Ървин Уелш
Порно (75)

75. ШКОЛА ПО КАРТИ

Следобедният запой. Направо ти маха главата, но нищо не може да се сравни с него. На моменти обаче ми се струва, че ги виждам, когато влизам в някой бар. Онова копеле Донъли и Чизи Звяра. Това е проблемът: няма какво да правя, а имам прекалено много време за мислене, особено вкъщи. Затова и гледам да съм навън, по пъбовете. Не че кой знае какъв купон се заформя там.

Нели млъква и започва да си играе с халбата.

— Какво, мамка му, ти става? — питам.

— Тоя Лари се е обадил снощи у нас. Бяхме заедно навън с теб — кима той към Малки. — Жената била сама вкъщи с децата. Той й казал — „Идвам да ви видя сметката, на всички без изключение“. После продължил — „Ако имаш малко акъл в главата си ще си биеш шута в Манчестър или откъдето там си дошла…“

— Твоята не беше ли от Уелс? — пита Малки.

— Да, от Суонси — казва начумерено Нели. — Но той не го знае. Само се срещнахме в Манчестър. А знаете ли какво още е сдробило копелето по-късно на телефонния секретар?

Аз и Малки поклащаме шибаните си глави.

— Елате, ще ви го пусна — вика Нели. — Само да видите с какъв изрод сме си пили пиенето — разправя той и ме гледа обидено, сякаш аз съм го карал да пие с Лари. Трая си обаче, защото си мисля, че може да стане голям майтап.

Отиваме у Нели и той пуска съобщенията на секретаря. Превърта едно и чуваме гласа на Лари, такъв тих и призрачен шепот.

— Махайте се от града. Изчезвайте, защото идвам. Идвам от Мурхауз във вашия дом. Идвам, за да ви целуна за вечен сън!

— Копелето е гледало прекалено много шибани филми! — смее се Малки.

Нели го поглежда бесен.

— Жена ми е умряла от шубе! Разправя, че щяла да заведе децата при майка си в Уелс. Вика, защо напуснахме Манчестър на първо място!

Зяпам го, но не казвам нищо. Малки мълчи като пукал.

— Трябва да сложа ред! — вика той. — Ако продължава с тези дивотии, ще го целуват студен, казвам ви!

Кого си мисли, че будалка, тъпака му с тъпак? Копелето никога не е убивало през целия си живот. Само раздува какво бил правил в Манчестър с бандата Чийтъм Хил! Въздух под налягане! Щом като е бил толкова велик там, какво прави тук, а?

— Виж — обръща се към мен Малки, — нещата излизат от контрол. Франко, ще говориш ли с Лари, да оправим нещата някак, а?

Сега пък Малки ще казва кой какво трябва или не трябва да прави, така ли? Ще видим тази работа. Но после си викам, добре, ще играя неговата игра и поглеждам към Нели.

— Щом искаш.

Малки също се обръща към него.

— Но ти пък трябва да му кажеш, че си си изтървал нервите и да се извиниш за това, което направи в пъба.

Известно време Нели не казва нищо и двамата зяпаме копелето. После вика:

— Ако и той се извини за откачените си обаждания и аз ще се извиня.

— Така — казвам. — Стига с тия глупости! Вие се водите приятели! Нещата трябва да се оправят. Тази вечер, на школата по карти у Сик Бой.

— Дали Лари ще дойде? — чуди се Малки.

— Ако му кажа, ще дойде! — отсичам.

И така, правя доброто си дело за деня и пак съм в ролята на умиротворител, както винаги. Тия тъпаци ще се избият един друг, ако не съм аз да ги оправям. От всичките тия дивотии обаче главата пак започва да ме цепи и по пътя за вкъщи спирам по Уок и си купувам нурофен заедно с вестника. Звънвам на Сик Бой да му напомня за школата по карти тази вечер.

— Аз съм във Франция, Франк, на Филмовия фестивал в Кан — вика мазното копеле.

Усещам, че копелето не се шегува.

— А какво става с шибаните карти, значи? Казах ти, че ще правим школа при теб!

— Франк? Още ли си там? Ало?

— КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ЗА ШКОЛАТА ПО КАРТИ! КАЗАХА МИ, ЧЕ СА ВИДЕЛИ РЕНТЪН! ИСКАМ ДА ТИ КАЖА НЯКОЛКО ДУМИ, СКАПАНЯК!

— Още ли си там, Франк? Ало?

Какви игрички играе тоя шибаняк…

— …НАШАТА ШИБАНА ШКОЛА ПО КАРТИ! ЩЕ ТЕ УБИЯ, КОПЕЛЕ!

Чува се пращене и Сик Бой вика:

— Не мога да те чуя. Връзката се разпада! Ще ти се обадя по-късно!

И телефонът прекъсва! МАМКА ТИ, СКАПАНЯК! Копелето си мисли, че може да се държи с мен като с парцал, да се перчи из шибаната Франция с приятелчетата от мръснишкия си клуб, шибания Тери Лимонадения и всички онези извратеняци и курви, които само се правят на сто кила… Ще му разкажа играта на лъжливото подло копеле…

Та, след като си изпивам чая звъня на Нели, Малки и Лари да им кажа, че копелето ни е прецакало и да се срещнем в Сентръл Бар. Когато пристигам там са само Нели и Малки. Няма и следа от Лари. Той ми звъни по GSM-а и казва, че ще закъснее, но обезателно ще дойде. Мисля, че го прави, за да шашка Нели. Копелето ще се пръсне от напрежение, личи си. Както и да е, вадим картите, настаняваме се в едно от сепаретата и в гърлата бързо започва да се лее плътния Гинес. Аз не идвам много в Сентръл, но по някаква причина винаги предпочитам да пия Гинес, когато съм тук.

Минава време, но от Лари няма ни следа.

GSM-ът ми звъни, но е онова противно копеле Сик Бой. Ще му дам аз „връзката се разпада“… ще му разпадна черепа, значи… Излизам от пъба, за да хвана по-добър сигнал. Няма грешка, Сик Бой е. Има късмет, че се сети да ми звънне обратно.

— Къде си, да ти го начукам? — викам. — Трябва да говоря с теб! Издъни школата, мамка му!

— Заеби тези глупости! Рентън се е върнал! Тук! В Единбург!

Значи е истина… Опитвам се да измисля какво да кажа, вдигам поглед към отсрещния тротоар и ето го! Ето го рижото крадливо копеле! Пред банкомата от другата страна на улицата!

— Той е… — направо рева в телефона. — ТОЙ Е ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА УЛИЦАТА!

Чувам Сик Бой да дрънка нещо като „дръж го, Франко, не го изпускай, искам го, когато се върна…“, но онова копеле Рентън поглежда право към мен и аз изключвам шибания GSM.