Патриша Грасо
Смарагдова магия (6)

5

— Не желая да се уча да яздя — жалваше се Поли. — Страх ме е от коне

— Язденето е необходимост — настояваше Катрин. — Първото ти упражнение започва веднага.

Поли пребледня, но не отвърна нищо.

Двете жени се насочиха към конюшните. Катрин се наслаждаваше на приятното лятно слънце. Това бе първият слънчев ден от пристигането им в Дъблин. Останалите бяха също толкова мрачни и безрадостни като настроението й.

По време на нещастния си брак с Шон, Катрин бе открила радостта от ездата и сега й липсваха околностите на Дънганън. Тъй като не бе свикнала да бездейства, тя изгаряше от нетърпение да вземе някой кон от конюшните и да язди, докато не се строполи от умора. За целта бе скроила този хитроумен план. Щеше да се върне още преди Хю да бе забелязал отсъствието й.

— Оседлайте за Поли най-спокойния кон — нареди тя на коняря на О’Нийлови. — Аз ще взема хубавката кобила хей там.

Симс, конярът, остана за миг неподвижен, обмисляйки какво да стори. Инстинктивно предчувстваше, че господарят няма да остане доволен, като научи, че годеницата му е излязла на езда.

— Има ли някакъв проблем? — попита Катрин.

— Не, госпожо — отвърна мъжът. След това се зае да оседлава конете.

Няколко от войниците на О’Нийл любопитно наблюдаваха двете жени, които изведоха конете си от конюшните. Катрин обясни на Поли правилната стойка при езда и я накара да повтори всичко.

— Точно така — рече Катрин. — А сега се качвай.

Трепереща от страх, Поли се приближи към коня си, но не можа да се качи. Стоящите наоколо войници се засмяха, което само още повече затвърди решението на Катрин. Не възнамеряваше да позволи на тези мъже да се смеят за нейна сметка.

— Ще ти помогна — рече Катрин.

— Да ми помогнете? — извика Поли. — Само ще навредите на бебето.

— Глупости! Казах, че ще ти помогна. — Гласът й не допускаше възражение, така че Поли трябваше да се подчини.

Катрин събра всичката си сила и повдигна Поли на седлото. След това с триумфираща усмивка се обърна към войниците на О’Нийл, които даваха вид, че не проявяват интерес към действията на двете жени. Накрая умело яхна своя кон.

По алеята, която водеше до конюшните, Катрин показа на Поли как да държи юздите и да управлява животното. Момичето се оказа доста схватлива ученичка.

— Остани тук и упражнявай наученото — нареди Катрин. — Аз ще пояздя малко.

— Не — възпротиви се Поли. — Вие…

Катрин пришпори коня си и не даде възможност на камериерката си за повече възражения.

Разкъсвана между грижата за господарката си и страха да тръгне след нея, Поли реши, че моментът не е подходящ за проява на страх. Тя подкара коня си, но в този момент нечия мъжка ръка улови юздите. Беше Патрик. Той я стрелна сърдито с очи и я свали от коня, а след това погледна в посоката, в която бе изчезнала Катрин. Хю препускаше като дявол след годеницата си.

Когато някой я сграбчи отзад и я свали от седлото, Катрин започна яростно да размахва ръце и крака.

— Малка глупачка — изръмжа в ухото й един познат глас.

Катрин вдигна поглед към преследвача си и видя разкривеното от гняв лице на Хю. Изглежда опознавателната й обиколка из Дъблин бе приключила преждевременно.

— Опитваш се да избягаш ли, скъпа? — попита Хю.

— И да оставя Мейв сама? — парира Катрин. Останалата част от обратния път изминаха в мълчание.

Хю се боеше в яда си да не каже нещо, за което след това да съжалява, а Катрин се цупеше и отказваше да говори.

Пред конюшните Патрик протегна ръце и свали Катрин от огромния жребец на Хю. Младата жена веднага се обърна към Хю.

— Какво си въобразяваш ти…?

Напрегнатите нерви на Хю заплашваха да се скъсат.

— Забранено ти е да напускаш имението преди сватбата ни — със заповеднически тон каза той, навеждайки се към нея. След това хвърли сърдит поглед към хората си. — Разбрано?

— Просто исках да дам един урок по езда на Поли — отвърна Катрин, ядосана от факта, че е мъмрена пред толкова хора. — Не мога да се ползвам от услугите на камериерка, която не умее да язди, — За да придаде повече тежест на думите си, тя тропна с крак.

— Опасно е да се отдалечаваш. Търлаф може да те отвлече.

— Защо нямам късмета онази с косата да отвлече теб? — Катрин понечи да мине покрай него, но пръстите му я стиснаха над лакътя.

— Не смей да ме удряш! — извика тя и потръпна.

— Да те удрям? — изненадано повтори Хю — За чудовище ли ме смяташ? Защо мислиш, че ще те ударя?

„Защото Шон го правеше“ — каза си наум Катрин.

В съзнанието й отново нахлу спомена за онзи ужасен ден в тъмницата на Дънганън. Мъжът й я бе бил толкова жестоко, че тя изгуби второто си дете. А сега пред нея стоеше един друг О’Нийл, който й беше бесен.

„Шон“ — проблясна в съзнанието на Хю. Чичо му изглежда не бе пестил юмруци. Макар и малката вещица да заслужаваше добър урок, на него му бе противна мисълта да вдигне ръка срещу жена.

При мисълта за всичко онова, което годеницата му е трябвало да изтърпи по време на съжителството си с чичо му, в кафявите очи на Хю се изписа състрадание.

— Поне мисли за това, че бременността ти изисква да бъдеш по-предпазлива от обикновено — тихо каза той накрая.

Заслепена от гняв и честолюбие, Катрин не забеляза изписаната на лицето му загриженост.

— Безпокойството ти е наистина безпочвено. Кой по-добре от мен би могъл да знае кое е най-добро за детето ми?

— Това, че си родила едно дете — отвърна Хю, — все още не те прави експерт в тази област.

— А колко деца сте родил вие, господине? — хапливо попита тя. — Аз съм бременна за трети път.

— За трети? Какво се случи с второто дете?

— Паднах — наперено отвърна тя и се опита да прогони ужасния спомен. Не желаеше да падне духом пред всички тези хора.

— От някой кон ли? — попита Хю в желанието си да спечели надмощие, но веднага съжали за думите си.

Катрин потръпна, сякаш я бяха ударили.

— Досегашният ми живот не те засяга.

— Нека се разберем, госпожо — сухо рече Хю. — От сега нататък шиенето на бебешки дрешки ще е най-напрегнатото ти занимание до раждането на детето.

— Върви по дяволите. — Катрин понечи да се отдалечи.

— Къде отиваш?

— Простете, господине, може ли двете с Мейв да се разходим из парка?

— Разбира се.

— Добре. — Без нито дума повече, Катрин се обърна и се отдалечи.

Няколко мига Хю остана неподвижен, вперил поглед в полюляващите се хълбоци на младата жена, след което развесели хората си, изкарвайки гнева си на Патрик.

— Дай няколко урока по езда на Поли — нареди му той. — Госпожа Катрин иска камериерка, която умее да язди.

Ругаейки наум, Патрик стрелна с очи плахо усмихващата се Поли. Когато погледът му спря на пищните й гърди, Патрик се ухили широко. Всъщност тази задача не бе чак толкова неприятна.

Все още в костюма си за езда, Катрин седна в тревата и се облегна на едно дърво. Тя затвори очи и дълбоко вдиша сладкия мирис, който се носеше във въздуха.

„Аз съм пленница на Хю“ — размишляваше наум тя. Дори и да разполагаше с всички удобства, които можеше да си представи, тя си оставаше затворница.

Катрин отвори очи. Пред нея стоеше Мейв и й подаваше някакъв подарък. Катрин се смя, докато по страните й не рукнаха солени сълзи и не се задъха. Момиченцето държеше в ръка отглежданите с толкова любов цветя на Хю, които бяха отскубнати направо с корените. Катрин ги взе и ги сплете на венец, които след това тържествено сложи на главата на дъщеря си.

— Сега трябва да направим една корона и за теб — рече Мейв и се учуди на изражението на майка си.

Катрин изплете още един венец и Мейв с подобаваща тържественост положи короната от цветя върху главата на майка си.

— Трябва една и за чичо Хю — настоя момиченцето.

— Съмнявам се, че чичо Хю ще оцени една корона от цветя. Мисля, че златото му е повече по вкуса. — Забелязвайки разочарованото лице на дъщеря си, Катрин добави: — Но от друга страна, сигурно временно би я приел. — Когато лицето на Мейв се разведри, Катрин се залови за работа.

Хю работеше сам в кабинета си, когато на вратата се почука. Появи се Пег, която обясни:

— Лорд Фицджералд и госпожица Фиона са тук.

— Въведи ги при мен, Пег — Хю се надяваше Фиона Фицджералд да не му създава неприятности във връзка с Катрин. Той посрещна гостите си на вратата на кабинета, поздрави ги със сърдечна усмивка и ги покани да влязат.

Въпреки напредналата си възраст лорд Фицджералд бе хубав слаб мъж с напълно побеляла коса. Заради изключителната си интелигентност той бе уважаван член на дъблинския парламент. Единствената му слабост бе прекомерната отстъпчивост, която проявяваше към едничкото си дете.

Накичена като принцеса, Фиона Фицджералд бе олицетворение на женската красота. Тъмнокафявата й коса, сапфиреносините очи, пълните розови устни и мраморнобяла кожа я превръщаха в мечта за всеки мъж и муза на всички стихоплетци. Красотата й обаче бе помрачена от изключителното й високомерие — естествена последица от прекалените грижи и отстъпчивост от страна на баща й.

— Простете, че нахлуваме така — извини се лорд Фицджералд, — но след като получихме поканата за сватбата ви, Фиона настоя да се запознаем с бъдещата ви съпруга. Скоро ще разберете, момчето ми, колко трудно е човек да е противопостави на жена, която си е наумила нещо.

— Малко по малко започвам да разбирам колко истина има в думите ви — отвърна Хю, който си спомни за желанието на Катрин да язди. — Седнете, моля.

Лорд Фицджералд и дъщеря му седнаха пред камината, а Хю донесе още едно кресло.

— Ще наредя да повикат Катрин — рече той и понечи да излезе.

На вратата се сблъска с Катрин и Мейв. Преди да успее да каже каквото и да било, Мейв бе поставила венеца на главата му, а Катрин прихна да се смее и дълго не можа да се успокои.

— Прислугата ти винаги ли е толкова разпусната?

— О! — Катрин погледна скришом в кабинета. — Не знаехме, че имаш гости.

Хю пое Мейв от ръцете й.

— Бих искал да ти представя лорд Фицджералд и дъщеря му, госпожица Фиона.

Катрин се поклони пред лорда, след това хвърли скрит поглед към Хю. Венецът се бе килнал на една страна. С небрежен и интимен жест тя махна венеца от главата му и приглади една от немирните му къдрици. След това седна в креслото до него. Катрин погледна усмихнато Фиона и остана изненадана от неприкритата омраза, която струеше от хубавите сини очи на младата жена.

— Желая ви много щастие — поде лорд Фицджералд, очарован от благородната красота на годеницата на О’Нийл. „Ще ми се да бях трийсетина години по-млад“ — помисли си той и с благодарност прие подадената му от Хю чаша с уиски.

— Покойният ви баща бе граф Базълдън, права ли съм? — попита Фиона, докато пронизителният й поглед търсеше някакъв недостатък във външността на жената срещу нея.

— Да, брат ми наследи титлата му — лаконично отвърна Катрин, която се чувстваше изключително неловко от този неприкрит разприт.

— Преди време, в Лондон, се запознах с Хю — рече Фиона и го дари със сърдечна усмивка. Когато се обърна към Катрин, лицето й придоби необикновено студено изражение. — Двамата с него прекарахме заедно много часове.

Хю се въртеше неловко в креслото, а лорд Фицджералд се покашля.

Забелязала напрегнатата ситуация, Катрин се запита какво ли е имало между Фиона и Хю. От тази мисъл стомахът й се разбунтува.

Зарадвана от смутеното изражение на другата жена, Фиона продължи нападението си:

— Всъщност — обясни тя, — баща ми очакваше двамата с Хю да се оженим.

Лорд Фицджералд и Хю О’Нийл се покашляха едновременно, привличайки вниманието на дамите.

— Добро уиски — рече лордът. — Всъщност, малко силно за моя вкус.

— Да — съгласи се Хю.

Катрин мислеше за думите на ирландката и не откъсваше очи от Хю, за да го накара и той да я погледне.

Хю не го стори. Обръщайки се към красивата си съперница, Катрин рече:

— Като англичанка аз много се гордея с родината си. Откакто съм в Дъблин ми направи впечатление, че градът е доста мръсен — пълен с нечистотии.

Подчертавайки думата „нечистотии“, на устните й трепна усмивка.

Това неприкрито оскърбление накара лицето на Фиона да се разкриви от гняв. Лорд Фицджералд се задави и изплю последната глътка уиски обратно в чашата си. Хю преглътна една усмивка и се намести по-удобно в креслото си. Английската роза имаше остри бодли и умееше добре да се брани.

— Много ме заболя, когато научих за смъртта на бившия ви съпруг — предприе плах опит да смени темата лорд Фицджералд.

— Кой беше бившият ви съпруг? — попита Фиона.

— Шон О’Нийл. — Гласът на Катрин бе само измъчен шепот.

— Шон О’Нийл! — изписка Фиона. — Но той е мъртъв едва от три месеца!

Лицето на Катрин се покри с руменина, а очите й помръкнаха от болка. Хю я наблюдаваше с безпокойство.

Въпреки че забеляза нежната му загриженост, Фиона продължи коравосърдечно:

— Трябва да ви предупредя, скъпа. Новината за повторната ви женитба толкова скоро след кончината на първия ви съпруг ще даде храна на злите езици в Дъблин. При това да се омъжите за племенника на покойния си съпруг… Хората ще кажат, че дъщерята на един граф би трябвало да притежава повече чувство за благоприличие. — След това с невинен вид тя изрецитира театрално: — Скъпа моя, каква безскрупулност. Представете си само, толкова кратък траур.

— Простете, ако съм засегнала чувството ви за приличие, госпожице — отвърна Катрин и се изправи толкова рязко, че Фиона се сниши в креслото си. — Трябва да ви уверя, че графските дъщери получават възпитание, което на вас вероятно ви липсва. Ако ме извините… — Катрин улови за ръка дъщеря си и гордо напусна кабинета.

— Как смееш! — скара се лорд Фицджералд на дъщеря си.

— Нещо лошо ли съм казала? — Фиона погледна баща си с най-невинния си поглед.

Хю се изправи гневно.

— Трябва да се погрижа за Катрин. Пег ще ви изпрати.

— Наистина съжалявам — извини се лорд Фицджералд.

— Вината не е ваша, господине — рече Хю и се обърна към Фиона. — Злобният ти характер помрачава ефекта от красотата ти. Приятна вечер.

Хю се боеше от онова, което го очакваше и с натежали като олово крака се заизкачва нагоре по стълбите, проклинайки наум Фиона Фицджералд. Катрин тъкмо бе започнала да приема живота в дома на О’Нийлови и да извлича радост от него. Сега навярно щеше да му се наложи да започне всичко отначало.

„По дяволите Фиона и Шон О’Нийл!“ — изруга той. Бракът на Катрин с чичо му предизвикваше у него несъзнателен гняв.

Хю почука на вратата на спалнята на Катрин, но не получи никакъв отговор. Почука повторно. Отново никакъв отговор.

Без да чака повече, той отвори вратата. Катрин стоеше с гръб към него и гледаше през прозореца. Той прекоси стаята и застана до нея.

Младата жена се държеше така, сякаш не го забелязваше.

Хю протегна ръка и нежно докосна лицето й, за да я накара да го погледне. По бузите й се стичаха сълзи. Хю ги изтри с пръсти.

— Почуках — каза той.

— Зная — отвърна Катрин.

— Защо не отговори?

— Надявах се да си отидеш.

При тези думи Хю не можа да не се засмее.

— Съжалявам за случилото се.

— Младата дама е права. Трябва да отложим сватбата, или…

— Фиона Фицджералд не е никаква дама — прекъсна я Хю насред думата. — И няма представа за обстоятелствата около женитбата ни.

— Тя е много красива.

— Да, така е.

— Какви са били отношенията ви с нея? — попита Катрин, която не можа да преглътне този въпрос.

— Между мен и Фиона не е имало нищо. По време на престоя си в Лондон й бях представен. За бога, тази лисица си търси титла, а не съпруг. — Хю се ухили сърдито. — Ревнуваш ли?

— Никога — отвърна Катрин.

така усмихнат, Хю я притисна към мускулестото си тяло и наведе глава, за да я целуне.

— Пусни ме — примоли се тя, когато устните му докоснаха нейните.

— Никога — устните на Хю се притиснаха към нейните в нежна и подканяща целувка.

Катрин опря ръце на гърдите му и се опита да го отблъсне, но Хю не отстъпи и на милиметър. С едната си ръка обвиваше кръста й, а с другата държеше главата й, така че да не може да се изплъзне от целувката му.

А тя бе нежна и пламенна. Хю засмука ъгълчето на устните на Катрин, докато не усети, че младата жена потреперва.

Съпротивата й отслабваше. Когато ръцете й се увиха около врата му, а тялото й се притисна още по-плътно Към неговото, целувката на Хю стана още по-настойчива и дръзка. Той проникна с език в устата й, галеше я и вкусваше от сладостта й. Трепереща от толкова ожесточено отричаното желание, Катрин отвърна на целувката му.

— Довери ми се — с дрезгав глас прошепна Хю и развали магията.

Ужасена от самата себе си, Катрин отстъпи назад и удивено се вгледа в устните му. Какво се бе случило с нея? Без да мисли за последствията, Катрин замахна и с все сила го зашлеви по лицето.

От изненада Хю остана за миг втренчен в нея. Той докосна пламналата си буза, след това се ухили и тръгна към вратата.

— На какво да отдам тази плесница — на връзката ми с Фиона, на целувката… или на сладострастното усещане, което тя събуди у теб? — подигравателно попита Хю, преди да напусне стаята. Вратата едва се бе затворила след него, когато вече доста разкривеният месингов свещник се удари с трясък във вратата и издрънча на пода.

— Вдигни го, госпожо — извика Хю откъм коридора, — защото ковачите в Дъблин и без това вече са по-богати и от Крез.

— Негодник — промърмори Катрин, обърна се сърдито към прозореца и остана така, взряна навън.

Въпреки че бракът й с Шон бе всичко друго, освен щастлив, покойникът навярно заслужаваше известен траур. Три месеца наистина бяха съвсем недостатъчни, дори при положение че…

Скандално! Думата тегнеше мъчително на съвестта й.

Тези мисли не й даваха мира. Но какво можеше да стори? Договорът вече бе подписан.

Да избяга. Да избяга незабелязано щеше да е лесно, ако оставеше Мейв, но тя никога нямаше да зареже дъщеря си. Това бе немислимо.

Катрин имаше чувството, че е в клопка. Затвори очи и, опитвайки се да се успокои, въздъхна дълбоко. След миг отново отвори блестящите си зелени очи, тъй като й бе хрумнала една изключително рискована идея.

„Може пък да се получи“ — реши тя, а на устните й трепна усмивка. Ако я спипаха, щеше да скалъпи някакво правдоподобно обяснение.

На другия ден, рано следобед, Катрин седеше пред камината, която днес не бе запалена. Поли и Мейв й правеха компания. Катрин остави ръкоделието си настрана, прозина се и се протегна.

— Крайно време е за следобедния сън на Мейв — каза тя, обръщайки се към камериерката си.

— Не искам да спя — долетя гласът на Мейв от пода, където си играеше.

— Ще я отнеса в леглото — предложи Поли.

— Не си прави труда — рече Катрин. — Двете с Мейв ще си почиваме заедно.

— Не искам да спя, мамо — продължи да настоява детето, докато Поли ставаше, за да излезе от стаята.

Когато вратата се затвори след нея, Катрин дари дъщеря си с очарователна усмивка.

— Не искаш да спиш, така ли, съкровище? Добре тогава.

— Какво? — Мейв бе искрено изненадана. Този път се бе оказало прекалено лесно да придума майка си.

— Какво ще кажеш за една игра вместо това? — каза Катрин.

— Игра? — повтори Мейв.

— На криеница — рече Катрин.

— На криеница?

— Да, ще се крием и ще бягаме от едно скривалище към друго — обясни Катрин. — Ако достигнем Дъблинския замък, без чичо Хю да ни открие — печелим играта.

Мейв плесна с ръце от радост. Въпреки, че майка й често си играеше с нея, този път бе надминала себе си.

— Шшт! — напомни й да пази тишина Катрин. — Никой не бива да забележи изчезването ни.

— Защо? — високо прошепна Мейв.

— Защото иначе ще каже на чичо Хю къде може да ни открие.

— Ама че весело!

— За съжаление чичо Хю едва ли би го намерил за весело. Готова ли си?

Мейв, която толкова много приличаше на майка си, се усмихна и кимна послушно. Двете се запътиха към вратата. Катрин я открехна и се ослуша.

Нито звук.

Тя отвори вратата още малко и предпазливо подаде глава навън, за да огледа коридора. Не се виждаше жива душа.

Отново се обърна към дъщеря си и постави пръст на устните си, за да й напомни да мълчи. Със сериозно лице, Мейв веднага я изимитира и Катрин с мъка се сдържа да и е прихне. Хванати за ръце, двете прекосиха на пръсти пустия коридор и се добраха до стълбището. От вестибюла не се чуваше нито звук.

Следвана по петите от Мейв, Катрин слезе по стълбите. На долната площадка спряха и се ослушаха. Прислужниците приготвяха голямата зала за вечерята, а от двора долитаха мъжки гласове. Единствената възможност да се измъкнат незабелязано оставаше през задния вход, който изцеждаше в парка.

Катрин поведе Мейв след себе си. Не след дълго двете бяха в градината. Облегната на хладните камъни на къщата, Катрин въздъхна с облекчение. Поне бяха успели да се измъкнат навън.

Сякаш надушила някаква опасност, тя вдигна глава, огледа пустата градина и си помисли знае ли къде е в момента Хю. В каква посока да поемат? Вляво от тях се намираха конюшните, а вдясно — кухнята, пещта и помещенията на прислугата.

— Виждаш ли розовия храст хей там до стената? — прошепна Катрин, навеждайки се към дъщеря си. — Ще се скрием зад него. И не забравяй, нито звук!

Двете се запромъкваха безшумно по поддържаната морава и пропълзяха зад храста.

— Не е ли весело? — попита Катрин.

— О, да — отвърна Мейв. — Какво ще правим сега?

— Ще чакаме.

— Защо?

— За да не ни открие чичо Хю, преди да сме достигнали Дъблинския замък.

— Сетих се нещо! — извика Мейв.

— Шшт! — укроти дъщеря си Катрин. — Пази тишина.

— Но защо? — прошепна Мейв.

— Някой може да ни чуе и да каже на чичо Хю къде сме.

— О!

Половин час майка и дъщеря седяха неудобно зад розовия храст. Най-сетне Мейв наруши мълчанието.

— Жадна съм, мамо.

— Когато стигнем в Дъблинския замък, ще пийнем нещо в чест на победата — прошепна Катрин. — Нали ще е чудесно?

Мейв кимна не особено уверено. Мъчително изтече още половин час.

— Мамо?

— Какво има?

— Боли ме дупето — оплака се Мейв.

Катрин се усмихна.

— Седни в скута ми.

Мейв изпълзя в скута на майка си. Катрин нежно я прегърна.

— Мамо? — Мейв я погледна с обезоръжаващите си зелени очи.

— Да, съкровище?

— Спи ми се.

— Затвори очи, детето ми — усмихнато рече Катрин. — Мама ще бди над теб, докато спиш.

Мейв затвори очи. След две секунди ги отвори отново.

— Мамо?

— Да?

— Много те обичам.

— Аз те обичам хиляди пъти повече — рече Катрин.

Мейв отново затвори очи. Само за няколко минути дишането й стана бавно и равномерно. Катрин разбра, че дъщеря й е заспала.

Два часа по-късно мадам Бюжо и две нейни помощници слязоха от една карета и влязоха в къщата. Пег ги отведе горе, но в покоите на Катрин не завариха никого. След като я потърси в стаята на Мейв, в салона, библиотеката и кабинета, Пег се втурна на двора, където Хю разговаряше с един от мъжете си.

— Господарю — видимо развълнувана извика Пег. — Мадам Бюжо чака в салона, но аз не мога да открия госпожа Катрин никъде. Малката Мейв също е изчезнала.

— Казаха, че ще си починат малко — намеси се Поли, която стоеше наблизо заедно с Патрик.

— Претърсете още веднъж къщата — нареди Хю. — Пег, провери в кухнята и във фурната. Конъл, иди в конюшните и виж дали не липсва някой кон. — След това с навъсено изражение се обърна към Патрик. — Двамата с теб ще претърсим градината. Виж дали тази малка змия, която се представя за английска дама, не се крие зад някой храст.

Катрин вече проклинаше глупавия си план за бягство. Краката й бяха изтръпнали, задните части — напълно безчувствени, а ръцете я боляха, тъй като през цялото време бе държала дъщеря си.

Когато Мейв отвори очи, Катрин изпрати няма благодарност към небесата. Сега поне можеше да пораздвижи ръцете си.

— Седни до мен — прошепна Катрин на Мейв, която бе слязла от скута й.

— Ох! — изписука Мейв, убодена от един трън. — Ухапа ме змия!

— Пст! — Катрин погледна дъщеря си.

— Единствената змия зад този храст е майка ти — прозвуча гласът на Хю. — Веднага излизайте.

Различила чифт черни ботуши пред храста, Катрин затвори очи. Когато отново ги отвори, ботушите вече бяха два чифта..

— Казах, веднага излизайте.

Мейв изпълзя усмихната иззад храста и се ухили на Хю и Патрик.

— Ти спечели, чичо Хю — извика тя. — Сега е твой ред да се криеш и да бягаш към Дъблин, а ние с мама ще те търсим. Ще затворим очи и ще броим до десет.

Все още зад храста, Катрин въздъхна ужасено. Мейв току-що бе направила извинението й на пух и прах.

— Ще продължим играта утре — обясни Хю на детето. — Вече е време за вечеря. Патрик, нека Поли отведе Мейв в къщата.

Патрик протегна ръка към момиченцето и двамата се запътиха обратно към къщата.

— Играта свърши — извика Хю по посока на розовия храст. — Излез най-сетне.

— Излизам — измърмори розовият храст. Изподрана и изцапана от главата до петите, Катрин изпълзя иззад храста. Без нито дума повече Хю я стисна над лакътя и я помъкна към къщата. Вътре, пред погледите на цялата прислуга, я тикна в кабинета си, сякаш бе някоя престъпница. Вратата се затвори с трясък след тях.

— Имаш мозък колкото врабче — тросна й се Хю, като обвинително размахваше пръст.

Катрин се отскубна от хватката му и разтри ръката си, където допреди миг я бяха стискали пръстите му. Очите й пръскаха искри.

— А ти, многоуважаеми лорде, си коварен като змия, освен това си потаен, жесток…

— Достатъчно! — прекъсна я Хю, след което се усмихна. — Имам идея. — Той посочи едното от креслата. — Седни да обсъдим въпроса на спокойствие.

— Предпочитам да остана права.

— Казах да седнеш.

Катрин седна в креслото с достолепието на кралица и грижливо приглади диплите на изцапаната си, цялата в тревички рокля. След като бе скръстила треперещите си длани в скута, най-сетне го погледна с високомерно, презрително изражение.

„Женичката наистина си я бива“ — помисли си Хю, възхитен от държанието й. Могъщи мъже се бояха от него, а това крехко създание имаше дързостта да му се противопоставя.

— Защо искаше да избягаш? — намръщено попита той.

— Защо ли…? Господине, при цялото ми уважение към вас трябва да ви помоля да помислите малко, преди да задавате глупави въпроси.

— Обясни ми — рече Хю, давайки вид, че не е забелязал сарказма й.

— Госпожица Фиона… — поде Катрин.

— Фиона Фицджералд е коварна вещица — прекъсна я Хю. — Веднъж вече говорихме за това, Кати. Уважавам желанието ти да почетеш паметта на чичо ми, но заради Търлаф не можем да отлагаме сватбата си. Освен това брачният договор вече е подписан.

— Договорите са за това, за да бъдат нарушавани — отвърна Катрин. — Но виж клетвата не може да бъде престъпвана..

— Кралицата даде благословията си за нашата женитба — излъга Хю. — Тя очаква да се оженим незабавно.

Катрин се извърна и замълча замислено. Хю премести едно кресло пред нейното, седна и взе дланите й в своите.

— Погледни ме — рече той, а когато тя го стори, попита тихо: — Толкова ужасна перспектива ли е бракът с мен?

Лицето на Катрин се разведри.

— Не.

Без да пуска дланите й, Хю коленичи усмихнат пред нея.

— Ще ми окажеш ли огромната чест да станеш моя жена? — попита той и я накара да го погледне.

Трогната от нежността му, Катрин кимна, но не промълви нито дума. Никога досега не се бяха опитвали да спечелят сърцето й.

— Добре — лаконично рече Хю, след което се изправи. Тази поза му доставяше видимо неудоволствие. — Можеш свободно да се движиш из къщата и имението, но докато не се роди бебето ти е забранено да яздиш. И ще ми обещаеш да не правиш други опити за бягство.

— Ще се задоволиш с честната ми дума? — попита Катрин, изненадана от доверието му.

— Разбира се. Имам ли я?

— Да, обещавам.

Хю я измери с поглед от главата до петите и не можа да не се усмихне на раздърпания й вид.

— Сега върви и се приготви за вечеря. Не забравяй да измиеш мръсотията от лицето си.

Дяволито усмихната, Катрин се надигна, а той я изпрати до вратата. Тя спря на прага.

— Само още нещо. — Хю чакаше търпеливо.

— Бих искала да престанеш да ме засипваш с целувки винаги, когато сме сами — рече тя.

Хю кимна в знак на съгласие.

— Дай ми дума.

— Заклевам се да не те засипвам повече с целувки…

Приемайки обещанието му, Катрин сведе глава и затвори вратата след себе си.

„…докато не се състои церемонията“ — каза си наум Хю. След това реши да поръча на Патрик да я наблюдава. Дискретно, разбира се.

Денят, в който трябваше да се състои сватбената церемония на Хю и Катрин, започна слънчев и топъл. След като се изкъпа, Катрин се облече с помощта на Поли и Пег, които я обсипваха с възхитени погледи и възклицания. Мейв обикаляше развълнувано около майка си.

„Магията на летен сън — иронично мислеше Катрин, — когато зли сили обладават хората и ги подтикват към безумни деяния. В моя случай най-лошото ще се случи довечера в тази стая.“

Катрин изглеждаше като прелестно лятно цвете. Бледо-жълтата й копринена рокля имаше дълги широки ръкави и квадратно деколте. Специални прорези върху полата и ръкавите откриваха копринена фуста и блуза от чиста коприна, които носеше отдолу. Скъпа златна бродерия и перли красяха деколтето. Пищната й бакъреночервена коса бе вдигната на кок, а около врата си Катрин носеше двуредна перлена огърлица със скъпоценна брилянтна закопчалка — сватбения подарък на Хю.

Някакъв шум в спалнята на Хю привлече погледите на трите жени. Пег прекоси стаята, открехна вратата едва-едва и стрелна Хю с поглед.

— Какво желаете? — попита тя.

— Госпожа Катрин… ако нямаш нищо против.

— Да, имам — отвърна Пег. — В момента е заета. — Тя понечи отново да затвори вратата, но Хю подложи крак.

— Да не би да искате да донесете нещастие на този дом, господине?

— Не.

— Тогава ни оставете. Ако младоженецът види булката преди венчавката, това носи нещастие.

— Сега не ни е до шеги, чичо Хю — намеси се Мейв и накара жените да прихнат.

След като Хю отдръпна крака си, вратата се затвори под носа му. Ругаейки наум, той се обърна и излезе от стаята си.

Патрик и Катрин стояха в малкия кораб на църквата „Сейнт Мери“ в очакване на момента, в който трябваше да се отправят към олтара. Бледа и трепереща, Катрин подскочи, когато чу вратата да се отваря.

— Време е — рече Конъл и отново изчезна.

— Ощипи се по бузите, Кати — подкани я Патрик в отговор на несигурния й поглед. — Изглеждаш като призрак.

— В деня на собствената си сватба ще ме разбереш по-добре — отвърна тя и потърка страните си с длани. — Ако трябва да бъда честна, очаквам този ден с радост.

Патрик хвана Катрин за ръка и я поведе към олтара. Тя се поколеба за миг, но хватката на пръстите му правеше бягството невъзможно. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва.

Под погледите на гостите Катрин се отправи към украсения с цветя олтар, където Хю и отец Дън вече я очакваха. Патрик поднесе треперещата й длан към устните си, а след това отстъпи.

— Успокой се — прошепна й Хю и стисна пръстите й. Двамата коленичиха пред отец Дън.

Катрин отговаряше напълно автоматично на идващите сякаш безкрайно отдалече молитви на свещеника. Съзнанието й бе завладяно от мъчителни страхове. Беше ли вече прекалено късно да се прекъсне церемонията? Какво щеше да стори Хю, ако тя внезапно се обърне и се втурнеше към изхода?

Съзнаваше, че подобни копнежи са напълно безсмислени и погледна скришом Хю, опитвайки да се концентрира върху подобаващото му за случая изражение. Той бе хубав н умен., любезен… щедър… търпелив… целуваше се превъзходно… Спомняйки си за очакващите ги интимности, погледът й се плъзна към бедрата му.

— Госпожо Катрин? — дочу тя гласа на отец Дън.

Хю извърна рязко глава, за да я погледне. Замечтаният блясък в смарагденозелените очи издаваше мислите и. Хю с мъка подтисна усмивката си. „Тази малка лицемерка!“

— Отговори на отец Дън — прошепна Хю.

Внезапно изтръгната от бляна си, Катрин се изчерви и погледна свещеника.

— Простете — промърмори тя.

„Красива и духовита“ — помисли си отец Дън. Той се усмихна замислено и се покашля.

— Ти, Катрин Мари О’Нийл, вземаш ли този мъж, Хю Оуен О’Нийл, за свой законен съпруг?

— Да.

Отец Дън кимна на Хю.

— Сложете брачната халка на ръката на съпругата си.

Хю понечи да последва поканата му, но внезапно спря. На лицето му се изписа смразяващ гняв.

Погледът на Катрин се плъзна от страховитото изражение па лицето му към безименния пръст на дясната й ръка.

В този миг се задъха и ококори очи от ужас. Тя все още носеше брачната халка на Шон!

— Съжалявам — промърмори най-сетне младата жена и бързо свали халката от пръста си, но тъй като нямаше джоб, я постави на средния пръст на дясната си ръка.

Хю й сложи своята халка, след това погледна видимо смутения свещеник.

— Тя беше вдовица — все още ядосан обясни той.

— Можете да поздравите гостите — каза отец Дън, след като ги бе обявил за мъж и жена. Когато двамата се обърнаха към гостите, свещеникът тържествено извика: — Дами и господа, представям ви лорд Хю О’Нийл и съпругата му, лейди Катрин.

„Какви ги надробих само“ — мислеше си Катрин, внезапно връхлетяна от мъчителни болки в стомаха. Сега вече нямаше спасение.

— Прости ми — отново се извини пред съпруга си тя.

— Вече е забравено — отвърна Хю. — Да не говорим повече за това. — Той постави ръката й върху своята, след това я изведе от църквата.

Огромната зала в господарската къща на О’Нийлови беше пищно украсена с цветя. На входа младата брачна двойка поздравяваше гостите.

Катрин бе облекчена и щастлива от факта, че съпругът й си бе възвърнал доброто настроение. Хю, който не пускаше ръката и, постоянно я поднасяше към устните си, докато усмихнато надничаше в очарователните зелени очи на младата си съпруга. Всеки наблюдател би нарекъл двамата „щастлива влюбена двойка“ — определение, което доста би изненадало младите съпрузи.

— Лорд и госпожа Бърк — представи Хю двойката, която току-що бе влязла. — Мои много близки приятели.

Приблизително на възрастта на Хю, лорд Бърк бе хубав и снажен мъж, чиито тъмен тен издаваше норманския му произход. Нежната и бледа госпожа Бърк, чиято напреднала бременност правеше вида й още по-болнав, бе истинска противоположност на съпруга си.

Когато двамата отминаха, Хю обясни на Катрин, че семейство Бърк вече имат двама сина и живеят в Коноут.

Бяха пристигнали в Дъблин само за да присъстват на сватбата и възнамеряваха веднага да се върнат в къщи, тъй като всеки момент очакваха раждането на третото си дете.

Когато на входа се появиха лорд Фицджералд и дъщеря му, Хю загрижено стисна дланта на Катрин.

Роклята на Фиона бе с цвета на очите й, а предизвикателното деколте откриваше голяма част от гърдите. Около врата си носеше скъпоценна огърлица от сапфири и диаманти, чиито блясък привличаше мъжките погледи с магическа сила и ги подканяше да спрат върху копринената й кожа. Катрин сравни собствените си гърди с тези на съперницата си и реши, че сравнението не е в нейна полза.

— Честито — рече лорд Фицджералд и разтърси ръката на Хю. Сед това посочи една двойка, която стоеше непосредствено зад тях. — Това е племенницата ми Айлийн и — както навярно знаете — съпругът й лорд О’Брайън.

Лейди Айлийн О’Брайън бе невероятно красива млада жена. Подобно на братовчедка си Фиона тя имаше сапфиреносини очи, косата й блестеше с очарователен златист блясък, а кожата й бе прасковено нежна. За най-голяма изненада на Катрин лорд О’Брайън спокойно можеше да бъде дядо на съпругата си. Ставаше дума за брак по сметка и с малко повече късмет госпожа Айлийн скоро щеше да бъде богата вдовица.

Напълно игнорирайки присъствието на Катрин, Фиона дари Хю с лъчезарна усмивка, но той имаше очи единствено за съпругата си.

Вицекралят на Елизабет бе сред последните гости, които им поднесоха благопожеланията си. Сър Уилям Ръсел бе мъж на средна възраст, дребен и набит. Той презираше всичко ирландско, но силно се впечатляваше от английските титли.

— Чудесен избор, О’Нийл — рече сър Уилям и се усмихна на Катрин. — Ако кралицата удовлетвори петицията ви, скоро ще бъдете почетени в Дъблинския замък като новите граф и графиня Тирон.

— Много се радваме — отвърна Хю. — Ще ни окажете ли честта да присъствате на празничната трапеза?

Сър Уилям кимна и отмина.

— Когато някой се стреми да получи титла, трябва да изпрати петиция до кралицата — обясни Хю в отговор на въпросителния поглед на Катрин. — В нашия случай това е чиста формалност.

На масата Катрин седна между съпруга си и вицекраля. Тъй като бе отвел булката до олтара, Патрик седеше отдясно на Хю, а сър Хенри — отляво на сър Уилям Масата бе отрупана с прясно опечени хлебчета, златист мед, масло и безброй гарафи с вино.

Прислужниците внесоха първото блюдо от раци, охлюви в масло и стриди. Хю сервира един рак на Катрин, а след това сложи и в своята чиния. Когато един от рицарите на О’Нийлови предложи младоженците да се хранят един друг със стриди, Катрин се изчерви. За нейно най-голямо разочарование, но за радост на присъстващите, Хю се засмя гръмко.

— Ще позволиш ли — каза той и поднесе една стрида към устните й.

Катрин си спомни друго едно сватбено тържество и замръзна. Опита се да сдържи сълзите, които напираха в очите й.

Хю докосна рамото й и я притегли към себе си.

— Какво има?

— Нищо — излъга тя и сведе очи, неспособна да устои на погледа му.

— Кажи ми какво те притеснява — нежно я подкани Хю. — Не бих искал да имаме тайни един от друг.

— Храних Шон със стриди, когато… — Забелязала колко помръкна погледът на съпруга й, тя се поколеба за миг, след което се опита да му обясни: — Споменът за ужасния край… Аз… боя се, че ти…

— Това е просто един обичай и нищо повече — обясни й Хю. — Няма причина за страх.

— Ох.

Той се наведе съвсем близо до нея и я целуна. Гостите започнаха да ръкопляскат от удоволствие, което отново накара Катрин да се изчерви.

Останалата част от празничната вечеря премина без особени произшествия.

Второто блюдо се състоеше от печено говеждо месо, агнешки бутчета на грил и прасенца-сукалчета. Следваха апетитни пастети, салата, лук и репички. Кулминацията бе десертът — сладкиш, ягоди в бита сметана и сватбена торта с глазура.

След вечеря хората на О’Нийл преместиха масите, за да направят място за танци. Хю и Катрин откриха вечерта и скоро бяха наобиколени от множество танцуващи двойки.

Катрин танцува също и с Патрик и сър Уилям. След това Хю незабелязано я издърпа във вестибюла.

— Пег тъкмо отиде да доведе Мейв — обясни той и посочи към стълбите. — Трябва да ти покажа нещо. — Когато момиченцето се появи, Хю ги изведе в парка.

— Патрик! — извика той.

Зелените очи на Мейв, които толкова напомняха за тези на майка й, се ококориха от изненада, когато Патрик се появи, водейки за юздата едно черно шотландско пони.

Мейв веднага се спусна към усмихнатия Патрик, който я вдигна на седлото и поведе през градината.

— Добре знаеш как да доставиш радост на една жена — забеляза Катрин с блеснали очи, докато наблюдаваше щастливата си дъщеря.

— Надявам се да е така — рече Хю. Забелязал колко е пребледняла съпругата му, той добави: — Няма да има церемония за сватбената нощ. Качи се спокойно горе и се приготви. Ще оставя Мейв на грижите на Пег.

— Благодаря — рече Катрин.

Когато тя изчезна в къщата, Хю се усмихна самодоволно.

Поли вече чакаше в спалнята на Катрин. Забелязала напрегнатото изражение на господарката си, Поли реши, че спокойствието ще й се отрази най-добре. Тя развали великолепната прическа на Катрин и среса косата й. Помогна на младоженката да се съблече и да сложи очарователната нощница, която мадам Бюжо бе ушила за сватбената нощ.

— Остави ме — каза Катрин. — Искам да остана за малко сама.

— Бяхте прекрасна булка. — Камериерката понечи да излезе.

— Поли? — когато момичето се обърна, Катрин посочи венеца от цветя върху леглото, който според старите езически обичай носеше плодородие. — Нямаше нужда. Вече съм бременна.

— Направих го, за да можете да заченете пак, след като се роди това дете.

Останала сама, Катрин се изправи пред огледалото и се взря в отражението си. Нощницата й бе ушита от почти прозрачна кремава коприна със златни нишки. Тясна на гърдите, надолу тя се разширяваше, за да скрие бременността й. Беше без ръкави, а прилепналата горна част се държеше на три панделки от златист сатен. На трептящата светлина от камината нощницата и блестящата бакъреночервена коса, която се спускаше като водопад по раменете й, придаваше на Катрин аура на езическа богиня.

„Вече не съм някое невинно момиче, което има основание да се страхува — опита се да си вдъхне увереност Катрин. — Впуснах се в една сделка и трябва да удържа дадената дума… заради децата си.“

Загърнат в сатенен халат, Хю се появи в стаята през вратата, която свързваше двете спални и застана зад Катрин. Сложи длани на раменете й. Очите им се срещнаха в огледалото. Настойчивият му, пронизителен поглед накара Катрин да се обърне. Тя го погледна. Всяка мисъл за децата и за сключената сделка излетя от главата й.

Хю, който бе забелязал страха й, не й даде никаква възможност да размисли.

Нежно, но решително, той я улови над лактите, притегли я към себе си и притисна устни към нейните в страстна целувка, която сякаш никога нямаше да има край.

— Сладка и красива моя съпруго — нежно прошепна той, след което вдигна глава, за да погледне хубавите й зелени очи.

В този момент откри двете сълзи, които бавно се стичаха по бузите й.

Решен да вземе онова, което му се полагаше, Хю развърза най-горната златиста панделка, извади пищните гърди на младата си съпруга и започна да им се любува. Развърза и втората панделка, но когато посегна към третата, почувства нежната издутина на корема на Катрин. Детето на Шон!

Засрамен от похотта си, Хю изруга тихо и я пусна.

— Върви в леглото — нареди й той и се извърна.

— Но…

— Никой не трябва да знае, че бракът ни не е консумиран — прекъсна я Хю. — Тази вечер ще спим заедно. Бързо в леглото, преди да съм размислил.

Объркана, но с видимо облекчение, Катрин се мушна в леглото и придърпа завивката чак под брадичката си.

Той я желаеше. С всяка фибра на тялото си и с цялото си сърце. Това му бе напълно ясно. И вече я желаеше прекалено дълго.

Преди пет години Хю бе срещнал Шон и Катрин в двора на Тюдорите. Петнадесетгодишната, невероятно красива съпруга на чичо му го омагьоса от пръв поглед. През онази отдавна отминала нощ му се бе удало да я завари сама и да й открадне една целувка.

За съжаление Шон ги бе заварил и онази прекрасна целувка завърши печално. Чичо му го бе проклел навярно за стотен път, а Катрин бе ударил.

„Тогава ми попречи Шон — помисли си Хю, — а днес синът му. Не — поправи се сам той. — Попречиха ми сълзите й.“

Бракът с Шон бе наплашил Катрин и тя имаше нужда от време, за да забрави мъките и да се съвземе. Да почака докато се роди детето, бе най-малкото, което можеше да направи за нея. В края на краищата бракът й с Шон бе траял много, много дълго.

На другата сутрин Хю се събуди много рано. Катрин все още спеше, плътно притисната към него. Гледайки спокойното й лице, той реши, че младата му съпруга прилича по-скоро на ангел, отколкото на прелъстителка. Погледът му се плъзна по оскъдно облеченото й тяло и той усети желанието отново да се разгаря в него.

На устните му трепна лукава усмивка. Защо да не се позабавлява малко?

Хю посегна към едната от налятите й, примамливи гърди. В този момент му хрумна една ужасна мисъл и ръката му замръзна във въздуха, още преди да докосне голямото, тъмно зърно Струваше ли си тази открадната наслада упрека, който цял живот щеше да среща в очите й?

Не! Хю бързо отдръпна ръка.

„Да си незадоволен не е трагедия… — опита се да убеди сам себе си той, — най-много непоносимо мъчение.“ За да устои на изкушението, той стана от леглото и потърси спасение в спалнята си.

Катрин се обърна в полусън в огромното легло и инстинктивно потърси с ръка тялото, което я бе топлило през нощта. Тя предпазливо отвори едното си око, след това другото и установи, че е сама.

Когато вратата се отвори, тя се изплаши. На прага се появи Поли, която я погледна със заговорнически поглед.

— Банята ви е приготвена в стаята на лорд О’Нийл — извика тя.

— Къде е… лорд О’Нийл? — опита се да запази дистанция Катрин.

— Играе си в градината с Мейв. — Начинът, по който Катрин бе нарекла съпруга си, накара устните на Поли да трепнат. — Двамата ви чакат за закуска.