Ървин Уелш
Порно (40)

40. Мръсен № 18745

Вечерята в „Суийт Мелинда“ в Марчмънт беше пълен блясък. Срещнахме се на басейна. Ники беше по толкова зашеметяващ червен бански от две части, че за малко да получа удар. Изплашен, че ще изгубя самоконтрол, бързо се хвърлих в басейна и тя напълно наравно с мен изплува шестнайсет дължини, които съответстват на около трийсет в нормален басейн. После в таксито, към ресторанта. Тя изглеждаше повече от прекрасна, почти неземна, цялата светнала от физическото натоварване, така че нямах друг избор, освен да забия поглед в брояча. Стори ми се, че Ники леко се понамуси като разбра, че ще я водят в квартално заведение, а не в ресторант в центъра, но всичко се оправи, когато видя обстановката, обслужването и най-вече морските деликатеси. Аз си взех сепия с Перно и подлучена майонеза, докато Ники беше очарована от пържените кралски миди със сладък чили сос и creme fraiche. Избрах леко бяло бургундско, а и домашният бял хляб имаше невероятен вкус.

Можех да мисля само за това как ще я отведа вкъщи, образът на това перфектно тяло в червен бански се бе загнездил в главата ми до степен, че ми беше трудно да говоря, дори да мисля за далавери и планове. А и тя определено не е от срамежливите. На задната седалка на таксито тя ми разтвори ципа, мушна вътре ръката си и започна да яде цялото ми лице с притеснително усърдие. В един момент болката от зъбите й по долната ми устна стана толкова силна, че почти изкрещях и я отблъснах.

Пристигаме и плащаме на таксиджията, ципът ми е още отворен и нахълтваме във входа, където тя разкопчава колана ми. Измъквам жилетката й през главата, повдигам нагоре блузата и разкопчавам сутиена й. Вкопчваме се един в друг още на площадката, вратата срещу моята се отваря и оня педофил, съседът, който живее с майка си, поглежда иззад вратата и после я затръшва. Ровя за ключовете си, отварям и на влизане Ники в движение разкопчава кадифените си джинси, панталоните ми се свличат на земята, вратата зад нас хлопва. Лягаме на пода, издърпвам джинсите й, свалям копринените й бикини и заравям глава между краката й. Путката й има леко хлорен вкус от басейна, но аз се наслаждавам, докато я изучавам с език, после засмуквам клитора й. Усещам как ноктите й се впиват във врата ми, после отстрани на лицето ми и ми е трудно да дишам, но тя се опитва да ме избута назад и да се измъкне настрани, за да стигне пениса ми. Аз обаче не пускам тази сладка плът, но въпреки това тя успява и езикът й перва с няколко къси електрически удара главата на кура ми, преди да го обгърне с устни. Оставаме заклещени така още известно време, после инстинктивно се отделяме един от друг, очите ни се срещат и всичко става някак забавено като при пътна катастрофа. Ръцете ни са навсякъде по телата, огледално повтарящи нашите търпеливи, почти реторични ласки. Усещам всеки мускул и сухожилие под нейната мека почти прозрачна кожа и имам чувството, че тя бавно сваля плътта от костите ми.

Разгорещяваме се и тя ме заковава с невероятната сила на бедрата си, които изглеждат толкова измамно деликатни. Тя е притиснала кура ми и го потрива в окосмяването си, после го вкарва в себе си. Чукаме се бавно известно време докато и двамата свършваме. После се запрепъваме към леглото и се просваме върху завивките. Аз се пресягам към чекмеджето и вадя пакетче кока. Тя отначало се дърпа, но въпреки това правя две линии, преобръщам я и подсушавам ямката в основата на гръбнака й със завивката. Почти задушавайки се от вида на този невероятен задник, изсипвам едната линия в това кътче на тялото й и дърпам. Пръста ми се спуска между бузите й, лекото докосване на ануса я кара да се стегне за миг, но аз продължавам и се промъквам в прогизналата й вагина. Кокаиновия шемет преминава през мен като норуичкия влак през Хакни Даунс и аз отново й го вкарвам, но този път тя е на колене, блъскайки се, притискайки се с все сила в мен.

— Дръпни я… — задъхвам се, сочейки линийката на нощното шкафче.

— Аз… не… взимам… такива… боклуци… — задъхва се тя, докато се гърчи назад като змия, нанизвайки се на кура ми с бясна сила и невероятна прецизност.

— Смръкни я, мамка му — изкрещявам, тя извръща глава с развратна усмивка и казва: — О, Саймън… — Пресяга се към тръбичката от свита банкнота и дърпа, докато я чукам, а аз леко забавям, за да може добре да дръпне линията, после започвам да помпам с все сила, държейки я с две ръце за кръста. Извиващата се змия на тялото й се е вцепенила, двамата сме като двете части на едно бутало и двамата свършваме едновременно крещейки.

Същата нощ го направихме още няколко пъти. Когато будилникът иззвънява, ставам и правя испански омлет и италианско кафе. След закуска отново се чукаме. После тя тръгва за Университета, аз дръпвам още една линия, правя си още едно двойно кафе, нахвърлям някои дрехи и дреболии, които ще ми трябват за Амстердам в чантата и потеглям за работа зашеметен и екзалтиран.

Нищо не може да те свали на земята повече от тази дупка. Очакват ме проблеми и не мога да реша, дали са от водопроводно естество или проблеми с персонала. И от двете по малко, защото очевидно старият бойлер е на път да експлодира.

— Пак Амстердам?! Ти току-що се върна оттам! Не става, Саймън, просто не става — нарежда Мо, тръска отсечено глава отказвайки да ме погледне и усърдно лъска плота на бара.

— Мораг, разбирам, че напоследък изисквам твърде много, но Алисън е тук, за да ти помага. Става дума за tres съдбоносна бизнес среща — казвам й, оставяйки стария БТР да мрънка, отдалечавайки се.

Направо замръзвам, когато излизам и се отправям към летището. Полетът ми напълно предвидимо закъснява и когато пристигам chez Рентън вече е привечер. Атмосферата между него и онова гадже Катрин е доста обтегната и аз (слава богу) не успявам да я разведря, подарявайки й парфюм Калвин Клайн от безмитната зона. Подаръкът напълно подхожда за третодивизионна пичка.

— За теб, Катрин — усмихвам се, задържайки поглед, но ме посреща само къс тевтонска стомана. Определено няма да пропусна тази малка нацистка, ако ми се отвори парашута. След няколко секунди физиономията й омеква и тя дори придобива кокетно изражение.

— О, ме-е-ерсий, нямаше нужда… — провлачва тя.

Всичко това, разбира се, има за цел да подразни Рентън, но ако с нещо съм го разстроил, той определено не ми прави удоволствието да го покаже. Отправяме се към Тисен Кафе отсреща, този онанистичен риж папуняк набира на GSM-а си някакъв негов приятел, с когото искал да ме запознае. Пичът очевидно се занимава с разпространение на порно. Да, старото приятелче Рентс си има своите приложения. Бяхме измъдрили следната система: откриваме две банкови сметки в две различни цюрихски банки — едната за общи разходи по филма, а другата за продуциране. Първата сметка е с нареждане, ако прехвърли 5000 лири, парите да бъдат превеждани в банка numero duo.

— Швейцарските банки не задават въпроси — обяснява Рентън, — а използването на две едновременно прави парите практически непроследими. Всички копелета, които са в порно индустрията ги използват, а също и собствениците на големи клубове.

— Това ни трябва, Рентс, да действаме — казвам му. Известно време си лафим, но рижият нещо се разсейва и аз знам причината. — Няма ли Катрин да отскочи да пийне нещо с нас, Марк? — усмихвам се докато пресичаме наклонения мост над канала, вървейки към пъба на ъгъла.

Той нещо смутолевя вместо отговор, докато влизаме в бара.

Мястото е жестоко, стар холандски дървен бар с огромни витрини, през които нахлува гаснещата светлина. Спирам да се насладя на гледката, така че Рентън да купи пиенето. Старите навици умират трудно.

— Mak ik twee beer — казва той на усмихнатия барман.

Скоро изниква и този негов приятел, холандец на име Петер Мурън, към когото той се обръща на Миз. Миз очевидно е дистрибутор на „еротика за възрастни“ както сам се изразява. Думата „нечистоплътен“ във всичките й смисли сякаш е измислена за него. Той е слаб, с къса черна коса и сбръчкано лице, шарещи очи на гризач и рядка, кирлива брадица. Трябва да държа под око този тарикат. Той ни повежда към червения квартал и устата му не спира по пътя.

— Имам малък офис в Нойзюд Вурбургуол. Оттам се занимавам с дистрибуцията на видеозаписи. Отчасти собствена продукция, неща на приятели, европейски и американски перверзни, дори и домашно видео, ако е добре направено. Ако гаджетата са класни, образът — ясен, а сексът — изобретателен или поне достатъчно разпален, няма проблем — ще се заема — обяснява той, дърпайки дръжката на вратата. Шибан пуяк!

Качваме се по тясна стълба към офиса му. В дъното има остъклено пространство с купища техника за монтаж на видеофилми, няколко монитора и пулт. Явно Миз върши основната си Работа тук. Той ми обяснява, че внася множество американски DVD-та, прави им пиратски шев и кройка и ги пуска като чисто нови.

— Всичко опира до монтажа — казва леко небрежно той, — монтажа и опаковката. За целта използвам и десктоп-издателската техника на един приятел.

Миз се опитва да мине за важна клечка, но аз съм се нагледал на такива неща в Лондон. Макар мангизите, които да носи тази техника да са впечатляващи, скоро се отегчавам и предлагам да се измъкнем за по още една бира.

Излизаме и минаваме покрай червените неони на витрините с курви. Започвам да си спомням някои неща за това място.

— Сещам се как дойдохме тук за пръв път като бяхме на шестнайсет с Рентс — казвам на Миз. — Пробвахме се подред при една едра курва от витрините. Хвърлихме чоп и Рентс влезе първи, докато аз останах да го чакам навън. Когато дойде мой ред, оная ми вика — „Надявам се, че не свършваш толкова бързо като приятелчето си. Той свърши за секунди и после ми вика, дали не можел да поседи малко вътре, та му направих кафе“. И когато излизам след сеанса, оставяйки я изчукана, все едно през нея е минал японски влак-стрела… — смея се, докато рижият нещо се опитва да подмята, че съм бил и толкова бърз като влакът стрела, но аз продължавам, независимо от жалките му опити за подигравка. — Излизам и му викам на тоя чекиджия, викам му — „Как беше кафето, приятел?“.

Влизаме в някакъв клуб, Рентън се носи из свои води и маха на кой ли не, сякаш кура му е станал с четири инча по-дълъг от онова провиснало жалко нещо, изпод нелепите му рижи пичи косми, чиято снимка навремето разлепихме по автобусните спирки. Да съм отново с него е адски странно. Чувствам се невероятно добре, няма и доза тъпа носталгия, а това, че не си вярваме придава жесток адреналин на приключението.

Удрям няколко малки и една-две бири, но го карам внимателно. След известно време Рентън ме издърпва настрана и просто не може да се спре да говори. Стара слабост, която се проявява с поемането на критична доза алкохол, независимо от вродения му стоицизъм, с който наблюдава света около себе си. Този път дори е още по-зле и ми признава, че почти не пие напоследък. За негов късмет, хората обикновено са достатъчно наквасени, за да не си спомнят какви ги е дрънкало копелето. Но не и този път, Рент Бой.

— С Катрин не върви — казва ми. — Определено ще се върна за известно време. Далаверата ми допада, дори е възможно и да проработи… — Той се поколебава за секунда. — Бегби е на топло, нали?

— Поне още няколко годинки — лъжа.

— За убийство по непредпазливост? Не ме занасяй! — мръщи се Рентън.

Поклащам бавно глава.

— Франко не може да се нарече образцов затворник. Разковал няколко души, прецакал едно-друго. Ключът е хвърлен — правя небрежен жест с китка.

— Хубаво. Значи ще се пробвам.

Добри новини за Симоне Де Буржоа или по-скоро Саймън, който скоро ще се обуржоази. Вечерта тръгва на бързи обороти след като Миз ни снабдява с кока от едни мароканци, единият от които се опитва да ми досажда с приказките си, сякаш ме интересува черният му задник. Измъквам се в кенефа заедно с Рентс и дръпвам по една линия във всяка ноздра.

След кратко спречкване Рентън има наглостта да ме нарече расист и ние се връщаме при Миз.

— Не ми излизай с тия тъпи номера, Рентс! Знаеш, че в тялото ми няма и една расистка костица! — натъртвам. Забелязвам, че Миз се е заприказвал с едно гадже с гигантски нос, който започва от челото и стига до началото на брадичката й, където се намира малка хубава устичка. Изглежда толкова шибано… Да я изчукам е направо съдбоносно, а Рентс ми надува главата с приказки за кока.

В това време гаджето с големият нос се изпарява. Веднага се обръщам към Миз и питам коя е. Отвръща ми, че е просто приятелка.

— Тя има ли си гадже? Намери я! Кажи й, че я харесвам. Кажи й че искам да я чукам! — настоявам.

Той ме изглежда обидено и страшно сериозно.

— Ей, внимавай какво говориш! Тя ми е много добра приятелка! Извинението ми е толкова прозрачно неискрено, но копелето е с ампутирано чувство за ирония и го приема, мръщейки се. Ставам да се огледам за пичката с гигантския нос край бара, но се заприказвам с някоя си Джил от Бристол. Не знам дали може да чете, да пише или да кара трактор, но подозирам, че се праска като вратата на дворски нужник при буря. В последствие се оказвам прав, прекарвайки с нея по-голямата част от нощта в нейния хотел. Обаждам се на Рентс по GSM-а и той ми отвръща сърдито:

— Къде се затри?

Осведомявам го, че съм срещнал хубава млада госпожица, а той може да се прибира при откачената си половинка, която ще го скъса не от чукане, а от нерви… Като предишната му, как беше, онази от преди толкова години… Хейзъл. Абсолютно аналогичен случай. Да, колкото нещата се променят, толкова повече остават същите.

Джил е много навита, абсолютно непретенциозно гадже на почивка, което прави онова, което правят непретенциозните гаджета на почивка и слава богу. На следващата сутрин помпозно си разменяме телефоните.

Малко съм разочарован, че трябва да изпусна безплатната закуска в нейния хотел, тъй като трябва да бързам за Рентън и да си взема сака. Когато отивам в апартамента му, очаквам да открия Рентс в уютната компания на Миз и мароканците, но ми отваря Катрин по пеньоар и ме пуска вътре.

— Сай-менш — казва тя по своя мрачно-драматичен начин. Рентън е станал, изтегнат в оранжева хавлия на дивана и щрака каналите. Напълно издържан в стилистиката на морков, рижият мерзавец.

— Марк, батерията на GSM-а ми е паднала, мога ли да използвам твоя? Трябва да пусна един SMS на тази супер пичка.

Той се надига и вади GSM-а от джоба на якето си. Набирам следното:

ЗДРАСТИ, ХУБАВЕЦО. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ДОКОПАМ ПРЕКРАСНИЯ ТИ ЗАДНИК ОТНОВО. НАДЯВАМ СЕ ДА НЕ СА ТИ ГО РАЗШИРИЛИ МНОГО В ПАНДИЗА. ОТНОВО ЩЕ Е МОЙ. ТВОЙ СТАР ПРИЯТЕЛ.

Проверявам в тефтерчето си и набирам телефона на Франко. Съобщението изпратено! Можете да ми викате Купидон!

Набързо се сбогувам и хващам метрото за летището точно навреме. Докато пътувам се обливам в хладна пот да не би рижото копеле да ми е гепило нещо ценно и проверявам сака си. Великолепният ми пуловер Роналд Мортесон е още там. И още по-важно, дали не е видял нещо инкриминиращо? Познавам му начина на мислене, сигурно е преровил всичко с клечка за зъби. Но, слава богу, всичко изглежда си е по местата.

Като пристигам, хващам такси от аерогарата и отивам право в пъба, където ме чакат Раб и двете му приятелчета от Университета с купища оборудване. Всичко е налице — Betacam-рекордери, DV-та, 8-милиметрови камери, монитор, звуков пулт и осветление. Биръл ми ги представя като Винс и Грант и аз ги пускам на горния етаж.

Декорът е минималистичен — няколко матрака, нахвърляни по пода. Докато момчетата нагласят оборудването, започват да пристигат действащите лица. Въздухът е наситен от напрежение. Сърцето ми леко подскача, когато с танцова стъпка влиза Ники и се промъква до мен и измърква:

— Как беше в Амстердам?

— Велико, но за това — по-късно — усмихвам се и се извръщам да помахам на Мелани, която влиза. Моята втора звезда също е доста секси — в смисъл, че е точното блюдо на точното място, макар да не е френска кухня. Тя трябва да е красива, но по-семпла.

Социалните условия са принудили Мел да се носи по-различно от Ники. Когато започна да разсъждавам по този начин, се благодаря на бога, че майка ми е италианка.

Моите звезди, моят екип. Каква група само! Освен Мел, Джина и Ники, тук са и Джейн — нейната приятелка, курветината от сауната и шведката (или норвежката) Урсула, която не изглежда толкова добре, колкото звучи, но затова пък е истинска машина за секс. Към тях се прибавя и Уанда, курвата на Майки, която изглежда малко налудно с поглед, замътен от хероин, седнала с кръстосани крака в ъгъла. От мъжете сме аз, Тери и неговите жребци Рони и Крейг. Раб и студентчетата изглеждат малко притеснени.

По време на репетициите ми стана ясно, че ще имам проблеми с Тери и компания. По отношение на секса не са зле, имат достатъчно опит, но не разбират разликата обикновено чукане пред камера и порно-филм. Актьорските заложби са също под нулата. Дори най-елементарните реплики са пълна скръб. Моят план е да им вдъхна самочувствие като започнем с това, което могат да правят. Затова ще заснемем първо секс-сцените и най-първо оргията, която по сценарий е последна, но ще ги окуражи и ще помогне за изграждането на esprit de corps.

Има цял куп базови проблеми. Дадох на Мелани ролята на тийнейджърка, което приблизително подхожда на истинската й възраст. Сега обаче гледам ръцете й и виждам татуировка „Брайън“ на едната и „Кевин“ на другата.

— Мелани ти трябва да играеш невинна девица. Тези татуировки трябва да се прикрият някак.

Тя вдига очи през облак тютюнев дим от „Ембаси Регал“, после започва да се кикоти с Ники. Джина пък се оглежда наоколо сякаш иска да изчука, разчлени и накрая изяде всички в стаята. Tres навита. Жалко, че е такава стара чанта.

Плясвам с ръце, за да привлека вниманието.

— Така, така, хайде златни, хайде! Слушайте! Днес е началото на целия ваш останал живот. Това, което сте правили преди аматьорско порно. Днес започваме да снимаме истински развлекателен филм за възрастни. Тук е решаваща вашата способност да се потопите в него, да влезете в ролите. Всички ли си знаят репликите?

— Да-а — провлачва Ники.

— Сигурно — кикоти се Мелани.

Тери вдига рамене по начин, който ми подсказва, че не е запомнил и дума. Вдигам очи към тавана и изучаващо го разглеждам в търсене на вдъхновение. Добре, че започваме с чукането.

Мелани и Тери се подготвят за началото. Дрехите се свличат без всякакво притеснение, докато приятелите на Раб нагласят техниката. Адски е шантаво да гледам Тери гол на Betacam монитора. Включвам дигиталните видео рекордери и нагласям кадъра, така че и двамата да са в него. Грант нещо се суети известно време с осветлението, опасявайки се да не „прегори“ кадъра, а Винс ми казва, че звукът е настроен.

— Камера! Хайде Тери, покажи й на какво си способен! — казвам, макар той да не се нуждае от насърчение, защото веднага се заема, обработвайки я с пръсти и език. Приближавам максимално и в кадъра попадат този млящещ език и мократа й вагина. Тя обаче е леко скована и аз спирам действието.

— Мелани, скъпа, малко ми изглеждаш напрегната — отбелязвам.

— Ами, не мога така, като само ме гледат — оплаква се тя. — Не е като в онзи пъб, когато всички се включваха.

— Ще се наложи да се научиш. Това е порно-бизнесът, скъпа — казвам й. Наблюдавам Ники, която ги гледа, малкото й остро езиче облизва развратно и животински солта по леко жестоките си устни и аз усещам прилив на вдъхновение. Мога да разчета една кучка като отворена книга — тя е загоряла за екшън.

— Слушайте всички. Ново правило. Или си сваляте дрехите или се махате долу! — казвам, разкопчавайки колана си.

Раб изглежда като гръмнат зад триножника. Той поглежда Ники, после Джина, която вече се съблича. Ники също започва да си сваля дрехите и аз за миг затаявам дъх, за да проследя движението, с което си сваля блузата през глава. Мамка му, това гадже наистина е във форма. С доста спортен, делови маниер Ники казва на екипа:

— Хайде момчета! — И маха сутиена си, освобождавайки тези цици с чудесен тен и твърди като камък, които изпращат радарен сигнал право в слабините ми. Тя разкопчава полата си и после издърпва бикините, откривайки прясно избръснатия си триъгълник.

— Ни-кей — казвам, неволно прозвучавайки като Бен Дувър в неговите видео-филми като одобрителната пунктуация е от решаващо значение.

— Готови! — измърква, цупейки устни тя.

Мамка му, трябваше да срещна това гадже преди години. Щяхме да сме завладели света. Но пак ще го направим.

Концентрирай се, Саймън. Търся прикритие зад обектива и се опитвам да превключа на делови режим.

Големите цици на Джина вече се развяват навсякъде, а очите на Тери още малко ще изскочат. Понякога този човек ме потриса със своя долнопробен вкус към количеството, без да го е еня за качеството.

Клетият Раб все още се шашка здраво, но явно е, че иска да остане.

— Аз съм от творческата страна на нещата… с гаджето ми ще имаме бебе… Не искам да се включвам… Искам да съм създател на филми, а не порно звезда!

— Добре, екипът може да прави каквото си иска, но аз се включвам — обявявам, сваляйки Т-шърта си и оглеждайки се в огледалото на стената. Коремът не е зле, тренировките в залата и диетата дават резултати. Лесно качвам, но и лесно свалям. Необходима е само малка корекция в режима: никакво пържено, концентрат вместо бира, посещение на фитнеса три пъти седмично вместо веднъж, ходене вместо возене с таксита, кокаин вместо трева и да, отново цигари. Резултатът: килата просто се топят.

Уанда вдига глава и провлачва с наркоманския си глас, че най-секси са момчетата с дрехи, което ме разстройва, разстройва и останалите участници.

— Скиваш ли колко си популярен сред херо-курвите, а, Раб? — подмята Тери и Уанда му показва среден пръст.

Тактиката ми обаче сработва, защото Тери и Мелани наистина се разгорещяват, а аз се възбуждам. Точно тогава Ники се доближава до мен и измърква:

— Струва ми се, че искам да седна на коляното ти?

За малко да я напъдя с нещо като „Разкарай се, режисирам в момента“, но всъщност отвръщам с дълбоко гърлено „о’кей“, докато великолепният й задник изящно се приземява върху бедрото ми. Усещам как пенисът ми се вдървява и се опира в дупката в края на гръбнака й, докато гледаме Мел и Тери в разгара на екшъна. Трябва да съм съсредоточен, да не забравям, че аз съм режисьорът.

— Легни назад, Тери… Седни върху него, Мел… ДИСЦИПЛИНА!

Мел е поела кура на Тери в устата си, дразни с език главата му и пак го поема дълбоко. В един момент Тери я спира и я насочва към облегалката на големия фотьойл… Ники леко се раздвижва и се отпуска назад в мен…

Дисциплината ще пресече глада ми…

Лактите на Мел са на облегалката, а Тери й го е вкарал на задна прашка. Косата на Ники се спуска надолу по гърба, прасковеният й аромат дразни обонянието ми… заплашвайки да изсмуче здравия разум от мен…

Дисциплината ще прекърши жаждата ми…

…сега Тери се отдръпва и аз изкашлям няколко окуражаващи думи, докато ръката ми поляга върху бедрото на Ники, тази гладка, съвършена копринена кожа…

Дисциплината ще ме направи по-силен…

Тери отново го вкарва и двамата с Мел започват да помпат като мощно бутало като ритъма определя тя, блъскайки се назад в кура му, сякаш иска да го откъсне. Тери има онзи самодоволен, леко унесен вид, какъвто имат мъжете, когато се наслаждават на секса, все едно, че нищо особено не става. Това е начин да не свършиш прекалено бързо, ако си с готино гадже, както и да продължиш по-дълго, ако си с някоя стара чанта. В основата си обаче е едно и също нещо.

…ако първо не ме убие…

Решавам да спра камерата.

— Стоп! Стоп, Тери! СТОП!

— Какво, мамка му… — пъшка Лимонадения.

— Добре. Сега, значи, искам да направите класическата за порното задна прашка.

Тери ме поглежда и протестира:

— Така не можеш да се изкефиш!

— Цялата работа, Тери, е не ти да се кефиш, а да изглежда, че се кефиш! Мисли за парите! Мисли за изкуството!

Хвърлям бърз поглед наоколо и виждам, че всички са се отпочнали, с изключение на Раб и хората му. Джина ме гледа с хищна усмивка и пита:

— Кога ще се включим и ние?

— Ще ти кажа — кимам, още от сега възнамерявайки да орежа всички кадри с нея.

Мелани е идеална за позата Папа Йоан Павел II, или както я наричаме в бизнеса — ЗП (задна прашка) — тя е слаба, гъвкава, но достатъчно енергична. Тери само лежи, но подсигурява чудесния салам върху, който Мелани се надига и спуска. Ръцете му я хващат за кръста в опит да промени темпото, да влезе по-дълбоко, но тя започва да се мръщи.

— Точно така, Тери, заслужи си парите! Чукай я! Мел, опитай се да гледаш в камерата. Не спирай да я гледаш. Трябва да чукаш Тери, но да обичаш камерата. Тери е само шибана приставка, само допълнение на твоето удоволствие! Ти си звездата, бейби, ти си звездата… — Ники се пресяга и обгръща с ръка члена ми. — …красива си, бейби, това е твоето шоу…

Избутвам нежно Ники, после ставам, държейки я за ръка.

— СТОП! — изкрещявам. После обяснявам на Ники. — Искам те там, да го поемеш с уста на Тери. Тери, справяш се отлично! Сега ти ще лижеш Мел, докато Ники ти духа!

— Но аз искам да свърша, мамка му! — стене той, докато Урсула се приближава към него с хавлиена кърпа, той я взима недоволно и се отправя към кенефа да се зачисти.

— Хайде, Тери — извиквам след него. — Не бъди неблагодарен. Казах да лижеш Мел, докато Ники ти духа. Животът е тежък, какво да се прави!

Успяваме да направим този кадър. Ники в действие с кура на Тери ме кара да се чувствам много странно, особено като личи, че й харесва. Чувствам се облекчен като свършваме с това и правим пауза за обяд или по-точно някои правят пауза за обяд. Раб и аз оставаме да прегледаме заснетия материал на монитора. Налага се да звънна на останалите, защото се заседяват в шибания пъб. Ники явно е пила, вероятно има нужда от повече кураж. Шантава работа, изглежда съм започнал да изпитвам онова некомфортно собственическо чувство към нея. Съвсем не съм щастлив, че Тери трябва да я чука пред камерата. А какво още предстои само…

Джина продължава да ми мрънка.

— Аз и Урсула, а също Рони и Крейг нищо не правим!

— Ще въвеждаме хората един по един, докато се стигне до кулминацията — обяснявам. — Търпение! — Отново вкарвам в действие Тери и Мел. — Хайде, Тери — подканям го, докато той здраво помпа, — опитай сега малко анално…

Моите способности за мотивиране са напълно излишни: все едно да насърчаваш Дракула да пие кръв от вратна вена. Тери избутва Мел от себе си, слага я по гръб и прехвърля краката й на рамената си. Той плюнчи усърдно пръсти и бута слюнката в ануса й, а после бавно започва да й го вкарва. Кимам към Ники и двамата разтваряме задника й, като всеки дърпа внимателно по една буза. Раб е инструктиран да следи камерите, така че да имаме по един близък план на аналното действие и по един на лицето на Мел, за да може да ги съчетаем при монтажа.

Мелани стиска зъби и прави гримаси (необходим план за женомразците, които си падат по насилие и които искат „кучката да страда“), но скоро започва да го намества и физиономията й придобива мечтателен вид (кадър за мързеливите трансгресивно-романтични юпита, които след тежък ден, просто искат да се опънат на леглото и да се наслаждават на едно отпускащо анално чукане). Много е важно израженията да покриват всички основни емоционални бази. Всъщност това е порното, един социален и емоционален процес. Всеки може да заснеме генитален акт… Ники ме целува силно по устните и се спуска към члена ми, а аз мярвам Раб до бара, после Джина, която поглежда към него и очевидно се дразни, че не й се обръща внимание, после Крейг, засмукал зърната на Уанда и си мисля, че никой от тях няма да ме контролира, никога… тогава осъзнавам, че нещо липсва.

— Стоп! — извиквам, точно когато Ники засмуква пениса ми.

— Какво?! — Тери продължава да помпа. — Сигурно се шегуваш!

Ники вади кура ми от устата си и ме поглежда.

— Не, Тери, не! Хайде! Трябва да направим същото анално движение, но на задна прашка.

— Деба… — псува той, но си го вади. Ники поглежда Тери, после Мел.

— Как беше? — пита тя.

Мел изглежда доста доволна.

— В началото е малко болезнено, но после е гот. Тери е много добър, винаги успява да го набута направо. Някои момчета не знаят как се прави и си го удрят в кожата помежду, в перинеума де, и така наистина е гадно. Тери знае как да го сложи без такива работи, направо — обяснява тя.

Лимонадения вдига гордо рамене.

— Опит, това е.

— Сотънски нощи за решетките, а, Тери — подмятам, Раб се изхилва, Джина също започва да се смее. Аз се вдъхновявам по темата и започвам да пея „Summer Nights“ от „Брилянтин“, само сменяйки думите:

— But ah-ha, those Saughton nights… tell me more… tell me more…

Всички избухват в смях, дори и Тери.

Ники обаче е настроена делово и ми иззема функциите, нетърпелива да продължим.

— Виж, Мел — казва Ники, — знаеш ли, кое беше най-страхотното, което наистина ме възбуди? Моментът, когато Тери те наплюнчваше отзад и те смазваше? Може ли аз да се пробвам?

— Добре, щом искаш — усмихва се Мел.

Тери изобщо не се впечатлява, но на мен ми порастват криле. Да, Ники е звездата тук! Това гадже има класа! Алекс Маклийш?

Лешоядите ще са по петите й, ако не я вържем с договор, Саймън. Помисли за Агати, Латапи…

Смятам, че няма страшно, Алекс. Не се безпокой, взел съм мерки по въпроса. Много неща се правят зад кулисите.

Но точно в този момент трябва да направя малко инструктаж и да напомня на Тери, че това е колективен спорт и трябва да запазим дисциплината си.

— Запомни Тери, не се изпразвай в Мел. Трябва да го извадиш и да се изпразниш върху лицето й. Не забравяй последователността в порнографията — духане, търкане, лизане, чукане, различни пози, анално, двойно проникване и накрая празнене. Не забравяй добрите стари уроци.

Тери ме гледа със съмнение.

— Не си падам по чукане без да свърша вътре.

— Не забравяй, Тери, това не е секс! Това е постановка. Без значение е дали ти харесва или не…

— Разбира се, че ми харесва, това е солта на живота — отвръща той.

— …защото аз и ти, в случая сме само курове. Нищо повече. Гаджетата са звездите!

Отзад Рони и Урсула се упражняват усърдно, а Крейг чука Уанда, която лежи като труп. Те са само декор на действието, което подготвям пред камерата.

— Аз съм готов — заявява Тери, който отново се е одървил. Раб гледа напълно неразгадаемо. Онова копеле Грант донаглася осветлението и кима на Раб. Винс казва, че записваме.

— Старт!

Ники маже с плюнка ануса на Мелани и я втрива полека навътре. Джина смуче кура на Тери, а Мел постепенно се спуска, прикляквайки върху него. Точно когато е на път да се надене, вратата рязко се отваря и влиза Мораг.

— Саймън… ъ-ъх… — задавя се тя и очите й изскачат от орбитите.

— Такова… ъ-ъх… онзи… от Сънди Мейл е тук. Дошъл е с фотограф… — Тя се завърта на пети и излита навън, затръшвайки вратата.

Сънди… да му го начукам Мейл! Фотограф! Какво, по дяволите… Но в главата ми изплува, че тази вечер има среща на „Бизнесът в Лийт срещу дрогата“, но дотогава има още време…

В този момент зад гърба си чувам ужасяващ писък. Обръщам се и виждам, че Мел се е подхлъзнала и се тръснала с цялата си тежест върху Тери.

— А-А-А-А-А! МА-А-АМКА МУ! — вие той в агония. Мелани се изправя и започва да се извинява:

— О, Тери, извинявай, наистина извинявай, вратата се отвори, стреснах се и се подхлъзнах…

Курът на Тери ужасно е пострадал. Изглежда се е пречупил нещастникът, изглежда смачкан, целият е черен, син и червен. Той пищи, Ники звъни в Бърза Помощ по GSM-а си, а аз си мисля — шибания Сънди Мейл… и какво, по дяволите, ще правим, ако пенисът на Тери не може да се оправи? Той е основния тъпкач…

— Раб, поеми нещата тук, закарай Тери в болницата…

— Но какво…

— Шибаната преса е долу!

Обличам се набързо и слизам. Долу ме чака млад нахъсан таблоиден прошляк, за който лесно можеш да си представиш, че след двадесет години седи все в същата дупка и върши същата работа на скапания си Мак.

— Тони Рос — протяга ръка той. Шашкам се от присъствието на фотографа и забелязвам, че Мо ми прави напълно объркани знаци. — Относно „Бизнесът в Лийт срещу дрогата“. Искаме да направим статия.

— О… колко навреме. Тъкмо се готвех да тръгвам за учредителното събрание в Асембли Руумс. Елате с мен — подканям ги, нетърпелив да ги разкарам оттук.

— Трябват ни снимки на бара — намесва се фотографът.

— Винаги можете да ги направите. Сега по-добре да побързаме за Асембли Руумс и ще ви запозная с основните хора — обяснявам на журналиста, докато го избутвам през вратата заедно с ошашавения фотограф.

Но Мораг също е по петите ми и ми маха да се върна.

— Саймън — шепти тя, — какво беше това?

— Първа помощ, Мо. Тери не е добре. Заеми се!

Тръгвам по Конститюшън Стрийт с двамата вестникари и се сещам, че съм подранил за събранието, но казвам на портиера на Асембли Руумс:

— Засечка, мислех, че е станало седем и половина.

Журналистчето, този Тони Рос, предлага да се върнем в Порт Съншайн, но аз ги отвеждам в Нобълс. Така ми се отваря възможност да раздуя здраво за анти-дрога проекта, но съм малко разсеян, защото се безпокоя за кура на Тери и как това ще ни забави. Извинявам се, измъквам се навън и звъня на Раб от зеления GSM. Нещата никак не са розови.

После завличам Рос и фотографа обратно в Лийт Асембли Руумс за събранието. Пол Карамаландинос е основния, с който трябва да се установят връзки — рекламен агент, юпи, който продава алкохола на корпоративните магнати и пази техния дял от пазара.

Пол определено изпъква на фона на останалите. Болшинството са типичните загрижени граждани и по-точно нещастници, които хал хабер си нямат от дрога, нямат никакъв опит с наркотици и дори не познават някой, който е имал. Има и няколко стари магазинери, но повечето са представители на прииждащите универсални магазини. Има и един тип от местната администрация, алкохолик с червена мутра, чиито батерии са паднали окончателно отпреди двадесет години и сега основната му работа е да се влачи по погребения на колеги, на които никой друг не иска да отиде.

Рос задава няколко въпроса, приятелчето му прави няколко снимки, но те бързо се отегчават и се омитат, не че не ги разбирам. Около масата има достатъчно експертна мисъл, но тя идва само от три глави, докато другите са повече от кухи. Те поне имат приличието да си мълчат и дискусията се развива интелигентно. Решаваме да кандидатстваме за пачка мангизи, заделени от някакво Министерство или държавна агенция за местни образователни програми и избираме комитет, който да менажира парите и да движи бизнеса на групата. Вече доста съм се сближил с моя средиземноморски приятел Карамаландинос и го предлагам за председател, напълно сигурен, че ще ми върне жеста и ще ме предложи за желания от мен пост. Да, бих се радвал да бъда един Гордън Браун на този Тони Блеър и да приема фискално разумната, неблагодарно тежката роля, обичайно отредена за шотландците.

— Работата е тежка, но не възразявам да стана ковчежник — заявявам пред изпънатите физиономии около масата. Мамка му, ако това е каймакът на бизнеса в Лийт, тогава старото пристанище няма много шансове да се възроди. — Имам предвид, че е най-добре да изберем човек, който е свикнал да борави с пари. Смятам, че при обществените средства е важно не само всичко да е на масата, а и да се вижда ясно, че е там!

Речта ми жъне одобрителни кимания.

— Много разумно. Предлагам Саймън за ковчежник — казва Пол. Номинацията е повторена и гласувана. След безкрайно скучното събрание, завеждам Пол в Нобъл Бар за по питие, успявайки да разкарам тъпака от местната община, който се навърта наоколо с надеждата да бъде поканен. Чашките следват една след друга и малко ни хваща.

— Този пуловер — пита той, — да не е „Роналд Мортисън“?

— Определено — кимам гордо, — но забележи — шотландска вълна, а не Феър Айл.

Зад бара има млада привлекателна сервитьорка, на която пускам най-ослепителната си усмивка.

— Не съм те виждал насам преди.

— Не, започнах от миналата седмица — казва ми тя.

Двама с гаджето се заприказваме за малко, Пол ентусиазирано се включва без ни най-малко да подозира, че правя всичко това заради него. За разлика от тийнейджърските ми години и ранните двайсет, сега си правя труда да се заприказвам с някое гадже, само ако има сериозни изгледи за финансова или сексуална изгода. В Нобъл времето за затваряне идва твърде бързо и след като вече съм напълно наясно, че Пол си пада по чашката и жените, го завеждам в Порт Съншайн, където отварям горния етаж за по едно късно питие.

— Това гадже в пъба беше трепач. Струва ми се, че ще ти се отвори парашута, Саймън.

— Ще ти покажа нещо по-добро — казвам му и му пускам на DVD-то малко от кадрите, които заснехме днес. Пол вдига неволно вежди, което го издава като пълен секс-маниак. Чудесно. Промъквам се бързо в офиса и пускам охранителната камера на запис, като се уверявам преди това, че има заредена празна касета. После намирам видео-касетите от днес и ги занасям при него, бутвайки последната във видеото под големия телевизор на бара.

Невероятният задник на Ники изпълва екрана и ние се изтягаме, наблюдавайки я как духа на Тери, докато той лежи и лиже путката на Мел, която се е надвесила над него. Къдриците на косата му в един момент сякаш напълно се сливат с пичите й косми.

— Това е невероятно… — задъхано казва Пол. — И това го правите тук?

— Да-а, правим пълнометражен филм — обяснявам, докато камерата дава близък план на Ники, която смуче чепа на Тери, а жадните й очи късат душата на зрителя. Това момиче е истинска професионалистка, същинска звезда. И кадърът е добър.

— Тази си я бива, а? — Пол отпива от чашата си и очите му са се изцъклили като на кокер, който бива опъван от ротвайлер. Гласът му изтънява напълно. — Да-а… коя е тя?

— Казва се Ники. Ще ви запозная. Тя е добра моя приятелка, готино момиче, образовано. Студентка е в Университета, истинския Университет — Единбургския, а не измислените университетчета тип „шунда рошава“, дето се нароиха през осемдесетте.

Клепачите му леко се спускат и усмивка набръчква лицето му.

— Дали тя… дали… имам предвид, дали прави и други неща?

— Сигурен съм, че бих могъл да я склоня заради теб.

— Наистина ще съм ти задължен — казва той и веждите му литват към небесата.

Започвам да правя линии кока, само за да видя реакцията му.

— Време е за кока!

Пол ме поглежда с онова стреснато притеснено изражение на младо гадже от извратено порно. Това е изражението, точно когато са й го вкарали в гъза за пръв път и целият свят потенциално ще го научи по видео или Интернет, макар тя да не е имала предвид точно това.

— Смяташ ли, че би трябвало, ъ-ъх… Дали е уместно при дадените обстоятелства…

Ту пускам в ход процедурата — „страшно ще ти хареса“. Ако това копеле не е кока-маниак аз съм фешън-консултант на Мистър Даниел Мърфи.

— Хайде, Пол — усмихвам се, докато правя линиите, — стига си се занасял. Ние сме бизнесмени, образовани копелета. Не сме някакви квартални отрепки. На нас са ни ясни нещата, знаем къде да дръпнем линията, да, и в двата смисъла…

— Ами… Само една малка дискретна линийка… — пуска свенлива усмивка Пол и надига мечтателно вежди.

— Така те искам, Пол! — окуражавам го. — Ние не сме като по-низшите класи, виждал съм ги много тук, вярвай ми. Знаем си мярката. В крайна сметка, това е един малък гъдел, за бога!

Дърпам една здрава, Пол вдига рамене и ме последва. Това не са някакви си деликатни линийки, по-скоро са с дебелината на агнешки бутчета, отколкото на пуделски краченца. Мислех си, че нещастният онанист ще види камерата, която го снима, но очевидно той изобщо не я забелязва.

— Фу-у… Добра стока… — вика Пол и започва да жестикулира и да плещи като откачен. — Шефът ми в агенцията се снабдява с адски чиста стока. От един пич, който лети от Ботафого до Мадрид и после тук. Прекарва стоката в задника си във восъчна капсула. Страшна работа, много яка… но и тази тук си я бива…

Разбира се, драги. Е, вече мога да считам мисията за приключена и решавам да закрия вечерта неприлично бързо.

— Добре, Пол, ще трябва сега обаче да ме извиниш, приятел — казвам, сочейки му вратата. Има някои неща, които трябва да свърша.

— Иска ми се още малко да продължим… Целият трептя…

— Налага се да остана сам, Пол, имам среща с една дама — усмихвам се и Пол ми кима с усмивка, но не може да скрие разочарованието си, че го надрусах и изоставих. Изпращам го навън, стисвам му ръка и усещам, че нещастникът е изпънат като струна. Той маха на едно такси и изчезва. Щях да оставя Пол още, но той си изигра картите твърде бързо. Бащата често използваше една реплика от филм с Джеймс Кагни — „никога не им позволявай да си поемат дъх“ и това се оказа най-добрият съвет, който някога съм получавал от него. Така определено е жестоко. Но ако ги оставиш да им се размине, те просто не се научават. После някой друг ще ги изработи много по-жестоко и със сигурност този някой ще е много по-безскрупулен. Жестоко е да си мекушав, както казваше Шейки. Или беше Ник Лоу?

Пол. Какъв кретен. Да съм го представел на Ники, на моята Ники? Сигурно се ебаваш! Такова парче се предлага на свръхвисока цена, толкова висока, че подобен нещастник никога не може да си я позволи.

Целия ден бях мислил за нея. Някои гаджета ти влизат под кожата, само защото не можеш да определиш какво точно в тях те разпалва. Тя е този тип. Красива, наистина, но способна да бъде различна всеки път. Лещи или очила. Косата спусната, на опашка, на плитка или прибрана. Скъпи маркови дрехи тип жената-вамп или спортно-небрежна. Поведение и жестове сърдечни, после дистанцирани. Знае точно кои бутони да натисне у мъжа и го прави без дори да се замисля. Да, това е моето момиче.