Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (2)

Глава 2

Стефан Барони, настоящ крал на Кардиния, не можа да се въздържи и избухна в смях. Беше намерил в циганския лагер точно това, което и очакваше — братовчед му лежеше под едно дърво, а до него се притискаше красива млада жена. Всъщност жените бяха три, което бе неочаквано за него, но ни най-малко не го изненадваше. Васили бе прегърнал по една от двете си страни, а трета седеше зад него, положила главата му върху пълните си гърди.

Лагерът беше най-шумен през нощта. Голи деца се бореха в краката на майките си, които танцуваха, пееха или, седнали до многобройните огньове, си разказваха различни истории, а в котлите над огньовете вреше вкусна яхния. Това циганско племе търгуваше с коне. Други племена бяха ковачи, змиеукротители, изкусни музиканти и танцьори, някои предлагаха само забавления с дресираните си карпатски мечки.

Повечето от тези, които преминаваха през Кардиния, отглеждаха добитък и пътуваха с големите си стада, но всички предлагаха жените си срещу определена цена. Стариците им лекуваха с билки болести, пред които лекарите бяха безпомощни и, разбира се, всяко племе си имаше своите гадателки и продавачки на амулети.

— Не ти ли казах, че ще го намерим тук? — обади се Лазар, който стоеше отдясно на Стефан. — Все още го привлича природата.

Серж, който стоеше отляво на Стефан, изсумтя недоволно.

— Това, което го привлича, е изобилието на жени, а при циганите може да го получи винаги.

Стефан не оспори това твърдение, тъй като в миналото самият той бе прекарал доста време в циганските лагери. Тогава бе само престолонаследник на Кардиния, а отговорностите му бяха твърде ограничени. Сега някак си не подобаваше на достойнството му на крал да танцува около огньовете и да се забавлява с момичета. Вече не изпитваше желание да го прави. Сега се забавляваше и танцуваше само с кралицата си. Но гледката на циганския лагер, която се откри пред очите му, му навея сладки спомени.

— Предполагам, че ще поискате да останете тук с Васили — обърна се Стефан шеговито към приятелите си.

Въпреки забележките си сега и двамата се бяха забавлявали чудесно в циганските лагери.

— Искаш да кажеш, че няма веднага да го вземем с нас? — попита Лазар.

— Леля ми просто ме помоли да го намеря, а не да й го заведа. Достатъчно е той да се срещне с нея по някое време тази вечер.

— Добре стана, че старият Макс вече не ни нарежда да те пазим, в противен случай щяхме да бъдем принудени да те придружим до града.

Старият Макс бе всъщност Максимилиян Данев, министър-председателят на Кардиния, който бе като втори баща за Стефан. Макс изпълняваше строго задълженията си, затова настояваше Стефан да бъде придружаван от силна охрана винаги, когато излизаше от двореца. Сега войниците от охраната чакаха извън лагера, за да не предизвикват тревога. Но въпреки това появата на Стефан създаде известно оживление, защото циганите го познаха. Макар че последния път, когато това племе мина през страната, той все още не бе станал крал. При пристигането си хората научаваха веднага за всички промени, случили се междувременно, освен това веднага бяха разбрали, че въпреки промените, са добре дошли.

Веднага бе повикан старейшината на племето, наречен булубаша. Той чакаше, застанал пред шатрата си, заедно с още няколко възрастни мъже. Но Стефан не искаше да се бави с продължаващия няколко часа ритуал, който включваше поздрави и уверения във взаимно приятелство, не и когато в двореца го очакваше неговата Таня, която се раздели с него с обещанието да му потанцува тази нощ.

Той се обърна към Серж.

— Кажи на старейшината, че това не е официална визита, а просто приятелско посещение.

След като кимна с уважение към булубашата, Стефан се насочи към братовчед си.

Лагерът се бе успокоил, след като хората разбраха, че не ги очакват неприятности, и сега продължиха да пеят и да танцуват. Десетина жени, млади и стари, веднага се скупчиха около Стефан. Те буквално биха се сбили, само и само да получат възможност да му служат — по всякакъв начин — тъй като неговата щедрост бе всеизвестна. Дори семейство от десет човека би могло да живее цяла година, без да краде, ако е получило дар от краля.

Стефан почти не забелязваше, че Лазар се опитваше да го предпази от настойчивия интерес на жените, като раздаваше жълтици наляво и надясно. Погледът му бе привлечен от братовчед му Васили, който се опитваше да отдели внимание и на трите жени до себе си. Стефан едва се удържа да не се разсмее силно, тъй като Васили успяваше да се справи доста добре, като целуна първо едната изгаряща от нетърпение жена, после другата, докато ръцете му опипваха и трите. Но жените не се надпреварваха. Те вероятно бяха уверени, че Васили ще се погрижи да задоволи и трите преди края на нощта, което той и вършеше.

Всяка от тези жени сигурно си имаше съпруг някъде в лагера, но Васили не бе застрашен от опасността да получи нож в гърба, преди да напусне лагера. Да отдават телата си срещу заплащане, бе нещо обичайно за тези жени — стига мъжете да не са цигани. Но ако някоя от тях се осмелеше само да погледне друг мъж от племето с намерението да го прелъсти, съпругът й със сигурност щеше да я убие. Циганите живееха и умираха със свои собствени правила и закони, наложени им от племенния булубаша.

Васили бе толкова погълнат от любовната игра, че изобщо не бе забелязал утихването на лагера и последвалото оживление. Нито чу приближаването на приятелите си. Затова Стефан и Лазар просто седнаха отстрани, само на няколко педи разстояние, изпитвайки огромно удоволствие от представлението. Стефан бе впечатлен, тъй като никога не бе ставал свидетел на изкуството на Васили да съблазнява жените, не и до такава степен. В миналото, когато заедно с тримата си най-близки приятели търсеха такива удоволствия, винаги бе имал в ръцете си меко женско тяло, което изцяло поглъщаше вниманието му.

Но Васили бе дотолкова увлечен, че най-вероятно напълно бе забравил да потърси някое уединено място, както обикновено правеше. Или вероятно бе стигнал до такава фаза, че му бе все едно дали ще има свидетели или не.

Една от жените бе забелязала, че имат публика, но изглежда и тя нямаше нищо против, тъй като продължи да гали широките гърди на мъжа, а другата жена само миг преди това бе разкопчала и съблякла ризата му. Известно бе, че Васили имаше такъв ефект върху жените. Той ги караше да забравят моралните си задръжки и ограниченията, в които бяха възпитавани цял живот. Където и да отидеше, каквото и да правеше, жените настойчиво се стремяха да попаднат в неговата компания, а оттам и в леглото му. Там, където други мъже трябваше да положат доста усилия и да ухажват дълго една жена, за Васили бе достатъчно просто да влезе и да я повика с пръст. Самото му присъствие привличаше като магнит жените около него.

Васили притежаваше необикновена красота, на която никоя жена не можеше да устои. Приятелите му неведнъж се бяха възползвали от ефекта, който имаше той върху жените, и изобщо не му завиждаха за късмета му, и изключително красивата му външност. Търсенето на плътски удоволствия, обаче не беше главната цел в живота на Васили, въпреки че в момента изглеждаше точно обратното.

Той, както и приятелите му, бяха отлични воини. След коронацията Стефан трябваше да поеме многобройни официални задължения. Най-важен за Васили беше дългът към братовчед му като настоящ крал. Той бе член на личната охрана на Стефан и не би бил тук тази нощ, ако знаеше, че Стефан ще излезе от двореца, защото винаги искаше да е сигурен, че няма да имат нужда от него, преди да се отдаде на собствените си удоволствия.

В момента три млади и красиви жени чакаха да бъдат задоволени. Стефан побърза да наруши мълчанието, като се покашля леко. Лазар не би се поколебал да забие лакът в ребрата на Васили и да подхвърли няколко остри забележки за липсата му на морал, което щеше неминуемо да доведе до размяна на юмруци, преди и двамата да избухнат в смях и да се прегърнат. Стефан просто искаше да си спести това. Деликатната му намеса не даде никакъв резултат. Той пробва отново, но ефектът бе същият. Затова Лазар се видя принуден да се намеси с висок глас:

— Тези цигани щяха да спечелят цяло състояние, ако се бяха сетили да продават билети.

В този момент към тях се приближи Серж и слезе от коня си.

— А на мен ми се струва, че Васили не би имал нищо против. Това представление със сигурност ще бие по популярност новата пиеса, която представиха миналата седмица в Гранд.

Васили се претърколи и застана лице в лице с приятелите си и наддаде глух стон не от смущение, а защото го бяха прекъснали.

— Как, по дяволите, разбрахте, че съм тук?

— Казал си на Фатима къде ще отидеш — обясни Стефан и погледна многозначително към жените, които все още се притискаха към Васили и не правеха никакви опити да се покрият с тази част от облеклото си, която бе вече захвърлена настрана. — Искаш да кажеш, че тя няма нищо против?

— Фатима не ме притежава повече, отколкото аз нея. Дал съм й пълна свобода. Какво друго бих могъл да направя?

— Да й намериш съпруг.

— Винаги, когато й го предложа, тя избухва в сълзи.

Васили бе толкова разочарован, че тримата мъже се разсмяха весело, без да изпитват и грам съчувствие. Фатима бе подарък на Васили от турския Велик везир, тя бе красиво същество, изпълнено с чувственост, обучено до съвършенство в изкуството да задоволява мъжките желания. Васили може да я бе освободил от робство, но приятелите му се съмняваха, че той често й правеше предложение да й намери съпруг.

Васили нямаше нищо против чувството им за хумор, но в сегашното си състояние, с трите чифта голи гърди, притиснати до тялото му, той въобще не посрещна с радост внезапната им поява.

— И какво по-точно правиш тук, Стефане, и защо не бях известен, че ще излизаш тази нощ от палата?

В отговор Стефан само се усмихна.

— Ако си беше направил труда да приемеш пратеника на майка си през последните три дни, вместо да му казват по твое нареждане, че не си вкъщи, тя нямаше да намери за необходимо да ме посети лично и да настоява да узнае къде съм те изпратил. Между впрочем, как успя да избегнеш срещата с нея, докато беше в двореца?

Васили прокара пръсти през златистата си коса.

— Не беше лесно. Предполагам, казал си й, че не си ме изпращал никъде.

— Не, казах й просто, че ще разбера къде си и ще те изпратя при нея възможно най-бързо. Защо я избягваш, братовчеде?

— Защото винаги, когато изпраща да ме повикат толкова официално, съм повече от сигурен, че няма да ми хареса това, което има да ми каже. Или ще ми опява непрекъснато, че ми е крайно време да се оженя — от три месеца не го е правила и предполагам, че случаят ще е точно такъв — или ще ми вдигне скандал заради последната ми любовна авантюра.

— Коя по-точно?

— За която е разбрала в момента.

Тъй като в града Васили имаше не една, а три любовници — като в това число не се включваше Фатима, която бе настанена в дома му, както и другите жени, които постоянно се надпреварваха за вниманието му — фактът, че той с удоволствие се бе впуснал в любовни приключения сред циганите, бе наистина за чудене. Васили обичаше разнообразието, както и всеки друг мъж — поне мъж, който не е влюбен, както бе Стефан — но той имаше повече жени, отколкото би пожелал всеки друг.

— Защо наистина не ме изпратиш някъде? — предложи Васили.

Стефан се разсмя.

— При положение, че леля Мария успя да ме накара да й обещая лично да те заведа при нея, ако е необходимо? Сега, приятелю, ще се наложи да изтърпиш опяването или скандалите. Следващия път ме предупреди отрано и аз ще те изпратя в Австрия или Франция, макар че не виждам полза от това, тъй като, когато се върнеш, тя ще бъде в двореца и ще те чака. Мислил ли си за възможността да направиш това, което майка ти поиска от теб?

— Искаш да кажеш — да се оженя? — изсумтя Васили. — Не ставай смешен. Не мога да се задоволя с една жена.

— Кой казва, че трябва да се задоволиш с една жена?

Васили погледна приятеля си с кисело изражение.

— Твоята кралица, предполагам. Ако не си забелязал, тя има старомодни схващания, що се касае до верността. Исусе, ако се оженя, повече от сигурен съм, че Таня ще издаде кралска заповед, че леглото ми е запазена територия само за моята графиня.

Серж и Лазар вече се заливаха от смях още преди Васили да бе свършил. Стефан обаче не посрещна тези думи толкова весело.

— Говорили ли сте с Таня по този въпрос?

— Не, но тя ми каза, че трябва да посветя времето си да търся подходящата жена, а не да го пилея с метресите си. Поради някаква неизвестна за мен причина, Таня смята, че не съм щастлив. Можеш ли да си представиш? А аз не бих могъл да бъда по-щастлив!

— Но тя е една влюбена жена — намеси се Лазар. — Всяка влюбена жена иска да вижда, че всички около нея са влюбени като нея.

— Това може и да е така, но аз съм по-склонен да приема, че майка ми й се е оплакала от мен, както прави с всички — отвърна Васили. — Истинско проклятие е да бъдеш единствено дете и майка ти постоянно да се тревожи за продължението на рода.

— Представи си тогава какво е да имаш крал баща, който се тревожи за същото — добави сухо Стефан.

Всички се разсмяха, но миналата година съвсем не им беше до смях, когато Стефан бе изпратен в Америка, за да доведе предопределената за него принцеса. Той бе направо бесен от това положение на нещата и се страхуваше от този брак. Но за щастие, когато накрая се срещна с кралската наследница, Стефан се влюби в нея, след което се оказа, че тя отвръща на чувствата му.

— Хрумна ми нещо — обади се Васили. — Защо не заповядаш на майка ми да се ожени повторно? Така ще мисли и за нещо друго, освен за внуци.

Стефан поклати отрицателно глава, въпреки че на устните му играеше усмивка.

— Обичам леля си твърде много, за да й заповядвам да направи нещо, което не иска и ти го знаеш не по-зле от мен. Сега ми кажи какво правиш тук сам? Обикновено на такива забавления влачиш Лазар и Серж със себе си.

Най-накрая и Васили се засмя.

— Всъщност, не бях планирал това, на което станахте свидетели. Дойдох тук, за да си купя нов кон. Динику изпрати сина си да ми каже, че има за продан хубав жребец.

Тези думи веднага привлякоха вниманието на Лазар, който бе известен със страстта си към конете не по-малко от Васили.

— И купи ли го?

— Накрая се оказа, че жребецът съвсем не е толкова добър.

— Разбирам — кимна Лазар. — Затова си решил да компенсираш напразното си идване дотук, така ли?

— Разбира се. И двамата сте добре дошли да се присъедините към мен, но не и ти, Стефане.

— Като че ли бих приел! — усмихна се Стефан.

— Не искам да рискувам — продължи Васили. — Не искам да огорчавам кралицата, сега, когато е решила да ми прости.

Стефан повдигна учудено едната си вежда и се пошегува с братовчед си.

— Сигурен ли си? Тя продължава да те нарича надут пуяк.

— Да, така е — отвърна безстрастно Васили. — Но сега го казва с обич, освен това пропуска думата „глупак“, която вървеше заедно с другите две, които току-що спомена.

Стефан не можа да се сдържи и избухна в смях. Жена му никога не бе се церемонила особено много с думите, а тъй като беше и кралица на Кардиния, не й се налагаше често да обуздава острия си език. Но дворът му бе започнал да свиква с американските й маниери и начин на изразяване, както и с липсата й на дипломатичност.

Мислите за жена му напомниха на Стефан, че тя го чака, спомни си и за обещанието й.

— Забравяме за майка ти, Васили.

— Точно това се опитвам да направя — изръмжа той, като обгърна с ръце двете жени, които стояха най-близо до него. — Имай милост, братовчеде. Кажи й, че не си могъл да ме намериш.

— Това, разбира се, няма да направя, но ще ти дам срок от два часа, за да пристигнеш в дома си. Лазар и Серж ще се погрижат да не закъснееш и с минута. Междувременно, приятели, забавлявайте се.

Лазар и Серж вече слизаха от конете, предвкусвайки предстоящото удоволствие. Но когато Стефан се отдалечи, за да напусне сам лагера, Васили веднага скочи на крака и му извика да почака. Когато измъкна ризата си изпод едно красиво оформено бедро, жените започнаха високо да протестират. Лазар, разбрал, че Васили, както винаги, поставя дълга пред удоволствието, също се възпротиви.

— Не ставай смешен, Васили. В гората извън лагера го чакат двадесет души.

— Това съвсем не е достатъчно — бе всичко, което отвърна Васили. Той взе палтото си и го наметна на раменете си.

Серж изви очи към небето. Нямаше да има никаква полза, ако изтъкне, че Стефан ще се почувства засегнат от съмнението на Васили, че приятелят му не е способен да се погрижи за безопасността си по краткия път към двореца. Стефан наистина щеше да се обиди, но щеше и да се учуди, че Васили изостави красивата женска компания, когато не бе необходимо.

Серж въздъхна и понечи да се качи на коня, но Васили го спря.

— Стефан има нужда само от един от нас. Вие двамата останете и се забавлявайте. Дамите са вече доста разгорещени.

— Така е, но причината да са разгорещени си ти.

— Тогава ми благодарете. Вече не съм в настроение за забавления, като си помисля за майка си и за това, че ще се наложи да изтърпя едно хубаво конско от нея. Ако настоявате да дойдете, искам да ме последвате и при нея.

— В такъв случай, до утре.