Патриша Грасо
Смарагдова магия (7)

6

Облечена в украсен с дантела халат с благопристойно деколте, Катрин се спусна надолу по стълбите, но се поколеба, преди да излезе в двора. Чувстваше се неловко заради снощните си сълзи и сега за пореден път се питаше дали тази вечер Хю ще пожелае да се възползва от съпружеските си права. В края на краищата тя бе дала съгласието си.

„Проклятие“ — Катрин прокле наум детинската си нервност и се насили да продължи.

Както развеждаше Мейв на гърба на черното й пони, Хю се обърна и забеляза Катрин, която се приближаваше към тях с поруменели страни. Със свежия цвят на кожата ги и меката си дреха тя му заприлича на рядко красиво цвете, растящо в градината му. Изпита желание да откъсне това цвете.

— Добро утро, госпожо — извика той и галантно се поклони към нея, след това направи знак на конярчето и свали Мейв от седлото.

— Мамо, видя ли как яздих Суут? — развълнувано попита Мейв.

— Суут?

— Моето пони!

— Да, съкровище. Ти си превъзходна ездачка. Но Миднайт не е ли чудесно име за едно толкова хубаво пони?

Зелените очи на детето блестяха. Вирнала чипото си носле, Мейв приличаше на майка си, когато бе гневна.

— Суут ми харесва — настоя Мейв, — а понито си е мое.

— Тогава ще се казва Суут, съкровище.

— Госпожо, несравнимата ви красота засенчва всички цветя в градината ми — поласка я Хю и посочи с ръка наоколо.

— Господине, трябвало е да станете поет — отвърна Катрин, на чиито устни трепна плаха усмивка.

— Съкровището на един поет са неговите слова — рече Хю. — Предпочитам нещо по-осезаемо. Ще закусваме ли?

Тримата се запътиха към къщата, а Хю свойски обви ръка около кръста й. Катрин го погледна изненадано и срещна обезоръжаващата му усмивка.

— Надявам се да си спала добре — каза той и я притисна по-плътно към себе си.

— Д-д-а — заекна тя, а лицето й придоби цвета на най-прелестните му рози.

Същата вечер, след като бе сложила Мейв в леглото, Катрин веднага се прибра в спалнята си. Ако слезеше при мъжа си в кабинета, можеше да се окаже в неудобна ситуация, а тя искаше да избегне подобна възможност.

Поли вече я очакваше в стаята й. След като помогна на господарката си при събличането, тя излезе, но не можа да се сдържи да й пожелае със заговорнически поглед приятни „сънища“.

Катрин се запита откъде момичето знае толкова много за съпружеските задължения. Изглежда заслугата за това бе на Патрик!

Вече в леглото, погледът й спря на вратата към спалнята на Хю. Тя почти почувства дланите му върху кожата си и си представи, че се притиска към силното му, мускулесто тяло. Тогава бебето в корема й се обади и тя бе връхлетяна от угризения заради тези си мисли.

„Какво става с мен?“ — запита се Катрин. От отсрещната страна на вратата дочу някакъв шум и разбра, че Хю си ляга. „Ще дойде ли в леглото ми или не?“ — чудеше се тя, несигурна какво всъщност желае. Катрин оценяваше уважението му към чувствата й, но толкова ли непривлекателна бе, че да не се изкуши да наруши обещанието си?

Сънят я споходи бавно, избавяйки я от мъчителните мисли.

Хю лежеше в леглото си, вперил поглед в свързващата двете спални врата. Дали Катрин вече спеше, или мислите й бяха при него? Предположението, че тя би могла да мисли за Шон, накара сърцето му да се свие.

През целия ден съпругата му се бе държала сърдечно и мило. Дали не бе променила мнението си за сключената между тях сделка? Непостоянни по природа, жените имаха навика често да менят мненията си. Всичко, което трябваше да стори, бе да отвори тази врата.

А след това?

Горда и упорита, каквато бе, Катрин никога нямаше да признае, че проклетата сделка е била грешка. Или?

Не! Хю не желаеше да рискува. Нямаше желание да я принуждава към каквото и да било и да рискува да претърпи поражение.

Той дълго се въртя в леглото, преди да потъне в спасителния сън.