Патриша Грасо
Смарагдова магия (21)

20

— Проклятие, тази жена има сърце от лед — ръмжеше Хю, докато гневно кръстосваше насам-натам из кабинета. Накрая се отпусна изморен в едно кресло.

Катрин се бе възстановила от раждането, но страховете й я караха да запази дистанция. Един бог знаеше колко усилия бе положил Хю да прелъсти жена си, но всичко завършваше със сълзи и молби за повече търпение. Кой би помислил, че дори и в гроба Търлаф щеше да продължава да руши брака им? Скоро заради кръщенето на Матю Дънганън се изпълни с гости и Хю трябваше временно да се откаже от опитите си.

Внезапно вратата се отвори и на прага се появи Катрин, от чиято несравнима красота едва не му секна дъхът.

Тя носеше зелена пола от меко кадифе, а към нея семпла бяла ленена блуза с широки, закопчани на китките ръкави. Яката и ръкавите на блузата бяха обшити в златисто. Блестящата си бакъреночервена коса Катрин носеше разделена на път и сплетена на две увити над ушите плитки. Единственият й накит бе брачната халка.

Нежно поруменелите бузи на Катрин говореха за непрекъснатите притеснения и грижи около кръщенето. След раждането тя си бе възвърнала предишната фигура, но заради кърменето гърдите й бяха доста наедрели. Съдейки по младежкото й излъчване и стройна фигура, човек едва ли би казал, че вече е родила три деца.

— Видели са кортежа на лорд Бърк — каза Катрин.

— Идвам. — Хю се надигна толкова бавно, сякаш бе смазан от бремето на чувствата си. Двамата излязоха заедно.

Голяма свита от войници, коли с багаж и каретата на семейство Бърк тъкмо влизаше в двора. Изглежда госпожа Фиона не обичаше да пътува без багаж. Персоналът на О’Нийлови се зае да помага на прислугата на Бърк при разтоварването.

Лорд Бърк скочи от коня си. Той се поклони с пресилена официалност пред Катрин и се ухили дяволито, преди да помогне на съпругата си, която в този момент слизаше от каретата.

В тъмносинята си кадифяна рокля и подходяща, поръбена с кожа наметка, Фиона бе по-красива от когато и да било, макар фигурата й все още да бе приятно закръглена от раждането.

Съзряла Катрин, Фиона възкликна възхитено и се спусна към нея. Двете жени дълго се прегръщаха, смееха се, плачеха и говореха една през друга.

Заета с Фиона, Катрин не забеляза как лорд Бърк отново се обърна към каретата, за да подаде ръка на някого. Хю се спусна към тях, за да поздрави приятеля си, както и неочаквания, но необикновено симпатичен гост.

Дамата, която слезе от каретата, бе средна на ръст и с прасковено нежна кожа с цвят на алабастър. Косата й блестеше като старо злато, а очите й приличаха на сини сапфири.

— Добър ден и поздравления за раждането на сина ти — ухили се лорд Бърк и стисна ръката на Хю.

— Благодаря — отвърна Хю и се усмихна на непознатата гостенка. — Добре дошли в Дънганън. Сигурен съм, че тази руина не е виждала нищо по-красиво от вас.

Впечатлена от този комплимент, младата дама се усмихна и се изчерви, което я правеше само още по-привлекателна.

— Позволи ми да ти представя братовчедката на Фиона, госпожа Айлийн О’Брайън — представи дамата Бърк. — Доколкото си спомням, Айлийн и съпругът й бяха на сватбата ви.

Айлийн скромно протегна ръка.

— За мен е чест да се запозная с най-влиятелния граф на Ирландия.

Прелестната й усмивка напомняше на Хю за някой ангел.

— Ще се осмеля да кажа — отвърна на комплимента Хю, — че вие сте един сън наяве.

— Надявам се приятен — промърмори Айлийн, която още повече се бе изчервила, забелязвайки заинтригувания му поглед.

— Изключително приятен сън — каза Хю.

— Фиона не искаше да пътува сама — намеси се Бърк, — а Айлийн отскоро е вдовица.

— Скъпа госпожо, позволете да ви поднеса искрените си съболезнования — рече Хю.

— Благодаря, господине, но не е необходимо — отвърна Айлийн и се засмя при вида на ужасеното изражение, което се появи на лицето на Хю. — Презирах покойния си съпруг до дъното на душата си.

Мелодичният смях на Айлийн привлече вниманието на Катрин. Фиона я отведе при лорда и братовчедката си.

— Тази очарователна млада дама е моята братовчедка Айлийн — представи гостенката Фиона. — Айлийн, позволи ми да ти представя лейди Катрин, графиня Тирон.

— Радваме се да ви посрещнем в Дънганън — поздрави я Катрин.

— Благодаря. — Айлийн хвърли на домакинята преценяващ поглед. Графиня Тирон бе наистина фина жена, но не издържаше сравнението с ангелското създание. — Раждането на първороден син е необикновено събитие.

След това Айлийн отново се обърна към Хю.

— Питам се дали детето прилича на очарователния си баща.

Хю грейна при този комплимент, а Катрин стрелна красавицата с присвити очи. Въобразяваше ли си или Айлийн наистина се държеше хладно с нея, а прекалено сърдечно с Хю? Ако се съдеше по реакцията им, никой от останалите не намираше нещо необичайно в ситуацията.

Хю предложи ръка на Айлийн..

— Много мило от ваша страна, господине — отвърна тя и го улови под ръка. — Моля, наричайте ме Айлийн. Между близки приятели формалностите са излишни. Мога ли да ви наричам Хю?

Хю се ухили и кимна.

— Чух, че Дънганън е важна част от ирландската история — продължи Айлийн. — Държа да опозная цялото имение, преди да отпътувам.

— Всичко тук е на ваше разположение — отвърна Хю.

Напълно забравена, Катрин стоеше и ги гледаше. Сега тя си спомни за задълженията си на домакиня, усмихна се на семейство Бърк и ги поведе към къщата.

Хю въвеле гостите в голямата зала и ги покани да седнат пред камината, където заради хладния октомврийски въздух вече пращеше весел огън. По знак на Катрин една прислужница донесе уиски за господата и вино за дамите.

В този момент в залата се втурнаха Мейв и Шана. Зад тях куцукаше украсеният с копринено було Вулкан.

Мейв направи пред гостите реверанса, който усърдно репетираше вече цяла седмица. Шана се опита да стори същото, но падна по дупе. Вулкан съчувствено започна да я ближе по лицето, докато Шана не се разкиска и не накара всички присъстващи да прихнат. Клатейки глава, Хю взе Шана в скута си и я целуна по бузата.

— Какво очарователно дете! — извика Айлийн.

— Благодаря. — Катрин се запита дали първото й впечатление от тази жена не е било погрешно.

— Вие не сте истински баща на момиченцето, нали? — попита Айлийн със сладък като мед глас и погледна към Хю.

Хю хвърли един скрит поглед към жена си, след това се прокашля.

— Истинският й баща е Шон О’Нийл, но аз съм единственият баща, когото тя познава. Отнасям се с нея като със своя плът и кръв и е излишно да казвам, че я обичам повече от всичко. Нали така, сладка моя? — Той отново целуна Шана по бузата. Момиченцето погледна втория си баща с предан син поглед и обви ръце около врата му.

— Аз също те обичам — обясни тя, притиснала буза към лицето на Хю.

Млясна го шумно по устните и собственически склони глава на рамото му. С преждевременната си женственост Шана успя да засенчи всички присъстващи дами, които с радост биха заели мястото й, включително и майка си.

Хю видимо се забавляваше, а Катрин се усмихна и замислено погледна дъщеря си. Не можеше да не се запита дали необикновената красота и кокетство на дъщеря й един ден няма да й създават проблеми.

— Великодушието е черта, която се среща само при необикновени мъже като вас — обърна се към Хю Айлийн.

Катрин, която тъкмо отпиваше от виното си, се задавай и са закашля шумно. Осъзнал, че жена му се забавлява за негова сметка, Хю й хвърли гневен поглед, но за щастие точно в този момент Нели внесе Матю.

— Ето го моят принц — каза Катрин и пое детето от ръцете на детегледачката, Фиона и Айлийн се наведоха над момченцето, чиито удивени смарагденозелени очи гневно огледаха непознатите лица.

— Какво хубаво бебе — изгука Фиона.

— Да — съгласи се Айлийн.

Катрин се усмихна гордо.

— Допускам, че все още не всичко е изгубено, що се отнася до нашия облог — забеляза лорд Бърк.

Хю се усмихна унесено. Катрин погледна към него. Мъжът й изглежда бе пленен от дръзкото деколте на наведената на бебето Айлийн. В този миг в душата на Катрин се зароди дива ревност.

— Струва ми се, че момченцето прилича на баща си — рече Айлийн. Съзнавайки, че графът се наслаждава на прелестите й, тя предизвикателно се наведе още по-ниско над Матю.

Хю се засмя, без да откъсва поглед от жена си. Смарагденозелените очи на Катрин враждебно пронизваха младата жена. Лорд Бърк, който бе забелязал раздразнението на домакинята, погледна с укор Фиона, а тя виновно сведе поглед. Идеята й да вземе със себе си Айлийн не се бе оказала особено удачна.

— Трябва да сте доста облекчен след раждането на сина си. След две момичета… — с престорена невинност се обърна към Хю Айлийн. — Човек никога не знае, права ли съм?

„Истинската красотата идва отвътре — реши Хю и промени мнението си за Айлийн. — Държанието на тази красавица я прави всъщност отблъскваща.“

Катрин понечи да отвърне нещо, но Матю реши да привлече вниманието към себе си и писна с все сила. Хю се опита да разведри напрегнатата ситуация и обясни:

— Освен моята атрактивна външност синът ми е наследил темперамента на майка си.

По-добре да не беше го казвал. Всички освен Катрин се засмяха. Тя се усмихна хладно и се изправи.

— Матю е гладен — каза тя, докато малката му устица напразно търсеше гръдта й. — Моля да ме извините.

— Учудвам се, че госпожа Катрин не е наела дойка — каза Айлийн.

При тези думи Катрин, която вече напускаше залата, се обърна още веднъж и забеляза чаровната усмивка по адрес на Хю.

— Кати е чудесна майка и обича сама да се грижи за децата си — защити съпругата си Хю.

— Колко самопожертвователно — забеляза Айлийн. — Но вярвам, ще се съгласите, че едно гладно бебе може да прекъсне много приятни занимания… особено нощем?

С гримаса на погнуса Катрин се обърна за последен път. В следващия миг на устните й трепна едва доловима усмивка.

Очевидно разочарована от интереса, който баща й проявяваше към някаква си натрапница, Шана прибягна към други средства, за да привлече вниманието му. Тя обви ръце около врата на баща си и предизвикателно погледна Айлийн.

— Обичам те, тате — обясняваше Шана в мига, в които майка й излезе от залата и избухна в смях.

Когато стана време за вечеря, Хю се промъкна в стаята на Катрин, която стоеше до леглото си и ровеше в кутията с бижутата си. Направи му впечатление грижливо подбраният й тоалет и той реши, че Катрин държи тази вечер да изглежда особено привлекателна. Роклята й, която без съмнение щеше да привлече всички погледи, имаше тесен корсаж и дръзко деколте, подчертаващи тънката й талия и пищни гърди.

Хю седна в едно кресло пред камината. Надяваше се настроението на жена му да се е подобрило.

— Още минутка, съкровище — извика през рамо Катрин. Необичайно любезният й тон го накара да се запита какво ли му кроеше. В момента обаче Катрин изглеждаше напълно погълната от избора на бижу, така че той се отпусна, протегна крака и унесено се загледа в жена си.

Катрин извади една огърлица от великолепни перли, наложи я върху роклята си, но не се хареса и я върна обратно.

Хю я наблюдаваше усмихнат. Дори и със затворени очи можеше да отгатне, че жена му е сбърчила малкото си чипо носле.

След това Катрин се спря на едно необикновено опалово колие с диамантена закопчалка. След дълъг размисъл върна в кутията и него.

— Не харесвам госпожа Айлийн — каза Катрин. — Какво мислиш за нея?

— Мисля, че е несправедливо да се съди за някого само от една единствена среща — отвърна Хю.

Катрин смръщи чело и потъна в размисъл. След това погледът й попадна върху едно колие, което сякаш бе създадено за подобен повод, и тя се усмихна. Извади от кутията за бижута старата келтска огърлица, носена от избраницата на главата народа О’Нийл. Колието не само чудесно щеше да подхожда на роклята й, но и щеше да постави на мястото им заслепения й съпруг и онази безвкусна особа. Кутията за бижута хлопна шумно и Катрин усмихнато се обърна към мъжа си.

— Би ли ми помогнал?

Хю стана и прекоси стаята. След това пое огърлицата и я закопча на врата на съпругата си.

— Намираш ли я красива? — попита Катрин, докато Хю закопчаваше огърлицата..

— Кого?

— Госпожа Айлийн — Катрин направи опит да запази самообладание, но нотката на раздразнение в гласа и я издаде. — Е?

— Доста е привлекателна — Отначало объркан от видимото вълнение на Катрин, Хю се престори, че не успява да закопчае огърлицата, но след това го осени една мисъл: Катрин ревнуваше.

Той се подсмихна тайничко. Вярно бе, че хората винаги най-силно копнеят по онова, което желаят и други. Вниманието на госпожа Айлийн към него бе събудило ревността на Катрин.

— Ревнуваш ли? — попита той.

— Госпожа Айлийн не притежава нищо от онова, на което държа.

Ръцете на Хю останаха върху раменете й по-дълго от необходимото. Умелите му пръсти започнаха да масажират раменете и гърба й.

— Защо си толкова напрегната, съкровище? — прошепна на ухото й той.

— Може би заради грижите около кръщенето — промърмори Катрин и се облегна на него, когато устните му докоснаха гърба й. Също както някога Катрин усети познатата възбуда, която обзе зажаднялото й за ласки тяло, макар разумът й да се противеше.

Хю обърна Катрин с лице към себе си и я целуна по устните. След това усмихнато й подаде ръка.

— Ела, да слезем при гостите.

В голямата зала цареше оживена суетня. Хванати за ръка, Хю и Катрин се насочиха към почетната маса. Пътьом Хю поздрави много от хората си, а Катрин, уважавана и обичана от всички, кимаше усмихната.

Когато стигнаха до почетната маса, Хю усмихнато поднесе дланта на Катрин към устните си. Докато отвръщаше на усмивката му, погледът й спря върху Айлийн, която не пропусна тази проява на съпружеско внимание.

— Не е възпитано да пренебрегваме гостите си, скъпа — каза Хю и пусна дланта й. — Трябва да се присъединим към тях и да влезем в ролята си на любезни домакини.

Без нито дума повече, Хю настани Катрин на масата до Фиона, а след това се настани между Айлийн и Бърк.

От мястото си Катрин можеше да види, че вечерната роба на Айлийн откриваше повече, отколкото скриваше. Смръщила чело, Катрин видя как Хю се наведе към Айлийн и прошепна нещо на ухото й.

— Нещо не е наред ли? — попита Фиона.

— Не, не, просто ми направи впечатление удивителната прилика между теб и твоята братовчедка.

— Наистина ли — Фиона бе изненадана. — Освен цвета на очите не виждам друга прилика.

Катрин се усмихна кисело.

— Разкажи ми за Грения.

Катрин запази недостъпното си изражение през време на цялата, сторилата й се безкрайна вечеря. Тя вежливо слушаше повърхностното бъбрене на приятелката си, която не пропусна нищо от самото зачеване на дъщеря си чак до отпътуването им за Дънганън. През цялото това време Катрин не изпускаше от очи Хю и Айлийн, а лицето й бавно помръкваше.

Когато вечерята най-сетне свърши, Хю за пръв път от началото на вечерта погледна към жена си и й даде знак, че е време заедно със знатните си гости да се оттеглят в кабинета, за да оставят войниците на техните собствени забавления. Хю стана, предложи ръка на Айлийн и остави жена си да върви след тях заедно със семейство Бърк, които си разменяха угрижени погледи.

В кабинета Хю подаде на лорд Бърк чаша с уиски и едва сега забеляза растящото раздразнение на жена си. Айлийн умело бе успяла да се присламчи към Хю и Катрин се чувстваше като натрапница в собствения си дом.

— Имате чудесен вкус за бижута — обърна се Айлийн към Хю. — Възхищавам се на огърлицата на жена ви.

Хю понечи да отговори, но Катрин го изпревари:

— Благодаря — каза тя и предизвика завистта на русата красавица, като прокара пръсти по скъпоценното колие. — Това е семейна реликва, която се предава от поколения в рода О’Нийл. Само избраницата на главата на рода, жената, която е спечелила неговата любов, може да я носи.

Предупреждението на Катрин бе недвусмислено и Айлийн й отвърна с отровен поглед от присвитите си сапфиреносини очи.

— Какво ново из Дъблин? — попита приятеля си Хю, опитвайки се да намери някоя по-безопасна тема за разговор.

— М-м-оля? — Лорд Бърк се опита да скрие колко е развеселен. Двете благородни дами приличаха на диви котки, които показваха ноктите си една на друга.

На Фиона почти й се удаде да спаси мира.

— Кати, трябва да ти разкажа една много деликатна история…

— Мисля, че най-деликатната история бе отвличането на госпожа Катрин — изпревари я Айлийн.

Всички погледи се обърнаха към русата красавица, а във въздуха легна неловко мълчание. Хю погледна Катрин с бялото на очите си и се ужаси от отмъстителния поглед, с който тя прониза младата жена.

— Колко тежко трябва да е бил за вас, Хю — продължи Айлийн. — Сигурно не е приятно собствената ти жена да бъде така унизена… да не кажа обезчестена!

— Айлийн, как смееш! — извика Фиона. — Да не мислиш, че Кати е искала да бъде отвлечена?

Катрин пребледня. На лицето й бяха изписани гняв и болка.

„Как смее тази вещица да обижда моята любима!“ — кипеше вътрешно Хю. Той реши да постави Айлийн на мястото й. За нещастие младата жена бе техен гост, което го задължаваше да се отнася любезно с нея.

Презирайки сам себе си, Хю се насили да се усмихне.

— Утре денят ще бъде хубав. Какво ще кажете да се поразходим из околностите на Дънганън, Айлийн?

— Би било чудесно — отвърна Айлийн и победоносно погледна Катрин.

— Време е да накърмя Матю — обяви Катрин и се надигна от креслото. Хю й хвърли неодобрителен поглед. — Трябва да се погрижа за наследника на Дънганън. — След това с гордо вдигната глава напусна стаята.

Катрин не можа да заспи още дълго след като бе отпратила камериерката и се бе приготвила за нощта. Тя стана от самотното си легло и неспокойно започна да кръстосва из стаята. По едно време спря пред вратата, която свързваше спалнята й е тази на Хю, и й мина през ума, че тази врата е единствената пречка към любовта на съпруга й, но й липсваше смелост, за да я преодолее.

Не можеше да не си признае със завист колко красива бе Айлийн. И с какво удоволствие би я отпратила за Дъблин или където и да било другаде — само по-далече от Дънганън.

Всъщност Айлийн нямаше вина за това, че се чувстваше привлечена от Хю. Той беше хубав, притежаваше чар, титла, богатство и — поне така се надяваше Катрин — почтеност и лоялност.

„Хю също не е виновен, че е привлечен от друга жена“ — мислеше си наум Катрин. Айлийн бе изключително привлекателна и му предлагаше точно онова, което отдавна му бе отказвано. Всичко щеше да се оправи, ако най-накрая успееше да се отдаде на съпруга си.

Катрин посегна с трепереща ръка към дръжката на вратата, но се уплаши и я отдръпна. Хлипаща, тя опря чело на вратата и даде воля на сълзите, които през цялата вечер бе сдържала.

В спалнята си Хю чу приглушеното й хлипане и се промъкна до вратата. Той копнееше да утеши Катрин и дори вече бе посегнал към дръжката на вратата, но рязко отдръпна ръка, сякаш се бе опарил.

„Нека се наплаче на спокойствие“ — реши Хю, преодолявайки порива да сложи край на горчивото хлипане. Гордостта на Катрин никога нямаше да й позволи да му се отдаде, ако заподозреше, че е движен от чувство на състрадание.

Хю тихо прекоси стаята и се върна в леглото, но сърцераздирателното ридание го преследваше. Той се обърна по корем и покри глава с възглавницата, за да се избави от долитащите иззад вратата звуци.

Късно следобед на другия ден, връщайки се от разходка, Хю и Айлийн се отправиха към конюшните, фактът, че една изискана млада дама искаше да види конюшните му, развеселяваше Хю, но той скри усмивката си, докато канеше гостенката вътре.

Що се отнася до Айлийн, тя се надяваше в конюшните да е безлюдно, за да пристъпи към осъществяване на намеренията си да го направи свой любовник. Ако успееше, тя щеше да се превърне в разглезената метреса на този влиятелен мъж, който щеше да я посещава в Дъблин и да я отрупва с подаръци, докато жена му и децата го чакаха в Дънганън.

Собъл, скъпоценното притежание на Катрин, привлече вниманието й.

— Никога не съм виждала по-хубав кон — възкликна тя.

— Собъл е подарък на Катрин от мен — обясни Хю и проследи погледа й.

— Колко сте щедър — промърмори Айлийн. Сапфирено-сините й очи блестяха от възхищение, а нежната й кожа леко се изчерви.

— Искате ли утре сутринта да пояздим? — попита Хю.

— О, да, с удоволствие ще пояздя Собъл — отвърна Айлийн, убедена, че графът проявява подчертан интерес към прелестите й. А и как би могло да бъде иначе?

— Хм… — Хю се поколеба, тъй като не желаеше да наранява чувствата на жена си. Все пак Собъл бе нейна.

— Сигурна съм, че госпожа Катрин няма да има нищо против — настоя Айлийн. — Лично аз ще я помоля за позволение.

— Добре тогава — съгласи се Хю с известни угризения на съвестта.

Той предложи ръка на дамата. Бъбрейки за дреболии, двамата се върнаха в двора.

Докато се разхождаше безцелно из парка, Айлийн съзря Фиона и Катрин. Двете жени седяха на една пейка с гръб към нея и нещо в държанието им й подсказа, че разговорът им е поверителен. С надеждата да научи нещо, което след това би могла да използва за своите цели, Айлийн се скри в храстите и наостри слух.

— Зная, че нещо те потиска — казвше в този момент Фиона. — Може би Айлийн?

— Отчасти — призна Катрин. — Зная, че е хвърлила око на мъжа ми.

— Съжалявам — извини се Фиона. — Не съм подозирала, че е възможно да се случи нещо подобно. След кръщенето ще настоявам незабавно да се върнем в Дъблин.

В храстите Айлийн направи гримаса на погнуса.

— Вина за това имам и аз — рече Катрин.

— Какво искаш да кажеш?

Катрин понечи да каже нещо, но се поколеба и засрамено сведе поглед. След това дълбоко си пое дъх и призна:

— Двамата с Хю вече не спим заедно.

— Ах, бедната ми! Ужасно съжалявам.

Катрин извърна глава към приятелката си.

— Не ме разбра… аз реших така, не той.

Фиона зяпна от учудване.

— Ти обичаш Хю. Защо тогава отказваш да споделиш леглото си с него?

— Аз… аз… се боя — отвърна Катрин. — Търлаф… — неспособна да довърши изречението си, тя замълча.

Фиона никога не се бе страхувала от интимни контакти.

— Какво се е случило? — предпазливо попита тя, опитвайки се да не притеснява приятелката си.

— Аз… — Катрин се изчерви. — Той ме омърси.

— Била си негова пленница.

— Но аз презирах Търлаф и се чувствам толкова… толкова омърсена — обясни Катрин. — Какво ще стане, ако Хю… разбираш ли… и аз повече не…

На лицето на Фиона неочаквано се изписа облекчение и тя се подсмихна. След това се закиска. Тихият й кикот постепенно премина в сърдечен смях, докато по бузите й не рукнаха сълзи. Не след дълго Фиона се държеше за стомаха от смях и се опитваше да си поеме дъх.

Катрин я погледна ужасено. Как бе възможно приятелката й да намира нещо смешно в едно толкова ужасно признание.

— Кати О’Нийл, как е възможно след два брака и три деца все още да си така невероятно наивна?

— Какво искаш да кажеш? — смутено попита Катрин.

Опитната Фиона повдигна едната си вежда.

— В деня на сватбата си отдавна вече не бях девствена. Смяташ ли, че съм недостойна за Майкъл, защото ме е докосвал друг мъж?

— Ами… — поколеба се Катрин, тъй като не искаше да обижда приятелката си.

— Много благодаря — иронично рече Фиона и се ухили — Въпреки че мъжът ми би трябвало да знае по-добре, той смята, че когато сме се срещнали, съм била девствена. Е, най-малкото почти. Хю мисли същото за теб. Влюбените мъже понякога са доста глупави.

Катрин се засмя неволно.

— Мога да те посъветвам единствено час по-скоро да подмамиш Хю в леглото си — каза Фиона.

Когато чуха, че някой се приближава, двете жени се огледаха изненадано.

Айлийн бе скрила гнева си зад очарователна усмивка. С малко повече късмет госпожа Катрин нямаше да може да последва съвета на Фиона.

Повечето прислужници тъкмо се бяха събудили, когато рано на другата сутрин Катрин се запъти към конюшните. Отново бе прекарала дълга безсънна нощ и под очите й се бяха образували тъмни кръгове. По чудодеен начин графинята се бе превърнала в мърляво момче, облечено в износени дрехи за езда — панталони, риза, шапка и удобни кожени ботуши.

Една дълга езда щеше да се отрази добре на нервите й. След това щеше да се справи с тази глупава патка, която се бе осмелила да нахлуе в дома й.

Когато наближи конюшните, пред очите й се разкри гледка, която я накара да замръзне на място. Хю седеше на жребеца си, а отвратителната натрапница величествено се кипреше до него.

Айлийн първа забеляза Катрин и й хвърли триумфиращ поглед. Някой страничен наблюдател би казал, че тя е графинята, а Катрин — нейно конярче.

Погледът на Катрин спря върху коня, който яздеше Айлийн, и очите й внезапно се разшириха от гняв.

— Какво означава това? — попита тя.

Чувайки гласа на съпругата си Хю се извърна усмихнат и първото нещо, което му направи впечатление, бе облеклото й. Той неодобрително огледа Катрин от главата до петите, след това отмести поглед към русата красавица, сякаш искаше да сравни двете жени. Гримасата му даваше да се разбере, че Катрин не е издържала сравнението.

— Двамата с Айлийн отиваме да пояздим — отвърна той. — Ще дойдеш ли с нас?

— Собъл е моя — настоя Катрин. — Кажи й да слезе от коня ми.

Хю извърна глава, за да погледне Айлийн, но младата жена отбягваше погледа му. Изглежда дамата го бе излъгала относно позволението на Катрин да вземе Собъл. Е, вече не можеше да се направи нищо. Хю разбра, че трябва да избира по-малкото зло. Реши да апелира към гостоприемството и вежливостта на съпругата си. По-късно щяха да си изяснят всичко. Какво друго му оставаше?

— Кати, конюшните са пълни с коне — каза Хю, — избери си някой друг кон.

— Искам си Собъл. — Катрин тропна с крак, за да подсили ефекта от думите си.

— Собъл е твоя, защото аз ти я подарих — отвърна Хю, чието раздразнение заплашително растеше. — Забравяш, че Айлийн е наша гостенка. Веднага се извини!

Изминаха няколко мига, в които Катрин и Хю се стрелкаха гневно с погледи. Накрая той наруши мъчителното мълчание.

— Чакаме те тук.

— Върви по дяволите! — изтърси Катрин и го заплаши с юмрук. — Вземи със себе си и своята скъпа гостенка! — След тези думи тя се обърна и гордо пое към къщата.

— Веднага се върни! — извика Хю. Заповедническият му тон я накара да ускори крачка, а накрая дори да се затича. Хю трябваше да прикрие една одобрителна усмивка, тъй като тесните панталони чудесно подчертаваха ханша на съпругата му.

— Съжалявам, ако съм станала причината за тази неприятност — извини се Айлийн, за да привлече отново вниманието му.

— Глупости — каза Хю, потискайки желанието здравата да я разтърси. — Моля ви, приемете извиненията ми от името на Катрин.

Айлийн се усмихна.

— Как бих могла да откажа нещо на толкова привлекателен мъж като вас?

Съпроводена от любопитните погледи на суетящата се наоколо прислуга, Катрин се втурна в къщата, изкачи стълбите и затръшна вратата след себе си. Тя се завтече към прозореца и се загледа навън.

— Ето я — прозвуча обърканият глас на Мод, която в този момент влизаше в стаята. — Вече си мислех, че си изчезнала.

Забелязала тъжното й изражение, Мод пое плачещия Матю от ръцете на Нели и й направи знак да ги остави сами.

Катрин седна в едно от креслата пред камината и разголи гърдите си. Без да каже нито дума, тя взе на ръце гневно ревящото си бебе и му подаде зърното. Матю веднага се успокои.

— Ще напусна Хю — простена Катрин и угрижено погледна Мод. Долната й устна потрепера при конвулсивния опит на младата жена да сдържи сълзите си.

— Нищо чудно — отвърна възрастната жена. — Цял Дънганън знае, че с графът не делите едно легло.

— Не се бъркай, където не ти е работа — тросна й се Катрин.

— Все едно дали ви харесва или не, сега ще ме чуете — решително рече Мод. — Посрещнах ви в този дом като невеста на Шон, а когато той умря, бях неотлъчно до вас. Израждала съм две от децата ви и се опитах да ви утеша за загубата на друго едно. Аз бях онази, която се застъпваше за вас пред Търлаф в момент, когато от него можеше да се очаква всичко. През цялото това време съм се грижила за вас като родна майка, затова сега ще ме чуете.

Катрин сведе глава трогната.

— Прости ми.

— Това звучи доста по-добре — промърмори Мод. — Кажете ми, обичате ли графа?

— Да.

— Тогава се борете за него.

— Но как?

Мод се ухили.

— Знаете по-добре от мен.

— Не мога да го направя.

— Нали ви е ясно, че графът не може да живее като монах, да не говорим, че това би било напълно противоестествено — отвърна Мод. — Той ви обича, но и любовта има граници. Идете при него и той ще бъде нежен с вас. Вярвайте ми, Хю О’Нийл не е Търлаф.

— Ще помисля върху това.

Мод кимна и понечи да напусне стаята, но на вратата спря още веднъж и я предупреди:

— Госпожа Айлийн е истинска красавица. Не мислете много дълго, за да не стане късно. — Вратата се захлопна след нея.

Катрин смръщи чело. Тя сведе поглед към Матю, който с полузатворени очи сладко сучеше от гръдта на майка си.

— Какво ще кажеш за това ти, принце мой? — попита Катрин, нежно свела поглед към него. — Какво да направи мама?

При шума от гласа й Матю отвори очи, но продължи да суче мълчаливо и доволно.