Патриша Грасо
Смарагдова магия (12)

11

Март 1569 г.

Тя отвори очи.

Тъмнината й даде да разбере, че още е рано за ставане. Потрепера от студ й се поколеба дали да не запали огъня, но остана в леглото. Когато погледът й спря върху гърба на спящия й съпруг, лицето й придоби замислен вид. Какви ли неприятности още щеше да й донесе безкрайната кървава вражда с Търлаф?

Засилващото се противоборство между двамата мъже от рода О’Нийл бушуваше от миналия септември. Един голям отряд от войници на Хю бе разположен около Ълстър, за да държи в шах хората на Търлаф. Във всички селища, включително и в твърдината на О’Нийлови, замъка Дънганън, имаше шпиони на Хю.

Благодарение на растящата си мрежа от информатори съпругът й бе успял да си осигури подкрепата на роднините си от Севера. Търлаф бе побеснял от гняв, а ожесточената борба между двамата с всеки изминал ден се превръщаше в танц на живот и смърт, който в крайна сметка щеше да погуби единия от тях.

Катрин прогони ужасните мисли. На устните й трепна усмивка. Неотдавна, скърцайки със зъби, Хю бе платил на лорд Бърк златото от смехотворния облог, който бяха сключили. Настроението му обаче бързо се подобри при мисълта, че може да си върне изгубеното от Патрик.

Бременната в четвъртия месец Катрин непрестанно се молеше да роди момче. Хю бе сключил с лорд Бърк един нов налудничав облог. Съпругът на онази от двете жени, която родеше момче, щеше да получи от другия огромно количество злато и Катрин се боеше за по-нататъшното си съжителство с Хю, в случай че отново загубеха. От друга страна двете с Фиона щяха да почувстват облекчение, ако родяха деца от един и същ пол.

Трепереща от студ, Катрин стана от леглото, прекоси бързо стаята и се опита отново да разпали тлеещия в камината огън. След това по най-бързия начин се върна в леглото и се вмъкна под завивките. В очите й се появи дяволит блясък.

Тя прегърна мъжа си през кръста и потърси с ръка спящата му мъжественост, която набъбна под нежните й, предпазливи докосвания. Катрин въздъхна, доволна да лежи до мъжа си и да го глези.

— Ох! — Катрин бе хвърлена по гръб.

Сега Хю бе върху нея, а в очите му блестеше дяволски пламък.

— Заклинанията ти събудиха дракона.

— Наистина ли си дракон? — попита тя, борейки се с напиращия смях. Вместо да се разсмее, тя си даде вид, че се страхува.

— Не, прелъстителко моя. Ето го твоят изгладнял дракон.

Погледът й проследи неговия. Мъжествеността на Хю бе готова за атака.

Заговорнически блясък замени престорения страх в погледа на Катрин и тя протегна ръка, за да го въведе в топлата си утроба. Хю улови ръцете на съпругата си и ги вдигна на главата й.

— Кати — промърмори той, почти допрял лице до нейното. — Ти опита от дървото на познанието и винаги ще се стремиш към плодовете му.

— Люби ме — прошепна тя.

Усмихнат, Хю започна да я целува нежно по устните, слепоочията, клепачите и вирнатото носле. Когато устните му потърсиха нейните, неотразимата му магия я завладя отново. Целувката му стана настойчива и Катрин изтръпна под ласките му.

Тя отвори подканящо устни и езикът на Хю проникна в устата й, опивайки се от нейната невероятна сладост. Езиците им се сплетоха в прелъстителен танц.

Хю погали поруменялата й буза. Дланта му се плъзна надолу към гърдите й и се заигра с големите им тъмни зърна, които бяха набъбнали от възбуда. След това ласкавите му пръсти се спуснаха надолу към корема и бедрата й.

— Между бедрата ти винаги е знойно лято — прошепна той.

Катрин въздъхна, а Хю я целуна страстно. Устните му погалиха бузите и изопнатата й като струна шия и се спуснаха надолу. Изгаряща от желание, Катрин притисна главата му към гърдите си. Хю засмука жадното едното й зърно, докато тя не простена и не започна ритмично да движи таза си.

Хю преглътна, след което започна да гали другата й гърда. Езикът му закачливо изследваше тръпнещото й тяло. Пиян от любов, Хю се надигна и коленичи между разтворените бедра на съпругата си.

— Вземи ме — простена Катрин, която копнееше да се слее с него.

Хю повдигна таза й, но не проникна в нея, а вдигна краката й на раменете си и зарови лице между бедрата й.

— О-о-о-х… — извика тя.

Езикът на Хю се плъзна по коприненомеката кожа от вътрешната страна на бедрата й, след това най-сетне проникна в нея и опита от чашата на нейната женственост.

Катрин простена от сладките мъки и се предаде на възбудата. Тя се заизвива като обсебена от зъл дух, издавайки мъркащи звуци.

Хю я възбуди до краен предел, а когато най-интимните части от тялото й набъбнаха от наслада и желание, проникна в нея. Стенейки, потъна в примамливата й утроба. Виковете на Катрин почти му отнемаха разсъдъка. След миг се изля в нея.

В стаята не се чуваше никакъв друг шум освен учестеното им дишане. Хю се притисна към нея и я взе в обятията си. След това я целуна по челото и се взря дълбоко в очите й.

— Мъчител на жени — подразни го тя.

— Убийца на дракони — отвърна той.

Погледът на Катрин се плъзна към бедрата на Хю, между които напълно неподвижен спеше символът на неговата мъжественост. Тя прихна и, сплели тела в прегръдка, двамата се смяха толкова дълго, че по страните им рукнаха солени сълзи.

— Не забравяй думите ми — предупреди го Катрин и изтри сълзите от бузите си. — Има да се оплакваш, когато тялото ми стане прекалено тежко, за да задоволява желанието ти.

— Хм-хм! — покашля се Хю. — Да не мислиш, че твоето тяло е единственото прелъстително женско тяло в цял Дъблин?

— О! — Катрин замахна да го удари.

Хю улови ръката й и прегърна съпругата си още по-плътно.

— Щом можеш да носиш това бреме — нежно погали корема й той, — и аз ще мога да дочакам отново да възвърнеш предишната си фигура.

— Обичам те — каза тя.

Хю погледна грейналите й очи, а след това я целуна.

— И аз те обичам — отвърна той. — Днес се събира парламентът. Какви са плановете ти за деня?

— Парламентът ли, господине? — попита Катрин с престорено недоверие. — Ще посетя Фиона. Нали знаеш, че семейство Бърк скоро заминават за Конът, където ще дочакат раждането на детето си.

— Налага се да те поправя. Където ще дочакат раждането на дъщеря си. Вземи каретата, скъпа.

— Мисля да пояздя.

— Кати, вземи каретата или оставаш в къщи — нареди Хю. — Не искам да излагам на излишни рискове здравето на сина си.

Тъй като не й костваше нищо, Катрин отстъпи:

— Щом така ще се чувстваш по-спокоен, ще взема каретата.

Той й се отплати с целувка.

 

 

Далече на север, в Дънганън, в кабинета на Търлаф се бе събрал военен съвет, който трябваше да разработи ефективна тактика за борба с англичаните. Тук бяха и Калваг О’Донъл и Сорли Бой Макдонъл, някогашни заклети врагове на Шон О’Нийл.

— Ако разполагаме само с петстотин въоръжени мъже скептично попита О’Донъл, — как възнамеряваш да воюваш с англичаните и същевременно да се браниш от Хю О’Нийл?

— Това е невъзможно начинание — вметна Макдонъл.

Търлаф се усмихна самоуверено.

— Войната с братовчед ми Хю вече е към своя край.

Сорли Бой и Калваг се спогледаха изненадано. Никой от двамата нямаше подобни сведения. Информацията, която получаваха от шпионите си, говореше по-скоро за обратното. Хю О’Нийл и хората му изглежда бързо печелеха надмощие.

— Поставил съм клопка, в която братовчед ми със сигурност ще се хване — обясни Търлаф. — Примамката е неустоима.

— И каква е тя? — попита Сорли Бой. Думите на домакина бяха събудили интереса му.

Търлаф се усмихна самодоволно.

— Нека се преместим в залата и да хапнем нещо. Ще видите тази примамка още преди края на седмицата. Тогава ще разберете.

 

 

— Много ли е болезнено? — попита Фиона и погледна приятелката си, опитвайки се да отгатне истината.

Още с пристигането си в дома на семейство Бърк Катрин бе въведена в салона, където изненада Фиона да бродира бебешки пелени. Катрин бе забелязала колко бледа е приятелката й и предположи, че нещо не е наред, но не посмя да попита, Фиона трябваше сама да реши дали да сподели с нея грижите си.

— Какво дали е болезнено? — попита Катрин с престорено недоумение. В края на краищата съвсем доскоро Фиона я бе водила за носа.

— Дяволите да те вземат — рече Фиона и нервно поглади с ръка силно наедрелия си корем. — Отговори ми на въпроса.

— Да, болезнено е — призна Катрин. — Но не е непоносимо. Когато вземеш детето на гърдите си, от щастие ще забравиш всички болки.

— Сигурна ли си? Или просто се опитваш да ми вдъхнеш кураж?

Катрин се засмя на недоверието на приятелката си.

— Ако болките бяха непоносими, светът щеше ли да е толкова пренаселен?

Лицето на Фиона се разведри.

— Това не ми е хрумвало. Но се боя, че фигурата ми никога няма да бъде същата като преди.

— Не се безпокой — успокои я Катрин. — Аз бързо си възвърнах фигурата.

— И проклетият ми съпруг… — продължаваше с оплакванията Фиона. — Преди да забременея, Майкъл винаги ме е наричал „моята келтска богиня“, а сега съм само „патица“, защото съм се клатела. Никога не съм мислила, че ще стана така чудовищно дебела и неподвижна.

— В походката наистина приличаш на някоя патица — каза Катрин, хвърляйки й дяволит поглед.

При тези думи Фиона избухна в сълзи.

— Не плачи — рече Катрин, която вече съжаляваше за казаното. — Всички бременни жени имат тази патешка походка. Какво да се прави, такъв е животът.

— Н-н-аистина ли? — изхлипа Фиона, която искаше да повярва на думите на приятелката си.

— Кълна се — увери я Катрин и се прекръсти. — Не забравяй за хубавата страна на нещата. Скоро ще се освободиш от бремето си, а аз трябва да издържа още пет месеца. Ако се върнеш в Дъблин, преди да съм родила ще видиш, че и аз се клатя като патица.

— Винаги успяваш да ме успокоиш — каза Фиона и изтри сълзите си.

— Вече е късно — забеляза Катрин и се надигна. — Трябва да вървя. Ще ми изпратиш ли известие, когато се роди детето?

— Да. — Фиона също се опита да стане от креслото.

Катрин я натисна внимателно обратно, наведе се над нея и я погали по бузата.

— Не забравяй да изпратиш вест. Хю много държи веднага да узнае дали детето е момче или момиче.

Фиона отвърна през смях:

— Ще научите незабавно.

Потънала в мисли за съпруга си, за Мейв и Шана и за бъдещото раждане, Катрин излезе на двора, където я очакваше каретата. Кочияшът на О’Нийлови й отвори вратата. Докато й помагаше да се качи, той се закашля и извърна глава. Вратата се затвори. Катрин се настани удобно в каретата, облегна се назад и затвори очи. Опитваше се да не мисли за нищо и да се отпусне за малко, преди съпругът й и децата отново да погълнат цялото й внимание.

— Мили боже! — Каретата неочаквано бе набрала скорост, при което Катрин се оказа на пода. Ако причината за това бе в изпитото от кочияша греяно вино, тя щеше да се погрижи главата му да украси някой от зъберите на замъка Дъблин.

С мъка й се удаде отново да изпълзи на седалката и що-годе да се закрепи на нея, докато бясно препускащата карета се люшкаше насам-натам. Катрин се премести внимателно към прозореца, но когато погледна навън, изпадна в ужас. Пътуваха в посока, обратна на онази, в която бе имението на О’Нийл, и вече отдавна бяха оставили Дъблин зад гърба си!

Катрин заблъска като луда по стената на каретата. Никакъв отговор.

След пътуване, което й се стори безкрайно, каретата внезапно спря. Катрин отново се намери на пода, а в очите й бликнаха сълзи на страх и болка.

Към каретата се приближиха тежки стъпки. Вратата се отвори. Пред Катрин застана някакъв облечен в ливреята на О’Нийл непознат е обезобразено от зловещ белег лице.

— Слизайте! — заповяда той. Катрин се отдръпна ужасена.

Мъжът се качи в каретата, за да издърпа Катрин навън, но в този момент се разнесе тропот от копитата на приближаващи коне и той се извърна. Надеждите на Катрин за спасение бързо се стопиха, когато не чу очаквания звън на оръжия.

„Разбойници — помисли си тя. — Отвлекли са ме, за да получат откуп. Или още по-лошо!“

— Графиньо? — през отворената врата на каретата надникна познато лице.

— Лайъм! — извика Катрин, но радостта й бе съвсем кратка. Тя бързо осъзна, че бившият войник на Шон О’Нийл сега е от хората на Търлаф.

— Елате, графиньо — каза Лайъм и й подаде ръка. Катрин бе като парализирана от страх. — Идвайте вече — повтори той. — Трябва да стигнем до Дънганън.

— Не! — когато мъжът посегна към нея, Катрин започна да се мята като бясна, но той я сграбчи и я повлече към вратата.

— Моля — проплака тя.

Когато видя стоящите наоколо мъже, разбра, че опитът й за бягство е бил напълно безсмислен. Лайъм я стисна над лакътя и я повлече към коня си.

— Моля, моля, само това не — примоли се тя.

— Качвайте се!

— Всемогъщи боже! — извика Катрин. — Ездата до Дънганън ще погуби детето ми!

За част от секундата Лайъм се взря в отчаяното й лице. За съжаление бе получил строги и недвусмислени заповеди. Той свали наметката си и я уви около раменете на младата жена.

— Правете каквото ви се казва и на детето няма да се случи нищо. — След това вдигна Катрин на коня си и седна зад нея. Дългото пътуване към Дънганън бе започнало.

Слънцето вече се спускаше към хоризонта, когато Хю се върна от парламента. Влизайки в голямата зала, видя Патрик да седи пред камината и се присъедини към него. Докато чакаха вечерята, двамата мъже изпиха по халба бира и размениха няколко реплики.

— Вечерята е готова — обяви Пег, на чието лице бе изписано безпокойство, — но госпожа Катрин още не се е върнала. Ще я почакате ли?

— Нещо трябва да се е случило — каза Хю и скочи.

— Може би се е почувствала зле? — преположи Патрик.

— Фиона щеше да ни извести — Хю смръщи чело. — Вземи няколко мъже. Отиваме при Бърк.

Малко по-късно Хю и малка групичка войници влязоха в имението на лорд Бърк. Хю скочи от коня, заповяда на хората си да чакат и се втурна към господарската къща. Той се насочи направо към голямата зала, в която току-що бе поднесена вечерята.

— Къде е Кати? — попита Хю.

Лорд Бърк погледна въпросително съпругата си.

— Тръгна си още преди няколко часа — развълнувано извика Фиона.

— С какво?

— С каретата — отвърна тя в момента, в който в залата се появиха Патрик и един от офицерите на лорд Бърк. — Каза ми, че каретата й я очаквала на двора.

Офицерът се покашля, за да привлече вниманието, и заговори с дрезгав глас:

— Едно от конярчетата е открило три трупа с прерязани гърла.

— От нашите хора са — потвърди Патрик.

— По дяволите! — изруга Хю.

— Кой би дръзнал да убие трима от хоратата ти и да отвлече Катрин? — попита Бърк.

— Търлаф — отвърна Хю, отправяйки се към вратата. — Патрик, изпрати Сийн в къщи, за да събере останалите мъже. Искам да бъдат охранявани всички пътища, които извеждат от Дъблин и най-вече този в северна посока.

— Идвам с вас — рече Бърк и заповяда на стражите си да го последват.

Нощта бе студена, но всеки от мъжете знаеше, че всяка секунда е от значение. Важното бе да открият графинята. Хю ограничи издирванията в северна посока и за по-малко от час откриха изоставената карета.

— Това копеле! — Хю се приближи към каретата, проклинайки се за проявената непредпазливост.

— Не можем да сме сигурни, че е бил Търлаф — каза Патрик.

— Дяволите да го вземат! — извика Хю. — Веднага тръгваме за Дънганън.

— Това е истинско самоубийство — възрази Патрик. — Ако Кати е отвлечена от Търлаф, можеш да бъдеш сигурен, че не е заради откуп.

— Да — съгласи се Бърк. — Какъв по-добър начин да те подмами в клопка?

— Трябва да се свържем с шпионите си в Ълстър — предложи Патрик, — а след това да разработим план за спасяването на Кати.

— Той е отвлякъл бременната ми жена — изфуча Хю. — Трябва веднага да тръгнем за Дънганън.

Лорд Бърк погледна многозначително Патрик, който му кимна в знак на съгласие.

— Тази вечер няма да ходиш никъде — рече Бърк, с което си спечели един изненадан поглед от страна на Хю.

В този момент Патрик сграбчи ръцете на Хю и ги изви на гърба му. С това улесни лорд Бърк да му нанесе удар по брадата, който го изпрати на земята.

— Трябва да сте доста големи куражлии — отбеляза Конъл, — защото, когато дойде в съзнание, графът едва ли ще е в най-добро настроение.

 

 

Когато малката групичка влезе в двора на Дънганън, мръсната, изморена и смазана Катрин все още успяваше да се крепи на коня си с гордо вдигната глава. Решена да запази достойнство, от първата вечер на своето отвличане младата жена не бе проляла нито една сълза.

За нейна най-голяма изненада по време на пътуването Лайъм се бе показал необикновено внимателен. Винаги, когато Катрин се почувстваше толкова изморена, че едва се държеше на седлото, Лайъм я вземаше на коня си, където тя почти веднага заспиваше, склонила глава на рамото на мъжа.

Поглеждайки към юздите на коня си, Катрин реши, че все пак трябва да бъде благодарна, защото, ако не бе Лайъм, тя отдавна вече нямаше да е между живите.

Сега той слезе от коня си и свали Катрин от седлото. Младата жена се огледа смутено. Пристигането им навярно не бе останало незабелязано за обитателите на замъка и въпреки това никой не се бе появил, за да ги посрещне.

— Какво правиш? — извика Катрин, когато Лайъм сграбчи ръцете й и уви около китките й някакво въже.

— Съжалявам — прошепна той, — но трябва да го направя.

Катрин кимна с разбиране. В края на краищата той просто изпълняваше нарежданията на Търлаф.

Лайъм бе преизпълнен със състрадание и респект към тази горда млада жена, която толкова милостиво му прощаваше предателството. Катрин бе понесла безбройните трудности по време на пътуването с необикновено достойнство.

— Елате. — Лайъм я улови над лакътя и я повлече след себе си.

„Аз съм графиня Тирон и няма да покажа и следа от страх“ — повтаряше си Катрин. Влязоха в главната постройка и се отправиха към голямата зала, от която долитаха гласове и смях. На вратата на залата Катрин спря колебливо, но Лайъм я стисна още по-силно и я накара да продължи.

Докато си проправяха път през множеството към почетната маса, в залата се възцари неловка тишина. Калваг О’Донъл, Сорли Бой Макдонъл и Търлаф прекъснаха разговора си и мълчаливо зяпнаха приближаващата към тях двойка.

Когато ловецът и плячката му застанаха пред масата, Търлаф се облегна доволен в стола си. Вечерта започваше да става интересна.

Давайки си вид, че не го забелязва, Катрин погледна обвинително Сорли Бой Макдонъл, чиито очи се разшириха от изненада. Той я бе познал. Блестящите зелени очи, които се открояваха на изцапаното лице, напомниха на Сорли Бой, че преди години тази жена му бе спасила живота.

Катрин премести поглед към Калваг О’Донъл, когото не бе срещала никога преди.

— Добър вечер — поздрави я Търлаф. — Радвам се да ви видя отново.

Тъй като не можеше да продължава да игнорира присъствието му, Катрин най-сетне впери поглед в него. Очите й гневно го пронизваха, а устните й се разтегнаха в презрителна усмивка.

„Дори и в това състояние вещицата е дяволски високомерна — помисли си Търлаф. — Но утре по това време ще бъде мека и послушна, както се полага за една фуста.“

— Господа, да ви представя своята примамка — каза Търлаф и я посочи с ръка. — Госпожа Катрин О’Нийл, графиня Тирон и съпруга на братовчед ми Хю. — Търлаф се засмя и кимна многозначително, преди да продължи: — Графиньо, позволете да ви представя Калваг О’Донъл и Сорли Бой Макдонъл.

Катрин прониза с поглед двамата ирландци, които бяха виновни за смъртта на Шон.

— Извинете ме, че не правя реверанс — каза тя с презрителна усмивка, — но нямам навика да засвидетелствам уважение на свине.

Усмивката изчезна от устните на Търлаф. Всички присъстващи бяха ужасени от нечуваната дързост. Неочаквано Сорли Бой Макдонъл се разсмя и наруши напрегнатата тишина. Търлаф го дари с учуден поглед.

— Графинята е толкова дръзка, колкото красива и горда — рече Сорли Бой.

Търлаф кимна, а през множеството премина въздишка на облекчение.

— Защо ме доведохте тук против волята ми? — попита Катрин.

— Добре знаеш отговора, гълъбче — отвърна Търлаф, жадно поглъщайки тялото й с поглед, което не остана незабелязано от присъстващите.

— Веднага ме пусни — извика Катрин с треперещ от гняв глас.

Търлаф отметна глава назад и избухна в смях. Всички останали, освен Сорли Бой Макдонъл, се присъединиха към смеха му.

Съзнавайки, че повечето от присъстващите в залата са бивши войници на Шон, Катрин реши да се опита да събуди съчувствие към незавидното си положение.

— Откога мъжете воюват с бременни жени? — попита високо тя и свали наметката от раменете си.

Погледът на Търлаф спря върху корема й.

— Аз воювам с англичаните — каза той.

— А защо отвлече вдовицата на Шон? — извика Катрин.

— Тишина! — Търлаф скочи от стола си и удари с юмрук по масата. — Ти си не само вдовица на Шон, но и жена на Хю О’Нийл.

— Шон щеше още да е жив — прекъсна го Катрин, — ако не бяхте вие тримата. Ти, Търлаф, предаде собствения си кръвен роднина и го остави да намери смъртта си в Кушендън. А сега седиш на една маса с най-върлите му врагове. Колко си противен!

Търлаф отвори уста, но още преди да успее да отговори, в залата прокънтя един друг гневен глас.

— Ти, английска вещице! — извика Мойра, която се бе появила изневиделица. — Най-сетне ще си получиш заслуженото!

Преди някой да успее да я спре, тя замахна и удари Катрин. Въпреки че знаеха за враждата между двете жени, присъстващите бяха ужасени от факта, че селянка бе дръзнала да вдигне ръка срещу една графиня.

Мойра отново замахна.

Катрин понечи да се защити и със завързаните си ръце удари жената в лицето, така че тя политна на пода. По знак на Търлаф един от войниците сграбчи Мойра, преди тя да се съвземе и да нападне отново.

— Усмири курвата си или ще я убия — заплаши Катрин, пронизвайки Търлаф с искрящ от гняв поглед.

Търлаф, който намираше несъответствието между крехката външност на тази жена и суровите й думи за много забавно, се засмя.

Катрин се олюля. Силите я напускаха и умората вземаше връх. Лайъм, който бе забелязал това, обви ръка около рамото й, а Катрин се облегна на него с цялата си тежест.

„Тя е уморена до смърт — удиви се Търлаф, — и въпреки това се държи храбро и се опитва да запази достойнство. Тъкмо жена за мъж като мен!“

— Отведи Мойра в селото — нареди Търлаф на един от войниците си, а когато тя понечи да се възпротиви, извика: — Аз съм господарят тук и всички ще ми се подчиняват. — След тези думи Мойра бе изведена от залата.

— Това важи и за теб, графиньо. — Търлаф отново насочи вниманието си към своята красива пленница. — Ще живееш в старите си покои. Всичко е такова, каквото го остави.

В първия миг Катрин бе изненадана, но след това гневът взе надмощие. Ако приемеше удобствата, които й се предлагаха, трудно щеше да предизвика състраданието на мъжете.

— Затворница в златна клетка? — иронично попита тя. — Мислех, че хвърляте военнопленниците в тъмница, оковани във вериги.

— Тепърва ще получиш веригите си, съкровище — отвърна Търлаф и пожъна одобрителен смях от страна на мъжете си. Той обаче бе преситен от словесния двубой с необикновено храбрата си пленница и сега гласът му стана неумолим. — Ти ми принадлежиш и мога да правя с теб каквото пожелая. А аз желая да бъдеш настанена в предишните си покои. Разбрхме ли се?

Катрин мълчеше, но в погледа й пламтеше съпротива.

— Държиш ли на кутрето в корема си? — попита Търлаф, разгневен от неприкритото й непокорство.

— Да — прошепна Катрин с широко отворени от ужас очи.

— Отговори на въпроса ми — настоя Търлаф, а очите му блеснаха, тъй като той разбра, че е открил слабото й място. — Схващаш ли всъщност в какво положение се намираш? — Когато тя кимна, Търлаф се усмихна замислено, тъй като фактът, че тя най-сетне бе в ръцете му, го изпълваше със задоволство.

Извикаха Мод, икономката на замъка Дънганън и майка на Поли. Тя притисна Катрин в прегръдката си и попита:

— Добре ли сте?

— Безпокоя се за детето — отвърна Катрин и се подпря на нея.

Мод погледна Търлаф така, както се гледа някое ужасно невъзпитано момче. Огромният мъж само направи кисела гримаса. Какво можеше да стори срещу стария дракон? Тя го познаваше от раждането му. Как можеше да заплаши жена, която го бе повивала в пелени? Той беше предводител на рода О’Нийл и все пак бе безсилен срещу фурия като Мод и старата вещица добре знаеше, че на нея й е позволено повече, отколкото на останалите.

— Изкъпи я, дай й нещо за ядене и й оправи леглото — нареди Търлаф. — След това я заключи и ми донеси ключовете. Лайъм, качи се с тях.

— Развържи й ръцете — настоя Мод. Как й се искаше Търлаф все още да бе малко момченце, за да му хвърли един здрав пердах!

Търлаф кимна на Лайъм да развърже ръцете на Катриц.

— Елате — топло рече Мод. — Аз ще се погрижа за вас.

Катрин се усмихна едва-едва на старата жена и направи крачка. В ушите й се надигна бучене, което сякаш идваше от цял кошер с пчели. Помещението се завъртя пред очите й, а присъстващите се превърнаха в размазани силуети. Решена да не показва слабост, Катрин се насили да продължи, но внезапно нещо в нея се прекърши и тя потъна в непрогледен мрак.

Лайъм я улови още преди да бе паднала на пода и я вдигна на ръце. Мод хвърли на Търлаф унищожителен поглед и напусна внезапно притихналата зала. Смелостта на Катрин и ранимостта й бяха намерили път към закоравелите сърца на воините.

Лайъм отнесе Катрин в старата й спалня и внимателно я постави на леглото, а след това отиде да донесе храна и да нареди да приготвят банята за графинята.

Щом дойде в съзнание, Катрин избухна в плач. Цялото й тяло се тресеше от хлипането й. Мод я взе в обятията си и не я пусна, докато тя не се успокои.

Когато ваната бе готова, икономката изкъпа Катрин и със задоволство видя как тялото й започна да се съживява. Обратно на учението на църквата Мод бе убедена, че приживе няма нищо по-успокояващо от една гореща баня. В това отношение вярата не можеше да помогне много.

Облечена в една от старите си нощници, Катрин легна в леглото. Мод настоя младата жена да изпие горещата супа, донесена от една прислужница.

За пръв път през тази седмица Катрин се чувстваше чиста и истински сита. Тя се отпусна върху възглавниците и каза:

— Поли и Патрик се ожениха.

Мод се усмихна.

— Зная.

— Н-но откъде?

Мод изрече без глас „шпиони“, след което постави пръст на устните си, за да покаже, че трябва да сменят темата. Тя зави Катрин чак до брадичката и майчински погали бузата й.

— Кога трябва да се роди детето?

— През август. — Катрин се опита да сдържи напиращите в очите й сълзи. — Момичетата ще ми липсват. — Тя затвори внезапно натежалите си клепачи. — Шана е… Шана е… копие на…

Катрин капитулира пред дълбокия, безпаметен сън на умората. След известно време Мод стана, напусна стаята и заключи вратата след себе си.

Знатните гости и останалите обитатели на замъка отдавна вече спяха, когато облеченият в нощница Търлаф се прокрадна през вратата, която свързваше спалнята му с тази на Катрин. От леглото й не идваше нито звук. Младата жена не помръдваше.

Търлаф прекоси стаята, застана до леглото и се вгледа в спящата си пленница.

„Колко е красива! — помисли си той. — Косата й е с цвета на летен залез, а ангелското й лице компенсира ужасното й твърдоглавие. Зад тези нежни клепачи се крият най-неотразимите зелени очи на света — бездънни като морето. Ако бях малко по-слаб, щях да се удавя в тайнствените им дълбини.“

Търлаф усети, че се възбужда и не можа да не се засмее на инстинктивната реакция на тялото си.

„Какво значение има, че тя избяга от мен — каза си той. — Кати е моя и сега само смъртта може да ни раздели.“

Търлаф свали нощницата си, изваждайки на показ породистата си мъжественост. Той бе не само едър и внушителен, но и притежаваше тренираното, мускулесто тяло на войник — едно съвършено оръжие. Широките му рамене, тънка талия и стегнат ханш му придаваха вид на гъвкав и красив хищник. Чертите на лицето му бяха привлекателни, но липсата на всякакви чувства в студените му сини очи помрачаваха излъчването му. Един поглед бе достатъчен, за да види човек в Търлаф съвършения мъжкар.

Сега той отметна завивката и легна в леглото. То проскърца под тежестта му и Катрин бавно изплува от дълбините на подсъзнанието си. Когато Търлаф понечи да я вземе в обятията си, тя се събуди, а при първото му докосване отвори широко очи.

Внезапно пробудените й сетива вдигнаха тревога.

Катрин скочи от леглото точно в момента, в който Търлаф се опитваше да я прегърне.

— Не! — извика тя и отстъпи с разтреперани колене.

Раздърпаният й вид на сомнамбул я правеше още по-привлекателна. Търлаф ценеше премерената женска съпротива, тъй като обичаше да се чувства завоевател, независмо от това, какво оръжие трябваше да използва.

Той отметна завивката, за да даде на Катрин да види онова, което я очакваше. След това скръсти ръце под главата си, сякаш тя нямаше друг избор.

— Върни се в леглото — заповяда той.

— Не — отвърна Катрин. При вида на огромния му член на лицето й се изписа ужас. Търсейки спасение, тя е огледа като подгонена кошута. Какво да прави? Леглото бе между нея и вратата!

— Съблечи се и ела обратно в леглото. — Сега гласът на Търлаф бе строг и заплашителен, но мъжът не направи нищо, за да я накара да му се подчини. Той бе във възторг от тази игра на котка и мишка.

Инстинктът за самосъхранение накара Катрин да се втурне като луда към вратата. Докато минаваше покрай леглото, Търлаф скочи и се опита да я улови, при което съдра нощницата от гърба й.

Писъкът на Катрин раздра нощната тишина. Тя заблъска отчаяно по заключената врата, след което се обърна и впери поглед в мъчителя си.

За част от секундата ловецът и жертвата му се опитваха да се изпепелят взаимно с поглед. Очите на Търлаф поглъщаха голотата й. При вида на наедрелите й от бременността гърди с големи тъмни зърна Търлаф усети да го обвзема непреодолимо желание. Закръгленият й корем и широк ханш й придаваха неустоимо женствен вид.

Търлаф пристъпи към нея.

В отчаяна маневра Катрин се хвърли към него. Надяваше се в последния момент да успее да се провре под ръката му, но планът й се провали.

Търлаф отново я притисна към вратата.

Като слепец, който изучава с ръце безценно съкровище, той я погали по пламналите бузи. Също толкова бавно дланите му се спуснаха надолу към шията й, към раменете, а след това още по-надолу. Когато стисна гърдите й в шепите си, Търлаф простена от необуздано желание. Дланите му галеха закръгления й корем, хълбоците, топлата, мека кожа на бедрата й.

— Моля те — изскимтя Катрин. — Бебето…

Без да обръща внимание на молбата й, Търлаф грубо я взе в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните, а езикът му брутално се опита да си проправи път и да вкуси сладостта на устата й.

Катрин опря ръце на гърдите му и, напрягайки всичките си сили, понечи да се освободи. Търлаф я сграбчи за косата, дръпна главата й назад. Заплашителният му поглед изискваше подчинение, но Катрин се изплю в лицето на мъчителя си.

Търлаф я удари с опакото на дланта си, след това я повдигна и притисна към вратата. Възнамерявайки да я вземе насила, той разтвори бедрата й и я сложи да седна на хълбоците му.

— А-ако н-направиш това — изхлипа Катрин с прекършен глас, — ще с-се убия.

Търлаф я пусна и тя шумно се свлече на пода, опитвайки се да предпази корема си с ръце. Търлаф я погледна погнусен. Най-сетне бе негова, но това не му стигаше. Искаше я отзивчива, ако не и похотлива.

Когато я вдигна на ръце и я отнесе към леглото, плачещата Катрин не оказа никаква съпротива. Търлаф се поколеба какво да прави с нея и в крайна сметка реши да я остави на мира. Той повлече крака към камината и седна в едно кресло.

Хлипането на Катрин ставаше все по-слабо и накрая съвсем заглъхна. Търлаф въздъхна с облекчение, след което гневно стисна зъби.

„Трябва да има начин да я прекърша… Бебето! Тя ме молеше да пазя копелето й!“

Той стана, ухили се ехидно и се отправи към вратата, която свързваше двете спални.