Ървин Уелш
Порно (26)

26. „…сексуални чудовища…“

Онази нощ той ме отведе в своята квартира и ме сложи в леглото. Събудих се, облечена с всичките си дрехи под юргана. Параноята ме затресе, щом се сетих на какво се бях направила предишната вечер и какви неща би могъл да свърши Тери с онази видеокамера. Но имах чувството, усещах, че нищо не се е случило, защото Джина се грижеше за мен. Джина и Саймън. Когато станах нямаше никой. Беше малък апартамент с кожена гарнитура в хола и лакиран паркет със скъпо изглеждащи килимчета. Тапетите бяха на кошмарни оранжеви лилии. Над камината имаше плакат със силует на гола жена, който очертава профила на Фройд, а отдолу надпис — „Какво има в главата на мъжа“. Направо съм учудена колко изрядно чисто е наоколо.

Прекосих холчето и влязох в подредена, добре оборудвана кухня, където върху един от плотовете стоеше бележка:

Н.,

Снощи не беше много добре и с Джина те пренесохме тук. Отивам у тях, после — право на работа. Вземи си чай, кафе, тост, мюсли, яйца и така нататък. Звънни на 07779 441 007 (мобилен) и ще се видим пак.

Всичко най-добро, Саймън Уилямсън.

Звъннах, за да му благодаря, но така и не си определихме среща, защото заминаваше за Амстердам с Раб и Тери. Исках да се свържа и с Джина, но явно никой не й знаеше телефона.

Вече ми липсват новите ми момчета: Раб, Тери и да, Саймън, също. Направо ми се иска да бях заминала с тях за Амстердам. Сега обаче се забавлявам с моите момичета — Лорън, доста освежена от отсъствието на опорочените сексуални чудовища от Лийт и Даян, която макар и да е заета с дипломната си работа няма нищо против малко майтап на чашка.

По въпроса за сексуалните чудовища, във вторник се с блъскахме с едно, но от истинските. Времето беше учудващо меко и седнахме навън в Крушата за по бира, когато този слузест нещастник се примъкна на масата ни.

— Добър ден госпожици — каза той и постави халбата си на ръба на масата. Това е проблемът с Крушата, бирарията отвън се пълни бързо, а дървените маси с пейки са много дълги и твърде често някой нахалник се намества точно до теб.

— Нали нямате нищо против да седна при вас? — арогантно пита той. Лице грубо, заострено като на пор, русоляво-рижа коса, облечен с елек. Многобройни татуировки и на двете ръце. Освен мъртвешката белота на кожата в това меко време, у него имаше нещо, което Раб веднъж определи като „вонята на пандиз“, сочейки някакъв познат на бара.

— Тук сме свободна страна — каза небрежно Даян, стрелвайки го косо с поглед и после се обърна отново към мен. — Докарах го до осем хиляди думи.

— Велико, колко ти трябват общо?

— Двадесет и две. Ако успея да скицирам повечето глави, всичко ще е точно. Просто не искам да трупам думи и накрая да се окаже, че съм отишла някъде абсолютно встрани и да трябва да съкращавам всичко. Трябва първо да изградя структурата — обяснява тя, вдига чашата си и отпива.

Чувам грачещия глас до нас:

— Значи, студентки, така ли?

Обръщам се отегчено, тъй като съм най-близо до него.

— Да-а — отвръщам.

Лорън, която седи срещу мен, цялата почервенява и лицето й се сбръчква. Даян трополи нетърпеливо по масата.

— И какво там учите? — пита той със скърцащ глас, очите му са замъглени, а физиономията натежала и провиснала от алкохол.

— Каквото и другите. Разни неща? — казвам с надежда, че това ще го задоволи.

Но не би, естествено. Веднага се хваща за акцента ми.

— А ти собствено, откъде си?

— Рединг.

Копелето подсмърча, после ми се ухилва и се обръща към другите. Започвам да се чувствам неловко.

— А вие двенките, и вие ли сте англичанки и така нататък?

— Цъ — отвръща Даян. Лорън мълчи.

— Аз съм Чизи, между другото — представя се той и протяга огромната си потна длан. Аз я стисвам с неохота, притеснена от силата на ръкостискането му. Даян обаче само поглежда нагоре.

— О-о, така значи било? — казва тоя Чизи. — Няма значение — ухилва се той. — Две от три пак е добър резултат, а, момичета? Днес ми върви, да съм в компанията на такива прекрасни дами.

— Ти не си в нашата компания — осведомява го Даян. — Ние сме принудени да сме в твоята.

И нищо да не беше казала, онзи нещастник пак щеше да продължи в същия тон. Той си движи в собствения коловоз, поглежда ни и устата му се изкривява похотливо:

— Значи всички си имате гаджета, а? Бас държа. Бас държа, че си имате момчета, а?

— Не мисля, че това ви засяга — казва Лорън, тонът й е твърд, но гласът й някак се губи и изтънява. Поглеждам този нагляр, после нея, разликата в габаритите им и започвам да чувствам прилив на яд.

— О-о, значи си нямате!

Даян се обръща и го поглежда право в очите.

— Няма значение дали си имаме или не. Дори да държах милион курове за резерва можеш да си сигурен, че твоят нямаше да е сред тях. А и да настъпи световна криза, не чакай да ти се обадим!

В очите на копелето проблясва злоба. Този е пълен психар. Даян трябва да спре до тук.

— Можеш да си докараш много бели с тая мръсна уста, скъпа — казва той и добавя нежно: — Големи бели.

— Майната ти — срязва го Даян. — Просто се разкарай от погледа ни и седни другаде!

Копелето я зяпа, вторачен в красивия й, горд профил и криви огромната си куха уродлива пиянска чутура.

— Шибани лесбийки — заваля той. Ако беше някой като Колин, със сигурност щях да ги сдробя същите като Даян, но този тук изглежда наистина опасен патологичен случай. Виждам, че Лорън е наистина уплашена. Аз също, предполагам.

Даян обаче не е, защото се изправя и започва да крещи:

— Марш оттук! Обирай си парцалите, свиня мръсна! Да те няма!

Той също се изправя и погледите им се срещат, за миг си помислям, че ще я удари, но някакви момчета от съседна маса се провикват нещо и момичето от бара пристига да пита дали има проблем.

Копелето пуска студена усмивка.

— Няма проблем — казва той, вдига халбата си, обръща я до дъно и си тръгва.

— Лесбийки прокажени! — изцепва се от разстояние той.

— Тъпо парче! Ние сме загорели нимфоманки, но и при нас има някакви критерии! — крещи Даян. — ДОКАТО ИМА БЕЗСТОПАНСТВЕНИ КУЧЕТА ПО УЛИЦИТЕ И СВИНЕ ПО ФЕРМИТЕ, НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ТВОЯ СМРАДЛИВ НИЩОЖЕН КЛЕТ ПЕНИС, СИНКО! СВИКВАЙ С ТОВА!

Откачалката заковава и се извърта рязко, направо нажежен до бяло от бяс, но после пак се обръща и си тръгва, съпроводен от дружен смях от масите около нас.

Аз съм в благоговеен потрес от изпълнението на Даян. Лорън още трепери, почти на път да се разплаче.

— Той беше маниак, беше изнасилвач, защо трябва да са такива, защо мъжете са такива?

— Просто има крещяща нужда да се изчука, мизерното копеле — казва Даян и пали цигара. — Но както казах, не и тези жени. Честно, някои хора трябва да си удрят една хубава чекия преди да се появяват по обществени места — ухилва се тя и прегръща Лорън. — Не се тревожи за тоя боклук, мила. Ще ида да взема още пиене.

Пийваме здраво и си тръгваме за вкъщи. Трябва да призная, че по пътя ми е малко нервно, притеснявам се оня психопат да не изскочи отнякъде. Лорън явно и тя се шашка, но като че ли Даян само това чака, за да го вземе на ура. След като Лорън заспива се съгласявам Даян да вземе от мен първото си интервю:

— Такива агресивни типове, като този, с когото си имахме работа днес — казва тя. — Често ли се сблъскваш с такива? В сауната, искам да кажа?

— Сауната е доста сигурно място за работа? — казвам й. — Там няма място за такива глупости. Искам да кажа… — Вдигам рамене и решавам да я карам направо. — …Аз лично се ограничавам с чекии. Никога не работя по улиците. Клиентите в сауната имат пари. Ако не искаш да правиш нещо, просто намират друга, която ще го направи. Разбира се, от време на време някой изперква и се вманиачва, просто иска да покаже властта си над теб и не приема „не“-то за отговор…

Даян захапва върха на химикалката си и свлича очилата си за четене на носа:

— Тогава какво правиш?

И тогава й казах, първия човек, с когото споделям какво се случи миналата година по същото време. Беше едновременно гадно и пречистващо да го изречеш.

— Един все ме причакваше, дори започна да ме следи до вкъщи. Никога не ми посегна, просто ме следеше. Когато идваше в сауната, винаги търсеше мен. Разправяше, че сме създадени един за друг и всякакви такива страхотии. Казах на Боби и той го изхвърли като забрани да го пускат в сауната. Но онзи продължи да ме следи навън. Вероятно затова започнах да излизам и с Колин, нещо като възпиращ фактор — казвам й, усещайки, че и за себе си си го обяснявам за пръв път. — За учудване, номерът сработи. Той видя, че излизам с гадже и ме остави на мира.

На другия ден се излежавах до късно, после свърших малко домакинска работа, напазарувах, сготвих касерол за момичетата. По-късно звъннах у дома. Майка ми вдигна и изцвърча тихо като мишка някакъв поздрав, който едва разбрах, преди да се чуе прищракване — звукът от вдигането на слушалката от горния етаж.

— Принцесо! — прогърмя гласът и още едно щракване показа, че мама е затворила. — Как е в студена Скотландия, а?

— Всъщност бая топло, татко. Може ли да ми дадеш мама за малко?

— Не! Разбира се, че не мога! Тя е в кухнята като добра съпруга и прави вечерята ми, ха-ха-ха… нали я знаеш каква е — изцвилва той, — щастлива в своето кралство. Както и да е, как върви този скъп и прескъп твой колежански курс? Ако толкова ти харесва, можеш да го повториш, ха-ха-ха!

— Да, курсът е добър.

— Кога ще дойдеш насам да ни видиш? Ще си идваш ли за коледа?

— Не, ще бъда на смяна тук, в ресторанта. Може да отделя някой уикенд… Съжалявам, че курсът е толкова скъп, но ходя с удоволствие и се оправям.

— Ха-ха-ха… Не ми свиди, сладкишче, всичко от най-доброто само за теб. Много добре го знаеш. Като станеш известен продуцент или режисьор в Холивуд ще ми върнеш парите. Или по-добре ми намери роля в някой филм, любовник на Мишел Пфайфър, това повече ще ми допадне. Е, какво друго правиш, момичето ми?

Правя чекии на дърти господа в една сауна…

— Обичайните работи.

— Проливаш спечелените ми с непосилен труд пари, бас държа! Знам ги студентите!

— Е, не съвсем, но по-малко. Как е Уил?

Гласът на баща ми става малко дистанциран и нетърпелив.

— Добре, добре, смятам. Само ми се ще…

— Да?

— Само ми се ще да имаше някакви нормални приятели, вместо тези безнадеждни случаи, които очевидно колекционира. И онова обратно негово приятелче, дето все се влачат заедно, казах му, че и на него ще му излезе име, ако не внимава…

Ритуалът на седмичното обаждане на татко. При това аз го започнах. Това показва колко безнадеждно се нуждая от компания. Лорън си замина за Стърлинг за един дълъг уикенд. Даян все още прекарва повечето време в библиотеката и работи денонощно върху дипломната си работа. Миналата вечер ме заведе у техните, в някаква част на града, която не познавам и пийнахме с майка й и баща й, които са някакви адски печени, отворени хора. Дори попушихме малко трева.

Така че днес се мотая из университета от чиста скука, в очакване на момчетата да се върнат от Амстердам. Крис ми обяснява, че ще поставя някаква пиеса за Фестивала и пита, дали бих се включила. Но аз много добре знам какво в действителност има предвид. Той е доста готин, но съм чукала толкова много такива като него навремето. Сексът става за около месец, скоро прераства в скука, освен ако не е врата към нещо следващо. Какво по-точно? Социално положение, икономически приходи, любов, интрига, садо-мазо, оргии? Така че, отговарям — не мога, твърде съм заета. Заета да се влача с тези странни местни птици, някои от които в момента са го ударили през просото из Амстердам. Раб, копелето, което ме отхвърли. Саймън, който очевидно иска целия свят в краката си и който очевидно смята, че е само въпрос на време това да се случи. И накрая Тери Лимонадения, напълно щастлив с настоящето. Защо не? Той чука всичко наред и има достатъчно пари, които да пръска за пиене. Това му дава страхотния заряд на човек, който изживява мечтата на живота си. Не иска да бъде по-горе или по-долу, само иска да чука, да пие и да дрънка глупости. Тери толкова често ходи в старото пристанище Лийт, че често се шегувам пред Даян и Лорън, че е като Мистър Прайс от Мансфийлд Парк, „веднъж пуснал котва в старото пристанище, той започна да размишлява дали да не пусне котва и във Фани^[1]“. Бях забелязала, че Тери постоянно нарича всички жени Фани. Така започнахме и ние да се обръщаме на Фани една с друга и да се майтапим с цитати от книгата.

Самотствам в квартирата, оправям си ноктите и телефонът иззвънява. Помислих си, че може да е майка ми, която се обажда да си поговорим, докато татко е на работа, но съм изненадана, макар и не неприятно, че гласът е на Раб, който звъни от Амстердам. В първия момент решавам, че е загорял за мен и че му е кофти за пропуснатия шанс. Сигурно от ергенското парти в Амстердам хормоните му са се раздвижили и сега съжалява, че е пропуснал да се запише. Аз също пропуснах, но ще го направя. Сега му се ще да бъде Тери или Саймън, поне за няколко седмици, часове или минути преди да дойде детето или преди да се върже с прословутото си гадже.

Аз го карам лежерно и питам за Саймън и Тери.

За секунди настъпва ледена тишина и после той проговаря:

— Всъщност много не се засичаме тук. Тери по цели дни обикаля курвите, а вечер гони гаджета из нощните клубове. Мисля, че Сик Бой прави абсолютно същото. И разбира се, опитва да извърти някоя далавера. Постоянно дудне за контактите в индустрията и така нататък, и така нататък, че накрая можеш да се смахнеш.

Сик Бой: суетен, егоистичен и жесток. И това е добрата му страна. Струва ми се, че Оскар Уайлд беше казал, че жените харесват откритата жестокост повече от всичко на света и понякога съм склонна да се съглася с него. Струва ми се, че и Раб е на същото мнение.

— Този Сик Бой, симпатяга е. Лорън беше права като каза, че ти влиза под кожата без да забележиш — подхвърлям небрежно без да забравям, че говоря точно с Раб по телефона, въпреки, че се опитвам да изглежда все едно съм забравила.

— Значи го харесваш? — пита той по начин, който ми се струва страшно дребнав и злобен. Усещам напрежение в челюстта си. Няма нищо по-лошо от мъж, който не те е изчукал като му се е отворила възможност, а после почва да ти се налага, когато се насочиш към друг.

— Не съм казала, че ми харесва. Казах, че е симпатичен.

— Той е боклук. Сводник. Тери просто си е идиот, а Сик Бой е лицемерно копеле — прокашля се Раб с истинско огорчение, каквото не бях очаквала от него. Точно тогава стоплям, че той е или пиян или друсан, или и двете.

Странна работа. Те се разбираха преди.

— Ти си се хванал да правиш филм с него, не помниш ли?

— Как бих могъл да забравя — подсмърча той.

Раб явно се е превърнал в Колин: обсебващ, натрапчив, критичен и враждебен, а аз дори още не съм го чукала. Защо винаги влияя така на мъжете, винаги извиквам най-лошото у тях? Е, тия не ми минават.

— Как върви ергенското парти на малкото момченце в Амстердам, Раб? Хвани си някоя курва, влез в крачка, ако искаш да се изчукаш преди да се ожениш. Вече изпусна шанса си тук.

Раб замълча за миг.

— Ти си откачена — казва той, опитвайки се да звучи небрежно, но по тона му се усеща, че е наясно колко тъпо се е държал и недостойно, което за човек с подобна гордост като него е направо ужасяващо. Той обаче не може да заблуди никой, той ме иска, но е твърде късно, Мистър Биръл.

— Май наистина си в особено настроение днес — нарушава той мълчанието. — Както и да е, истинската причина, поради която ти се обаждам е, че трябва да говоря с Лорън. Тя там ли е?

Нещо се свива в гърдите ми. Лорън. Какво?

— Не — казвам и усещам как гласът ми притреперва. — Замина за Стърлинг. За какво ти трябва?

— Е, няма значение. Ще се обадя у майка й. Казах й, че ще питам баща ми за онзи софтуер, който конвертира нещата от нейния Мак за Уиндоус. Както и да е, оказа се че го има и ще й го качи. Тя ми беше казала, че е доста спешно, защото й трябвали някои неща от Мак-а… Ники?

— Тук съм. Приятно изкарване на ергенското парти, Раб.

— Чао, до скоро — казва той и затваря.

Сега разбирам защо Тери толкова му се нервира. В началото не можех да разбера, но сега знам.