Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (14)

Глава 14

Не бе никак лесно да се изоставят изискани маниери и навици, градени двадесет и пет години. Александра постоянно трябваше да внимава какво върши и какво говори, за което заплащаше с постоянно напрежение. В това отношение приятелите й не можеха да й бъдат от полза.

Тимофей я гледаше така, като че ли във всеки момент можеше да избухне в смях. Стенка постоянно я подкачаше, като я имитираше. Конрад не криеше неодобрението си, но за щастие бе седнал така, че Васили не можеше да го види.

Все пак Александра бе успяла да се справи и само веднъж бе на път да направи досадна грешка, когато понечи да вземе салфетка, за да изтрие пръстите си. Обаче се усети навреме, след което облиза пръстите си един по един и ги изтри в дрехите си, вътрешно отвратена от действията си. Ходът й беше великолепен. На следващия ден можеше да облече същите дрехи, дори да ги носи още дълго.

Всъщност, това бе много добра идея. До края на седмицата сигурно щеше да започне да вони. Тогава безукорният граф трябваше да стои по-надалеч, когато искаше да си говори с нея. Можеше дори да се опита да го убеди, че според нея банята е нездравословна и че никога не се къпе повече от един път в месеца.

Александра бе сигурна, че по време на вечерята бе повече от убедителна. Веднага бе усетила, когато Васили бе започнал да я наблюдава. В действителност се смути, когато почувства върху себе си тези очи с цвят на златист пчелен мед. Но трябваше да го накара да се отврати, дори да се погнуси от нея. Александра знаеше, че непременно щеше да се отврати, ако можеше да се наблюдава отстрани.

Може би отиде твърде далеч, когато напусна помещението заедно с приятелите си, като мина покрай масата на Васили и нарочно не му обърна никакво внимание. Елементарната учтивост изискваше поне да зачете присъствието му, което тя не направи през цялата вечер. Все пак той бе неин годеник. Но поне засега, елементарната учтивост бе едно от нещата, които си бе забранила. Трябваше упорито да се придържа към плана си, ако искаше да успее.

Когато малко по-късно той се появи на вратата й, Александра се запита дали последната й грубост го бе подтикнала да я посети. Не бе очаквала внезапната му поява. Вече се бе приготвила за лягане и бе облякла една от своите обикновени бели памучни нощници. Нина бе сресала косата й, като продължаваше да мърмори нещо под нос за ваната, която бе поръчала да напълнят с гореща вода и която Александра бе отказала да използва. В момента Нина чистеше праха от дрехите им, като не спираше да мърмори, този път за петната от храна, които не трябваше да чисти според инструкциите на Алекс. Тя дори не чу почукването на вратата, нито пък Александра очакваше от нея да отвори.

Сама отиде да види кой е, като по навик наметна тъмносинята кадифена наметка, която Нина й бе приготвила. Когато видя кой стои на вратата, Александра бе повече от доволна, че бе облякла робата си. Дори я загърна по-плътно до тялото си, като по този начин инстинктивно искаше да се защити от силата и обаянието, които се излъчваха от този мъж, който й бе годеник.

Отначало той не каза нищо, погледът му само бавно я обхождаше, накрая се спря върху косата й, падаща на блестящи вълни по раменете. Напрегнатата тишина между тях изнервяше Александра, още повече че тя не го покани да влезе, а той не се нуждаеше от разрешението й, за да го направи. След като огледа внимателно стаята, Васили се обърна към Нина:

— Двамата с господарката ти трябва да останем за малко насаме.

Думите бяха изречени с твърд, заповеден тон. Нина само кимна с глава и се отправи към вратата. Александра веднага настръхна при тази арогантност от негова страна и от предателството на приятелката си. Последното нещо, което искаше, бе да остане сама с този мъж, особено след разговора си с братята Разин, знаейки каква власт притежава Васили. По тази причина гласът й прозвуча малко остро, когато се обърна към приятелката си.

— Не е необходимо да си тръгваш, Нина.

Никой не обърна внимание на думите й. Васили пристъпи още по-навътре в стаята, задържа вратата, за да мине Нина, след което я затвори. Александра поиска да извика след Нина да не се отдалечава твърде много, но в следващия миг се отказа, тъй като такава постъпка твърде много намирисваше на страхливост.

Всъщност каквато и тревога да изпитваше, тя бе изместена от гнева, който твърде ясно пролича в думите, с които се обърна към Васили.

— Не можеше ли това, което имаш да ми казваш, да почака до утре, Петров?

Погледът му отново се върна върху нея. Дали очите му сега не бяха още по-светли, мина през ума на Александра. Невъзможно!

— Не, не може да чака, не и ако искам да спя тази нощ. — Васили пристъпи по-близо до нея, като по този начин скъси разстоянието помежду им и я принуди да отметне назад глава, за да може да го гледа в лицето. — А ти искаш да поспя, нали, Александра?

Заплахата в гласа му не можеше да се сбърка с нищо друго.

— Защо си мислиш, че за мен това има някакво значение?

— Би трябвало да има — отвърна той малко по-меко. — Разбираш ли, в това отношение съм малко придирчив и проявявам известна доза егоизъм. Ако нуждите ми няма да бъдат задоволени, защо, питам аз, трябва да бъдат задоволени твоите?

Никак не й беше приятно, но трябваше да продължи.

— За сън ли говорим в момента?

— Наистина, дали говорим за това? — Той посегна и улови между пръстите си кичур от косата й. — Значи така изглежда в действителност — добави на себе си.

Косата й му напомняше за лунни лъчи. Васили не бе сигурен какво точно прави тук. Бе дошъл в стаята й, подтикван от гнева, който продължаваше да го измъчва, но вече насочен не толкова към нея, колкото към самия него. Освен това не бе единственото чувство, с което трябваше да се справи. Тази проклета вечеря! Никога нямаше да я забрави. Яростта му бе преминала в задоволство, а след това задоволството отново бе прераснало в ярост, а накрая яростта се насочи съм самия него.

Не трябваше да продължава да наблюдава Александра и ужасните й маниери на масата. Трябваше да отнесе задоволството и облекчението си със себе си в спалнята, както и момичето, въпреки че вече не я намираше привлекателна. Но не бе успял да напусне помещението достатъчно бързо. Така видя как Александра облиза пръстите си от мазнината и направи това по такъв влудяващо съблазнителен начин, че в миг желанието отново пламна в него.

Тогава едва се бе удържал да не изстене гласно. Васили мълчаливо изстена и в този момент, тъй като все още не бе овладял възбудата си. Не можеше да понесе факта, че отново я желае, когато презираше всичко, свързано с нея — обноските й, морала и очевидната й склонност към саморазправа.

Васили си припомни точно скандалната сцена, на която бе станал свидетел.

— Каква малка дивачка си ти, скъпа.

Александра би трябвало да се почувства много доволна, дори да се изсмее на презрението му, и изобщо не трябваше да се изчервява, но точно това правеше. Нещата станаха още по-лоши, когато той добави с презрителна усмивка:

— Искам да знам дали проявяваш същата страст и в леглото?

— Предполагам, не очакваш от мен да отговоря на този въпрос! — отвърна вцепенена Александра.

— Това, което очаквам, е сам да проверя.

Дали преди това наистина се беше изчервила? Сега имаше чувството, че цялата гори.

— Не предполагах, че толкова бързаш да свържеш съдбата си с моята.

Васили повдигна учудено вежда.

— Какво трябва да означават думите ти?

— Насилваш този брак, което ще сложи край на плановете и намеренията, и на двама ни.

Васили избухна в смях.

— Не ставай смешна, Алекс. Какво значение има още един любовник, след като и без това имаш толкова много?

От израза на лицето му Александра разбра, че този път той не се опитва да я обиди. Наистина вярваше в това, което току-що каза — което пък събуди у нея противоречиви чувства. Остана доволна, че той можеше да си помисли такова нещо за нея, защото това подпомагаше собствените й планове. Тогава защо се чувстваше и обидена?

Александра се опита отчаяно да смени темата, като се залови за нещо, което Васили бе споменал небрежно.

— Само приятелите ми ме наричат по този начин! — избухна тя, като имаше предвид глезеното Алекс, което той бе използвал.

Той й отвърна със снизходителна усмивка, като че ли трябваше да обяснява нещо съвсем просто на малко дете.

— Но аз съм нещо повече от приятел. Скоро ще стана твой съпруг, с всичките права, които дава един брак. Искаш ли да ти демонстрирам някои от тях?

— Единственото нещо, което ще демонстрираш, е как напускаш бързо стаята ми. Можеш да започнеш веднага.

В отговор той я сграбчи за раменете и бавно я привлече към себе си. За Александра това бе толкова неочаквано, че тя инстинктивно свали ръце от шията си, където придържаше робата си, и ги постави на гърдите му, за да може да го отблъсне. Усилието й обаче бе напълно безполезно. Той не се помръдна.

Васили веднага забеляза, че робата й се отвори. Тъй като нощницата й бе повече от скромна, това не би трябвало да има голямо значение; и не би имало, ако Александра не притежаваше такива пълни, съблазнително закръглени гърди. Те веднага привлякоха вниманието му. Васили я притисна още по-близо до себе си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Петров? — извика тя, благодарна, че бе успяла да прикрие паниката, която изпитваше.

Васили обаче я усети, но не й обърна внимание.

— Мисля си, че много ми се иска да разбера какъв вкус имаш. И точно това възнамерявам да направя.

— Не!

Той изобщо не обърна внимание на отказа й. Силните му ръце я притискаха плътно, а Александра бе омаяна от чисто мъжкия му възбуждащ аромат. Топлите му устни се спуснаха върху нейните и заглушиха по-нататъшните й протести, поне временно. Александра се вцепени от изненада.

Нито веднъж дори не й мина през ум, че това може да се окаже една от опасностите на пътуването. И как би могла да си го помисли, когато много добре знаеше за огромното нежелание на Васили да се ожени за нея, освен това му беше известно, че нейното нежелание е не по-малко? И все пак, ето че тя се намираше в прегръдките му, а Васили ненаситно я целуваше.

Изненадата й бе огромна, тъй като тя веднага разбра, че Кристофър не я бе научил какво означава целувката, както наивно бе смятала досега.

Някога Александра се вълнуваше от целувките на Кристофър, защото го обичаше, но сега разбра, че в сравнение с този мъж, англичанинът изобщо бе пълен невежа в тази област. Васили поглъщаше сетивата й, чувствата й и контролираше всяко от тях не само с устни, но и с цялото си тяло. Бе поставил едната си ръка на гърба й, като по този начин не й позволяваше да се отдръпне от него и от бавния, но настоятелен натиск на гърдите му, което я караше да изпитва най-странното усещане в живота си — като че ли някой съблазнително галеше гърдите й. Другата му ръка лежеше на мекия й хълбок, повдигаше я леко и я притискаше към твърдата издутина на панталона му. Той атакуваше всичките й сетива, а новите усещания я заливаха като пълноводна река. През цялото време езикът му опустошаваше устата й, унищожавайки и последните остатъци от воля, които й бяха останали.

Много скоро Васили разбра, че сам попадна в капана, който бе подготвил за нея. Това, което бе започнал с намерението да я накара да се откаже от публичните сцени и скандалното поведение, се превърна в нещо напълно различно. В момента, когато почувства тези великолепни гърди притиснати до тялото му, Александра се превърна за него в най-съблазнителната жена на света. А Васили никога не обръщаше гръб на една съблазнителна жена, особено когато наблизо имаше легло, а вратата бе здраво затворена…

Но в този момент вратата се отвори с трясък. Васили и Александра рязко отскочиха един от друг. Тя бе замаяна, а той се обърна намръщен към натрапника.

— Съжалявам — извика Нина, имайки предвид шума от нахълтването си. Тя с всички сили се опитваше да удържи огромната хрътка, която бе решила да поздрави Александра по обичайния си начин. — Той виеше и плашеше конете — обясни Нина присъствието на Божик.

Александра веднага схвана, че това си беше чиста лъжа и мислено прости на Нина покорството пред Васили преди малко.

— Той няма да мирува, ако не остане да спи при теб, Алекс — добави напълно невинно тя.

В следващия миг и тримата се изчервиха, тъй като думите на Нина можеха да се изтълкуват и по друг начин. А това, че и тримата си мислеха за едно и също, правеше положението още по-лошо.

Александра се отпусна на едно коляно и повика Божик при себе си. В мига, когато той излетя от ръцете на Нина и се втурна към господарката си, стана ясно колко малко власт има другото момиче над животното. Александра допря пламналата си буза до врата на Божик, след това се обърна към Васили с леден тон.

— Лека нощ, Петров. И в бъдеще, ако искаш да говориш с мен, направи го пред всички в по-приемливо време.

— Не разчитай на това, Алекс.

След като вратата шумно се затръшна след него, Нина се обърна към приятелката си и прошепна:

— Имаше късмет, че не видя израза на лицето му, когато каза това.

Александра вдигна поглед, бързо се огледа, за да се увери, че той наистина си е отишъл.

— Защо?

— Защото мисля, че заканата му бе напълно сериозна.