята Катрин. Двамата мъже се засмяха.

— Ако дъщерите приличат поне малко на майка си, идеята никак не е лоша — рече Бърк.

Катрин се изчерви.

— Обещах на дъщерята на Фицджералд един танц — рече Хю, сякаш току-що му бе хрумнало. — Майкъл, би ли правил компания на Катрин?

— С удоволствие — Бърк се усмихна на Катрин, която отвърна на усмивката му.

За част от секундата Хю се поколеба дали наистина да я остави с привлекателния си приятел, но в крайна сметка реши да потърси Фиона.

— Сигурно е ужасно тежко да загубиш любим човек — рече Катрин. — Навярно госпожа Бърк много ви липсва.

— За синовете ми е изключително трудно.

— А за вас? — откровено попита Катрин. Думите се бяха отронили от устните й още преди да има време да помисли.

Въпросът бе прекалено личен. Заради приятеля си лорд Бърк се надяваше Катрин да не е изгубила интерес към съпруга си.

— Съжалявам — извини се Катрин, ядосана на себе си заради непростимото си държание. — Не исках да бъда нетактична. Изгубила съм много любими хора и болката не ми е чужда.

Катрин отвърна поглед. Когато отново се обърна към лорд Бърк, каза, без да се замисля:

— Въпреки известни различия между нас, Хю е много мил с мен. Надявам се да живеем дълго заедно и да бъдем щастливи.

Лорд Бърк бе трогнат от думите на събеседницата си, защото в тях ясно долови безкрайната й обич към приятеля му.

„Може и да е женена вече два пъти, но все още е невинно дете — помисли си той за Катрин. — В това очарователни същество няма и капчица пресметливост и корист!“

— Двамата с покойната ми съпруга не бяхме особено близки — призна Бърк. — Всъщност, този брак бе по желание на родителите ни.

Катрин кимна, след което смени темата.

— Познавате ли дъщерята на лорд Фицджералд, Фиона?

— Не.

Катрин даде воля на въображението си.

— Фиона е ослепителна красавица, нежна душа и отгоре на всичко винаги е в чудесно настроение. Откакто съм в Дъблин тя направи много за мен.

— И ви кара да се чувствате, сякаш цял живот сте прекарала тук — каза Бърк с любезна усмивка. Този разговор започваше да го отегчава. — Ние, ирландците, сме прочути с гостоприемството си.

— Ах, ето я и нея — извика Катрин, обърната към танцуващите. — Виждате ли Хю и тъмнокосото момиче? — След това добави: — Дамата, чието деколте привлича всички погледи.

Лорд Бърк се обърна толкова рязко, че едва не събори Катрин. Все пак успя да се овладее и да промърмори някакво извинение, но очите му не се откъсваха от невероятното видение, което танцуваше с приятеля му.

„Истинска келтска богиня — помисли си той. — Ако и отблизо е толкова привлекателна, на всяка цена трябва да я имам!“

След края на танца Хю умело, поведе Фиона през препълнената зала.

— Кати разговаря с лорд Бърк — небрежно подхвърли Хю. — Познаваш ли го?

— Не — отвърна Фиона. Щастлива от мнимия си триумф над английската натрапница, Фиона не обръщаше внимание къде я води кавалерът й.

— Трябва да се запознаеш с него — каза Хю. След това добави, снишавайки глас: — Отскоро е вдовец.

— Наистина ли? — тази новина събуди интереса на Фиона.

Когато се приближиха към Катрин и лорд Бърк, Фиона извади на показ най-лъчезарната си усмивка. Погледът й се плъзна по красивите черти на лорда, по широките рамене и стройното му тяло, а след това отново се върна на лицето. Докато й правеше някакъв комплимент, тъмните очи на Бърк блестяха. Когато пламенният му поглед срещна нейния, Фиона се почувства така, сякаш я бе съблякъл гола. Тази мисъл я накара да потръпне.

— Госпожице Фиона — поде Хю, след това се покашля, за да прикрие една усмивка. — Позволете да ви представя лорд Майкъл Бърк.

Фиона направи дълбок реверанс и грациозно подаде ръка на лорда. Когато той докосна дланта й с устни, Фиона усети през тялото й да минава гореща вълна. Прималя й от възбуда. Никога преди не бе срещала мъж, който да я привлича така неустоимо.

Обръщайки се към Катрин, Хю попита:

— Какво ще кажеш за едно питие, скъпа?

— Чудесна идея — отвърна Катрин и го улови под ръка. Без нито дума повече, те се отдалечиха и оставиха Бърк и Фиона да се усмихват мълчаливо — но и пламенно — един на друг.

Остатъка от вечерта Хю и Катрин прекараха в танци, наслаждавайки се на успеха си. Нишката на любовта, която ги оплиташе все по-здраво и бе очевидна на всички, оставаше скрита за тях. От време на време наблюдаваха изисканото общество — в това число и Бърк и Фиона, които имаха очи само един за друг.

Опиянена от вълнението и от изпитото вино, Катрин дръпна Хю в един отдалечен ъгъл.

— Вече е късно — високо прошепна тя, — Шана сигурно е изгубила търпение.

— Малката навярно е наследила темперамента на баща си — сухо рече Хю. — Нели ще се грижи за нея, докато се върнем.

— Но аз трябва да я накърмя… гърдите ми са пълни с мляко и ме болят ужасно — оплака се Катрин.

Хю се засмя тихо. Болката в гърдите й навярно можеше да се сравни с тази в неговите слабини. Той повдигна брадичката й и се взря в искрящите зелени очи.

— Ти си необикновено красива, графиньо моя.

— А ти, светлейши ми графе, притежаваш превъзходен вкус — дяволито отвърна Катрин и му намигна.

— Как се чувстваш? Раждането бе съвсем неотдавна…

— Напълно съм възстановена от раждането на Шана. Само гърдите ме болят.

— Чудесно! — При мисълта за онова, което им предстоеше тази нощ, Хю едва не потри ръце. — Искаш ли да си тръгваме?

Без да забележи похотливите му намерения, Катрин кимна и двамата си запроправяха път през множеството. На входа на огромната зала бяха спряни от лорд Фицджералд, които развълнувано ги попита:

— Виждали ли сте Фиона? Не мога да я открия никъде.

— Преди малко я видях с лорд Бърк — отвърна Хю и двамата с Катрин размениха многозначителни погледи.

Тя рече:

— Лорд Бърк навярно я е изпратил до къщи.

— Няма причина за безпокойство — добави Хю. — Бърк ще се грижи добре за нея.

— Навярно сте прав — след кратко колебание реши лорд Фицджералд. — В кабинета на вицекраля тече интересна игра на карти. Ако видите Фиона, кажете й, моля, че може да ме намери там. — Когато възрастният мъж се отдалечи, Катрин и Хю избухнаха в звучен смях.

 

Опиянена от виното и от романтичните си чувства, Фиона се наслаждаваше на възбуждащата близост на изключително приятния, мъжествен и невероятно богат мъж до себе си. Бе се притиснала към него, макар и да знаеше, че подобно поведение не подхожда на една изискана млада дама. Фиона усърдно се съпротивляваше на тази мисъл. Какво толкова лошо имаше в това един мъж да я изпрати до къщи?

— Пристигнахме, красавице — рече Бърк, когато каретата спря. Той отвори вратата и слезе, след това се обърна, за да помогне на дамата. В мига, в който Фиона стъпи на земята, той неочаквано я взе в обятията си.

— Но това не е моят дом! — стъписано възкликна тя.

— Но за това пък е моят — с лукава усмивка рече Бърк.

Пищейки от гняв, Фиона направи опит да се отбранява, но незначителните й физически сили не можеха да се сравнят с неговите. Бърк, който видимо се забавляваше, я вдигна на ръце, а след това пред погледите на слисаните стражи и прислужници я понесе нагоре по стълбите към втория етаж. Горе отвори с ритник вратата на спалнята си, внесе размахващата ръце и крака Фиона и я хвърли върху огромното легло. Когато тя се опита да скочи от другата страна, стаята бе огласена от гръмкия му смях.

— Веднага ме пусни да си тръгна! — настоя Фиона. — Иначе ще бъда съсипана.

— Ти и без това вече си, сърце мое — самодоволно отвърна Бърк.

Фиона, чиито сапфиреносини очи заплашително пръскаха искри, заобиколи леглото и се изпъчи пред него.

— Ти, коварен, безсрамен… — избълва тя в лицето му и с все сила го зашлеви.

Бърк отвърна на плесницата й — всъщност повече от изненада, отколкото за да й причини болка.

Гневът й бе заменен от страх и младата жена отстъпи крачка назад.

— Ти си луд — ужасено прошепна тя и с трепереща длан докосна пламналата си буза.

Бърк я сграбчи за китката и я притисна към преливащото си от сила тяло. След това я хвърли на леглото и заповяда:

— Не мърдай.

Гневно прокара пръсти през косата си и осъзна, че бе избрал възможно най-погрешната стратегия. Седна на леглото до нея и усети как тялото й настръхна от уплаха. Взирайки се в широко отворените й очи, той каза:

— Гневът те прави още по-красива.

Тази промяна на настроението му накара Фиона да зяпне.

— Двамата с теб см приличаме, моя малка келтска богиньо — увери я Бърк с надеждата да прогони страха й. — Веднага разбирам, когато желая нещо, а теб, красавице моя, пожелах от момента, в който те видях.

— Не! — изкрещя Фиона.

Бърк обви ръка около раменете й и я привлече към себе си.

— Въпреки това, любов моя, ще те имам.

Близостта, мирисът му и допирът до напрегнатото му тяло опияняваха младата жена, а при вида на неумолимото изражение на лицето му съпротивата й отслабна.

— Баща ми ще потърси удовлетворение — предупреди го Фиона.

— Да предизвика собствения си зет? — Бърк се засмя. — Не вярвам.

— Зет?

— Да, котенце — прошепна Бърк току пред устните й и усети напрежението й да се изпарява. Вече почти бе сигурен в успеха си. — Ти ще се омъжиш за мен и ще се грижиш за синовете ми.

— Но аз почти не те познавам — възпротиви се тя. — Освен това още си в траур.

— Ще се оженим през август — отвърна той и обви ръце около тялото й така плътно, сякаш бе негова пленница. — Това е порядъчен период за траур, а освен това ще имаш възможност да ме опознаеш по-добре. Утре сутрин ще те откарам до къщи и двамата с теб ще обявим намеренията си.

С широко отворени очи тя разбра какво иска от нея той едва когато устните му се притиснаха към нейните в страстна целувка. С нея бе свършено. Това не беше първата й целувка с мъж, но никой не бе я карал до такава степен да губи самообладание и да премалява от възбуда. Ръцете й се плъзнаха по гърдите и обвиха врата му. Фиона страстно отвърна на пламенната му целувка.

— След тази нощ — прошепна той, докосвайки с устни нежното й ухо — ще ме гледаш така, както госпожа Катрин гледа съпруга си.

— Тази змия? — просъска Фиона и отметна глава назад. Бърк я погледна смутено.

— Тя много горещо ми похвали достойнствата ти.

— Какво е направила? — слисано попита Фиона.

Свивайки рамене, Бърк каза:

— Може би това се дължи на празничното настроение.

— Или госпожа Катрин се е опитала да отвлече вниманието ми от съпруга си.

— Ако те видя да флиртуваш с друг мъж, здравата ще си изпатиш — изръмжа Бърк, пронизвайки я с леден поглед. — Разбрано?

— Д-д-а, господине — откъсна се от устните на Фиона. Изглежда този мъж не се оставяше да бъде воден за носа. Мили боже! В какво се бе забъркала?

— Добре — внезапно омекна той и погали гърба й. Бърк, който макар и по природа да не бе войнствен, знаеше добре, че още от самото начало трябва да пречупи ноктите на котката, която държеше в обятията си. Той я притисна към леглото, наведе се над нея и й обеща: — Още преди изгрев слънце ще мъркаш в обятията ми. — Устните му се притиснаха към нейните, а езикът му проникна в устата и.

— Майкъл… — прошепна тя и въздъхна, отстъпвайки пред уменията му на прелъстител.

 

 

Все още развеселени от изчезването на Фиона с лорд Бърк, Хю и Катрин се завърнаха в имението на О’Нийлови. Още от входа бяха посрещнати от гневния плач на Шана.

— Ще се преоблека и ще ти правя компания, докато кърмиш Щана — рече Хю и изчезна в спалнята си.

— Поли — учудено възкликна Катрин. Дремещото в креслото пред камината момиче скочи при звука от гласа на господарката си. — Не трябваше да ме чакаш.

— Не подобава една камериерка да си ляга преди господарката си — рече Поли, борейки се с една прозявка.

— Помогни ми, моля те, да се отърва от тази рокля — каза Катрин, — а след това ми донеси Шана. — След като бе помогнала на господарката си при събличането, Поли излезе от стаята. Катрин нахлузи нощницата, спусна косата си и започна да я реше.

— Загърнат в копринен халат, Хю се вмъкна в стаята точно в момента, в който Поли внасяше плачещата от глад Шана.

— Вече е късно — обърна се той към камериерката, докато наблюдаваше как Катрин разголва едната си гръд и я подава на дъщеря си, която жадно я засмука. — Върви да си лягаш.

Полъх на интимност обвя двамата съпрузи. Катрин седеше пред камината в сумрачната стая подобно на приказна фея, чиято бакъреночервена коса се спускаше като водопад по раменете й и блестеше на светлината на огъня. Хю бе трогнат от тази гледка.

Заситена, Шана сънено притвори небесносините си очички.

— Мисля, че е пияна — засмя се Катрин и развали магията, която несъзнателно бе упражнявала върху мъжа си.;!

— Ще я отнеса в стаята й — предложи Хю.

— И да уплашиш до смърт бедната Нели? — подсмихна се Катрин и прибра гръдта си. — Аз ще я отнеса. — Тя внимателно взе дъщеря си на ръце, за да не я разсъни, и напусна стаята.

Когато се върна, завари Хю да стои пред камината. Катрин се възхити на хармоничните черти на лицето и мускулестото му тяло. Усмихнат, Хю обви раменете й и я привлече към себе си. Когато тя плъзна ръка по кръста му и се притисна към него, Хю искрено се изненада от този толкова естествен за двама съпрузи жест.

— Беше чудесна вечер — рече Катрин, завладяна от чувство на сигурност, когато Хю обърна лицето й към своето и притисна устни към нейните.

Тя отвърна на целувката му.

Хю я притисна още по-плътно към себе си.

Когато езикът му понечи да си проправи път към устата й, устните на Катрин се отвориха с готовност. Ръцете й се плъзнаха към раменете му, обвиха мускулестия му врат, а след това тя се притисна към гърдите му.

Между бедрата й се разгаряше изпепеляващ огън. Сякаш от огромно разстояние Катрин дочу нечий сладострастен стон. В следващия миг осъзна унизителния факт, че този вопъл се е изплъзнал от собствените й уста.

— Не — извика тя и се отдръпна.

Хю пристъпи към нея, мръщейки чело.

— Какво се е случило?

— Не… не мога. — Катрин отстъпи още крачка назад.

За миг по лицето на Хю се появи израз на гняв, но той бързо се овладя и нежно погледна съпругата си. Знаеше си, че първия път ще е трудно.

— Тази вечер сама каза, че си се възстановила от раждането, съкровище — логично възрази Хю, който продължаваше да настъпва към нея.

— Не мога! — Катрин нямаше накъде вече да отстъпва, защото бе достигнала леглото. Осъзнала, че пътят за бягство е отрязан, по страните й рукнаха сълзи на гняв.

Хю стоеше пред нея, а тъмният му, настойчив поглед я накара да се вцепени. Тя го погледна безпомощно.

— Кажи ми какво те безпокои, Кати.

„Боя се — мислеше си Катрин, — боя се и съм объркана.“

Искаше да бъде обичана от един мъж заради онова, което бе, а не да се ожени и да бъде взета от някой, който просто имаше нужда от наследник за графската си титла. Но как би могла да му обясни това? Той само щеше да й се присмее…

Хю забеляза хаоса от чувства — страх, объркване, копнеж, срам, тъга — които бяха изписани на лицето й. Той стисна устни. Нима отказваше да легне с него? Или все още тъгуваше за Шон? Дали цял живот нямаше да остане в сянката на чичо си?

Гордостта най-сетне взе връх над хаоса от чувства, които бушуваха в душата на Катрин. Опитвайки се да скрие тревогата си и нежността, която изпитваше към него, тя се възмути:

— Няма да кърмя дъщерята на Шон, а след това да лягам с друг мъж.

— Друг мъж? — изрева Хю и стисна раменете й със стоманените си пръсти. — Аз съм твой съпруг! — Той я разтърси силно. Дланите му се плъзнаха по ръцете й и ги извиха на гърба й, където той лесно можеше да ги държи с една ръка.

— Шон е мъртъв, но ти си жива — простена той. След това, сякаш за да подсили ефекта от думите си, сграбчи със свободната си ръка горната част на нощницата й и грубо я съдра.

Катрин остана като вкаменена под изпълнения с копнеж поглед на Хю, който поглъщаше голотата й. Гневът му бавно се превръщаше в изгарящо желание. Когато жадният му поглед срещна нейния, Катрин бе обзета от паника и понечи да се освободи.

— Няма да позволя жена ми да ми отказва каквото и да било в моя собствен дом — просъска той, хвърли я на леглото, а след това я затисна с тялото си както някой хищник жертвата си.

Разтърсена от ужас, Катрин се обърна към него и посегна към лицето му, но Хю сграбчи ръцете й и ги притисна към тялото. Катрин се мяташе като полудяла. Без да изпитва удоволствие, Хю се засмя в очакване на момента, в който тя щеше да се умори, което неминуемо щеше да стане скоро.

Съпротивата на Катрин отслабваше и тя постепенно престана да се извива и да рита с крака. Остана само повдигането и спускането на гърдите й, докато се бореше да си поеме дъх.

— Сега завинаги ще залича Шон О’Нийл от мислите ти — изръмжа Хю. Устните му се притиснаха към нейните в дива, болезнена целувка, а езикът му неумолимо проникна в сладката й уста.

Преливащото му от сила тяло и настойчивата му целувка окончателно сломиха съпротивата на Катрин и разпалиха в нея пламъка на страстта. Тялото й бе разтърсено от приятна тръпка. Неспособна да се сдържи, младата жена отвърна на целувката му, а сладкият й като мед език се заигра с неговия.

Когато Хю вдигна глава, за да я погледне, Катрин засрамено отвърна поглед. Той пусна ръцете й, погали пламналите й страни и я накара да го погледне.

— Кати — промърмори Хю, забелязал желанието в погледа й.

— Ох — Катрин простена, давайки воля на дълго отричаната си страст, и протегна ръце, за да го задържи.

Хю целуна нежно слепоочията, клепачите, носа и гърлото й, след което отново обсипа устните й с целувки. Пръстите му изследваха копринено меката й кожа, а устните му се спуснаха към налетите й гърди, където спряха, за да опитат от невероятната им сладост.

Хю не бързаше и искаше да поотложи още малко победата над съпругата си, но възбудата заплашваше да взриви слабините му. Опитните му длани се плъзнаха между бедрата й и откриха извора на насладата — влажен, пулсиращ и тръпнещ в очакване.

Хю хвърли халата си настрана, разтвори бедрата на Катрин и проникна дълбоко в нея.

В същия миг от гърлото й се отрони нещо средно между стон и котешко мъркане, което окуражи Хю да проникне още по-дълбоко, след това отново и отново… Тялото на младата жена се изви като лък и тя се отдаде на първичните си чувства. Достигнаха върха почти едновременно.

Треперещ от възбуда, Хю осъзна, че победителят се бе превърнал в победен. Когато отново успя да си поеме дъх, той се изтърколи до Катрин и я прегърна нежно.

— Ще останеш ли при мен? — примоли се тя.

— Да — отвърна той, но жена му вече бе заспала.

Хю се вгледа в лицето й и осъзна, че я обича до полуда. Сломен, той въздъхна при мисълта за съпротивата на Катрин и реши, че тя все още обича Шон и никога няма да отвърне на любовта му. Изруга наум. Да й признае чувствата си към нея му се струваше почти толкова опасно, колкото оръжие в ръцете на дете.

Хю се събуди още преди изгрев слънце. Катрин спеше сгушена в него. Подобно на момче, което има нова играчка, Хю не можа да устои на изкушението да отгърне завивката. Погледът му жадно поглъщаше невероятно красивата жена, която сега бе негова. Той плъзна длани по нежната извивка на хълбоците й, а когато вдигна поглед към лицето й, забеляза, че обезоръжаващо зелените очи го наблюдават.

— Целуни ме — прошепна Катрин и го притегли към мекото си и топло тяло.