Патриша Грасо
Смарагдова магия (10)

9

Зимата вече отминаваше, а животът на Катрин течеше все така еднообразно. Момичетата и задълженията на господарка на дома запълваха дните й, а нощите й принадлежаха на Хю. И въпреки че всяка нощ бяха заедно, Катрин бе неспокойна.

Съзнаваше, че е безнадеждно влюбена в съпруга си, но Хю никога досега не й бе говорил за любов. Катрин побесняваше при мисълта, че гледа на нея като на кобила за разплод, която трябваше да му роди наследник. И през ум не й минаваше, че тя също никога не му бе говорила за любов. Еднакво нещастни, всеки от двамата чакаше знак от другия, но никой не бе готов пръв да признае чувствата си.

Зимата бе донесла някои промени. След като един от хората на Хю прояви интерес към Поли, Патрик най-сетне се бе поддал на чара й. Сватбата им бе насрочена за юни.

Вестта за една друга венчавка разбуни духовете в Дъблин. Говореше се, че в нощта на януарския бал в Дъблинския замък, госпожица Фиона била изчезнала с лорд Бърк. Побеснял, лорд Фицджералд се втурнал в спалнята на Бърк и заварил дъщеря си в интимна прегръдка със знатния вдовец. След като я нарекъл повлекана, той я издърпал гола от леглото. Бърг посегнал към меча си и заплашил възрастния мъж, че ако не пусне веднага бъдещата му съпруга, ще се види принуден да използва оръжието си. Това умилостивило донякъде лорд Фицджералд, но той не се сдържал да отбележи, че първата сватбена нощ би трябвало да се състои едва след венчавката. След като уверил бъдещия си тъст, че възнамерява да насрочи сватбата за август, лорд Бърк извикал Фиона обратно в леглото. Тъй като не желаел да го провокира да променя мнението си, Фицджералд напуснал спалнята и веднага наредил да бъде изготвен брачният договор, за да го представи за подпис още на следващата вечер.

 

 

— Кати — Хю изтръгна съпругата си от бляновете, в които бе потънала, докато се разхождаше сама из градината и се наслаждаваше на първия пролетен ден.

Катрин се извърна и изненадано погледна мъжа, който стоеше до съпруга й.

— Сър Хенри! — тя повдигна полите на роклята си и се впусна към втория си баща.

Сър Хенри Бегнал протегна ръце, а от прегръдката на хлипащата Катрин едва не му секна дъхът.

— Какво е това? — попита той. — От радост ли плачеш или от мъка?

— От р-радост — не преставаше да хлипа Катрин. — Вече си мислех, че никога повече няма да видя семейството си.

— Но нали имаш съпруг, деца — рече сър Хенри. — Остави ме да те погледам.

Гледката накара сър Хенри да грейне от радост.

— Все същата си, но момичето се е превърнало в жена.

Все още с влажни от сълзи очи, Катрин обви ръце около врата на баща си — първия роднина от Англия за цели шест години.

— Да влезем вътре. Трябва да те запозная с внучките ти.

— Тя го повлече към къщата, а Хю ги последва.

На вечеря Катрин седна между втория си баща и съпруга си. Не спираше да говори и не хапна почти нищо, тъй като жадуваше за новини от Англия.

— Разкажи ми за семейството — примоли се тя и подобно па някое малко момиченце подръпна баща си за ръкава.

— Остави човека да се нахрани на спокойствие — рече Хю.

— След вечеря ще имате достатъчно време за приказки.

— Разкажи ми всичко, Хенри — настояваше Катрин, игнорирайки забележката на съпруга си. — Искам да знам всичко.

Сър Хенри се засмя снизходително, тъй като добре разбираше нетърпението й.

— Брат ти е паж в двора — поде той. — Любимец на кралицата, спокойно мога да кажа. Сестра ти Бриджит има едно дете и е щастлива със своя шотландец. Знаеше ли, че веднъж избяга от него?

— Не! — прихна Катрин, след което се обърна към съпруга си. — Виждаш ли, не съм само аз. Уседналостта не е семейна черта.

Хю се засмя в отговор на дяволитото й изражение.

— Майка ти е добре и ти желае всичко най-хубаво — продължи сър Хенри, — но все още не е прежалила Хедър.

— Не е прежалила ли? — слисано повтори Катрин.

— Тя ти писа за това още преди няколко месеца — рече сър Хенри. След това безпомощно погледна над главата й към навъсения Хю и веднага осъзна каква грешка е направил.

— Какво се е случило? — попита Катрин, която внезапно бе пребледняла като платно.

Сър Хенри посегна към дланта й.

— Корабът на Хедър е потънал на път за Франция. Няма нито един оцелял.

— Няма оцелели… — гласът на Катрин секна.

Тя се обърна към Хю, чието безизразно лице потвърди подозренията й.

Хю понечи да каже нещо, но Катрин го погледна така, сякаш бе извършил най-тежкия грях на света. Обвинително бляскащите й очи недвусмислено издаваха, че всеки опит за обяснение би бил напразен.

— Извини ме, моля те — обърна се Катрин към баща си, след което стана и напусна стаята.

В спалнята си тя облече нощницата си и освободи Поли. Неспособна да заспи, Катрин застана пред камината и се вгледа в пламъците. „Хю е знаел за смъртта на Хедър“ — повтаряше си тя. По бузите й се стичаха неми сълзи. За какво плачеше — за сестра си или за доверието, с което мъжът й така подло бе злоупотребил?

Малко по-късно Хю отвори вратата към спалнята на съпругата си. Искаше му се да можеше да върне времето. Насред стаята спря за миг и се вгледа в гърба й.

— Проклятие! — изръмжа той и пристъпи към нея. Бе възнамерявал да й предаде писмото, но в крайна сметка постъпи по най-подходящия за момента начин.

— Съжалявам — извини се Хю и сложи ръка на рамото й.

Катрин се извърна рязко и отблъсна ръката му. Не възнамеряваше да се остави да я правят на глупачка.

— Ти си знаел за случилото се с Хедър — обвини го тя, пронизвайки го с презрителния си поглед.

— Да, но… — понечи да се защити той.

— Направи ме на глупачка. Ти, потаен, коварен… — Тъй като не й хрумна никаква друга обида, която можеше да му отправи, Катрин му обърна гръб, но Хю внимателно я накара да го погледне.

— Сър Ръсел ми разказа за случилото се със сестра ти — призна той, — но аз никога не съм възнамерявал да те лъжа..

— И все пак скри истината!

— Беше бременна в седмия месец и се безпокоях за бебето — обясни й Хю. Леденият поглед на Катрин, която сякаш гледаше през него, без да го вижда, накара Хю да изгуби търпение. — Всемогъщи боже! Вълнението можеше да навреди на бебето! Нима би изложила на опасност живота на Шана, само и само за да научиш истината.

— Не — измъчено прошепна Катрин, — но… но след това…

— След това вече не посмях да ти го кажа — призна Хю. — И най-храбрите мъже понякога се държат като страхливци. Боях се да не помрача крехкото ни щастие. Затова чаках някоя удобна възможност, която така и не дойде. — Той я взе в обятията си и обърна лицето й към своето. — Вярвай ми, сърце мое, много ме боли за загубата, която е трябвало да понесеш. Съжалявам и за това, което ти причиних. Прости ми. Моля те!

— Прощавам ти — рече Катрин.

Хю нежно я целуна по устните.

— Хенри ме очаква в кабинета. За кратко време трябва да разработим стратегията си срещу Магуайър.

Катрин кимна в знак на съгласие, но смръщи чело.

— Мръщенето причинява бръчки — докачи я Хю, закачливо докосвайки с пръст носа й. След това прекоси стаята, но на вратата спря, за да я погледне настойчиво и да каже с престорена сериозност: — Надявам се, когато се върна, да те намеря в леглото тръпнеща в очакване. Само посмей да ме разочароваш, и ще трябва да понесеш неописуеми, макар и сладки, мъки.

Видял как устните на Катрин трепнаха и понечиха да се разтегнат в усмивка, Хю напусна стаята.

Само щом вратата се затвори след него, усмивката на лицето на Катрин помръкна. Младата жена седна в креслото пред камината и замислено се загледа в играещите пламъци.

— Бедната Хедър! — Катрин въздъхна. — Никога повече няма да те видя.

В мислите си се върна назад, във времето, когато все още живееше в замъка Базълдън в Англия.

Хедър, най-малката от трите сестри Деврьо, постоянно се оплакваше от факта, че единствена от цялото семейство имаше лунички, за които Бриджит безмилостно й се присмиваше. Катрин вечно трябваше да ги помирява.

Хедър бе станала свидетелка на ужасната смърт на баща им от ръката на един предател и този спомен не й даваше покой: Почти не минаваше нощ да не се събуди плувнала в пот от неописуемите кошмари, които я измъчваха.

„Може би — помисли си Катрин — нежната й душа най-сетне е намерила покой.“

Ами Хю! Гърдите на Катрин потръпнаха от дълбока въздишка. Тя обичаше мъжа си, но той никога не бе споменал, че изпитва някакви чувства към нея. А сега мислите му бяха заети с някаква военна стратегия. Също като Шон!

Обзе я смразяващ страх. Хю не биваше да взема участие в битката. Тя нямаше душевната сила да преживее още една подобна загуба. Но как можеше да го спре? Щеше ли Хю да се вслуша в предупреждението й? Щеше ли изобщо да я изслуша?

 

 

Няколко дена по-късно Хю седеше в кабинета си и се опитваше да се концентрира, но мислите му се въртяха все около съпругата му. В последно време държанието й бе станало доста странно. Няколко пъти се бе събуждал нощем и я бе заварвал будна и очевидно угрижена за нещо. Когато я попиташе какво я безпокои, тя отричаше да има какъвто и да било проблем.

Едно почукване на вратата прекъсна мислите му. Когато в стаята влезе Катрин и седна в креслото до нея, Хю се запита дали мислите му не я бяха довели при него.

— Извинявай, ако преча — рече Катрин. — Но искам да поговоря с теб по един неотложен въпрос.

Хю кимна, но Катрин отвърна поглед и нервно прехапа долната си устна. Сбирайки цялата си смелост, тя най-сетне го погледна в очите.

— Мисля… мисля, че не е твърде умно да съпровождаш сър Хенри.

Хю подтисна първоначалния си импулс да й каже, че войната е мъжка работа и попита:

— Защо смяташ така, скъпа?

Окуражена, но и объркана, Катрин се изправи и започна да крачи насам-натам из стаята. Тя се опита да си спомни всички логични възражения, които й бяха минали през главата, премери убедителността им и в крайна сметка отхвърли всичките до едно.

Хю, който бе забелязал постоянно променящия се израз на лицето й, трябваше да скрие една усмивка.

Неочаквано Катрин се обърна към него и рече:

— Не е справедливо да воюваш срещу собствения си народ. — Надяваше се да е намерила подходящия довод. — Магуайър е проблем на кралицата. Остави я да го решава сама.

— Тя това и прави.

— Как така?

— Кралицата решава проблема, като възлага на сър Хенри и на мен да воюваме срещу Магуайър.

— Не ме прави на глупачка — гневно рече Катрин. — Много добре разбираш какво искам да кажа. Това не е твоя грижа.

— Срещу титлата граф Тирон — отвърна Хю, — обещах да воювам.

— Цената е прекалено висока — извика Катрин, неспособна да овладее изопнатите си до скъсване нерви.

Хю стана и се приближи към нея.

— Никога повече не казвай, че цената за наследствените права на един мъж е прекалено висока.

— Не изопачавай думите ми.

— Въпросът е приключен. — Гласът му бе мек, но погледът му я принуди да замълчи.

По страните й рукнаха сълзи.

— И теб няма да те отмине участта на Шон. Изражението на Хю се смекчи.

— Загрижена си за мен? — попита той и я притегли към себе си.

Катрин зарови лице на гърдите му, а той започна да я гали по гърба.

— Жените винаги се безпокоят, когато мъжете им отиват на война, но какво да се прави… Трябва да отида.

Ужасена, Катрин се отскубна от прегръдката му. Думите му бяха същите като последните думи, които чу от устата на Шон, преди Патрик да върне тялото му, привързано на гърба на един кон. Страхът й се превърна в заслепяващ гняв. Изпита желание да нарани Хю и прибягна до единственото си оръжие — думите.

— Върви тогава и умри за своята кралица — тросна му се тя. — Първо Шон, а сега и ти — може би има още някой О’Нийл, който да се ожени за мен, а след това да се прости с грешния свят.

При тези думи Хю замахна и я удари. Катрин политна към вратата, но успя да се задържи на крака.

Хю й подаде ръка, но тя отвори вратата и излетя в коридора, притискайки длан към пламналата си буза.

— Кати — извика след нея той.

— Ти си същият като Шон! — дочу гласа й откъм стълбището.

Патрик. Поли и още няколко прислужници, които в момента бяха в близост до работния кабинет, не пропуснаха тези гневни думи и последвалата ругатня, изтръгнала се от устата на бясната графиня. Хю, който се колебаеше дали да я последва, се показа на вратата на кабинета и забеляза любопитната, мрачна публика на тази сцена. Общественото мнение веднага се обърна против него.

— Не съм я бил — изтърси Хю, забелязвайки Патрик. — Само една плесница.

Патрик не каза нищо, но дори само погледът му караше Хю да изпитва чувство за вина.

— Погрижете се за задълженията си! — изрева Хю и разбута зрителите. След това със задоволство изгледа прислужниците си, които побързаха да се подчинят. Всички освен един. Погледът на Хю спря върху Патрик, който все още го гледаше настойчиво.

— Тя ми е жена — рече Хю — и ще се отнасям с нея както сметна за добре. — Той се обърна и влезе обратно в кабинета, като затръшна вратата след себе си.

За миг Патрик остана неподвижен, вперил поглед в затворената врата. След това взе решение, пристъпи към вратата и почука.

— Изчезвай — изръмжа Хю.

Без да мисли за последиците, Патрик отвори вратата и влезе в кабинета.

— Казах да изчезваш.

Сякаш не бе чул думите му, Патрик седна срещу него на един стол.

— Помниш ли деня, когато Кати се опита да учи Поли на езда? Тогава я попита дали е изгубила второто си дете при падане от кон.

Хю остави перото си настрана и се обърна към мъжа срещу него.

— Да, спомням си.

— Кати изгуби сина си, защото Шон я бе пребил почти до смърт за състраданието, което бе проявила към един от пленниците му, Сорли Бой Макдонъл — обясни Патрик. — Няма да те отегчавам с подробности.

— Не знаех. — Внезапно Хю се почувства същинско чудовище. И всичко това само защото ръката му го бе подвела.

— Ако я докоснеш още веднъж — заплаши го Патрик, — ще те убия.

При тези думи Хю настръхна, постави ръка на дръжката на кинжала си и се изправи пред офицера си.

— Беше ми дал клетва.

Сега Патрик, който бе почти също толкова висок, колкото Хю, също станал от стола си.

— Дал съм клетва да закрилям Кати.

Хю поомекна и каза с извинителна усмивка:

— Ако трябва да бъда честен, мразя да удрям жени.

Кимвайки сухо, Патрик понечи да си тръгне, но гласът на Хю го накара да се обърне.

— Патрик?

Юмрукът на Хю попадна в брадата му и го запрати на пода.

— Това е задето дръзна да ме заплашваш — рече Хю и му протегна ръка, за да му помогне да се изправи. — Аз не съм Шон О’Нийл и не смей да ме сравняваш с него.

Патрик кимна и отново понечи да напусне кабинета.

В този момент Хю реши да си отмъсти истински за заплахата.

— Между другото — небрежно подхвърли той, — вчера следобед видях Поли да се разхожда в градината с Джак. Ще се жениш ли за нея или не?

Без да си даде труда да му отговори, Патрик излетя от кабинета, мърморейки под носа си:

— Тази змия. Ще сложа край на флиртовете й.

 

 

Когато по-късно същата вечер Хю влезе за вечеря в голямата зала, сър Хенри вече седеше на масата. Столът на Катрин бе празен.

След малко се появи Поли.

— Госпожа Катрин не се чувства добре и моли да вечеряте без нея. — След един многозначителен поглед към сър Хенри, тя добави: — Госпожата изрично ме помоли да я извиня пред вас, господине.

— А пред мен? — попита Хю.

— За вас не спомена нищо — отвърна Поли и излезе.

— Нещата между вас с Катрин не вървят винаги по мед и масло — забеляза сър Хенри.

— Тя смята, че не трябва да воювам срещу Магуайър — обясни Хю.

— Безпокои се за теб — заключи сър Хенри. — Майка й постъпи по същия начин, когато разбра, че заминавам.

— Кати смята, че ме очаква същата участ като чичо ми.

— О! — сър Хенри кимна. — Допускам, че има някои прилики. Не бива да забравяш, че Катрин е свикнала на сигурен и безметежен живот.

— Тя вече не е дете — възрази Хю — и трябва да приеме живота такъв, какъвто е.

— Да — съгласи се сър Хенри. — Но жените по природа са слаби. Познавам Катрин още от дете. Навярно затова ми е по-лесно да я разбера.

— Каква беше тя като малко момиче?

На лицето на възрастния мъж се появи унесено изражение, а споменът го накара да се подсмихне.

— Огромни зелени очи, почти прекалено големи за лицето й, бакъреночервена коса като слънцето по залез, кльощава като пиленце…

Хю не можа да не се засмее на това описание.

— Днес е добре закръгленичка.

Сър Хенри се усмихна.

— Забелязах.

— Винаги ли е била толкова вироглава?

— В детството си и трите сестри Деврьо бяха вироглави, но чаровни лудетини — отвърна сър Хенри. — Между другото, когато срещна чичо ти за пръв път, Катрин бе облечена като конярче.

При тези думи Хю избухна в звучен смях. Запита се какво ли си бе помислил чичо му — пословичен женкар, при своята първа среща с бъдещата си съпруга. Какво ли не би дал да можеше да види изражението на лицето му в този момент.

Малко по-късно Хю влезе в спалнята на Катрин с надеждата да я завари будна. Застана до леглото и се загледа в спящата си жена. Клепачите й бяха подути от плач. Тъй като знаеше причината за мъката й, Хю изпита угризения на съвестта.

Без съмнение я обичаше и въпреки това остана нерешително край леглото й. Трябваше ли да се съблече и да легне до нея или да я чака докато му се извини? С увиснали рамене и измъчван от угризения на съвестта, Хю се извърна и се запъти към спалнята си.

Когато се събуди на другата сутрин, Катрин откри, че е сама. Навярно съпругът й бе толкова сърдит, че не желаеше да дели едно легло с нея. Катрин реши да игнорира чувствата си към него. Така щеше да й е по-лесно, когато Патрик върнеше тялото му след някоя битка.

Вечерта Катрин отново седеше на масата между съпруга си и втория си баща. Не говореше много, но внимателно се заслуша, когато мъжете отвориха дума за предстоящата битка. Тъй като знаеше, че двамата възнамеряват да се оттеглят в работния кабинет на Хю и да останат там с часове, за да обмислят ужасното си начинание, след вечеря тя се извини и се качи в спалнята си.

След като се бе изкъпала и бе облякла една копринена нощница, Катрин освободи Поли и седна в креслото пред камината. Опита се да се отпусне и да се успокои. След малко забеляза, че някой стои до нея и я наблюдава.

Не го бе чула да влиза, но сега Хю стоеше до нея с нежен израз на красивото си лице. Сърцето на Катрин трепна от радост.

— Да? — гласът й остана хладен.

— Трябва да говоря с теб — рече Хю. След това я изненада, като коленичи пред нея и взе дланите й в своите. Измъчените му кафяви очи се взряха в нейните помръкнали зелени очи.

— Прости ми, че те ударих. Кълна се никога повече да не вдигна ръка срещу теб.

Катрин прие извинението му с бегло кимване, след което погледна към скута си, където дланите му държаха нейните. Измина един безкрайно дълъг миг, преди да отвърне нещо. Копнееше да се сгуши в обятията му и да остане така завинаги, но си казваше, че трябва да запази дистанция. Извинението му не променяше нищо. Така и така Патрик скоро щеше да донесе изстиналото му тяло. Трябваше да се подготви за това… заради децата си.

Успяла да се овладее, Катрин погледна в огряното от надежда лице на мъжа си.

— Има ли нещо друго, което имаш да ми казваш? — сухо попита тя, макар да чувстваше, че всеки момент сърцето й ще се пръсне.

— Не. — Смазан, Хю се обърна и се върна в спалнята си. Той не видя горещите сълзи, които рукнаха по страните на Катрин.

През следващата седмица чувствата им бяха подложени на сериозно изпитание. Всяка нощ Катрин лежеше сама в леглото си с надеждата Хю да дойде при нея, защото не знаеше какво трябва да стори.

Хю повече не се появи в спалнята й.

Няколко дена по-късно Катрин стоеше вътре сама и гледаше през прозореца. Долу в двора въоръжени мъже делово се щураха насам-натам и правеха последните приготовления за заминаването си. Катрин не можа да открие съпруга си сред множеството. Връхлетя я почти непреодолимо желание да изтича долу и да се хвърли в прегръдките му, но тя го прогони.

В този момент силни ръце легнаха на раменете й. Катрин се извърна.

— Тръгвам — рече Хю.

— Така ли. — Катрин подтисна мъчителното желание да вземе лицето му в дланите си и да го погали за последно.

Хю я целуна нежно по челото, след това отстъпи една крачка, за да погледне очарователното лице, което му бе станало толкова скъпо. Той отвори уста, за да каже нещо, но се отказа. Вместо това се обърна мълчаливо и излезе от стаята.

Когато вратата се затвори след него, Катрин сведе поглед към треперещите си ръце. Мили боже! Как щеше да го пусне, без да му е признала любовта си?

— Хю! — Катрин излетя от стаята, спусна се по стълбите и след миг бе в двора. Стъпките й прокънтяха във въздуха и накараха мъжете, които тъкмо възсядаха бойните си коне, да занемеят.

Щом я видя, Хю скочи от коня. Обляна в сълзи, Катрин се хвърли на гърдите му. Той я прегърна нежно пред погледите на всички.

— Моля те, върни се жив и здрав в къщи — изхлипа Катрин и зарови лице на гърдите му.

— Обещавам — отвърна Хю, вземайки лицето й в дланите си.

След това се наведе към нея и я целуна, влагайки в тази целувка цялата си обич. Стояха толкова плътно прегърнати, сякаш светът край тях не съществуваше. Устните им се сляха, а пламенната им целувка сякаш нямаше да има край.

— Мисля, че никога няма да се върнем, ако най-сетне не тръгнем — прозвуча ироничният коментар на Патрик.

При тези думи на своя офицер войниците прихнаха.

Хю с нежелание откъсна устни от тези на съпругата си. Той поднесе дланите й към устните си и нежно ги целуна. За миг двамата впериха погледи един в друг и не можеха да се наситят на гледката.

— Ако се забавим още малко — отново се обади Патрик, — ще стана прекалено стар, за да воювам. — Чакащите войници отново избухнаха в оглушителен смях.

Хю размени с Катрин още една кратка целувка, след това се метна на коня и изръмжа:

— Върви по дяволите, Патрик.

Катрин дълго стоя в двора и гледа след войниците, докато те не се изгубиха от погледа й.

Макар и да бе окуражавана и подкрепяна от домашните, за Катрин дните след заминаването на Хю минаваха мъчително бавно. Занимаваше се предимно с дъщерите си, но настоя да вземе участие и в подготовката на сватбата на Поли и Патрик.

Мадам Бюжо, която бе натоварена от Катрин с ушиването на сватбената рокля, стана чест посетител в имението на О’Нийлови. Поли се възпротиви на тази идея, но Катрин настоя с довода, че това ще бъде сватбеният й подарък.

Всъщност дните, в които мадам Бюжо идваше за проба, внасяха малко промяна в еднообразното им ежедневие. От стаята на Катрин се носеше женски смях, докато мадам Бюжо разказваше последните скандали из Дъблин. Възрастната жена бе информирана от първа ръка за всичко, което се случваше в изисканите домове. Между нея и графинята се установиха сърдечни отношения. Мадам Бюжо често мъмреше Пег и Поли, че не се грижели добре за господарката си, тъй като от грижи Катрин бе отслабнала, а под очите й се бяха образували тъмни кръгове.

Около месец след заминаването на Хю, една вечер Катрин тъкмо вземаше вана, опитвайки се да забрави грижите, когато на вратата се появи задъханата Пег.

— Г-графът с-се в-върна — заекна икономката. — Долу в двора.

Катрин изскочи от ваната.

— Поли, дай ми една кърпа.

Поли й подаде кърпата, която Катрин нетърпеливо дръпна от ръката й. Двете жени ужасено гледаха как Катрин се загърна в кърпата и завърза двата й края на гърдите си.

— Какво правите? — най-сетне успя да си възвърне дар слово Поли.

Без да й обръща внимание, Катрин прекоси стаята и се впусна към вратата, но икономката й препречи пътя.

— Не можете да слезете в този вид — настоя Пег.

— Отдръпни се от пътя ми, иначе утре можеш да си търсиш нова работа. — Клатейки глава, Пег отстъпи встрани и проследи с поглед господарката си, която полугола се втурна надолу по стълбите.

Катрин достигна вестибюла точно в момента, в който Хю влизаше в къщата, съпроводен от вицекраля, сър Хенри Бегнал и Патрик. Смутени от вида й, мъжете застинаха на място.

Без да забавя крачка, Катрин стисна с едната си ръка свличащата се кърпа и се хвърли в обятията на съпруга си. Хю притисна устни към нейните.

След малко той най-сетне успя да сложи край на първата целувка, огледа необичайното облекло на жена си и като отметна глава назад се засмя:

— Струва ми се, че по време на отсъствието ни модата се е променила.

Очите на Катрин грееха от радост.

— Победихте ли?

— Да, победихме. — Хю я понесе на ръце през вестибюла. Сега си спомни за останалите и се обърна. — Настанявайте се удобно в кабинета ми. Веднага се връщам.

Сър Хенри се забавляваше от ужасения вид на лицето на вицекраля.

— Достойна дъщеря на майка си — каза той. — Френската кръв кипи във вените им.

Хю нареди на посрещналата ги на стълбите Пег:

— Сервирай на гостите ми нещо за ядене и пиене. — Погледът му спря върху Поли. — Засрами се, Поли. Още ли не си наметнала някоя кърпа и не си се хвърлила на врата на Патрик? — докачи я той.

Опиянена от радост, Катрин обсипваше с целувки врата и лицето на мъжа си. Хю я отнесе в спалнята си и затвори вратата с крак. След това я остави върху леглото си и свали кърпата от тялото й. Докато й се любуваше, от устните му се отрони сладострастна въздишка.

— Целуни ме — рече Катрин и обви ръце около тялото му.

Завладян от нежност, Хю притисна устни към нейните, които с готовност се отвориха пред настойчивия му език.

— Прости ми — с дрезгав глас прошепна Хю и започна да разкопчава панталоните си. — Не мога да чакам.

Хю се хвърли със стон върху съпругата си, която го очакваше тръпнеща от желание. Малко след това двамата почти едновременно достигнаха върха.

Надниквайки във влюбените й очи, Хю каза:

— Ще продължим по-късно. — След това, омагьосан от искрящите й, зелени очи я целуна отново. — Обичам те, моя графиньо.

— И аз те обичам, светлейши ми графе.

Хю понечи да стане но грациозните й бедра се увиха около кръста му. Катрин не бе готова да пусне и му се усмихна дяволито.

— Ти си мой пленник — обясни тя — и няма да мръднеш оттук.

— Военнопленник ли, прекрасна?

— Не, любими. Пленник на моята любов.