Патриша Грасо
Смарагдова магия (17)

16

Още съвсем рано на другата сутрин Мод влезе в спалнята на Катрин и внимателно побутна Хю по рамото. Когато той отвори очи, възрастната жена сложи пръст на устните си и посочи вратата към съседната спалня.

Хю кимна и се освободи от прегръдката на спящата си съпруга. След като бе вдигнал от пода ботушите и ризата си, той последва икономката в съседната стая.

— Погребението на Мойра и Търлаф е едно не особено приятно задължение, с което човек да приключи колкото е възможно по-скоро — каза Мод. — Приготвила съм ви топла вода за миене. Ще остана при графинята, докато се събуди. — След тези думи възрастната жена изчезна в спалнята на Катрин.

 

 

Няколко часа по-късно Катрин стоеше до прозореца и гледаше към двора, където Хю разговаряше с Патрик. Любовта към Хю изпълваше сърцето й и болеше повече от наранената й ръка.

Похотта на Търлаф я бе омърсила и Хю нямаше да я пожелае никога повече. При първа възможност щеше да му предложи развод и да се върне в Англия. При тази мисъл сърцето и се сви, но Катрин не искаше да живее с мъж, който не можеше да отвърне на любовта й.

Хю вдигна поглед и я видя да стои до прозореца. Той прекъсна Патрик насред изречението и се втурна нагоре по стълбите.

Объркан Патрик също погледна нагоре и видя Катрин, която тъкмо се отдръпваше от прозореца. „Аха!“ — помисли си той, а на устните му трепна усмивка. Щеше да му достави огромно удоволствие да вземе графа на подбив..

Катрин се обърна рязко. Хю се бе вмъкнал в стаята, без да почука и сега двамата стояха един срещу друг и се гледаха със смесени чувства.

„Изглежда същия“ — помисли си Катрин. По ситните бръчици около очите му обаче можеше да бъде отгатната умората и грижите от последните дни. Щеше ли той да забрави какво й бе сторил Търлаф и да я обикне отново?

Хю огледа жена си и забеляза нощницата и небрежно наметнатия халат. На слънчевата светлина сресаната й коса приличаше на искрящ водопад от пламъци. Погледът му спря върху превързаната й ръка. Можеше ли да му прости за онова, което й бяха причинили, и да го обикне отново?

Хю прекоси стаята и седна в едно от креслата пред камината, след това подкани Катрин да седне до него.

— По-добре ли си днес? — попита той, когато тя седна в другото кресло.

— Да — отвърна Катрин и сведе поглед от страх пред гнева в очите му.

„Тя ме презира“ — помисли си Хю, който напразно чакаше жена му да го погледне. Той се покашля нервно.

— Трябва да поговорим за нашето бъдеще.

Катрин не откъсваше поглед от корема си, а сърцето й щеше да се пръсне. Съзнаваше, че трябва да каже нещо, преди да се изпарят и малкото смелост и решителност, които й бяха останали. Една бърза и безболезнена раздяла би била най-доброто и за двамата. И все пак…

— Гледай ме в очите, когато разговаряш с мен — изтръгна я от мислите й Хю.

Катрин вдигна изпълнения си с болка поглед и Хю почти съжали, че я бе накарал да го погледне.

— Бих… бих искала да се върна в Англия — обясни Катрин.

— Ти си моя съпруга и мястото ти е при мен — каза Хю, скривайки болката си зад прекалено остър тон. Никога нямаше да я пусне да си отиде. С времето щеше да успее да си възвърне любовта и доверието й.

Катрин бе объркана, но в сърцето й трепна плаха надежда. Може би той изобщо нямаше намерение да се разделя с нея?

— Но…

— Наистина ли мислиш, че ще ти позволя да ме напуснеш, докато носиш в утробата си моя наследник? — Още докато изричаше тези думи, Хю осъзна, че не се бе изразил по най-добрия начин и предпочете изобщо да не беше отварял уста.

Пребледняла като платно, Катрин потръпна. Той държеше единствено на детето. А когато то се появеше на бял свят? Какво щеше да стане тогава? Щеше да й вземе детето и да я изхвърли.

— Кога се връщаме в Дъблин? — с прекършен глас попита Катрин, опитвайки се да сдържи сълзите си.

— Догодина.

— М-моля?

— Аз съм глава на рода О’Нийл и мястото ми е в Ълстър — рече Хю. — Синът ми трябва да бъде роден тук.

— А какво ще стане с моите деца? — извика Катрин. — Не мога да живея без момичетата!

— Не се вълнувай, скъпа — каза Хю, след това се усмихна замислено. — Разбира се, ще наредя веднага да доведат Мейв и Шана.

— Да не се вълнувам? — Катрин скочи гневно. Тя прониза с поглед смаяния си съпруг. — Мислиш ли, че Дънганън е свързан за мен с приятни спомени, безчувствен глупак? Не искам да остана нито ден повече на това ужасно място. — Когато му обърна гръб и се запъти към прозореца, косите й се вееха зад нея като бакъреночервени светкавици.

Хю гледаше върховете на ботушите си и мълчеше. За миг в помещението се възцари абсолютна тишина. Най-сетне той се изправи, прекоси стаята и застана зад Катрин.

— Съжалявам, Кати. Можеш ли да ми простиш за онова, което е трябвало да понесеш заради мен?

Объркана, Катрин се обърна и видя неприкрития страх в очите му.

— Вината не е твоя.

На лицето на Хю се изписа облекчение, а погледът му се разведри. Той посегна към здравата ръка на Катрин и понечи да я поднесе към устните си, но Катрин потръпна и я издърпа.

— Моля те — прошепна тя и отстъпи крачка назад. Жадуваше за докосванията му, но същевременно се боеше от тях.

— Както желаеш — хладно рече Хю и понечи да излезе от стаята. Катрин не биваше да вижда сълзите в очите му. В коридора той спря и изтри една сълза от бузата си. След това си пое дълбоко дъх, овладя се и се спусна по стълбата, за да се заеме със задълженията си на глава на рода О’Нийл.

Под предтекст, че страда от болки в ръката, Катрин прекара целия ден в стаята си и вечеря сама. Когато Хю я помоли на следващата сутрин да го съпроводи из земите около замъка, тя отказа без някаква конкретна причина.

Копнееше да бъде с мъжа си и все пак предпочиташе усамотението на стаята си, защото не можеше да понесе да застане пред войниците на Търлаф, които бяха станали свидетели на унижението й. Измъчван от чувство за вина, Хю не искаше да я насилва, но с всеки изминал ден търпението му бе подложено на все по-голямо изпитание.

Дните отлитаха.

Тогава дойде вечерта, в която чашата на търпението преля.

Решен да сложи точка на всичко това, Хю се подкрепи е две чаши уиски, след което напусна кабинета и изкачи стълбите към спалнята на жена си. Отвори вратата, без да чука и влезе.

Онова, което видя, предизвика у него непознато чувство на умиление. Катрин седеше пред камината и шиеше бебешки дрешки. Хю тихо прекоси стаята и застана до нея.

— Изплаши ме — извика Катрин вдигна поглед към него. — Мислех, че си слязъл за вечеря.

— Това възнамерявам да сторя, скъпа. Дойдох, за да те повикам и да слезем заедно.

Мръщейки чело, Катрин сведе поглед към ръкоделието си и каза:

— Не мисля, че ще мога. Ръката ми…

— Изглеждаш чудесно — рече Хю. — Освен това искам да вечеряме заедно.

— Не съм гладна — излъга тя. Погледите им се срещнаха.

— От какво се боиш? — попита той.

— Не се боя — припряно рече Катрин. — Остави ме сама.

— Аз съм господарят тук — ледено каза Хю. — Все още си моя жена, така че ще трябва да ми се подчиняваш.

— Моля те… ти не разбираш — проплака тя.

Гласът на Хю омекна.

— Тогава ми обясни какво те безпокои.

— Аз… аз… Търлаф ме омърси.

Хю се вцепени. Защо трябваше да му напомня това?

— Зная какво е направил Търлаф — каза той — и не виждам защо трябва да се ровим в тези неща.

— Но…

— Скъпа, напълно съм наясно какво е направил той и реших да се опитам да го забравя. Станалото станало.

— Ти си решил да забравиш? — невярващо повтори Катрин. Тя се изправи и го стрелна с поглед. — Колкото и лесно да е да се забрави, всичко това се случи на мен, а не на теб!

Решен да постигне своето, Хю се изправи пред жена си.

— Просто не мога да видя връзката между онова, което ти е сторил той, и желанието ми да вечеряш с мен.

Раменете на Катрин се отпуснаха. Тази вечер щеше да му бъде трудно да я придума.

— Мъжете в залата знаят…

— Няма да се отделям от теб — обеща Хю. — След това ще ти бъде по-лесно. Вярваш ли ми? — Хю протегна ръка и зачака.

Катрин се взря в изпълнения му с надежда поглед и протегнатата ръка и изгуби самообладание.

— Аз… аз… просто не мога.

— Хвани ме за ръка и влез в залата с достойнство — заплаши я Хю — или ще трябва да те замъкна за косите.

Катрин преглътна нервно.

— Няма да посмееш.

— Почакай да видиш — предизвика я той.

Катрин остана за миг като вцепенена, след това мина покрай него и се насочи към вратата. Отвори я, но долитащият от залата шум я изплаши.

Тя се притисна към него като малко момиченце.

— Ще ме хванеш ли за ръка?

Сърцето на Хю се късаше, но изразът на лицето му остана неумолим. Ако сега отстъпеше, Катрин никога нямаше да се реши да слезе долу.

Двамата се хванаха за ръце и заслизаха по стълбите. С всяка крачка долитащият от залата шум ставаше все по-силен, а лицето на Катрин — все по-бледо.

— Всичко ще бъде наред — каза Хю. Той спря и я целуна по челото, за да я окуражи. — Обещавам.

Без да пуска ръката му, Катрин изправи рамене и кимна. Хю я поведе към залата, а отчаяно вкопчените й в ръката му пръсти му причиняваха не само физическа болка.

Граф и графиня Тирон влязоха в залата с царствена походка и се насочиха към почетната маса.

Войниците, покрай които минаваха поздравяваха Хю и се усмихваха на Катрин. Окуражена, тя им отвърна, но усмивката замря на лицето й, когато видя пред себе си Лайъм.

— Добър вечер, графиньо — каза той и отстъпи встрани. — Радвам се да ви видя отново здрава и в добро разположение на духа.

— Благодаря — промърмори Катрин.

Патрик я посрещна с добре познатата й иронична усмивка.

— Видът ти стопля сърцето ми — каза той и седна до нея.

— Благодаря ти, Патрик — усмихнато рече Катрин. Мод се появи, натоварена с чинии с телешко рагу. Докато им сервираше, тя рече:

— Чудесно е отново да ви види човек на полагащото ви се място, госпожо.

— Ами ти не ми донесе вечеря — докачи я Катрин, а на устните й трепна усмивка. — Постави ме пред избора да сляза в залата или да умра от глад.

— Прислугата е за това, да следва нарежданията на господаря си — каза Мод. След това хвърли многозначителен поглед към Хю и добави: — Това и правя.

След като Мод се бе оттеглила, Катрин се обърна към съпруга си. Хю направи невинна гримаса.

— Обзалагам се, че тази проклета жена никога не е следвала нечии нареждания — избоботи Патрик и накара сътрапезниците си да избухнат в смях. — Така е възпитала и дъщеря си, но вече е късно да се съжалява.

Патрик хвърли поглед към Катрин и се опита да я докачи.

— Всички жени са еднакви — придирят, карат се, недоволстват. А, между другото, Кати, струваш ми се понаедряла, откакто старите ми очи те видяха за последен път.

Хю се засмя звучно, а Катрин му хвърли строг поглед.

— Съпругът ми изглежда е забравил, че макар и наедряла, му нося доста злато — каза тя. — Скоро той ще е горд баща, а Ирландия ще се сдобие с третия граф Тирон.

Хю разклати виното си.

— Може и да е момиче — подхвърли той.

— Не, няма никакво съмнение, че ще е момче — каза Катрин, взе голямо парче хляб и дебело го намаза с масло.

Лъжицата на Патрик увисна във въздуха току пред устата му. Той преглътна една усмивка и се обърна към Хю, който му хвърли замислен поглед.

Както посягаше към чашата си за вино, Катрин вдигна поглед и пребледня. Пред нея стоеше Лайъм, а в ръцете му се мяташе космата тъмносива топка.

— Графиньо, нося ви поздрави от Дейзи — каза той.

Катрин го погледна недоумяващо.

— Малките вече не сучат — обясни Лайъм и вдигна високо скимтящото кученце. — Това е кутрето, което не е годно за лов. Или сте променила намеренията си?

— Не е годно за лов? — попита Хю.

— Клетото кутре куца — отвърна Лайъм и посочи едната му задна лапичка. — Вижте. Сакато е.

Хю и Патрик се наведоха през масата и огледаха лапичката. Уплашеното кученце заскимтя жално.

— Дай ми го — нареди Катрин. Тя го притисна към гърдите си, погали го по главичката и се зае да го утешава: — Бедно създание.

Кутрето я близна по бузата и я накара да прихне. След това се сгуши в нея и я заоглежда с големите си тъмни очи.

Щастлива, Катрин откъсна парченце месо и му го подаде. Кутрето го изяде и отново се сгуши на гърдите й.

— Може и да е куцо, но не е глупаво — забеляза Патрик и всички наоколо се разсмяха.

— Ще го нарека Вулкан — предложи Катрин.

— Вулкан? — в един глас повториха Патрик и Лайъм.

— Много подходящо име — съгласи се Хю. — Ще ти помогна да го дресираш.

— Обясни ми, моля те, какво значи това име — каза Патрик. — Май не е ирландско.

— Римско е — обясни Хю.

— Римско? — Лайъм повдигна вежда.

— Вулкан бил могъщ бог на огъня и син на Юпитер, безспорният повелител на римските богове — обясни Катрин. — Нещо като нашия „ard ri“. Юпитер го запокитил от небето на земята и той окуцял. Така станал бог на куците.

— Но защо Юпитер изхвърлил собствения си син? — попита Патрик.

Тъй като не можеше да си спомни, Катрин погледна за помощ към съпруга си, но той ухилено извърна поглед.

— Забравила съм.

— И таз добра. Поднасяш ни някаква история — избоботи Патрик, — а точно когато започва да става интересно, замлъкваш.

Катрин сви рамене виновно.

— Благодаря ти, че ми донесе Вулкан — каза тя, когато Лайъм понечи да се отдалечи.

— За мен беше удоволствие — отвърна той.

Катрин вдигна едната от предните лапички на кученцето и помаха с нея на Лайъм.

Разговорът се завъртя около други теми, но нито Хю, нито Патрик споменаваха Търлаф. Уморена от напрежение и преживените вълнения, Катрин не можа да скрие една прозявка. Вулкан също се прозяваше в скута й.

— Мисля, че е време да те изпратя до стаята ти — рече Хю. — Остави Вулкан на Патрик. Той ще се погрижи за него.

— Не — възрази Катрин и веднага се разсъни. — Вулкан ще спи при мен.

Хю бе сигурен, че в очите на Патрик са се появили дяволити пламъчета, затова предпочете да не го поглежда. Едно куче можеше да спи до нея, но той не. Хю реши да запази спокойствие.

— Е, добре — промърмори, тъй като не желаеше да разваля хубавата вечер.

В спалнята си Катрин остави Вулкан на пода и кутрето веднага се спусна — толкова бързо, колкото му позволяваше куцото краче — да проучва новото си обкръжение.

Катрин погледна Хю със смирена усмивка.

— Съжалявам, че се държах толкова ужасно. Ти беше напълно прав.

— Винаги съм прав — докачи я Хю. — По-често трябва да се вслушваш в мъдрите ми слова.

Катрин се ухили.

— Желая ти приятни сънища, любима — прошепна той, поднесе здравата й ръка към устните си и напусна спалнята. След това се върна в работния кабинет, където двамата с Патрик прекараха още няколко часа в разчитане на небрежно водените книги на имението.

Едва доста по-късно Хю пожела на Патрик лека нощ и се качи в своята спалня. Той седна на ръба на леглото, събу ботушите си и се изкуши да удостои съпругата си и кутрето й с едно кратко посещение.

Хю тихо отвори вратата между двете спални и на пръсти се добра до леглото на Катрин. Гледката, която завари, го накара да се поусмихне. Катрин спеше спокойно, а кутрето се гушеше в нея.

Хю се наведе, приглади един непокорен кичур, който падаше върху челото й, и нежно я целуна. След това измери с поглед кученцето, което бе вперило в него големите си тъмни очи.

— Няма още дълго да се шириш на мястото ми, драги — прошепна Хю.

Сякаш го бе разбрал, Вулкан оголи зъбките си и изръмжа неодобрително.

— Дръж се прилично или ще изхвърчиш от тази стая — прошепна Хю със строг глас и заплаши малкото с пръст. — Тук аз съм господарят, не ти.

Вулкан затвори очички.

Доволен от победата, Хю се отправи към леглото си.