Ървин Уелш
Порно (70)

70. Шофиране

Али е велика, човече, просто не мога да не го кажа, всеки ден идваше в болницата. На малкия обяснихме, че съм претърпял автомобилна катастрофа и „чичо Франк“ ме е спасил, значи. Тя отиде при брата на Франко, Джоу, за да му каже, че никой няма да топи никого. То трябва да се подразбира, но Франко здраво го е затресла параноята. Казах на Али да вземе парите и да ги сложи в нейната банкова сметка. Те са за нея и детето, може да ги харчи както си поиска.

Имам счупена челюст, цялата е омотана, значи и не мога да ям никакви твърди неща, три строшени ребра, счупен нос и фрактура на бедрената кост. Целият съм в синини и имам осемнайсет шева на главата. Все едно наистина е било катастрофа. Скоро ще излизам и Али ми разправя, че искала да си дойде вкъщи. Но аз изобщо не искам да се връща с Анди, когато Бегби е поел по пътя на войната. Първо трябва да оправя положението с него. Кашата е пълна, но странното е, че нещо все пак научих. Някак съм по-фокусиран. Казах на Алисън с оня мой мекушав глас:

— Искам да се върнеш повече от всичко, но си права. Трябва да се стегна, да се науча да се оправям сам, така че да мога да върша разни работи вкъщи, да готвя и така нататък, когато си дойдете. Първо ще мина да ви видя с малкия, после ще те изведа, така като гаджета ще излезем, значи.

Тя се смее и ме целува по потрошената физиономия.

— Би било чудесно. Но не можеш да се оправяш сам вкъщи, Дани. Не и в това състояние.

— Това е само външно. Винаги съм си мислел, че Франко си пада малко мека Мария — пелтеча през тръбичката.

Когато ме изписваха, значи, Али трябваше да ходи да вземе малкия, но мама, Шона и Лиз ме взеха и ме закараха у нас. Запалиха огън в камината, сготвиха и като трябваше да тръгват, хич не им се щеше, така да се каже.

— Това е глупаво, Дани — вика Лиз. — Ела за малко да поживееш у нас.

— Ела си малко вкъщи, синко — казва мама.

— Няма нужда. Добре съм — разправям им. — Не се тревожете.

Те си тръгват и слава богу, защото по-късно на външната врата започва да се тряска. Няма начин да отворя.

— Вътре ли си, мамка му, Мърфи? — реве котакът, отваряйки капачето за писма. Макар и да седя в пълен мрак, усещам тези очи, злият поглед, който сканира коридора. — Надявам се да не си, защото, ако си и не отваряш шибаната врата…

Шубето ме тресе, но си мисля, дали да не отворя и какво би станало, ако отворя… Но злият котан не се задържа дълго и се омита.

Заспивам на фотьойла, защото съм се настанил удобно, но после се събуждам и излазвам до леглото си и се будя чак на другата сутрин, когато пак се чука на вратата. Мисля си, че пак е той, но не.

— С-с-спъд… Т-т-там ли си?

Къртис. Отварям вратата, почти очаквайки да видя Бегби, който е опрял нож в гърлото на клетника.

— Ей, здрасти, Къртис, човече. Малко се скатавам, значи.

— Бегби беше, нали, дето… Знам, защото Ф-ф-филип движи с него…

— Не, човече, едни кофти копелета, на които дължах пари. Франко всъщност ми помогна да се отърва от тях — казвам му и знам, че хич не ме бива да лъжа и че Къртис разбира, но стопля, че го правя заради него, да го предпазя, да не го замесвам един вид, значи. — Чувам, че ще ходиш в Кан на филмовия фестивал, приятел. Не е зле.

— Вярно — отговаря страшно разпалено той, — но това не е истинският фестивал, само порно фестивала — добавя. Браво на пича, извади късмет, значи! Къртис е добър писан. Имам предвид, идваше редовно в болницата, значи. Момчето си отживя с този свой кур, но не забрави приятелите си, което за мен значи много. Сума си народ забрави откъде е тръгнал, като Сик Бой, така да се каже. Да, мисли си, че е хванал Господ за шлифера, подлият котак, но си трая, защото знам, че Къртис го харесва. Малкото приятелче обаче се уреди — чука готини гаджета и му плащат за това. Не е лоша сделка, като се замислиш. Искам да кажа, има и по-лоши начини да си изкарваш парите, значи.

— Дай да излезем — вика той. — Имам кола, ще се повозим! Не е крадена или нещо такова.

Караме по A1 с тази стара кола и му викам да даде газ и той натиска педала, а аз си мисля — мога сега да разкопчая колана си и да бутна крак на спирачката и да изхвърча през предното стъкло. Но с моя късмет сигурно ще си остана парализиран за цял живот или нещо подобно. Не би било честно към Къртис, пък и ми се ще да уредя някак живота си, да се откача, защото имам Али и Анди или поне има шанс лак да се съберем с тях. Достоевски! Застрахователни измами! Какви пълни глупости!

Слизаме от колата в оня малък кънтри клуб, само на няколко Мили от Лийт, но напълно различен свят. Не бих могъл да живея тук обаче, човече. Понякога си мисля: само ние тримата в една малка хижичка, колко гот би било, но после се сещам, че ще ми доскучае, не от Анди и Али, но от липсата на общ стимул, така да се каже.

Вземам мобилния на Къртис и звъня на Рентс. Чукаме си среща тази вечер в един пъб на Грасмаркет. По Грасмаркет не можеш да срещнеш Бегби, а и двамата не искаме да го срещаме, значи.