Ървин Уелш
Порно (53)

53. „…дори отпуснат беше повече от трийсет сантиметра…“

Отивам у Саймън. Всичко е с главата надолу, но не ми пука. Скачам върху него и притискам устни в неговите. Той е напрегнат, скован.

— Ей, чакай, имаме гости — казва той. Влизаме навътре и на кожения диван седи един млад пич, който съм виждала в пъба на Саймън. Едно от онези леко враждебни присъствия в сянка, което забелязваш с ъгълчето на окото си. Сега обаче той прилича на най-обикновен тийнейджър: длъгнест и отпуснат, миризлив, пъпчив и нервен. Усмихвам му се и виждам как лицето му става пурпурно, очите му се навлажняват и клетникът отмества поглед.

Продължаваме да го гледаме и аз се чудя какво прави той тук. Саймън мълчи. На вратата се почуква, отивам да отворя и влизат Мел и Тери. Тя ме целува, влиза, прегръща Саймън и сяда до Дългуча.

— Как е, Къртис, миличък?

— Д-д-добре — отвръща той. Тери още е доста унил.

— Това е Къртис — казва ми Саймън. Той ще се присъедини към групата. — Момчето едва пуска усмивка и си мисля, че всичко това е някаква шега. После Саймън поглежда Мел и пак мен, обяснявайки: — От този необещаващ материал искам вие, дами, да направите най-темпераментния жребец, роден някога в Лийт. Е като не броим, разбира се, златните хитове — Саймън скромно се покланя и отстъпва назад.

— Той е голямо момче — киска се Мел, — ако разбираш какво имам предвид.

— Покажи й, Кърт, не се срамувай — насърчава го Саймън, отправяйки се към кухнята.

Аз и хвърлям един поглед, докато той разкопчава колана и си отваря ципа. След това започва да вади онова нещо от боксерките си, вади, вади и то не свършва. Дори в отпуснато състояние пенисът му е повече от трийсет сантиметра и виси надолу, почти до коленете му. Онемявам. А дебелината му… Никога не съм се вманиачавала по размери, но това тук… Пичът определено е вътре. Повече от половин метър, как би могъл да бъде вън? Девствен (докато Мелани не го е докопала, бас държа), почти изрод, но определено човекът за нашето шоу.

Саймън го инструктира да се избръсне долу, че да му изглежда още по-голям, както правят истинските порно звезди.

Тери се намесва:

— Внимавайте да не стане някоя беля с бръсненето. Нима ще му се доверите да размахва бръснач около подобна забележителност?

— Намерил се кой да говори! Махнаха ли ти шевовете?

Само се чудех как ще го възбуждаме, за да играе, но предполагам, че Мел е напред с материала.

— Аз ще му помогна с бръсненето — обажда се тя.

Явно нямаме проблеми в това отношение. Саймън ме привиква в кухнята.

— Мел го оправи снощи, така че тя поема попечителството — потвърждава той. — Трябва да го разглобим и после пак да го сглобим, но с друг имидж. Трябва да направим една Елайза Дулитъл от него. Не само по отношение на техниката. Всеки тъпак може да се чука и всеки идиот с достатъчно навит партньор може да изпълни всички пози — хвърля кос поглед той през вратата към Тери. — Господи, колко сме заслепени от любовта си към секса. Трябва обаче да го преобразим напълно, да го превърнем в чувствително човешко същество. Дрехи. Излъчване. Поведение. Маниери.

Кимам в съгласие, но първо се налага да се заемем с малко истински бизнес. Казваме на останалите да ни чакат в пъба и Саймън подава на Къртис опакована кутия, докато дългучът излиза през вратата.

— Това е подарък, отвори го!

Къртис разкъсва хартията и отвътре се вижда безвкусната, мъртвешка глава на надуваема секс-кукла.

— Името й е Силви. За упражнения през дългите самотни нощи, макар да ми се струва, че отсега нататък едва ли ще разполагаш с много такива. Добре дошъл в Седем тека!

Клетият Къртис не е много наясно какво да прави със Силви, докато тръгва надолу с останалите. Саймън ми казва да поостана, за да обсъдим онова, което той нарича „далаверата“.

Успяхме да се докопаме до двата списъка, всеки на отделен диск. Бащата на Раб ни помогна да ги съединим като ги прехвърли в един и същи формат. Оказа се, че от притежателите на сезонен абонамент за мачовете на Рейнджърс, 182 имат открити банкови сметки в Клайдсдейл Банк. От тях 137 са тези, чийто PIN-код е 1690. Въобще не мога да разбера как Саймън би могъл да знае това, макар, че най-търпеливо ми бе обяснил, както и Раб, а после и Марк, но все още не мога да го разбера. Въпреки курса на Маклимънт далеч не мога да вникна в шотландския манталитет и култура. От тези 137, 86 използват Интернет, за да управляват сметките си.

Най-важното е, че парите в тези 86 сметки варират от 3 216 лири на червено до 42 214 на плюс. Саймън ми обяснява, че той и Марк са влезли в системата на Клайдсдейл. Използвайки PIN 1690 са издърпали 62 412 лири от по-големите сметки и са ги прехвърлили в швейцарска банка в Цюрих, осведомява ме той и прави две линии кока.

— Не си падам — казвам и вадя хартийките си за цигари и тютюна от чантата си.

— О, знам. И двете са за мен. Имам две ноздри — обяснява той. — Е, поне засега. След три дни голямата част от парите, без 5000 лири ще бъдат прехвърлени в друга швейцарска банка, Banque De Zurich, на името на Банана Адзури Филмс.

— Значи отиваме да празнуваме в пъба?

— Не-е-е… — казва Саймън. — Финансовата част се управлява от теб, мен и Рентс. Ние сме единствените, които знаят за това. Не го споменавай пред никого — предупреждава ме той, — или ще ни натикат на топло за дълго време. Ще държим парите в тези сметки, те са много повече, отколкото ни трябват за филма. Ще идем при другите по-късно. Засега аз, ти и Рентс ще го отбележим в тесен кръг.

Аз съм във възторг, ликуваща и леко притеснена в какво точно сме се забъркали. Тръгваме и се срещаме с Марк в ресторант Кафе Роял, където си взимаме стриди и поръчваме бутилка Боланже. Марк налива шампанското по чашите и прошепва към мен:

— Справи се брилянтно!

— И вие двамата се справихте чудесно! — отвръщам, но този път наистина ме втриса от шубе. — Цялата работа е само между нас — настоявам нервно и Марк кима в съгласие. — Което означава, че Даян не трябва да знае нищо?

— Напълно вярно — тържествено заявява Марк. — За подобно нещо затварят и изхвърлят ключа. Чакайте, а Раб? — добавя загрижено той. — Той сигурно знае нещо след като взе информация за компютърните програми от своя старец.

— Раб е пич — казва Саймън, — но понякога го раздава доста пуритански и сигурно ще се подмокри, ако разбере мащаба на измамата. Но той смята, че сме източили кредитната карта на някакъв кретен — нищо повече. Освен това му платих за услугата. С това въпросът е приключен — усмихва се той, а после безгрижно запява някаква странна песничка, която не бях чувала.

По зелените, тревисти хълмове на Бойн^[1]

Оранжевите с Уилям биха се за наща свобода

Но зелените, тревисти хълмове на Бойн

Напук на всичките злини

Да бъдем предани и твърди като тях

Не ще се предадем! Бог с нас!

— Обичам Шотландия — възторгва се Саймън и отпива от шампанското. — Има безброй малоумници, които вярват в пълни глупости, че е толкова лесно да се изкарат пари. Целият номер със Селтик срещу Рейнджърс^[2] е най-голямата далавера измислена някога. Става дума за патент, който да източи не само тия тъпаци, а и техните деца и децата на техните деца. Франчайз нон-стоп! Мъри, Макен — тия момчета много добре знаят какво правят.

Марк ми се усмихва и се обръща към Саймън.

— Сега като сме богати, надявам се твоята отдаденост на киното да не се е разколебала…

— Ни най-малко — отвръща Саймън. — Сега разбирам, че не е само до парите. Всеки задник може да прави пари. Става дума да създадеш нещо, което да прави още пари. Става дума за изява, за самоосъвременяване, за това да покажем на мамините синчета, родени със сребърна лъжичка в уста, че можем да правим всичко, което и тия задръстеняци могат. И дори по-добре.

— М-м-м — казва Марк, — да пием за това! — и вдига чаша.

Саймън не казва нищо, само стиска устни и ме гледа, сякаш се готви за откровение, което му е неприятно. После казва с лек упрек в гласа:

— Никакво безразборно харчене, Ники. Аз ще контролирам портфейла, така да се каже. Когато имаш нужда от пари, само ми казваш!

Не знам защо изобщо вярвам на Саймън. Не смятам дори, че той и Марк си вярват един на друг. Но на мен почти не ми пука за парите и другите подробности. Харесва ми играта. Чувствам се жива!

— Както и да е, ако ни хванат, само трябва да завъртиш очи пред съдията и да кажеш, че си била изиграна от двама зли далавераджии от крайните квартали, а ние с Рентс ще потвърдим, нали Марк?

— Определено — отвръща той и си долива шампанско. След това отиваме в Рикс Бар на Хановер Стрийт.

— Това не е ли Матиас Джак? — Саймън сочи един тип в ъгъла.

— Не е изключено — казва Марк и поръчва още една бутилка шампанско.

Накрая на вечерта със Саймън се връщаме в неговия апартамент и цяла нощ се чукаме като животни. На следващия ден се връщам у дома доволно изморена, протъркана и възпалена, отивам на лекции и след това отбивам смяната си в сауната. Когато се връщам Марк е в апартамента, седи и говори с Даян. Той набързо ме поздравява и си тръгва.

— Та каква е цялата работа? — питам я.

— Той е стар приятел. Ще излизаме утре пак.

— Само заради доброто старо време?

Тя се усмихва загадъчно и повдига вежда. Цялата някак лъчи и се чудя дали не са правили секс.

По-късно Саймън, Раб и аз отиваме в Нидри, където ме беше водил и преди, за да огледаме техниката за монтаж. Нямах представа, че места като Нидри съществуват в Единбург, всъщност никъде преди не бях виждала такива. Пичът, който движи това малко предприятие е стар приятел на Раб от дните, когато се е влачил по стадионите с футболните хулигани. Повечето от тях сега явно са станали предприемачи, а съответния Стийв Байуотърс прилича повече на социален работник, отколкото на бивш ултрас. Тия момчета, екс приятели по агитка са като масоните.

— Значи, тук има всичко, за да се свърши работата — казва той, изрядно спретнат като проповедник в някоя секта.

Когато си тръгваме Раб подхвърля:

— Няма грешка, а?

Сик Бой поклаща глава:

— Да, но да го направим в Амстердам. Законът за порнографията, нали се сещаш?

— Как ли пък не! — смее се Раб, но подозирам, че Саймън има нещо наум.