Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шеринг Крос (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Man of My Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 327 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
belleamie (2009)
Сканиране
Lindsey (2008)
Допълнителна корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Издателство „Ирис“ 1997

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

27.

Не е възможно да пътувам към Шотландия, и то за да се омъжа. Сигурно трябваше само да си повтаря това упорито и накрая то щеше да се сбъдне. Но гледката през прозореца на каретата продължаваше да се мени. Зад гърба им продължаваха да остават миля след миля. Пътуваха право на север. Към Шотландия. За да се оженят.

Бяха тръгнали заедно с един ратай, който трябваше да върне каретата обратно, защото Девлин възнамеряваше да потърси и наеме „приличен“ файтон. И в Съмърсет наистина бе намерил кола, при това повече от прилична. Беше оставил Мегън да го чака в една странноприемница и не след дълго се бе върнал с разкошния файтон на граф Седжмиър, чийто герб украсяваше вратите, както и с личния кочияш на графа.

Мегън беше погледнала подозрително файтона, принуждавайки Девлин да обясни:

— Казах на графа, че сме били нападнати от крадци, които са отмъкнали всичките ни пари и дрехи, заедно с каретата ни.

— И той най-добродушно и услужливо ти е предоставел собствения си файтон? — недоверчиво бе попитала тя.

— Казах му също, че съм дук Ротстън и човекът направо се чудеше как да ми угоди. Даже ми пробута и кочияша. Виж, аз наистина приличам на Сейнт Джеймз.

— Изглежда си забравил, че аз все пак се запознах с дука. И те уверявам, че изобщо не приличаш на него. — Което трябваше да подскаже на Девлин, че ако според него небето е синьо, Мегън би настоявала, че е зелено.

Но ако не друго, луксозният файтон поне правеше пътуването по-поносимо — за разлика от спътника й. Това, че бяха взели Цезар, също помагаше, защото Девлин често предпочиташе да язди коня, вместо да се вози във файтона.

Мегън искаше да вземат и Сър Амброуз, но Девлин решително се бе противопоставил на молбата й. Още не бяха женени, а вече се държеше като господар. Явно съвместният живот с този човек щеше да е невъзможен. Самото пътуване с него бе не по-малко ужасно. На всичко отгоре щеше да продължи дълго: трябваше да изминат повече от триста мили, за да стигнат до Шотландия и до прочутото селце Гретна Грийн, където от десетилетия насам се стичаха млади двойки — такива, които нямаха търпение да изчакат три седмици, колкото бе минималният срок за един годеж, или такива, които не бяха получили благословията на родителите си.

А Мегън я беше получила. Тази бащина благословия все още продължаваше да я изпълва със смут. Не, всъщност това, което я смущаваше, бе фактът, че баща й изглеждаше искрено щастлив, когато излезе от кабинета си заедно с Девлин, за да я поздрави и да й каже колко е доволен, че е избрала толкова „достоен мъж“. После каза и други неща, съответстващи на повода, но Мегън бе запомнила само това „достоен мъж“ и бе погледнала Девлин така, сякаш внезапно се беше превърнал в дявол, способен на всякакви магии. Жалко, че не можеше да омагьоса по същия начин и нея.

Беше прекалено потисната, за да е в състояние да приеме с радост този съдбовен ход в живота си. Може тайничко да бе мечтала тъкмо за него, но това, че и тя, и Девлин бяха принудени да го предприемат, вместо да го сторят доброволно, променяше нещата. Но Мегън беше твърдо решена да не говори на тази тема, защото знаеше, че така неизбежно би извадила наяве мрачното си настроение, а последиците едва ли щяха да бъдат приятни.

Лошото в това инак мъдро решение бе там, че тя не можеше да понася мълчанието, легнало помежду им. И когато то се проточи повече от два дни, Мегън едва дочака да се увери, че Девлин започва да се отпуска в следобедна дрямка, за да каже:

— Има нещо, което не разбирам. Какво може да си казал на баща ми, за да го направиш толкова щастлив от бъдещия съюз между нас?

Той дори не благоволи да отвори очи.

— Казах му, че те обичам, естествено, и че единственото ми желание е да те направя безумно щастлива.

Думите му пронизаха сърцето й като кинжал, защото Мегън знаеше, че не са верни.

— Не виждам нищо смешно.

— Това е един от проблемите ти, зверче. Имаш отвратително чувство за хумор.

— Е, добре, чух шегата ти — доста безвкусна, между другото. Сега отговори на въпроса ми.

— Казах му истината, Мегън…

— Че си ме прелъстил?

— Струва ми се, че беше точно обратното.

— Не беше! — възмутено възкликна тя.

Девлин отвори едното си око и попита:

— Аз ли поисках уроци по целувки?

— Тъкмо това имах предвид и аз — жлъчно отбеляза Мегън. — Исках уроци по целувки, а не по онова, другото.

Той въздъхна.

— Аз поех отговорността за своята вина. Ти обаче очевидно нямаш подобни намерения.

— Защо да имам, когато вината е изцяло твоя?

— Както желаеш — уморено отвърна Девлин и отново затвори очи.

В продължение на няколко минути Мегън помълча мрачно, сетне каза:

— Все още не си отговорил на въпроса ми.

— Може би защото разговорите с теб са твърде вбесяващи, за да имам нерви да издържа докрай. — Когато тя не каза нищо, Девлин отвори очи и видя, че се е загледала унило през прозореца. — Проклятие! — изруга той. — Какво, по дяволите, смяташ, че съм му казал? Признах му, че си бременна от мен. Слава богу, баща ти е от хората, които твърдо вярват, че детето трябва да бъде с двамата си родители — с двамата си истински родители — така че прие охотно предложението ми за брак. Естествено, той би предпочел първо да се състои сватбата, но разбира, че понякога се случва и обратното.

— Необходимо ли беше да му казваш за бебето?

— Ти бе тази, която смяташе, че бебето няма значение, че баща ти просто ще ти намери друг съпруг. Е, сбърка, Мегън. Той предпочита да се омъжиш за бащата на своето дете. Да, необходимо беше да му кажа за бебето, защото трябваше да хвърля светлина върху причината за прибързаната ни сватба.

— Но това не обяснява защо татко беше толкова щастлив — измърмори Мегън.

Девлин сви рамене.

— За разлика от някои хора, чиито имена ще се въздържа да спомена, ескуайърът ме харесва. Той не е недоволен от избора ти.

— Не съм те избрала аз.

— Струва ми се, че той не смята така — предвид на положението ти.

Тя не отвърна нищо, но се втренчи в него с толкова ненавист, че Девлин предпочете да затвори очи, за да избегне погледа й. Мегън отново потъна в мрачното си настроение.

Не така си бе представяла своята сватба. О, да, мъжът на нейните мечти седеше срещу нея — най-красивият мъж, когото бе срещала някога. Дотук всичко беше наред, дори надминаваше представите й. Освен това той бе твърдо решен да се ожени за нея. Това също беше хубаво. Тогава защо бе нещастна, вместо да ликува?

Защото той не ме обича.

А има ли в теб нещо, достойно за любов? Особено напоследък?

Пак ли заставаш на негова страна?

Да не би да отричаш, че откакто той се появи, се държиш като най-проклетата кучка?

Възможно е, но той сам ме предизвиква да се държа така. Нали не си забравила всички онези случаи, в които ме е обиждал, наранявал или по друг начин ме е карал да побеснея от яд? И не само това. Трябва ли да съм доволна, задето Девлин се жени за мен по принуда?

Не чух самият той да се е оплакал от това, докато ти не се нахвърли върху него с ожесточените си обвинения. Не вярвах, че ще направиш подобно нещо.

Нямаше, ако знаех, че разбивам само собствения си живот. Но не искам да нося отговорност за разбиването и на неговия.

Не мислиш ли, че той би изглеждал малко по-ядосан, ако смяташе, че разбиваш живота му?

Да, това би трябвало да бъде нормалната му реакция, нали? Но кога Девлин се е държал нормално?

Напоследък ти също не се държиш нормално. Дори не искаш да си признаеш, че всъщност получаваш точно това, за което копнееше — него.

Мегън изсумтя на глас без да съзнава, затова се изненада защо Девлин изведнъж рязко отвори очи и я погледна с вдигнати вежди.

— Какво? — сърдито попита тя. — Нямаш ли си друга работа, ами си ме зяпнал?

Непредизвиканата атака кой знае защо го развесели.

— Опитвах се да поспя, но ти, изглежда си твърдо решена да ми попречиш. Да не би да ти е скучно, Мегън?

— Разбира се, че не. Водя много интересен разговор със себе си.

— Няма нужда да бъдеш саркастична.

— Не съм. Всъщност, трябва да те предупредя, че скоро ще се сдобиеш със съпруга, която често си говори сама. Още не е късно да промениш решението си и да ме върнеш у дома.

— И да пропусна единствения си шанс да се издигна в обществото?

Мегън се намръщи, защото внезапният гняв в гласа му й причини остра, почти физическа болка. Но изражението на Девлин остана непроменено. Очите му отново се затвориха, но тя предпочете да не протестира, стресната от гнева му.

Вътре в себе си обаче, Мегън изстена отчаяно:

Не може ли този човек поне веднъж да реагира така, както се очаква от него? Показвам му, че може би съм луда, за да му предоставя прекрасната възможност да се измъкне от този нежелан брак, а той изпада в ярост.

Този път не очаквай да ти отговоря. Аз съм не по-малко изумена от теб.