Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (4)

Глава 4

Таня повдигна леко воала си, само толкова, колкото да покрие с нежни целувки гърдите на съпруга си. Той изстена и протегна ръце да я прегърне, но тя издаде тих, предупредителен звук и той отново ги отпусна от двете страни на шезлонга, върху който се беше излегнал.

Това, че не можеше да докосне съпругата си, направо го подлудяваше, още повече, когато съблазнителното й тяло бе притиснато към неговото, а тя можеше да го докосва, когато и където пожелаеше. Но двамата бяха сключили споразумение. Тя щеше да танцува за него, ако той й обещае този път да се владее и да държи далеч ръцете си от нея. Той й бе обещал и тя бе танцувала за него и сега преживяваше адски мигове, спазвайки собственото си обещание, докато тя, изглежда, бе решила да го докара до лудост с ласките си.

В нощта, когато се бяха срещнали за пръв път в една таверна на Мисисипи, тя бе танцувала пред цял салон, пълен с похотливи речни плъхове. Тогава си бе помислил, че може да я купи за няколко дребни монети, което се бе и опитал да направи. Никой от двамата нямаше и най-малка представа, че тя е липсващата принцеса, която той трябваше да намери и да заведе вкъщи, годеницата, която му бе обречена, откакто се бе родила.

Таня бе танцувала за него само веднъж, скоро след сватбата им, облечена в една от своите копринени рокли. Реакцията на Стефан беше толкова неочаквана, желанието му да я притежава — толкова необуздано, че когато след това се любиха, той се отдаде на дивата си страст, а от нежността му не бе останал и помен.

Но Таня не се бе оплакала, дори се бе разсмяла, доволна от властта си над него. Бе се случвало преди любовниците му да се сърдят, ако им остави по някоя синина, но Таня му отвръщаше със страст, не по-малка от неговата. А и самият факт, че тя си бе ушила нови дрехи, специално, за да танцува за него, такива, които предизвикваха необузданите му реакции, говореше, че на нея й харесва да го провокира.

Обаче обещанието, което го бе накарала да й даде, нямаше нищо общо с предпочитанията й, а с положението й, което бе потвърдено съвсем наскоро. За радост на цялото кралство, кралицата бе обявила, че носи в утробата си бъдещия наследник и затова буквално изпълняваше всички нареждания на лекарите от кралския двор. За Стефан това означаваше, че вече няма право да губи контрол и той поемаше обещания, които едва успяваше да изпълни.

— Знаеш, че ще те накарам скъпо да ми платиш за това — Стефан се опита гласът му да звучи спокойно.

Таня вдигна глава и му се усмихна дяволито, а зелените й очи заблестяха.

— Как?

— Познавам един търговец, който продава хубави копринени въжета.

— Имаш намерение да ме вържеш, така ли? Способен си да ми причиниш това? — В тона й се долавяше неподправен интерес, който не би съществувал, ако тя не му се доверяваше безрезервно.

— Обмислям такава възможност — отвърна той, като изстена отново.

Усмивката й стана още по-широка.

— Уведоми ме, когато накрая вземеш окончателно решение.

Тя сведе отново глава и прокара с език влажна диря от гърдите му надолу до пъпа. Стефан затаи дъх, тазът му несъзнателно се надигна към нея.

— Таня… не мога… да издържам повече. — Дъхът излизаше на пресекулки от гърдите му.

— Не е и необходимо.

Тя се изправи и махна воала, който закриваше лицето й и дългата черна коса. Горната част на костюма й бе прозрачна, а Стефан изпитваше такова отчаяно желание да я целуне, че му се искаше да разкъса дрехата. Възпираше го обаче обещанието, което й бе дал. Напълно се бе оставил в нейна власт, което изобщо не го притесняваше.

С многозначителна усмивка, обещаваща безкрайна наслада, Таня се пресегна да разкопчее колана на панталоните му. Но ръката й застина във въздуха, тъй като в този миг в коридора настъпи някакво оживление. Първо се чуха гласове, които спореха високо, след това последва борба и тежко тупване на нечие тяло.

— Какво по… — започна Стефан, но неизреченият му въпрос веднага получи отговор, тъй като Васили влетя като ураган в спалнята.

Таня наддаде тих вик, претърколи се от Стефан и се скри зад шезлонга, като намяташе робата си. След това погледна смаяно Васили.

Той обаче не забеляза нищо, тъй като все още не ги бе видял. Кралската спалня бе толкова голяма, че той продължаваше да върви без определена посока.

— Стефане, съжалявам, че трябва да те обезпокоя в този час, но изникна един проблем. Толкова съм бесен, че ми се иска да убия някого!

— Надявам се, не си започнал с телохранителя пред вратата ми.

Васили веднага се обърна по посока на гласа.

— Какво? Не, разбира се, че не. Мисля, че само изпадна в безсъзнание. Този глупак не искаше да ме пусне.

— Може би защото не исках да ме безпокоят и то с основателна причина.

Таня се сгуши при Стефан на шезлонга, а той веднага я прегърна и я придърпа по-близо до себе си. Фактът, че и двамата бяха полуразсъблечени, говореше достатъчно ясно каква бе основателната причина. Но Васили прие това, без изобщо да се смути.

— Съжалявам, Стефане, но въпросът просто не търпи отлагане. По-лошо е от кошмар. Всичко е толкова объркано, че няма да повярваш. Самият аз още не мога да повярвам.

— Той е пиян, не мислиш ли? — прошепна Таня на ухото на Стефан.

— Шшт! — прошепна й той в отговор, след което се обърна към Васили. — Предполагам, вече си се срещнал с майка си?

— О, да, срещнах се. Но ако имах и най-малката представа какво щеше да ми каже, напълно искрено заявявам, че досега да съм преполовил пътя до границата. Щях да изчезна и повече никой никога нямаше да чуе за мен. Тя казала ли ти е вече? Бог да ми е на помощ, Стефане, ако си знаел и не си ме предупредил…

— Знаеш много добре, че никога не бих постъпил по този начин.

Васили трябваше да признае, че братовчед му е напълно прав.

— Съжалявам, Стефане. Здравият ми разум отиде по дяволите. А където ще отиде и целият ми живот, ако не се случи нещо наистина драстично, за да промени това, което ме сполетя така неочаквано.

— Няма да е зле да ми обясниш за какво говориш.

Васили видимо се сепна.

— Не ти ли казах? — Но преди Стефан да отговори, продължи: — Току-що научих, че преди петнадесет години баща ми подписал брачен договор, отнасящ се до мен. Брачен договор! Майка ми дори не е знаела. Само момичето и баща й са знаели през всичките тези години и си направиха труда да ни пишат и да ни уведомят за това едва сега, когато тя очевидно е готова да се омъжи.

— Коя е тя?

— Само това ли ще кажеш? — изкрещя Васили, треперещ от възмущение. — Кой, по дяволите, се интересува коя е тя, когато нямам никакво желание да се женя за нея!

— Сам разбираш, че рано или късно ще ти се наложи да се ожениш — отбеляза благоразумно Стефан.

— Но поне не в близките десет години. И не в това е въпросът. Изведнъж се оказвам с годеница, която никога не съм виждал. И не ми казвай, че ти си попадал при същите обстоятелства, тъй като ти още от малък знаеше, че си сгоден, докато аз винаги съм смятал, че решението ще бъде мое.

— Като се има предвид как чудесно се получи с моя годеж, не можеш да очакваш от мен да проявя някакво съчувствие, братовчеде.

— Защо да не мога? — сряза го Васили. — С голямо удоволствие ще ти припомня как се чувстваше ти, преди да бе срещнал красивата си жена.

Стефан стисна лекичко ръката на съпругата си, уверявайки я по този начин, че това е било преди, а сега е съвсем различно, след което се обърна към Васили.

— Едно на нула за теб.

— Освен това наследниците на короната рядко имат избор в това отношение — продължи разпалено Васили. — Но аз съм само братовчед на краля. Моят брак засяга единствено мен и проклет да съм, ако бих си избрал рускиня за жена.

— Тя е рускиня? — Стефан бе искрено изненадан.

— Руска баронеса и ти знаеш много добре какво представляват те. Сигурно вече е имала половин дузина любовници и никак не бих се изненадал, ако тази внезапна покана да си прибера годеницата означава, че тя вече е бременна и аз съм този, който трябва да я спаси от позор.

— Тогава се моли случаят да е точно такъв. Поискай да я доведеш тук, за да се ожениш за нея — предложи Стефан. — Дотогава ще се разбере дали наистина е бременна, което ще ти даде основателна причина да развалиш годежа.

Васили въздъхна от облекчение и се усмихна, но усмивката му угасна почти веднага.

— Не мога да разчитам на това. Ако не е така, накрая ще се окажа обвързан за цял живот. Бих предпочел изобщо да не ходя в Русия и точно затова съм тук. Ти самият беше изправен пред такава дилема, Стефане. Какви идеи ти бяха хрумнали тогава? Искам да кажа, как беше намислил да развалиш годежа си?

— И ти очакваш от мен да ти кажа това сега?

За пръв път Васили погледна съпругата на Стефан.

— Ще имаш ли нещо против…

— В никакъв случай!

Той й хвърли изпълнен с недоволство поглед, но тя изобщо не му обърна внимание. Таня се запита как би реагирал, ако тя избухне в смях. Искаше й се да направи точно това, тъй като не изпитваше никакво съчувствие към него. Но на Стефан не би се харесало жена му да се забавлява за сметка на братовчед му, затова тя ги слушаше как обсъждат различни възможности, въздържайки се от коментар. Продължи да наблюдава мълчаливо Васили, който ставаше все по-мрачен.

Таня смяташе, че съпругът й е изключително красив мъж, но не като Васили. Никой не притежаваше такава съвършена красота. Но тя никога не го бе виждала толкова обезпокоен и толкова ядосан. Никога не бе виждала очите му да блестят толкова яростно. Той крачеше из спалнята като див звяр, по-точно като пленен тигър — красив, златен и разярен. Беше интересно да наблюдава как този огромен мускулест мъж изведнъж разкрива своята дива природа, докато обикновено се отличаваше със забележителен стоицизъм. От четиримата приятели, които бяха израснали заедно и които бяха толкова близки, Васили беше този, който нападаше направо и с ужасяваща точност, като никога не използваше груба сила. Но очевидно бе способен да извърши насилие не по-малко от другите трима.

Някога Таня си бе мислила, че той е мъжът, за когото трябваше да се омъжи. Стефан бе настоял тя да тръгне с тях за Кардиния без много шум и също си бе помислил, че тя, подобно на всяка друга жена, би предпочела Васили. Но Васили я бе обидил още от самото начало, мислейки я за кръчмарска проститутка. Бе го намразила заради това и за безкрайното му презрение. Още повече, въпреки белезите му и „дяволските очи“, Стефан бе този, който я бе привлякъл още от първата нощ, когато се срещнаха, а не прекалено съвършеният, златен Адонис.

— Какво ще правиш сега? — обърна се накрая Стефан към братовчед си.

— Не знам.

— Напротив, знаеш — възрази тихо Стефан.

— Така е, прав си — въздъхна Васили. — Но няма да има сватба, не и ако мога да го предотвратя. Единият от тях — или момичето, или баща й — ще отмени това смешно споразумение, дори и ако се наложи да им покажа какъв съм в действителност.

— И какъв си в действителност? — намеси се Таня, почти задушавайки се от смях. — Искаш да кажеш, какъв можеш да бъдеш, когато не искаш хората да те харесват.

Тъй като тя говореше от собствен опит, той не намери думи да възрази.

— Както кажете, Ваше Величество.

Сега беше неин ред да го изгледа недоволно. Стефан едва потисна напиращия в гърдите му смях.

— Върви си вкъщи, Васили. Наспи се хубаво и на сутринта положението няма да ти изглежда толкова черно. В края на краищата, дори ако се наложи да се ожениш за момичето, не е необходимо…

— Друг път не е! — намеси се възмутено Таня.

— Казвах ти, че тя ще превърне съпружеската вярност в кралски закон — изръмжа Васили и изхвърча от стаята.

Таня едва изчака вратата да се затвори и се обърна към съпруга си.

— Господи, не можеш да си представиш как се забавлявах! Най-накрая ще подрежат крилата на този надут пуяк!

— Мислех, че вече си простила на Васили за начина, по който се държа с теб на път за Кардиния.

— Наистина съм му простила — увери го тя. — Сега разбирам, че само се е опитвал да ми попречи да се влюбя в него. Трябваше веднага да се досети, че това нямаше да се случи, вместо да се държи като съвършен негодяй по време на цялото пътуване. Но това не означава, че вече не се надува като пуяк и аз се надявам някоя жена да му натрие носа. Бих искала да бъде онази, която той обича. Проблемът на Васили е в това, че жените никога не му отказват. Те не изчакват да го опознаят, веднага се влюбват в съвършеното му лице и можеш да си представиш как му е подействало това. Нищо чудно, че е толкова арогантен. Не е имало ден в неговия живот, в който поне една жена да не се е опитала да го прелъсти.

Стефан се разсмя на израза на отвращение, който премина по лицето й.

— Ще бъдеш много изненадана, мила Таня, колко досадно е това обстоятелство за Васили.

— Да, да, сигурна съм, че е така — отвърна иронично тя. — Толкова му е досадно всичко това, колкото на мен, че съм бременна.

Тъй като тя се вълнуваше изключително много от факта, че ще има дете, той отмина думите й с мълчание.

— Но въпреки това е истина — настоя Стефан, а в златистите му очи блестяха искрици смях. — В края на краищата, има толкова неща, които един мъж трябва да върши.

Сега вече тя не можа да удържи сарказма си.

— Е, това обяснява всичко. Той изпитва досада, когато не може да отвърне на всяка жена, която се хвърля на врата му. Аз вероятно съм единствената, която съвсем искрено изпита неприязън към него, но то не се брои, тъй като в моя случай това е била и целта му. Съвсем откровено си мисля, че ще е за негово добро да срещне жена, която няма да му обръща внимание. За нещастие, съмнявам се, че това ще се случи.

— И казваш, че си му простила?

— Съжалявам, Стефане — въздъхна тя. — Предполагам, все още ми е трудно да различа предишния Васили от този, когото познавам сега. Знам, че той обикновено е очарователен. И, разбира се, знам колко безрезервно ти е предан и го обичам заради това. Но арогантността и високомерието му, присмехът и презрението, това не се е появило от нищото. Той притежава всички тези качества, макар и не в такова количество, както си мислех отначало.

— Ще се съглася с теб само що се отнася до арогантността му, но това е всичко — отвърна Стефан, верен на приятеля си.

Тя понечи да възрази, но после се отказа. Васили не само бе единственият братовчед на съпруга й, но и му беше толкова близък, колкото би бил един любим и обичан брат.

— Добре, съгласна съм — отстъпи тя. — Но Васили просто не мисли реално, ако смята, че тази руска баронеса ще развали годежа и ти го знаеш. Тя на момента ще се влюби в него и без значение колко отвратително ще се опита да се държи той, накрая няма да има никакво значение. Ще разбие сърцето й, но тя въпреки това ще го иска. — Таня въздъхна печално. — Съжалявам горкото момиче. Наистина.