Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (16)

Глава 16

Измина цяла седмица без спречквания и инциденти, тъй като Васили и Александра полагаха всички усилия да се избягват един друг. И двамата биха предпочели дори да не се виждат, но това бе невъзможно, въпреки че Васили продължи да язди всеки ден далеч пред основната група.

Два пъти бяха лагерували на открито и въпреки че Александра очакваше разгорещени възражения от градското конте, за какъвто продължаваше да смята Васили, очакванията й не се оправдаха. Той не се противопостави нито веднъж. Ако имаше представа за истинските чувства на Васили, Александра щеше да разбере, че е била съвсем близо до ново стълкновение. Но за краткото време, което бяха прекарали заедно, Васили бе разбрал, че за нея конете й бяха от първостепенно значение и че тя никога нямаше да си позволи да направи компромис, касаещ тяхната сигурност. Истината бе, че той също не обичаше да пътува през нощта. Ако бе възразил, щеше да го направи само заради възможността отново да кръстосат шпагите, но пред себе си признаваше, че в сегашното си състояние не бе в настроение за такива неща.

Съвсем не бе доволен от успеха си спрямо Александра. Лазар беше прав — не можеше да остави съдбата си единствено в ръцете на майка си. Васили наистина вярваше, че тя ще забрани този брак, след като разбере какво поведение и маниери има Александра, независимо от титлата на баронеса. Но съществуваше и вероятността майка му да сметне, че е в състояние да превъзпита Александра. И въпреки че Васили смяташе подобна възможност за напълно нереална, знаеше, че мнението му нямаше да бъде взето под внимание, ако майка му си наумеше да опита.

Когато за пръв път му бе хрумнала мисълта да отбягва Александра, тогава това му се видя идеалното разрешение. Никоя друга жена, която познаваше, не би понесла такава липса на внимание от негова страна. Дори би стигнала до крайности само за да си отмъсти. Но годеницата му не беше като всички жени. А това, че изглеждаше напълно доволна, когато я пренебрегваше, го дразнеше ужасно. Вероятно би било много по-добре, ако първо я бе съблазнил, а след това да й покаже пренебрежението си. Дяволско създание! Не можеше ли да се държи като жена? Трябваше ли да бъде различна във всяко едно отношение?

Дори в редките случаи, когато разменяха по някоя дума и той изразеше с пълна сила своето презрение, то като че ли просто не можеше да стигне до нея. Васили дори започна да подозира, че тя изпитва удоволствие, когато той й се присмива. Но в действителност не беше сигурен, защото не можеше да се залови за нищо: нито леко потрепване на устните, нито болка в красивите й сини очи. На това подозрение го навеждаше само спокойният й и невъзмутим поглед.

Истината бе, че той се чувстваше не на мястото си, изпитваше странна неловкост с годеницата си. Бе свикнал да се оправя с жените само по един начин — с пресметнат чар и маниери — който не можеше да приложи към Александра, особено ако искаше тя да го презира.

Беше грешка да я целува онази вечер, още по-голяма грешка бе да се опита да я целуне отново, дори и ако го бе направил само да я принуди да се откаже от скандалите на публични места. По-добре да не бе откривал как идеално прилепва тялото й към неговото. И определено бе по-добре да не бе научавал, че устните й имат вкус на амброзия, че косата й е като мека коприна, а кожата й — като кадифе. И онези прекрасни гърди, притиснати до неговите…

Още по-лошо беше, че не бе опознал и изследвал изцяло тези гърди, докато имаше тази възможност, защото сега си представяше как ги гали, как дразни с език зърната им, как копнее за допира на прекрасната кожа. Васили искаше тази жена да стене и да се гърчи от удоволствие в ръцете му. Но изобщо не трябваше да мисли за нея, не и по този начин!

— Не мога да разбера дали се опитват да те предпазят от неудобството от още една скандална сцена на Александра или й помагат да държи другите момичета далеч от теб — заяви неочаквано Лазар.

Двамата се бяха настанили в малка усамотена трапезария по молба на Васили, но тя представляваше само ниша, открита от една страна към общото помещение, където се бяха настанили останалите. Васили погледна в тази посока, за да разбере за какво говори Лазар, и забеляза, че близнаците Стенка и Тимофей си съперничеха за вниманието на помощник-готвачката. А до самата готвачка се бе изправил третият брат Конрад и й шепнеше нещо.

Гостилницата бе твърде малка и нямаше момичета, които да разнасят храната. Вниманието на единствените две жени, които работеха тук, бе обсебено от братята. Това се случваше постоянно през цялата седмица. Навсякъде, където спираха и имаше момичета, казаците първи се добираха до тях. През повечето време Васили бе замислен или в лошо настроение и не бе забелязал.

— Каквото и да правят, можеш да бъдеш сигурен, че не е в моя полза — изръмжа той в отговор.

— Защо утре не препуснеш до най-близкия град и не дадеш воля на страстите си? — предложи Лазар. — Може дори да дойда с теб.

— Чудесна идея, но нямам доверие на Александра. Ако направя това, току-виж, че се появила в града след мен.

Освен това Васили нямаше намерение да я оставя сама в лагер на открито, без да има възможност да я защити при нужда. Все пак той имаше задължения към нея, независимо дали му харесваше или не.

— Нищо чудно да обърне града наопаки, докато не открие с коя жена съм се забавлявал, и да й отреже ушите — добави с отвращение той.

Лазар избухна в смях, а Васили се намръщи, защото положението изобщо не му се виждаше смешно.

— Всъщност чувал съм, че Александра се справя много по-добре с камшика за езда, отколкото с ножа — каза Лазар.

— Кой ти каза това?

— Един от конярите й. Ставаше дума за някакъв млад лейтенант, който биел един от конете й.

— Това означава, че наистина е склонна към насилие — изстена Васили.

— Само за да защити това, което е нейно. — Лазар отново се разсмя, преди да продължи. — А теб, приятелю, тя също счита за свой.

Васили отмина без коментар тази забележка, но след това се обърна към приятеля си.

— Ти самият имаше ли късмет, Лазар?

Както обикновено, за Лазар не представляваше никаква трудност да проследи накъде са се насочили мислите на Васили, дори когато бяха недоизказани.

— Два пъти ме отхвърлиха, най-вече поради сравнението с теб — призна Лазар, тъй като все още обсъждаха жените. — Виж какво, аз съвсем не се оплаквам. Повече ме забавлява да гледам теб и принудителното ти въздържание.

— Не си мисли, че не съм забелязал — отвърна сухо Васили. — Ти си ми приятел, но ще ти кажа, че приемам това като обида.

Лазар се усмихна, но усмивката му съвсем не бе тази на разкаял се грешник.

— Поне един от нас започва да изпитва удоволствие от това пътуване.

Васили замълча за момент, после попита:

— А моята Немезида^[1] забавлява ли се тази вечер?

— Защо сам не погледнеш?

— Защото се отвращавам от начина, по който се храни — излъга Васили.

Истината бе, че когато Александра се хранеше с пръсти и ги облизваше, Васили го намираше за дяволски еротично и всеки път ужасно се възбуждаше. Затова престана да я гледа.

— Всъщност онези музиканти, които влязоха преди няколко минути, са приковали върху себе си цялото й внимание.

Васили веднага потърси с поглед музикантите, които се настаняваха в единия ъгъл. Успокои се само след като забеляза, че и тримата отдавна бяха преминали средната възраст и в тях нямаше нищо, което би заинтересувало една млада жена, освен забавлението, което можеха да предложат…

Васили се облегна на стола си, изумен от това, което беше направил. Какво, по дяволите, го засягаше от кого се интересува Александра? Разбира се, че не го интересуваше.

За да го докаже, отново се обърна към Лазар.

— Защо ти не я съблазниш?

— Какво да направя?!

— Не говори толкова високо, по дяволите! Говоря сериозно.

— Напротив, не говориш сериозно — отвърна смаян Лазар.

— Ако това ще ми даде законно основание да я върна на баща й, не се шегувам. Не разбирам защо не се сетих по-рано.

— Но Александра не е някоя от твоите жени за една нощ, Васили. Говорим за годеницата ти, избрана от баща ти и одобрена от майка ти — поне докато не я срещне. Тя скоро ще стане твоя жена.

— Факт, който се опитвам да променя с малко помощ от приятеля си.

— Но това не е честно! Следващото, което ще ми кажеш, е, че би направил същото за мен.

— Знаеш, че е така.

Лазар знаеше това. Знаеше също, че Васили изобщо не познава ревността, поне що се отнася до жените, така че не това го притесняваше. Тревожеше се от факта, че Александра не прилича на никоя друга жена, която е познавал, въпреки че Васили бе решен да не прави сравнения и да я отделя от останалите.

— Това никога не може да стане, след като тя знае, че може да има теб — отбеляза Лазар. — Александра дори не ме поглежда, а ако ме погледне, все едно не ме вижда. Никога преди не съм бил пренебрегван толкова пълно от една жена.

— Поне можеш да опиташ.

Лазар направи недоволна гримаса, но кимна в знак на съгласие.

— И кога трябва да постигна това чудо? Още тази вечер ли?

Въпросът изглежда изненада Васили и го накара да се намръщи.

— Не. Не искам да провалиш шансовете си, като действаш твърде прибързано. Първо обмисли тактиката си.

Лазар изобщо не се съмняваше, че ще получи категоричен отказ от Александра.

— Разбира се.

Докато двамата приятели разговаряха, музикантите бяха започнали да свирят игрива народна песен. Трима мъже станаха от местата си и започнаха да танцуват енергичен руски танц, който обикновено се изпълняваше само от мъже.

Близнаците ги наблюдаваха снизходително до момента, в който внезапно скочиха и се присъединиха към танцуващата група и Васили трябваше да признае, че те определено бяха по-енергични и танцуването им бе в кръвта.

Васили също знаеше този танц, но от години не бе танцувал. За това се изискваше силни бедра и отлично равновесие, тъй като краката се изхвърляха напред във въображаем ритник и… Васили остана вцепенен на мястото си, неспособен да повярва на очите си. Александра не би посмяла…

Напротив, тя направи точно това. Присъедини се към танца на мъжете, а те очевидно нямаха нищо против. Повечето мъже от имението вече се носеха в лудия ритъм. Виковете станаха оглушителни.

— Проклет да бъда, тя никога не спира да ме изненадва! — възкликна Лазар, застанал зад Васили.

Приятелят му обаче не го чу. Бе впил поглед в красиво оформените бедра на Александра, когато при всяко приклякване и ритник във въздуха широките панталони се изпъваха по тях, гледаше омаян как гърдите й се полюшваха при всеки подскок, а лицето й грееше от удоволствие. Трябваше да погледне от по-близо. Не бе необходимо да се включва в танца, за да постигне целта си, но направи точно това.

 

 

По-късно същата вечер, когато вече си бяха легнали в единственото легло в стаята, тъй като в гостилницата нямаше достатъчно място за толкова хора, Лазар не преставаше да се смее, само като си помислеше за неочакваната поява на Васили сред кръга от танцуващи. Беше се представил добре и Александра не можеше да не е впечатлена. Вероятно това бе първото нещо, което вършеха заедно и за което бяха постигнали пълно съгласие, без да си разменят и една дума. Но когато танцът свърши и двамата се смутиха.

Васили също все още не беше заспал, но за разлика от Лазар, не си мислеше за танца. Неочаквано, той леко прочисти гърлото си и се обърна към приятеля си:

— Забрави какво ти бях казал.

За пореден път Лазар веднага разбра за какво мисли приятелят му, а в този случай това бе съблазняването на годеницата му.

— Вече съм го забравил — увери го Лазар, като изпусна въздишка на облекчение.

Васили обаче не изостави темата.

— Всъщност не го мислеше сериозно, нали?

— Само се заяждах с теб.

— Добре.

С огромно усилие Лазар се въздържа да не се изсмее високо, но, по дяволите, изобщо не беше лесно.