Ървин Уелш
Порно (32)

32. Мръсен № 18741

Гледам към задния двор, където някаква клета женица си простира прането. Тежки, мрачни облаци се носят над покривите, закривайки прекрасното синьо небе. Женицата поглежда нагоре и с унило, сбърчено чело осъзнава, че ще вали и изритва от яд кошницата с прането.

Кастингът за филма не беше сложен. Крейг и Урсула ще направят сцените с връзването, Тери, като основен тъпкач ще оправи Мел отзад. Рони ще играе ролята на боксьора, който се одървя, наблюдавайки как Ники и Мелани го правят (той определено няма да е единствения), а аз ще играя оня пич, който иска оргия. Ще звънна на Майки Форестър да докара някоя от малките си курветини за минетчийската сцена. Трябва ни само още един брат за сцената с нормалния секс и ще видя, дали няма да мога да навия Раб или дори Рентън. А за девственика сигурно ще трябва да потърся някой по-млад жребец.

Проблемът с този филм, за да стане както го искам, е в парите. Решен съм да не е някакво просяшко начинание. Ще им покажа на тези в Лондон колко сгрешиха, пренебрегвайки С.Д.У като сила, като играч в индустрията. Но в никакъв случай не трябва да се прави евтин боклук, защото точно това очакват те. Нямам достъп до такива пари, които разглезените келеши хвърлят за глупости. Но Спъд с неговата сапунена глазгоуска звезда — Братчеда Доуд ми даде идея и аз правя необходимите проучвания, които вероятно ще дадат резултат. Разбира се, освен дребнавите му схеми, аз имам далеч по-комплициран план в главата си, който по необходимост изключва Даниел Мърфи.

Алекс Маклийш?

Всичко опира до дълбочината на мисленето, Саймън и аз съм голям почитател на отбора, който си събрал, особено това момиче — Ники. Мърфи от друга страна, ами, той даде своята лепта, но не смятам, че притежава необходимия професионализъм, за да бъде член на тима.

Благодаря ти, Алекс. И аз така виждам нещата: Мърфи е само временно назначение. Вземам пример от самия теб, обикалям континента, търся нови звезди на терена. Разбира се, може да се окаже трудно да примамя любимеца на публиката Марк Рентън обратно в Лийт. Но така или иначе ще започна своята издирвателна мисия по-близо до вкъщи. В пъба има оставени няколко съобщения от някой си Пол Карамаландинос от Линкс Ейджънси, рекламна юпи фирма на Куийн Шарлот Стрийт, за които се счита, че олицетворяват „новия Лийт“. Съобщенията са относно това, как същия Карамаландинос се интересува от форума „Бизнесът в Лийт срещу Дрогата“. Усещам едновременно как цялото ми тяло се напряга и устата ми се пълни със слюнка, което означава, че съм попаднал на следа и връщам обаждането. Разговорът е ползотворен. Пичът ми съобщава, че и други бизнесмени са се свързали с него и че предлага учредителното събрание да бъде другата седмица в Асембли Руумс. Пита ме, дали имам предвид някого, когото да „доведа на масата“, така да се каже. Замислям се за недоимъка си от легитимни контакти. Кой, по дяволите, бих могъл да взема? Лексо с нечистоплътното си тайландско кафененце? Майки Форестър с неговата сауна и келяви курви? В никакъв случай. Това е моя и само моя далавера. Подмятам на Пол, че може би е по-добре да задържим нещата в тесен кръг — аз, той и няколко от имената, споменати от него.

— Съвсем разумно — съгласява се той с премерен глас, — поне докато не наберем скорост. Много баби — хилаво детенце.

Аз издавам подходящите звуци, затварям и си записвам в календара вероятната дата, която трябва да бъде потвърдена по-късно. Напълно съм уверен, че ще накарам тоя нещастник да ми яде лайната с раболепна благодарност за отрицателно време. Набрал инерция от този успех, решавам да се прицеля право в десетката и звъня на Рентс.

Започвам да го омайвам, като му раздувам за далаверата или по-точно раздувам толкова, колкото бих искал да знае той. Докато говоря, най-трудно ми е да се справям с неговото мълчание, което от един момент нататък е просто мъчително. Искам да видя онова лице, онези хитри пресметливи очи.

Той обаче изглежда доста впечатлен.

— Има някакви перспективи — казва с тон, който би могъл да бъде определен като сдържан ентусиазъм.

— Точно така, те ще се хванат.

— Вярно, глазгоуските протестанти са доста предвидими — разсъждава Рентс. — Искам да кажа, всеки друг, както във Великобритания, така и в Ейре, от десетилетия се надява тия шест държави просто да изчезнат, докато тия чекиджии разиграват путьовската си пантомима.

— Така е — съгласявам се, — в тях няма и капка оригиналност, особено в „хуните“ и скапания им Глазгоу Рейнджърс. Да си наречеш агитката, имитирайки Уест Хям! Гепили са го от песента на Милуол. Няма и капка съмнение, че повечето от тях си държат парите в Роял Бенк ъф Скотланд, но не може да няма и в Клайдсдейл Банк.

— Какво точно смяташ да правиш?

— Както ти казах, имам нужда от няколко офшорни сметки. Ела тук да направим комбина, Марк — подканям го и преглъщам. — Имам нужда от теб. Длъжник си ми. Влизаш ли в играта?

Следва съвсем кратко колебание.

— Да. Можеш ли да прескочиш по някое време? Да обмислим заедно нещата и да уточним детайлите.

— Мога да дойда в четвъртък — казвам и се опитвам да не звуча твърде ентусиазиран.

— Значи, ще се видим тогава — казва той.

Не бой се, ще ме видиш, ще ме видиш и то как, крадлив риж изрод!

Тъкмо затварям телефона и зеленият GSM иззвънява. Франко е.

— Взех си мобилен, копеле — осведомява ме той. — Направо жестоко! Тази вечер си организираме школа по карти. Малки, Мак Карън, Лари и така нататък. Нели се е върнал от Манчестър, копеле.

— Засечка, Франко. На бачкане съм — казвам с престорено разочарование, дълбоко облекчен, че не съм в този психарски Ротари клуб, който е известен помежду им като школата по карти на Бегби. Да се оставя група пияни кретени да ми източат парите не е моята представа за добро вечерно забавление.

Много любопитно обаче — Бегби звънна тъкмо след като говорих с Рентън. Сигурно съдбата иска да ги събере.