Кърт Вонегът
Затворникът (20)

19

Ванцети, за по-сигурно, бил обвинен освен това в опит да извърши въоръжена кражба в Бриджуотър, Масачузетс. Съдили го и го признали за виновен. Така от уличен продавач на риба той се превърнал в известен престъпник, преди да го съдят заедно със Сако за убийството на двамата пазачи.

Беше ли виновен Ванцети за това по-малко престъпление? Дори да е възможно, то не е особено съществено. Кой твърди, че не е особено съществено? Съдията, който гледал делото, се изразил така. Това е Уебстър Тайър, завършил колежа в Дартмът и потомък на достойни родове от Нова Англия. Той казал на заседателите: „Този човек, макар да не е извършил приписваното му деяние, носи морална отговорност, защото е враг на съществуващите институции.“

Наистина: това са думи на съдия в американски съд. Взех цитата от книга, която имам подръка: „Неразказаната история на работническото движение“ от Ричард О. Бойър и Хърбърт М. Морейс. („Юнайтед Фрънт“, Сан Франциско, 1955.)

И после същият този Тайър се заел с делото на Сако и известния престъпник Ванцети за убийство. Били признати за виновни около година след задържането им — през юли Хиляда Деветстотин Двайсет и Първа, когато съм бил осемгодишен.

Умъртвиха ги на електрическия стол чак когато бях петнайсетгодишен. Може и да съм чувал да се приказва в Кливланд нещо за това, но не си спомням.

Говорих с един куриер в асансьора на сградата на „РАМДЖАК“ онзи ден сутринта. Той беше почти на моите години. Попитах го дали си спомня нещо за екзекуцията, когато е бил малък. Той каза „да“, чувал баща си да говори, че много му омръзнало да слуша всички да приказват за Сако и Ванцети и се радвал, че хората вече ще престанат.

Запитах го каква е била професията на баща му.

— Председател бе на банка в Монтпилиър, Върмонт — каза ми той. Куриерът беше застаряващ мъж, в шинел от армията на Съединените щати.

Ал Капоне, известният чикагски гангстер, смяташе, че Сако и Ванцети трябва да бъдат екзекутирани. Той също ги окачествяваше като врагове на американския начин на мислене за самата Америка. И се чувствуваше обиден, задето двамата му сънародници са така неблагодарни към втората си родина.

Според „Неразказаната история на работническото движение“ Капене казал: „Болшевизмът чука на нашите врати… Трябва да предпазим работника от червената литература и червените лъжи.“

Това ми напомня произведението, написано от доктор Робърт Фендър, мой приятел от затвора. В него се разказваше за една планета, където най-страшното престъпление е неблагодарността. Постоянно осъждат на смърт хора, защото били неблагодарни. Убиват ги по своеобразен начин. Хвърлят ги от прозорците. И то от тези на по-високите етажи.

Накрая и героят на Фендър е хвърлен от прозорец заради неблагодарност. Последните му думи, когато полита от трийсетия етаж, са: „Благодаря ви милион пъъъъъъъъъъъъъъъъъътииииишши!“

Преди обаче Сако и Ванцети да бъдат екзекутирани заради неблагодарност, но по масачузетски, огромни маси надигнаха глас на протест в цял свят. Продавачът на риба и обущарят станаха световни знаменитости.

— Никога в живота ни — казал Ванцети — не сме се надявали, че ще можем толкова да допринесем за каузата на търпимостта, справедливостта и разбирателството между хората, както допринасяме сега.

Ако този текст звучеше в съвременна мистерия за страстите господни, артистите, които представят властите, например Пилат Понтийски, все още ще трябва да покажат презрение към мнението на тълпата. Но този път ще се обявят по-скоро за смъртно наказание, не против него.

И няма да се потрудят да си измият ръцете.

Те бяха наистина така горди от това, което предстоеше да извършат, че се обърнаха към комитет, съставен от трима измежду най-мъдрите, най-уважаваните най-безпристрастните и обективни хора от щата с молба да кажат на света дали смятат за виновни въпросните лица.

Кенет Уислър реши да ни разкаже само тази част от историята на Сако и Ванцети — тогава, преди толкова години вечерта; когато той говореше, а аз и Мери Катлийн се държахме за ръцете.

Той изрази голямо презрение към прехвалените пълномощия на тримата мъдреци.

Единият бил Робърт Грант, съдия в оставка, който имал точна представа за законите и как функционират те. Председател бил ректорът на Харвард — същият, когото съм имал като първокурсник. Представете си! Същият А. Лорънс Лоуъл. Третият, който според Уислър „… разбирал доста от електричество и може би от нищо друго“, бил Самюъл У. Стратън, ректор на Масачузетския технологически институт.

Докато те размишлявали над отговора, получили хиляди телеграми, някои за смъртна присъда, но повечето против. Сред пратилите телеграми против присъдата били Ромен Ролан, Джордж Бърнард Шоу, Алберт Айнщайн, Джон Голсуърти, Синклер Луис и Х. Дж. Уелс.

Накрая триумвиратът се произнесъл, че му е ясно: Сако и Ванцети трябва да бъдат екзекутирани — това го изисква справедливостта.

Ето колко струва мъдростта на най-мъдрите човешки същества.

Това ме принуждава да се запитам дали мъдростта изобщо е съществувала някога, дали изобщо би могла Да съществува. Или е немислима в нашата вселена, както машината, основана на принципа на вечното движение?

Кой беше най-мъдрият човек в Библията — по-мъдър и от ректора на Харвард? Цар Соломон, разбира се. Две жени, които си оспорвали едно и също бебе, се явили пред него с молба да ги дари с прочутата си мъдрост и разреши въпроса. Той заповядал да разсекат детето на две равни половини.

А най-мъдрите от Масачузетс постановили, че Сако и Ванцети трябва да умрат.

Когато решението им станало известно, кумирът ми, Кенет Уислър, бил начело на стражевите си отряди пред Законодателното събрание на Масачузетс в Бостон. Валяло дъжд.

— Природата съчувствуваше — каза той и погледна право в мен и Мери Катлийн на първата редица. После се разсмя.

Но ние двамата не се присъединихме към смеха му. Не се разсмя и останалата публика. Смехът му съдържаше смразяваща ирония относно това как природата нехае за някои неща, на които ние придаваме значение.

Уислър държал отрядите си пред сградата десет дни, до нощта на екзекуцията. После ги повел по кривите улици и моста за Чарлстаун, където бил затворът. Сред хората му били Една Сейнт Винсънт Милей, Джон Дос Пасос и Хейуд Браун.

Очаквали ги Националната гвардия и полиция. По стените били настанени картечари, насочили дулата на картечниците си към множеството, народа, който искал Пилат Понтийски да бъде милостив.

А Кенет Уислър носел тежък пакет. Това биле едно грамадно знаме, дълго и тясно, навито много стегнато. Приготвено било от сутринта.

Светлините на затвора примигвали.

Когато те примигвали за девети път, Уислър е един свой приятел се втурнал към погребалния салон, където щели да бъдат изложени телата на Сако и Ванцети. Държавата вече не се нуждаела от тях. Те ставали отново достояние на близки и приятели.

Уислър ни каза, че две двойки магарета за рязане на дърва били поставени в преддверието на погребалния салон, за да положат върху тях ковчезите. Уислър и приятелят му развили знамето и го заковали на стената над магаретата.

На знамето били написани с боя думите, които човекът, осъдил Сако и Ванцети на смърт, Уебстър Тайър, споделил с приятел наскоро след произнасянето на присъдата:

ВИДЯ ЛИ КАКВО НАПРАВИХ С ТЕЗИ НЕГОДНИЦИ-АНАРХИСТИ ОНЗИ ДЕН?