Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кардиния (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Belong to Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 289 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
ganinka (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Ти ми принадлежиш

Американска. Първо издание

ИК „Торнадо“, Габрово, 1998

Технически редактор: Никола Христов

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева, Магдалена Николова

ISBN: 954-190-044-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне на анотация
  4. — Корекция от hrUssI

Глава 23

Заведоха ги до една празна къща, която изглеждаше доста занемарена и разнебитена и която принадлежеше на един от мъжете, придружаващ Лацко в Австрия. Мебелировката бе съвсем оскъдна, състоеше се само от някои основни неща — маса и няколко стола, едно тясно легло, кухненски съдове и няколко одеяла. Не се виждаше нищо ценно — вещ или мебел — което да говори за характера на собственика. Очевидно той не се доверяваше на другарите си, затова не бе оставил ценностите си в къщата. Тя също се състоеше само от едно помещение, в което владееше същият вледеняващ студ като отвън, тъй като не бе използвана от няколко седмици. На едната стена имаше прозорец, но той бе закован с дъски от външната страна. Вратата не се заключваше, затова през средата също бе закована дъска.

Най-доброто, което Васили можеше да каже за къщата, бе, че е настрана от другите и предлагаше уединение. Единствената свещ, която им оставиха, разпръскваше приятна светлина. В единия ъгъл беше струпана малка купчина дърва за огрев, може би, защото и камината беше малка. Докато огънят прогонеше студа от стаята, щяха да изминат часове, а той нямаше намерение да чака толкова време, за да се изсуши. Въпреки това първата му грижа бе да запали огън.

Щом като се увери, че пред вратата не са поставени пазачи, Васили се отправи към купчината с дърва, но още преди да я достигне, една дървена купа връхлетя върху него, удари го в рамото и отхвръкна настрани.

— Какво по…

Васили рязко се обърна, но трябваше да се наведе, тъй като една чиния прелетя на сантиметри от главата му.

Александра бе застанала до кухненския бюфет, на срещуположната страна, и разполагаше с богат избор от съдове, като очевидно имаше намерение да ги използва всичките.

Пресмятайки разстоянието помежду им, Васили реши да говори бързо…

— Всичко, което казах за конете ти, Александра, бе единствено с цел да сваля цената, която искаше Павел. Или вече не си искаш конете обратно?

В отговор тя запрати по него една стъклена чаша, която премина в опасна близост до бузата му. Значи не беше заради конете? Васили бавно започна да се приближава към нея.

— Налагаше се да кажа също всички онези неща за теб и това няма нищо общо с парите. Ако Павел си помисли, че означаваш нещо за мен, много вероятно е да реши да ти причини болка или да те нарани, преди да те продаде обратно на мен. Той е непредсказуем и отмъстителен. Според него това, което ще нарани мен, ще нарани и Стефан, а той е готов на всичко, тъй като ужасно мрази братовчед ми.

Васили трябваше отново да се наведе, за да избегне поредната чаша, която летеше към него, но усети, че този път е налучкал причината за тревогата и гнева й. Но очевидно не бе докоснал най-болното й място, а тя вече бе започнала да се цели много по-добре. Васили понижи глас, в който се прокраднаха заплашителни нотки.

— Кажи какво има, Алекс, преди да съм изгубил търпение.

Към главата му полетя чиния, заедно с думите, които тя изкрещя в лицето му.

— Двадесет и пет рубли значи?

Господи, трябваше да се досети, че тя ще се захване първо с това. По дяволите жените и проклетата им чувствителност. Беше си мислил, че тя не прилича на повечето жени и не реагира като тях, но, разбира се, реакциите й бяха напълно нормални и то когато на него му се искаше да не е така.

— Чу, че Стефан е платил само петдесет рубли за Арина — отбеляза Васили.

— Арина очевидно е много популярна тук, така че това не се брои. Коя беше другата жена и колко си платил за нея?

Този въпрос бе придружен от една дъска за хляб, която го удари право в гърдите: Васили бе толкова изненадан от удара, че чак след няколко секунди осъзна, че Александра се бе отдалечила от кухненския шкаф и бе насочила вниманието си към по-тежки оръжия — цепеници за горене.

Васили за миг прекоси разстоянието между тях, хвана я изотзад, като я повдигна от земята, а ръцете му здраво стиснаха кръста й. Александра изпищя. В отговор той здраво я разтърси. Тя започна да рита, като се стремеше да уцели коленете му. Шапката й бе паднала и косите й се пръснаха по лицето му. Те бяха студени и копринено меки и миришеха на пролет.

— За каква друга жена говориш?

— Пусни ме!

— Ще го направя, когато се успокоиш — отвърна той. — И така, за каква друга жена става дума?

— Онази, която спомена приятелят ти…

— Той не ми е приятел.

— … когато попита дали струвам толкова, колкото и другата.

Александра бе толкова разярена, че Васили накрая разбра защо му бе хвърляла такива убийствени погледи, когато Павел бе задал този въпрос.

— Ревнуваш ли, Алекс? — попита тихо той, приближил устни до ухото й.

— Отговори на въпроса ми, Петров!

Можеше да се закълне, че тя потрепери в ръцете му, въпреки че упорито настояваше за отговор.

— Първо ти отговори на моя въпрос или мога да си припомня едно обещание, което ти дадох, ако проявиш насилие спрямо мен…

— Ти, кучи…

Ръцете му засилиха натиска си, достатъчно, за да я накарат да замълчи, така че той добави:

— Имах намерение временно да наруша това обещание, тъй като наистина обстоятелствата са необичайни, но…

— Не ревнувам — прекъсна го бързо тя. — Само жените, които сега се опитваш да вкараш в леглото си, ще опитат острието на ножа ми. Казах ти защо.

— Да, да, защото съм твой и ти принадлежа — отвърна той с тон, който подсказваше, че твърде често бе чувал тези думи. — Но това си е чиста ревност, скъпа.

— Ако мислиш така, си е твоя работа — изръмжа тя. — И така, коя беше тя?

— Кралица Татяна.

— Коя?

— Съпругата на братовчед ми, макар че по онова време тя беше само принцеса. Беше израснала в Америка, всъщност беше изчезнала там почти без следа, но това е дълга история, която, сигурен съм, не те интересува. А сега, не се ли срамуваш от подозренията си към мен?

— Да се срамувам от мъж, който не знае що е срам? Не, не се срамувам — възрази тя. — Какъв откуп бе платен за нея?

Васили изпусна измъчена въздишка.

— Петстотин рубли и преди да започнеш да се сравняваш с една принцеса, трябва да те осведомя, че това е смешно висока цена за жена и че Лацко очакваше цената в действителност да падне. Братовчед ми обаче бе прекалено ядосан, за да се пазари. Той просто искаше годеницата си обратно, но даде лош пример, като плати тази цена, без да възрази, което дава кураж на Павел да поставя смешни изисквания.

Тя се обърна към него с изключително високомерен тон.

— Цената, която той иска за конете ми, не е смешна.

— Така е, но ти пропускаш нещо много важно, Алекс. Това са обикновени хора с обикновени нужди. Причината, поради която продължават да водят това съществуване в планините, е, че никога не взимат прекалено много. Хората, които ограбват или от които искат откуп, изпитват само досада или гняв от причиненото им неудобство. Но ако бандитите започнат да искат твърде много, ще предизвикат безпощадния гняв на някоя високопоставена личност, която ще предприеме сериозни мерки против тях. Лацко разбира това, но не и Павел.

— Да не би да искаш да кажеш, че сме извън опасност?

— Ако Лацко беше тук, щях да ти отвърна, че наистина е така. Обаче, щом като водачът е Павел, нищо не мога да ти кажа със сигурност, особено що се отнася до нашето положение тук. А това е така, защото той мрази Стефан, както вече ти казах.

— Сега можеш да ме пуснеш, Петров.

Васили също се надяваше, че може да го направи, без тя да реагира бурно след това. Прекалено дълго я бе държал в опасна близост до себе си и тялото му реагираше по начин, който разумът му напълно отхвърляше.

— Само ако ми обещаеш, че повече няма да хвърляш разни предмети по мен.

— Мисля, че ще мога да се въздържа за известно време.

Сарказмът в гласа й бе много по-сигурен признак, че тя говори сериозно, вместо утвърдителен отговор от нейна страна. Васили бе разбрал, че когато бе ядосана, ставаше изключително откровена.

Внимателно я пусна да стъпи на земята. Загубил топлината на тялото й, потрепери от студ и веднага се обърна към купчината дърва. Не бе сигурен как Александра щеше да реагира на следващото му предложение, но се налагаше да го направи.

— Трябва да свалим мокрите дрехи от себе си.

— Знам — отвърна тихо тя.

Александра проявяваше здрав разум? Слава богу! Но след това остана поразен от мисълта, която му хрумна. Тя щеше да съблече дрехите си. Намираха се в това помещение сами, бяха ги заключили, а в стаята имаше едно-единствено легло. Само след миг болезнено почувства възбудата си и изстена.

— Какво има?

— Нищо — отвърна той, като се вцепени, стараейки се да остане напълно неподвижен.

— Имаш ли намерение все пак да запалиш огън, Петров? — попита нетърпеливо тя. — Или си мислиш, че можем да оцелеем през нощта без огън?

Той със сигурност нямаше да оцелее, с огън или без огън. Но се овладя и започна да нарежда дървата с камината.

— Кажи ми защо Павел мрази братовчед ти толкова много — обади се Александра.

Чудесно. Тя му предоставяше възможност да мисли за нещо друго, а не за това, което тя щеше да направи след малко.

— Павел беше влюбен в дъщерята на Лацко и вероятно още е. Но тя се целеше много по-високо. Преди осем години Арина срещна Стефан, когато той все още бе престолонаследник, и за известно време стана негова любовница. После двамата се скараха и тя се върна тук. Стефан я последва, за да се изяснят и по някакъв начин да я обезщети. Накрая трябваше да плати на Лацко петдесетте рубли, преди да й позволи да замине със Стефан. Павел настояваше Стефан да се бие за това право.

— И стори ли го?

— Да.

— Звучи много романтично.

Васили презрително изсумтя.

— В действителност нямаше нищо романтично. Павел се биеше нечестно, но въпреки това загуби. Проблемът бе в това, че той не умее да губи. Когато бе отвлечена Таня…

Коя е Таня?

Васили се престори, че не е забелязал острите нотки в гласа й.

— Татяна настоява да я наричат така. Както вече ти казах, тя бе отраснала в Америка и там бе известна с това име. Не знаеше истинското си име, преди да я открием миналата година… Но аз се отклонявам от темата. Както вече ти казах, когато бе отвлечена, Стефан трябваше отново да се появи тук и Павел видя в това възможност да си отмъсти. Той отново предизвика Стефан на дуел, този път с ножове, с единственото намерение да го убие.

— И, както предполагам, Павел е загубил и в този двубой?

— Така беше, но ти сама го чу. Все още не е доволен, въпреки че последния път Лацко го предупреди, че ще го убие, ако отново предизвика Стефан.

— О, но Лацко сега не е тук и… мислиш, че преди всичко това да свърши, той ще предизвика теб? Така ли е?

Наистина ли в гласа й се долавяше загриженост? Господи, наистина ли си въобразяваше, че Александра бе загрижена за него? Невъзможно!

— Трябва да е истински идиот, за да ме предизвика.

— Да не би да мислиш, че той блести с някаква особена интелигентност?

Тя го изговори с толкова сух тон, че той едва не се разсмя. Това искрено го изненада. Кога, по дяволите, бе открил, че тя може да бъде забавна?

Цепениците най-накрая се разгоряха, като образуваха буен огън. Камината, макар и малка, щеше да затопли стаята, макар че това наистина щеше да отнеме известно време.

Васили се обърна с лице към Александра, за да й предложи да се приближи още до камината, преди да съблече дрехите си. Бе напълно неподготвен да я види вече увита в едно одеяло, а палтото, панталоните и ризата й бяха преметнати на облегалката на единия от двата стола. Краката й бяха боси. Васили затаи дъх. В ума му изведнъж изчезнаха всички мисли, след това остана само една. Беше ли Александра напълно гола под това одеяло, или бе оставила бельото си? Дали изобщо носеше бельо? Тъкмо се готвеше да се унижи, като я попита, тъй като много добре знаеше, че няма да посмее сам да се увери.

Той отклони поглед от нея, но не успя да намери нищо, върху което да го задържи, което би му помогнало да не мисли за реакцията на тялото си. Наистина ли бе поискал да останат сами? Сигурно бе загубил ума си.

— Ти можеш да си легнеш в леглото — изръмжа той. — Аз ще спя на пода.

— Не ставай смешен. Няма да се преструвам, че това положение ми харесва…

Васили отметна глава назад и рязко я прекъсна.

— В това отношение съм напълно съгласен с теб.

— … но ние не сме деца и след като тук има само едно легло, ще използваме него. След като събуеш ботушите си, ще разбереш, че студът се просмуква направо от пода. Сутринта направо ще се разболееш…

— Разбирам, Алекс! — прекъсна я рязко той.

Александра гордо вдигна глава, засегната от тона му.

— Можеш да се опиташ да привлечеш вниманието на някого и да помолиш за отделни стаи, но изглежда, нашите бандити са го ударили на гуляй. Съмнявам се, че някой ще те чуе.

Васили също се съмняваше в това, но разбираше, че няма да се получи и ако останат двамата. Искаше я — е, всъщност не я искаше, само тялото му я желаеше, а той твърде често позволяваше желанията на тялото да ръководят действията му. Но този път не може да го допусне. Нямаше намерение да й позволи да разбере колко бе възбуден.

— Права си, разбира се. Просто не очаквах да проявиш такава чувствителност.

Напрежението не я напускаше. Отново вирна брадичка и изправи гордо гръб.

— Няма нищо необичайно да проявиш достатъчно здрав разум, за да поделиш топлината на тялото си с друг човек в нощ като тази — отвърна тя. — Недей да ме разбираш погрешно, Петров. Бих предпочела всяко друго тяло пред твоето, но след като ти си единственият тук…

— Пъхай се в проклетото легло и заспивай! — изръмжа той. — Утрото едва ли ще дойде бързо за мен.