Патриша Грасо
Смарагдова магия (8)

7

— Мамо, искам да пояздя Суут — рече Мейв, която си играеше пред камината.

— В този дъжд Суут ще се простуди ужасно — отвърна майка й.

В този дъждовен септемврийски следобед Катрин бе в много лошо настроение и сега гледаше през прозореца па салона. От устните й се отрони въздишка. Още два дълги месеца и тя най-сетне щеше да се освободи от бремето си. Поглеждайки безформеното си тяло, тя с безпокойство се запита колко още щеше да наедрее и дали след раждането ще си възвърне предишната фигура. Катрин се върна към работата си, седна отново в креслото пред камината и посегна към бебешките дрешки, които шиеше в момента.

В салона се появи Поли.

— Сър Уилям Ръсел чака долу.

— Вицекралят?

— Лорд О’Нийл и господинът ви очакват в кабинета.

— Остани тук при Мейв — нареди Катрин на Поли, докато с мъка се надигаше от креслото си. Тя оправи полите на роклята си и като се почувства прекалено безформена, за да посрещне такъв важен гост, пожела бременността й да не бе толкова напреднала.

Катрин почука на вратата на кабинета и влезе. Хю веднага стана, за да я посрещне, отведе я до едно кресло пред камината и седна на облегалката.

— Простете неуважението — обърна се Катрин към сър Уилям, — но в моето състояние реверансите са почти непосилна задача.

— Няма за какво да се извинявате, госпожо — отвърна вицекралят. — Имам превъзходни новини за вас, въпреки че днес научих и една трагична вест.

Хю хвърли кос поглед към съпругата си, а след това предупредително погледна сър Уилям, но вицекралят не забеляза това.

— Кажете ни първо лошата новина — усмихнато предложи Катрин. — След това добрата отново ще ни повдигне настроението.

— Сигурна ли си, че ще го понесеш? — предпазливо попита Хю и се взря в очите й.

— Това, че чакам дете, не означава, че самата аз съм дете, или че не мога да понеса никакво изпитание — отвърна Катрин.

Хю направи гримаса. Търпението му вече бе на изчерпване. Имаше моменти, в които Катрин се държеше като инатливо дете — нещо, което тя отказваше да признае.

— Съпругата на лорд Бърк се е споминала… — съобщи сър Уилям — при раждане… Забелязал нетактичносгга си, той замълча.

Хю и Катрин бяха пребледнели.

— Проклятие! — изръмжа Хю и угрижено се наведе над съпругата си. — Наред ли е всичко?

Видимо разтърсена, Катрин кимна. Още не й бе хрумвало, че раждането може да не протече благополучно. Хю посегна към треперещите й пръсти.

— А добрата новина? — със слаб глас попита Катрин.

— Наистина съжалявам, госпожо Катрин — извини се сър Уилям, след което усмихнато добави: — Или може би трябва да ви наричам „графиньо“?

— Какво? — в един глас извикаха Катрин и Хю.

— Нейно величество е погледнала благосклонно на петицията ви — обяви сър Уилям. — На първи януари догодина сте поканени в Дъблинския замък, за да бъдете обявени за граф и графиня Тирон.

Хю се наведе и целуна Катрин по бузата.

— Благодаря — прошепна той.

Катрин му се усмихна, очарована от струящата от погледа му нежност. За миг двамата забравиха госта си.

Сър Уилям се покашля.

— Бих искал да обсъдим още един въпрос.

— Продължавайте. — Неочаквано Хю бе придобил съвсем делови вид.

— Идната пролет сър Хенри Бегнал ще пристигне в Дъблин, за да…

— Вторият ми баща? — изненадано го прекъсна Катрин.

— О, да. Съвсем забравих, че миналата година сър Бегнал и майка ви се ожениха. Или бе преди две години? Както и да е… Бегнал ще поведе войска срещу Магуайър, които, както навярно знаете, нападат хората ни в Ирландия. Хю, от вас се очаква да изпълните обещанието си и да го подкрепите… на собствени разноски.

Катрин отвори уста, за да възрази, но Хю стисна дланта й. Тя замълча със свито сърце.

— За мен е чест да подпомогна нейно величество и тъста си — обясни Хю на вицекраля. Мисълта да насочи оръжие срещу сънародниците си му бе противна, но в момента нямаше друг избор.

— Ще се погрижа за това, вестта да бъде разпространена възможно най-бързо. На първи януари в Дъблинския замък ще се състои празненство във ваша чест. — Сър Уилям им се усмихна.

Катрин вежливо отвърна на усмивката му, но на лицето на Хю не трепна нито едно мускулче.

— Има още нещо, за което бих желал да поговорим — продължи сър Уилям, обръщайки се към Хю. — На четири очи, ако е възможно.

— Позволете да се оттегля — Катрин се надигна с помощта на съпруга си и се отправи към вратата. — Боя се, че няма да смогна с бебешките дрешки.

— Скъпа моя, ако продължаваш със същото темпо да шиеш бебешки дрешки, в Дъблин скоро няма да остане син плат — пошегува се Хю.

След това се обърна към сър Уилям, който замечтано гледаше вратата, зад която току-що бе изчезнала Катрин.

— Дори в това си състояние съпругата ви е очарователна — забеляза вицекралят.

Хю се усмихна.

— Благодаря, и аз мисля така.

— Исках да кажа, че е по-привлекателна дори от много жени, които не са бременни — обясни сър Уилям. — Бременността й придава допълнително очарование.

— Какво е толкова важно, че Кати не бива да го чуе? — сухо попита Хю.

— Имам лоши новини от Англия. — Сър Уилям му подаде едно адресирано до Катрин писмо. — С оглед положението на съпругата ви, сметнах, че трябва да ги споделя най-напред с вас.

— За какво става дума?

— Хедър Деврьо, най-малката сестра на съпругата ви, трябваше да се омъжи във Франция. Корабът, с който е отплавала обаче така и не пристигнал на континента и се предполага, че е загинала. Допускам, че в това писмо на госпожа Деврьо ще намерите повече подробности. Тъй като Бегнал знаеше за положението на госпожа Катрин, той сподели в депешата си до мен за трагичното събитие и ме помоли да спомена за него изключително тактично. За една бъдеща майка подобно вълнение не е за препоръчване.

— Какво се е случило? — попита Хю и прибра писмото във вътрешния си джоб.

— Един господ знае — отвърна сър Уилям и сви рамене. — Корабът не е пристигнал във Франция. Навярно е потънал при корабокрушение.

— Проклятие! Как подобна новина може да бъде поднесена тактично? — Хю замълча за миг. — Струва ми се разумно да я споделим с Кати едва след раждането. Дори и да изложим бебето на опасност, това няма да върне сестра й. Моля ви да не споменавате пред никого за това.

Сър Уилям кимна.

— Можете да разчитате на дискретността ми.

— И кралицата може да разчита на мен — рече Хю и стисна ръката на вицекраля.

Сър Уилям се отправи към вратата.

— Ще се погрижа нейно величество да научи за това.

Останал сам, Хю извади писмото от джоба си и се втренчи в него. Как бе възможно един толкова незначителен предмет да съдържа такова трагично известие?

Трябваше ли да каже на Катрин? Ако научеше отнякъде истината за случилото се със сестра й, тя нямаше да му прости, че е скрил от нея.

Навярно в случая мълчанието щеше да се окаже грешка.

А и, реши Хю, детето бе на Шон, а не негово.

Той напусна кабинета си и се запъти към салона на Катрин. Този път почука и почака да го поканят.

Докато прекосяваше стаята, Катрин му се усмихваше от креслото си пред камината. Поли седеше в другото кресло, а Мейв си играеше на пода в краката им.

Хю съжали, че се налагаше да развали доброто им настроение.

— Поли, отведи Мейв в стаята й — нареди той на камериерката. — Бих искал да поговоря с госпожа Катрин на четири очи.

Когато останаха сами, Хю започна нервно да кръстосва пред камината. Катрин се запита какво ли пак е сгрешила.

— Какво се е случило? — наруши мълчанието тя.

Хю спря, понечи да каже нещо, но се поколеба и отвърна поглед..

„Тя ми вярва“ — осъзна той, когато погледът му спря на лицето й. Не можеше да й каже. Едно помятане можеше да погуби и нея, а той не би го понесъл.

— Е? — подкани го Катрин.

— Утре ще разговарям с две бавачки — обясни Хю. — Но на която и от тях да се спра, последната дума, разбира се, е твоя.

Катрин кимна, трогната от загрижеността му.

— В колко часа да сляза в кабинета ти?

— В десет.

— Добре, ще бъда там.

Без да каже нито дума повече, Хю напусна салона и се върна в кабинета. Пристъпи към камината, извади писмото от джоба си и го хвърли в пламъците. Щеше да сподели новината с Катрин едва след раждането. Вероятността, тя да научи истината от другаде, бе минимална.

На другата сутрин Катрин, закъсняла малко за разговора с първата кандидат-бавачка, влезе, без да чука, в кабинета на съпруга си и се настани в креслото до него. Момичето направи реверанс и отново седна.

— Това е Маги О’Мали — представи Хю пищната блондинка, която седеше срещу тях.

Катрин погледна младата жена, която бе всичко друго, освен бавачка. Осемнадесетгодишната Маги О’Мали бе руса и синеока — прекалено руса и прекалено синеока за вкуса на Катрин. Изпитателните зелени очи спряха на пищните гърди на момичето, които предизвикаха антипатията й. Когато критичният й поглед се върна на лицето на Маги, момичето се ухили. Поне не й липсваше някой зъб.

„Бракът ми може и да не е брак по любов — мислеше си Катрин, докато наблюдаваше момичето, — но жените трябва да се подчиняват на настроенията и предпочитанията на съпрузите си.“ Що се отнася до благоволението на Хю, в сегашното си състояние тя едва ли представляваше особена конкуренция на която и да било що-годе симпатична млада жена.

— Маги ни бе горещо препоръчана — тъкмо обясняваше Хю.

— Трябва да се срещнем с още една кандидатка — обясни Катрин на момичето. — Ще ви известим за решението си.

Дарявайки Хю с учуден кравешки поглед, Маги О’Мали се изправи, направи реверанс и напусна стаята.

— Е? — с надежда попита Хю.

— Не е подходяща.

— Защо пък не?

— Подобна фльорца е по-скоро за някой вертеп, отколкото за детската стая — отвърна Катрин. — Покани следващата.

Клатейки глава, Хю отвори вратата и покани втората кандидатка. Нели Дауд, около петдесетгодишна, доста пълничка жена с добродушно излъчване, влезе в стаята, клатушкайки се.

— Тя е жената, от която имаме нужда — рече Катрин.

— Тя? — сломено повтори Хю.

— Но ти дори не си говорила с нея — възрази той.

Катрин се усмихна на съпруга си.

— Нели е далечна роднина на Пег. Освен това Мейв има нужда от бавачка, която да й бъде като баба. — Тя се обърна към Нели. — Ела с мен. Бих искала да ти представя дъщеря си Мейв. — Вратата се затвори с трясък след тях.

Хю слисано впери поглед във вратата, зад която бях изчезнали двете жени, все още неспособен да осъзнае случилото се. Сравнени със спречкванията с жена му, играта на криеница с англичаните бе истинско удоволствие.

 

 

Посятото през пролетта бе пораснало и узряло. Подобно на селяните, които прибираха реколтата, през някой от предстоящите ноемврийски дни Катрин щеше да се избави от своето бреме.

През тази сива ноемврийска утрин Хю вече бе на път към парламента, когато Катрин, наедряла, но подвижна, слизаше по стълбите, за да обсъди с Пег онова, което трябваше да се свърши през деня. Докато прекосяваше вестибюла, тя опря ръка на кръста си, за да облекчи неизменните болки в гръбначния стълб.

С нетърпение очакваше раждането на бебето. Колкото по-скоро, толкова по-добре! За нея бе от особено значение да възвърне предишната си фигура преди тържественото даряване на Хю с графската титла, а до церемонията оставаха по-малко от два месеца. Изобщо не й хрумваше, че след това Хю щеше да предяви претенции за законните си съпружески права.

Катрин прекоси безлюдната зала и влезе в кухнята, където Поли и Пег пиеха греяно ябълково вино. Внезапно Катрин усети странно, но не и непознато чувство и изненадано погледна надолу към тялото си. Погледът на икономката последва нейния собствен.

— Бебето! — извика Пег и скочи от стола си. — Трябва да я отведем горе.

— Поли, изпрати Патрик в парламента, за да извести Хю — спокойно рече Катрин, щастлива, че най-сетне всичко щеше да свърши. Без да се плаши от онова, което й предстоеше, тя бавно прекоси празната зала, следвана по петите от угрижената Пег.

Вече в спалнята си, тя се съблече с помощта на Пег и нахлузи синята нощница, ушита специално за раждането за сина й. След това икономката запали огъня в камината. Когато се обърна, видя господарката си да кръстосва неуморно насам-натам из стаята.

— Веднага легнете! — изпищя Пег, която не бе на себе си от притеснение.

— Не искам да удължавам излишно мъките — възрази Катрин. — Приготви всичко необходимо.

— Твърдоглава като мъжа си — промърмори Пег, но последва нареждането й.

Скоро Хю и Партик се върнаха от парламента. Хю захвърли наметката си, изкачи стълбите, вземайки по две стъпала за едно, и се втурна в спалнята на съпругата си.

— Защо не си в леглото? — изненадано извика Хю, когато завари Катрин да стои пред камината.

— Имам нужда да се поразсея — рече Катрин, която се Обърна към него и погали разтърсвания си от конвулсии корем. — Ще ми правиш ли копания?

Хю взе дланите й в своите.

— Разбира се, сърце мое, но трябва поне да седнеш.

— Не искам да сядам — възрази Катрин. Болките се засилваха. По горната й устна избиха ситни капчици пот.

— Аз ще седна.

Хю се отпусна в креслото пред камината и я притегли в скута си. След това я обгърна с ръце. Катрин склони глава на рамото му. Седяха мълчаливо и наблюдаваха играта на пламъците в камината. Внезапно Катрин се задъха и простена, разтърсена от контракция, която бе по-силна от предишните.

— Ще извикам лекар — каза Хю.

— Не! — Катрин се усмихна с мъка. — Пег и Поли знаят какво трябва да се направи. Вече е време да легна.

— Ще остана при теб — предложи Хю, чието лице бе също толкова бледо, колкото и нейното.

— Не — възпротиви се Катрин. — Върви и потърси Патрик. Той има опит в тези неща… С него чакането ще мине по-леко.

Хю се спусна по стълбите с разтреперани колене. Досега не бе присъствал на раждане и бе потресен от болките, които трябваше да понесе родилката, още повече, че в случая ставаше дума за собствената му съпруга. Мислите му се въртяха около детето — детето на Шон, което трябваше да се появи на бял свят. Хю би предпочел неговият собствен син да наследи Тирон, но вече бе дал дума. Да наруши обещанието си би значило да изгуби съпругата си.

Вече в кабинета си, Хю кимна на Патрик и седна в едното от креслата пред камината. В отговор на подадената му от Патрик чаша с уиски, Хю само поклати глава.

— Налей на себе си.

Патрик се отпусна в другото кресло, изпразни на един дъх и двете чаши и се ухили.

— Уискито е единственото нещо, което може да направи едно раждане поносимо — мъдро рече той.

— Има жени, които умират по време на раждане.

— Някои може би — съгласи се Патрик, докато се настаняваше удобно в креслото. След това посъветва Хю: — Отпусни се, предстои ни дълго чакане.

Хю простена, сякаш той трябваше да понесе мъчителните болки, след това се изправи и посегна към гарафата с уиски. Вече няколко часа двамата ирландци седяха мълчаливо, наливаха си един на друг уиски, а мислите им бяха при Катрин, която се гърчеше в родилни мъки.

Бе станало време за вечеря, но те не забелязаха. Внезапното отваряне на вратата ги накара да подскочат.

В рамката на вратата стоеше широко ухилената Пег.

— Имаме си едно здраво момиченце — обяви тя.

— Какво? — в един глас извикаха двамата мъже.

Икономката се засмя в отговор на слисаните им лица и повтори:

— Имаме си момиченце.

Доволно ухилен, Хю скочи от креслото и плесна с ръце. Патрик и Пег го погледнаха въпросително.

— Няма да ме наследи синът на Шон О’Нийл — обясни Хю. — И няма нужда да престъпвам обещанието си, за да осигуря на собствения си син полагащото му се място в обществото. — Хю почти излетя от стаята и Пег с мъка успя да го догони по стълбите.

В стаята на съпругата му го очакваше гледка, за която той не бе подготвен. В огромното легло Катрин изглеждаше нежна и крехка с плачещото бебе на ръце. При появата на Хю, тя извърна лице, но той вече бе забелязал стичащите се по бузите й сълзи.

— Ела, да ги оставим сами — рече Пег и изтика Поли в коридора.

Смръщил чело, Хю прекоси стаята и седна на ръба на леглото. Катрин сякаш изобщо не го забелязваше.

— Дай ми я — рече той и взе детето на ръце.

След това отгърна пелените и се вгледа в личицето му. Черната коса и розовата кожа недвусмислено издаваха дъщерята на Шон О’Нийл и същевременно загатваха красотата на бъдещата девойка.

— Дъщеря ни е прекрасна — рече Хю и отново загърна детето в пелените — Ще й дам всичко, което имам.

Неочаквано Катрин вдигна поглед към него. В смарагденозелените очи отново имаше сълзи, които мълчаливо се стичаха по бузите й.

Люлеейки детето на гърдите си, Хю я погледна нежно.

— Кажи ми какво те прави толкова тъжна.

— Отново не можах да родя момче. Не трябваше да се жениш за мен. — В гласа й прозвуча горчивина. — Бракът ни все още не е консумиран и може да се анулира.

— Не съжалявам за нищо и не желая никакво анулиране — отвърна Хю. — Съдбата е решила нашият син да наследи графската ми титла. Имаме предостатъчно време, за да се погрижим за това.

— Дай ми я — рече Катрин с плаха усмивка и неочаквано почувства неописуемо облекчение. Сякаш се бе освободила от огромно, непоносимо бреме.

Когато Катрин разкопча нощницата и даде на дъщеря си да суче от пищната си, налята гръд, Хю затаи дъх. Детето веднага се успокои. Малката му устица помръдваше ритмично, а пръстчетата му опипваха топлата майчина кожа.

— Какво име ще й дадем? — попита Хю с дрезгав глас.

— Тя толкова прилича на Шон — рече Катрин, без да откъсва очи от дъщеря си. — Бих искала да я нарека Шана.

Лицето на Хю помръкна, но той веднага се овладя и погледна съпругата си.

— Добре, тогава ще се казва Шана — съгласи се той.

— Не зная дали е много редно или не — рече Катрин, — но бих искала кръстници да й бъдат Поли и Патрик.

— Превъзходна идея. — Хю я целуна нежно по слепоочията. Очите му си бяха възвърнали предишния блясък. — Надявам се синьото да й отива.