Патриша Грасо
Смарагдова магия (3)

2

Без да подозира, че тя и децата й са станали ценен залог за амбициозните цели на двама честолюбци, Катрин гледаше през прозореца на спалнята си пробуждащия се пролетен ден. Кой би повярвал, че Шон няма да е жив в такава топла и слънчева утрин? Нещо повече, че тя ще е принудена да застане лице в лице с Търлаф, при това съвсем сама? „Но аз не съм сама“ — помисли си Катрин и погледна към двора.

Патрик, винаги нащрек, какъвто би могъл да бъде само един самотен англичанин в Ълстър, яздеше в кръг из двора. През изминалата нощ един войник бе донесъл вестта за пристигането на Търлаф и Патрик бе посъветвал Катрин да си остане в стаята, докато той успее да разбере нещо за намеренията на предателя. Патрик възнамеряваше да обясни отсъствието й с неразположение. Най-късно за вечеря обаче тя трябваше да се появи в голямата зала, в противен случай рискуваше да си навлече гнева на Търлаф.

В далечината младата жена съзря приближаващ се отряд войници. Хората на Търлаф бяха зловещи наемници, които получаваха пари, задето закриляха своя господар с огромните си, безформени тела. Мъжете носеха ризници, метални шлемове, карирани тесни панталони и кожени гамаши. На челата косите им бяха подстригани късо, а отзад бяха оставени дълги и се развяваха от вятъра. На хълбоците си войниците носеха мечове, а в ръцете си въртяха бойни секири.

Патрик вдигна поглед към Катрин и й даде знак да се дръпне от прозореца. Тя прекоси стаята и се хвърли на леглото.

В стаята се втурна Поли, камериерката й.

— Госпожо — прошепна тя. — След малко Търлаф ще е тук.

— Да, зная — отвърна Катрин, — но това не означава, че трябва да шепнем.

В спалнята се появи Мод, икономката на Дънганън, която хвърли поглед към дъщеря си.

— Поли, донеси нощното гърне и сложи на челото на Кати компрес. — След това тя се обърна към Катрин и обясни: — Няма нищо по-отблъскващо за един мъж от повръщаща жена. — При тези думи икономката и камериерката прихнаха неудържимо.

 

 

На влизане в двора на Дънганън Търлаф изпитателно оглеждаше всичко. Той бе истински великан — най-малко метър и осемдесет. Едро, но без тлъстини, мускулестото му тяло свидетелстваше за дълги години постоянно физическо усилие. Дори само ръстът му вдъхваше респект, ако не и страх в редиците и на най-храбрите войници. Със светлата си кожа и хубава руса коса Търлаф бе наистина привлекателен мъж. Когато се усмихваше, чертите на лицето му придобиваха младежки чар.

„Всичко, което принадлежеше на Шон, сега е мое — със задоволство мислеше Търлаф, — освен една червенокоса фуста… но не за дълго.“

Патрик пристъпи към Търлаф и падна на колене.

— Можеш да разчиташ на лоялността ми — рече той, без да изпуска от поглед лицето на Търлаф. Надяваше се бог да му прости тази ужасна лъжа, защото нямаше по-отвратително престъпление от предателството.

Търлаф се престори на изненадан.

— При последната ни среща не мислеше така — рече той, наслаждавайки се на мъките на мъжа пред себе си.

— Като най-възрастен О’Донъли и наследствен маршал на О’Нийлови съм безрезервно предан на водача на рода О’Нийл, независимо от това, кой е той — отвърна Патрик. — Ако приемеш клетвата ми, можеш да разчиташ на моя меч до последния удар на сърцето ми.

— О’Донъли винаги са били верни на О’Нийлови. Стани… не ти се сърдя.

Когато влязоха в голямата зала на централната сграда, Търлаф не можа да сдържи непреодолимото си желание.

— Доведи Кати — нареди той и се запъти към работния кабинет.

— Боя се, че в момента е невъзможно — обясни Патрик.

Търлаф замръзна на място, след това се обърна и прониза мъжа пред себе си с искрящи от гняв очи. Десницата му посегна към дръжката на меча.

— Това не е проява на неуважение — побърза да добави Патрик, без да откъсва поглед от ръката върху дръжката на меча. — Бременните често страдат от неразположение сутрин. Госпожа Катрин моли за извинение задето ще може да се появи едва привечер.

— Чаках пет години и сега няма да отлагам нито минута повече — изръмжа Търлаф и се запъти към стълбището. — Тези номера няма да й помогнат.

С огромно усилие на волята Патрик се сдържа да не му пререже гърлото. Вместо това той се спусна след него и примирително постави ръка на рамото му.

— Преди да видиш Кати, трябва да поговоря с теб — рече той, а когато Търлаф се поколеба, продължи: — Освен това една повръщаща жена е най-непривлекателната гледка, която може да види човек рано сутрин. Освен ако не възнамеряваш да й държиш главата?

 

 

Вече в кабинета, Търлаф се настани в любимото кресло на братовчед си.

— Е, за какво става дума? — сърдито попита той. Погледите на двамата мъже се срещнаха.

— Бих искал да зная какви са плановете ти за Кати — рече Патрик, сигурен, че с това подписва смъртната си присъда.

— Как смееш да задаваш подобен въпрос на един О’Нийл? — невярващо изръмжа Търлаф.

— Бих искал да се уверя, че тя е в безопасност.

— Никой няма да й причини болка — отвърна Търлаф, след което добави с необичайна за него усмивка: — Всъщност възнамерявам да се оженя за нея.

Патрик не остана особено изненадан от това изявление.

— Мога ли да ти дам един съвет?

— Искаш да ме учиш как да се държа с жените? — Търлаф вече не се съмняваше, че Патрик не е с всичкия си.

— Не, никога не бих посмял да го сторя. — Патрик направи усилие да се усмихне. — След смъртта на Шон прекарах много часове с Кати в опити да я утеша и бих те посъветвал да подходиш търпеливо и внимателно… в случай че съгласието й е от значение за теб.

— Разбира се, че е от значение — прекъсна го Търлаф, — но все едно със или без нейно съгласие аз ще я имам.

— Навярно разбираш, че не й е леко да носи в утробата си детето на Шон, докато той лежи в земята — рече Патрик. — Не бъди нетърпелив и я ухажвай внимателно.

— Нямам време за ухажване — гневно извика Търлаф.

Като глава на рода О’Нийл той бе в правото си да изисква незабавно подчинение.

— Ако искаш да получиш съгласието й, бъди търпелив — посъветва го Патрик. — Сега Кати е особено чувствителна към нежностите.

Търлаф погледна Патрик с изражение, което подсказваше, че претегля думите му.

— Ще пробвам няколко дена — прие накрая той.

— Кати ми има доверие — продължи Патрик. — Колкото по-дълго я ухажваш, толкова повече възможности ще имам да изтъкна пред нея качествата ти.

— Направи го — съгласи се Търлаф, — но търпението ми има граници.

Малко преди вечеря Катрин напусна стаята си. Като вдовица тя бе облечена в затворена черна рокля. Единственото й украшение бе бяла дантелена яка. Бледата й кожа контрастираше с цвета на роклята и й придаваше нездрав вид. Косата й бе сресана назад и събрана на кок на тила. Тъмните кръгове под очите й свидетелстваха за дълги безсънни нощи. Младата жена не носеше никакво друго бижу, освен брачната си халка, което не отнемаше от красотата й, а само подчертаваше нейната ранимост.

Тя се спусна надолу по стълбите. Коленете й трепереха, но лицето й бе безизразно. На площадката пред стълбището тя поспря за миг, след което решително изправи рамене и се насочи към кабинета.

— Влез — извика Търлаф в отговор на почукването й.

При звука от гласа му Катрин потръпна, но все пак отвори вратата.

Търлаф се бе настанил удобно в едно кресло и отпиваше от чаша с уиски. Краката си, все още обути в ботуши, бе вдигнал върху писалището. При тази гледка Катрин се олюля и потърси опора.

Търлаф скочи, улови я под ръка, за да не падне и й предложи стол. След това коленичи пред нея и огромните му длани обхванаха нейните.

— Съжалявам за Шон и за невъздържаното си държание преди време, когато…

„Когато се опита да ме изнасилиш“ — помисли си Катрин.

— …се поддадох на мъжката си природа — довърши изречението си той.

Катрин кимна с тъжно изражение, но в сърцето й бушуваше жажда за мъст.

„Копеле! — ругаеше го наум тя. — Ако бе застанал на страната на Шон, битката при Фарсетмор щеше да завърши иначе и той нямаше да потърси спасение в замъка на Макдонълови. Ти си също толкова виновен за смъртта му, колкото и те.“

Тъй като бе сигурна, че очите й издават мислите й, тя сведе поглед и съзря кинжала в колана на Търлаф. Преодолявайки силното желание да посегне към него и да го забие в гърдите му, тя отмести поглед.

— Като глава на рода — продължи Търлаф, без да пуска дланите й, — се заклевам във всичко свято да закрилям теб и децата на Шон.

— Да ни закриляш? — повтори тя. — Но от кого?

— Хю О’Нийл ще направи всичко възможно да стане новият граф на Тирон — обясни й Търлаф. — Смъртта на децата на Шон ще бъде добра дошла за него, а английската кралица прощава всичко на скъпия си О’Нийл. Но няма причина за безпокойство. Аз ще се погрижа за безопасността ти.

„А кой ще ни закриля от теб?“ ~ помисли си Катрин, но изрече на глас:

— Независимо от всичко, случило се между нас, винаги съм чувствала, че мога да разчитам на теб.

Окуражен от тези думи, Търлаф надникна в невероятно красивите й очи и бе почти хипнотизиран от смарагдово-зеленото им вълшебство. Той копнеше да я вземе в обятията си и да почувства тялото й, но си спомни съвета на Патрик и, устоявайки на изкушението, доброволно прие най-сладкото страдание в живота си.

— Искаш ли да вечеряме? — рече Катрин и развали магията.

Докато седеше до Търлаф в огромната зала, тя не откъсваше поглед от чинията си и от хляба, маслото и меда. Неспособна да преглътне нито хапка, младата жена наблюдаваше Търлаф, който усмихнато пълнеше чашата й с вино. Катрин се насили да му се усмихне, след което поднесе чашата към устните си и отпи малка глътка.

Мод внесе първото блюдо — ечемичена супа с варено свинско месо.

— Изглеждате чудесно както винаги, момчето ми — фамилиарно го поласка икономката.

— Чувствам се дори по-добре, отколкото изглеждам — похвали се той.

— Пролетно оживление?

— Ех и ти, Мод! Ако бях малко по-възрастен, щеше да се окажеш натясно.

— Вие сте този, който би се оказал натясно — отвърна Мод. — Навремето свещениците пребледняваха, когато се изповядвах. — В отговор на последните й думи залата закънтя от звучния смях на Търлаф.

Облегнат на стената до входа, Патрик наблюдаваше разиграващата се сцена и се молеше Катрин да не реагира като другите жени, изгубвайки самообладание. С безпокойство забеляза, че не се е докоснала до вечерята. Когато Търлаф посочи чинията й и прошепна нещо на ухото на младата жена, сърцето на Патрик едва не спря, а ръката му посегна към кинжала, който носеше на кръста си. Сигурен, че смъртта им е съвсем близо, той наблюдаваше със смесени чувства Катрин, която стана и понечи да напусне залата. На лицето на Търлаф бяха изписани състрадание и загриженост.

— Не ми е добре — прошепна Катрин, докато минаваше покрай Патрик.

Той с облекчение се облегна на стената и затвори очи. Засега опасността бе отминала, но утре отново щеше да надвисне над главите им. И така щеше да бъде всеки ден, докато не му се удадеше да отведе Катрин от Дънганън.

— Съветът ти беше добър. — Този глас накара Патрик да отвори очи. — Ухажването е изключително досадно занимание — оплака се Търлаф. След това сниши глас: — Не знаеш ли някоя по-отзивчива жена?

Патрик се подсмихна.

— Би могъл да посетиш Мойра.

— Мойра?

— Забрави ли, любовницата на Шон… долу в селото.

— Днес съм доволен от теб — рече Търлаф, поласкан от мисълта освен жената на Шон да наследи и метресата му. — А аз имам добра памет.

Патрик се ухили.

— Не се съмнявам в това.

Малко след излизането на Търлаф Патрик напусна незабелязано залата и се качи горе. Без да си направи труда да почука, той се вмъкна в спалнята на Катрин и замръзна на място, тъй като гледката, която се разкри пред очите му, бе направо хипнотизираща.

Катрин седеше в една вана пред камината, а Поли й търкаше гърба. Усетили, че не са сами в стаята, двете жени се извърнаха уплашено. Лицето на Катрин пламна и тя потъна по-дълбоко във ваната. Поли хвърли на мъжа укорителен поглед.

Патрик се отпусна в едно кресло.

— Съжалявам, че прекъсвам банята ти — извини се той с дяволита усмивка, — но трябва да поговорим, докато Търлаф е зает.

— Зает? С какво? — попита Катрин.

— Отиде при Мойра.

— Знаех си, че все ще има някаква полза от нея — промърмори камериерката.

— Търлаф възнамерява да се ожени за теб — обясни Патрик.

— Трябва да се омъжа за него? — извика Катрин. — Никога няма да го направя, а и той не може да ме принуди.

— Вярно е — отвърна Патрик, — но може да те накара да съжаляваш, че не си го сторила. — При тези думи лицето на Катрин стана пепеляво.

— Посъветвах го да бъде търпелив и да те поухажва — продължи той. — Не ме разбирай криво, Катрин, но всичко си има край. Трябва да избираш дали ще останеш, или ще си тръгнеш.

— Тръгвам си — без колебание отвърна тя. — Имаш ли някакви вести от Конъл?

— Още не. — Погледът на Патрик спря върху Поли. — Идваш ли с нас, момиче?

— Да, идвам.

— Никакви писма до Англия — предупреди я той. — И не ядосвай Търлаф. Играем опасна игра и само божията милост може да ни спаси.

Патрик стана и прекоси стаята. На вратата спря и се обърна още веднъж.

— Трябва да призная, Кати, че имаш дяволски привлекателен гръб — подхвърли той и изчезна, преди запокитената по него гъба да го достигне.

През следващите дни на Катрин й се удаде да държи Търлаф на разстояние. Наистина двамата вечеряха заедно, но тя скоро след това се оттегляше в спалнята си. Денем Търлаф бе зает с войниците на О’Нийлови, а нощите прекарваше с Мойра.

Всяка сутрин Катрин ходеше на гроба на Шон. Въпреки че имаше сериозни причини да ненавижда бившия си съпруг, тя смяташе за свой дълг да се моли за избавлението на душата му. Независимо от всичко, случило се помежду им, тя редовно носеше на гроба му букет свежи цветя и се молеше за заблудената му душа.

— Подозирал ли е някой, че предсказанието ще се сбъдне — рече една сутрин на глас Катрин, без да знае, че не е сама.

— Хм! — чу нечий глас зад себе си. Младата жена се обърна ужасена и сложи длани на гърдите си, сякаш за да се предпази от нещо. — Не исках да те уплаша — извини се Търлаф, заставайки пред нея.

Неспособна да продума, Катрин само му кимна за поздрав. Продължаваше да притиска длани към гърдите си, сякаш това можеше да успокои лудото биене на сърцето й.

— За какво предсказание става дума? — попита мъжът.

— В деня на нашата сватба — обясни на пресекулки Катрин — Шон ме помоли да нося цветя на гроба му. Това беше само една шега.

— Или предчувствие. — Търлаф протегна ръка. — Ела с мен. Искам да поговорим. — Той й помогна да се изправи, след което двамата се запътиха обратно към господарската къща.

— Късно снощи пристигна един пратеник — обясни й Търлаф в работния кабинет. — Хю О’Нийл и хората му постоянно ми създават неприятности. Налага се да замина и вероятно ще отсъствам около две седмици.

При вестта за заминаването му Катрин се оживи, но лицето й остана безизразно.

— Какви неприятности? — попита тя.

— Нищо, което да застраши сигурността ти. Когато се върна в Дънганън… — Търлаф се поколеба за миг, след което продължи: — Храня симпатия към Мейв и теб и реших, че трябва да се оженим. Сигурен съм, че Шон би одобрил подобна постъпка.

Въпреки че бе наясно с плановете му, Катрин остана като ударена от гръм. Гласът му звучеше прекалено реално, за да е част от някакъв кошмар. Този човек бе предал Шон, споделяше леглото на любовницата му, а сега искаше — не, бе решил — да притежава и съпругата му! Борейки се с непреодолимото желание да му пререже гърлото, Катрин сведе поглед.

— Не мога да приема предложението ти — каза тя и предпазливо погледна мъжа срещу себе си.

Очите на Търлаф блестяха опасно.

— От друга страна… — припряно добави тя, — не бих искала да ти откажа. Просто всичко стана толкова бързо. Ужасно съм объркана. — С трогателен жест тя скри лице в шепи и заплака.

Търлаф, който искаше да я утеши, коленичи пред нея и я погали по ръката.

— Шон е мъртъв съвсем отскоро — прошепна Катрин. — Единственото нещо, за което мога да мисля сега, е да родя здраво дете. Можеш ли да разбереш грижите на една майка?

— Разбира се. — Търлаф бе толкова ядосан, че изпита желание да я удари. — Слабостта е типично женска черта — рече той. — Естествено е да си развълнувана. Помисли върху предложението ми. Най-доброто лекарство за теб сега навярно ще бъде една повторна женитба.

„Или преждевременната ти смърт“ — помисли си Катрин, но каза с плаха усмивка:

— Обещавам добре да обмисля предложението ти. — След това, за да е още по-убедителна, тя плахо го целуна по бузата и промърмори: — Ще ми липсваш.

Търлаф я дръпна към гърдите си, но от страх да не я изплаши, се задоволи само с това.

 

 

Беше топъл и слънчев ден — първият ден на юни. Патрик и Катрин стояха в двора и очакваха Търлаф, за да го изпратят. Когато той застана пред нея, Катрин му протегна ръка и се насили да му се усмихне лъчезарно.

— Ще ни липсваш, особено на Мейв, която вече смята чичо Търлаф за най-важния мъж в живота си. — От страх, че той може да я целуне или дори да промени решението си, Катрин продължи: — Измислих една изненада, за да я накарам да не мисли за загубата.

— Загуба?

— Най-напред Шон, а сега и ти.

— Но аз ще се върна — увери я Търлаф.

Катрин се усмихна сърдечно.

— За едно дете е трудно да направи разлика.

— И каква е изненадата? — попита той.

— Пикник.

— Опасно е да се мотаете наоколо — предупреди я Търлаф.

— Няма да се отдалечаваме много — обясни Катрин и вече се безпокоеше, че той ще отложи заминаването си. — Патрик и Поли ще ни съпроводят.

Търлаф кимна в знак на съгласие и я притегли към себе си. Устните му погалиха нейните, а след това докоснаха бузата й.

— Надявам се да липсвам не само на Мейв, но и на майка й — прошепна на ухото й той.

В порив на престорен свян Катрин отвърна поглед. Търлаф със задоволство забеляза залялата страните й руменина. Той се метна на коня си и поведе войниците на О’Нийлови.

— О!Добре изиграно — рече Патрик и прихна видимо облекчен. — Много добре го изигра, Кати.

— Тази сутрин вече си мих лицето — оплака се Катрин и изтри устни с ръкав. — Сега трябва пак да се търкам до кръв и да се надявам, че ще забравя гнусната му целувка.

Усмихнат, Патрик й подаде ръка и я поведе към къщата.

По-късно същия ден излязоха на излет. Напуснаха имението и дълго се разхождаха, без да бързат. Когато Мейв се умори, Патрик я вдигна на раменете си. На въпроса колко още ще вървят, й отговори, че наближават едно очарователно местенце за пикник. След още един завой на пътя видяха насреща им да се задава каруца с двама мъже.

— Конъл — извика Катрин и се втурна към тях. Щастлив, че младата жена е в безопасност, Конъл я прегърна сърдечно. Представи й другия мъж, на име Сийн, и вдигна чергилото на каруцата. Поли изпълзя вътре, а след това пое Мейв от ръцете на Патрик.

— Хайде, качвай се — рече Патрик, обръщайки се към Катрин.

— Нищо не разбирам — смутено промърмори младата жена.

— Заминаваме за Англия — обясни й Конъл.

— Не мога да замина просто така — възпротиви се Катрин. — Не съм взела нищо! Какво ще стане с нещата ми?

— Не можем да помъкнем куфарите ти, без цял Дънганън да научи, че бягаме — строго рече Патрик. Тази безсмислена нерешителност излагаше на опасност живота на всички. — Качвай се… и то бързо.

Катрин го послуша.