Джоана Линдзи
Ти ми принадлежиш (24)

Глава 24

Застанал до камината, готов да съблече мокрите си дрехи, Васили чувстваше погледа й върху себе си. Разбираше, че това не е така, че всичко е плод да развихреното му въображение, тъй като Александра не проявяваше никакъв интерес към тялото му. Бе изчакал достатъчно дълго и тя сигурно вече бе заспала дълбоко. И въпреки това си представяше, че тя го наблюдава, а желанието му към нея граничеше с болка.

Да легне до нея в едно легло! Това бе истинско самонаказание. Александра се бе увила плътно, а върху себе си бе успяла да струпа всички одеяла, които бе успяла да намери. Още в мига, когато легна до нея, Васили почувства топлината, която се излъчваше от тялото й. Тъй като все още бе премръзнал до кости, то го привличаше така, както никое женско тяло не го бе привличало досега и в това нямаше нищо сексуално. Разбира се, желаеше я отчаяно, но нуждата, която изпитваше беше друга, но все така първична — простата нужда от топлина?

И все пак Васили не се осмеляваше да направи нищо. Тя бе казала, че трябва да споделят топлината на телата си, тя го бе казала, не той. Но тъй като бе възбуден до крайност, ако се поддадеше на едната нужда, нямаше да е в състояние да устои на другата. Така че остана да лежи настрани от Александра, разкъсван, от една страна, от желанието си към тази жена, а от друга — от нуждата от топлината й. Започна да трепери, след това стисна зъби, за да не затракат. Васили разбираше, че след известно време ще се стопли, както бе станало с Александра. Постепенно и възбудата му щеше да стихне. Тогава дори би могъл да заспи. Междувременно щеше да преживее най-кошмарната нощ в живота си — това, от което имаше нужда, се намираше на една ръка разстояние, но все едно бе на мили далеч, тъй като не можеше да го има.

Поне можеше да се доближи още до нея, без да я докосва. Леглото бе тясно. Лежейки на една страна, с лице към нея, той бе вече съвсем близо. Само още няколко инча…

Александра затаи дъх и рязко се изправи в леглото, когато кракът му случайно докосна нейните.

— Господи, краката ти са леденостудени!

Тя се пресегна под завивките, хвана единия му крак и го постави в скута си, като започна бързо да го масажира с топлите си ръце. Одеялото, с което се беше наметнала, се разтвори, като се държеше само на раменете й, но в положението, в което бе, Васили не можеше да види какво разкриваше то.

— Толкова ли не можа да проявиш малко здрав разум и да подържиш краката си пред огъня? — Гласът й бе изпълнен с тревога. — Не знаеш ли, че ако краката ти са студени, няма да можеш изобщо да заспиш.

Но една определена част от тялото му изгаряше от горещина, като напълно опровергаваше думите й. Но Васили не каза нищо. Не спомена също, че дълго бе стоял пред огъня, но с мокрите си дрехи, и топлината не бе успяла да проникне през тях, а бе достигнала само до определени части от тялото му.

Но тогава той не мислеше за студа, а за нея. Представяше си я гола в това легло, как той ляга до нея, а тя се обръща към него — и какво щеше да последва след това. И през ум не му мина, че тя ще вземе да го укорява и ще се опитва да стопли краката му и ще се държи така, като че ли това е най-естественото нещо на света.

Това, че тя се отнасяше с него като с дете, беше истински шок за Васили. Но самият факт, че го докосваше, макар и не по начина, по който си бе представял, го караше да си мисли за неща, които съвсем не бяха детски. А това, че изобщо Александра го докосваше, бе допълнителна изненада за него.

Не можеше да проумее защо тя постъпва по този начин. И още: защо настоя да спят в едно легло? Дали просто не се опитваше да изглади разногласията им, докато се измъкнеха от това затруднено положение, или…

Другата възможност, която му хрумна, накара сърцето му да заблъска силно в гърдите. Възможно ли бе Александра да го желае и да е прекалено срамежлива да си признае след всичко, което се случи между тях?

Кръвообращението в крака му бавно започна да се нормализира. Александра забеляза това и нетърпеливо се обърна към него.

— Сега ми подай другия.

Васили веднага се подчини и не след дълго почувства как по тялото му се разлива благодатна топлина. Не бе сигурен обаче дали това се дължеше на масажа, или на собствените му представи.

— Благодаря — каза той, когато Александра спря.

Тя кимна леко в отговор, загърна се отново в одеялото и си легна. Васили запрати предпазливостта по дяволите.

— Все още умирам от студ, Алекс — излъга той. — Мисля, че ти спомена нещо да споделим топлината на телата си…

Александра се обърна по корем и удари с юмрук по възглавницата си, като наддаде глух стон.

Странно, но Васили прие това като добър знак.

— Да не си променила решението си? — Той се опита да придаде на гласа си нотки на безразличие и разочарование.

Александра изпусна шумна въздишка.

— Не съм променила решението си. — След това добави твърдо: — Ако държиш ръцете си далеч от мен.

Това вече не бе добър знак. Но тя отново се обърна на една страна и се премести леко назад, а Васили се премести напред. Телата им се долепиха едно до друго и той притисна гърди до гърба й. Александра не искаше по-голяма близост, но същото не можеше да се каже за него. Васили долепи слабините до хълбоците й и обгърна бедрата й със своите. Александра се възпротиви, като се помести леко, но той я последва, докато тя нямаше накъде повече да отиде и се предаде, като отново изпусна въздишка на примирение.

Васили трябваше да потисне собствената си въздишка на удоволствие. Трябваше да свие ръцете си в юмруци, противен случай нямаше да се въздържи и щеше да започне да я докосва навсякъде. Но ако не можеше да използва ръцете си, би могъл вместо това да използва тялото си и въпреки че в момента не го осъзнаваше, постъпваше нечестно спрямо нея.

Това бе много изкусно, много умело съблазняване. Милувка тук, леко потъркване там, едва доловимо докосване. От време на време топлият му дъх парваше врата й, но нищо прекалено очевидно или заплашително. Всичко това наистина даваше резултат. Васили усети как тялото й се отпусна и се притисна към неговото. Възбуденият му член се потърка у хълбоците й. Александра изведнъж се вцепени.

— Струва ми се, че тялото ти се стопли достатъчно, Петров.

Това бе твърде меко казано, но Васили се приведе леко напред и прошепна в ухото й:

— Тогава защо продължавам да треперя?

— Но аз не чувствам…

Васили бързо я прекъсна.

— Разбира се, че не чувстваш, след като си се увила като какавида в това одеяло, когато имаш нужда от всичките одеяла и от мен под тях.

— Петров…

Но той отново не й даде възможност да довърши.

— Ако не ми вярваш, че треперя, се приближи, за да се увериш.

— Не, ще повярвам на думите ти.

— И аз направих точно това, повярвах на думите ти, а ти не ми даваш от топлината си. — Вече направо я обвиняваше. — Или причината е в това, че не носиш никакви дрехи под това одеяло.

— Да, но…

— Тогава какво значение има, ако го махнеш? Не мога да нарека това споделяне…

— Добре!

Александра махна одеялото, но не изцяло, а само до кръста. Разбира се, беше завита отгоре с останалите. Сгъна го двойно зад гърба си, използвайки го по този начин като преграда.

Васили едва се удържа да не се разсмее. Тя вече знаеше, че той я желае, не бе възможно да не знае, но разбираше, че нямаше да спомене и дума затова. Познаваше много добре тази игра. Вместо да стане от леглото, обидена или ядосана, тя играеше същата игра, като се мусеше и изразяваше недоволството си. Но правилата бяха такива. Инициативата щеше да остане негова, докато тя ще продължава да се преструва, че няма представа какво прави той. Васили неведнъж бе играл тази игра и знаеше, че и за двамата краят щеше да бъде много приятен. Младият мъж отказваше да се вслуша във вътрешния си глас, който го предупреждаваше, че неговата Александра бе твърде открита и пряма, за да допусне и одобри такива игри. Вместо това той пусна в ход любимата си тактика на съблазняване, но осъзна, че що се отнася до Александра, тя не действа. Трябваше напълно открито и откровено да й признае, че я желае, и за пръв път с честност щеше да спечели една жена.

Но за това е още рано, предупреждаваше го същият глас. С тази жена бе нужно да прояви търпение, въпреки че то можеше направо да го убие.

Все още, без да я докосва с ръце, той обгърна тялото й със своето. Не бе успял да види с какво бе облечена под одеялото, но след като се докосна до нея, можеше да предположи, че е някаква камизола без ръкави, но не ефирна и прозрачна, а дебела и топла. Васили си я представи в коприна и дантели и едва потисна болезнения си стон.

След миг притисна лице във врата й и почувства как тя потрепери от докосването му.

— Ако ти е студено — прошепна той с одрезгавял от възбуда глас, — мога да те прегърна и да те стопля.

— Не! Не ми е студено — отвърна тя. — Всъщност чувствам, че ми е много топ…

— Не мога да ти опиша колко се радвам да чуя това, Алекс.

Последва нова въздишка, а тялото й отново се напрегна. Васили искаше пак да я накара да се отпусне.

— Карам те да се чувстваш неудобно, така ли, Алекс?

— Разбира се, че не.

— Добре, защото не мисля, че ще се получи нещо, докато ти…

Васили не каза нищо повече, изчаквайки любопитството й да надделее. Такава тактика почти винаги даваше резултат, така стана и сега, но изминаха почти десет секунди, преди тя да реагира, което бе повече, отколкото си бе помислил отначало.

— Какво?

— Докато не легнеш върху мен.

Напрежението между двамата стана непоносимо. Александра изведнъж избухна и скочи от леглото, като отхвърли одеялата от себе си.

— Това вече е прекалено!

Но Васили бе по-бърз от нея. Подтикван от отчаяна нужда, той я улови през кръста и я събори обратно на леглото, покри тялото й със своето и задуши протеста й, като впи устни в нейните. Трябваше веднага да я подчини на волята си. Ако този път се провали…

Александра бе загубена, безпомощна пред това, което щеше да се случи. Започна да се бори с това чувство от момента, когато той съблече ризата си и разкри силното си мускулесто тяло и златиста кожа. Бе притворила очи, ужасена от реакцията си, предизвикана само от вида на голите му гърди. Изпита желание да му каже да спи на пода.

Но не го направи. А трябваше. И когато той притисна тялото си до нейното, в нея се надигна желание. На два пъти тя почти изгуби самообладание, а сега нещата излизаха извън контрол. Той не й позволи да избяга. Знаеше ли какво чувства тя, какво я бе накарал да изпита?

Васили нежно обхвана лицето й в ръце и я целуна. Целувката бе съвършена, прекрасна, зашеметяваща. Не би могъл да бъде по-убедителен. Направо я подлудяваше с…

— Тялото ти ме подлудява, скъпа. Съжалявам, но не мога да лежа до теб и да не те любя.

Тя ли бе изрекла тези думи? Не, той. И за пръв път неговото „скъпа“ не прозвуча подигравателно. То дойде като милувка, като нежна ласка. Но Васили не й даде възможност да му отговори. Той отново я целуна, но по-страстно, по-дълбоко и Александра потъваше в удивителни усещания, за които не бе предполагала, че съществуват.

— Да — прошепна едва чуто.

— Какво?

— Да, сега.

— О, господи, благодаря ти — прошепна на свой ред Васили, като покри цялото й лице с целувки.

Александра се усмихна, тъй като не бе сигурна какво общо имаше Бог с това, което се случваше между тях. Но Васили не забеляза, а продължи да целува врата й, раменете й, като оставяше с устните си влажна, гореща диря, което я караше да потреперва от удоволствие.

Завивките бяха отхвърлени настрани. Тялото му я покриваше изцяло и тя изобщо не усещаше студа. Напротив, изгаряше в такъв огън, че в този момент не би имала нищо против да се претърколи в снега. Васили се премести надолу и се настани между краката й. Устните му следваха дълбоко изрязаното деколте на камизолата й, съвсем бавно, със зъби издърпваше връзките й и още по-бавно я разтваряше сантиметър по сантиметър.

Ръцете й шареха по гърба му, жадно и с наслада опипваха твърдите му мускули, широките рамене, заравяха се в гъстата му златна коса.

— О, господи, благодаря ти. Представях си, че са хубави, но никога не съм си мислел, че са направо съвършени — прошепна Васили с глас, изпълнен с възхищение.

Бе разтворил изцяло камизолата и бе разкрил гърдите й, като открито им се възхищаваше, гледайки ги с благоговение. Александра се смути, тъй като винаги бе смятала, че гърдите й не са хубави. Бяха прекалено големи, налагаше се да ги пристяга, когато се занимаваше с конете си. Не мислеше, че заслужават някакво внимание, тъй като често бяха истинско неудобство за нея.

Но очевидно Васили не мислеше така. Тя трепна изненадано, когато той зарови лице между гърдите й, посвещавайки вниманието си на всяка една от тях, като бавно ги покриваше с горещи целувки. В този миг думите му стигнаха до съзнанието й. Той явно не намираше, че гърдите й са непривлекателни, дори мислеше, че са красиви, защото го доказваше постоянно. Докосваше ги нежно, галеше ги, целуваше ги и дразнеше с език зърната й. Подложена на това сладко мъчение, Александра започна да се извива под него и да стене. Стегнатият му корем бе притиснат в слабините й. Помисли си, че би могла да пламне в огън отвътре. Васили веднага усети реакцията й. Познаваше женското тяло така добре, както своето собствено, знаеше кои места да докосне, за да достави на жената най-голямо удоволствие. Знаеше, че Александра бе готова за него. Дъхът й излизаше на пресекулки тя извиваше тяло под неговото и се притискаше, обвиваше го с божествените си дълги крака. Много му се искаше да продължи да изучава всеки сантиметър от нея, но желанието му да почувства как страстта й го обгръща и достига до връхната си точка, бе много по-силно.

Устните му отново завладяха нейните с леки, покоряващи целувки, докато отстраняваше останалата част от бельото й. Както всичко друго, с което се захващаше, и сега, когато правеше любов, тя се отдаваше с цялата си душа и сърце. Обгърна го с ръце и го привлече към себе си. Прониза го неудържима, свирепа енергия, която подпали нова, неописуема жажда. Със силен тласък проникна в кадифената й мекота и за един кратък миг почувства неочакваната преграда, която разкъса още преди да осъзнае какво се бе случило…

За миг тялото й се вцепени, а от гърдите й се изтръгна лека въздишка. Васили се надигна леко на лакът, а погледът му се впи невярващо в нея, но думите, които се готвеше да изрече, замряха на устните му, тъй като внезапно по лицето й отново се разля вълна на удоволствие. Той почувства как пулсът й се ускорява и в следващия миг отново потъна в нея, отдавайки се на най-мощния оргазъм в живота си.