Александър Дюма
Адската дупка (65)

LXV
НАПОЛЕОН И ГЕРМАНИЯ

Докато всички тези ужасни тревоги разтърсваха сърцето на една жена, Европа бе разтърсена от велики събития.

След дълги колебания Наполеон бе мобилизирал великата си армия и бе обявил война на Русия. Бе тръгнал от Париж на 9 май 1812 година в епичен поход и в момента, когато обезумялата Кристиане се питаше какво й готви съдбата, светът смаян следеше действията на императора.

На 11 май Наполеон пристигна в Майанс, където на 12 направи преглед на войските, разгледа укрепленията и посети великия херцог Хесе-Дармщад.

През нощта на 12 срещу 13 Съветът се събра в тайната зала на двойния замък.

Този път присъстваха и седемте от първото събиране.

Когато всички насядаха около масата, председателят взе думата.

— Приятели и братя — каза той, — започвам без предисловия, защото времето е кратко. Както сами виждате, изглежда, всичко се обръща против нас. Всички очаквахме деня, когато Наполеон щеше да поднови войната, като смятахме, че принцовете ще се възползват от случая, за да се отдръпнат от неговата кауза и поставят шпагите си на страната на враговете му. А какво се получи? Това, което ние очаквахме като знак за обединение на цяла Германия, е вече факт. Наполеон обаче го направи толкова превъзходно и изумително, че немските принцове са с него, а не против него. Победите от Уаграм, от Йена и Мадрид увеличиха редиците на армията, която ще победи Русия. Наполеон повика нашите крале да бъдат тук при преминаването му, за да го посрещнат с почести. Нито един от тях няма да отсъства. В Дрезден той ще се озове сред един двор от венценосци. Кралете на Сакс, Вюртемберг, Австрия, Прусия, Бавария, Неапол ще образуват покорната и бляскава свита на императора. Ето до какво унижение стигнахме! Толкова за кралете. Да минем към народите.

Председателят се обърна към един от седемте, който държеше купчина писма пред себе си, и каза:

— Прочетете докладите.

Мъжът отвори първото писмо и прочете:

„Майанс

Наполеон бе посрещнат с ентусиазъм. Всеки се стреми да приюти неговата свита. Побратимяват се на всяка крачка. Народ и войска, всички са опиянени и обзети от някакво благоговение. Тук императорът е като Бог.“

— Все още тук става въпрос за френска Германия — прекъсна го председателят. — Да преминем по-нататък.

Четецът отвори второ писмо:

„Вюртсбург

При новината, че Наполеон ще мине оттук на 13 вечерта, хората от всички села и градове пристигат, жадни да го зърнат. Триумфални арки от клони се издигат по вратите. Военният оркестър ще даде концерт в негова чест и от сутринта тълпата като че ли се упражнява да ръкопляска на френските песни, които ще бъдат изпълнени. Навсякъде е празник. Цените на триъгълните шапки са неимоверно високи. Целият град ще бъде в светлина.“

— Все пак Вюртсбург — каза ръководителят — все още не е сърцето на Германия. Може би ще го чуем да бие в Дрезден.

Четецът взе третия доклад:

„Дрезден

Кралят и кралицата на Сакс се подготвят да посрещнат император Наполеон. Градът ще стори същото и гъмжи от хора, дошли от двадесетте града в околността, за да приветствуват великия човек. Пълно е с крале и принцове, навсякъде се виждат тронове и тълпи от короновани глави. Колкото до народа, той е зашеметен и прелива от ентусиазъм. Наполеон ще бъде заглушен от приветствия. В театъра се подготвя постановка за случая, в която той се възхвалява до небесата. Кралят прочете сценария и награди автора. Всички места в залата са изкупени…“

— Достатъчно! — прекъсна го ръководителят. — Да отвърнем поглед от това падение на нашия народ. Ето по какъв начин Германия посреща един завоевател. Целува нозете на човека, който я поставя на колене. А този човек тръгва на война тъй, както победителите се връщат от нея. Толкова е сигурен в победата си, че тържествува предварително!

— Но ние оставаме — не без гордост добави председателят. — Все още има Съюз на добродетелите.

— Кажи ни какво е състоянието на Съюза — обърна се той към един друг от седемте.

— За съжаление навсякъде нашите са обезверени. Това въодушевление на народите по стъпките на завоевателя им се струва като ръкополагане на Провидението, което измъкна Наполеон от нищото, за да го постави над всички. Суеверието взема връх. Много от тях са изпратили молби за напускане. Почти всички смятат, че Господ е с Наполеон и че е светотатство да се борят срещу него…

— Това допълва началото — каза ръководителят. — С други думи, навсякъде цари подлост, безсилие и низост. Няма нито едно сърце, което да отмъсти за потъпкването на човешката природа и във всеобщата немощ да остане право. Всички са на колене. Звънът на шпорите е смразил от ужас всички тези горди и смели хора, който се хвърлят по корем и безропотно се оставят да бъдат тъпкани. Господи! Нима действително Германия стигна дотук? Трябва ли да се отказваме от независимостта? Трябва ли да захвърлим всичко с думите: „Щом искате да бъдете роби, бъдете!“ Никой ли няма да се вдигне за общата кауза? Няма ли повече мъже на света?

Председателят тъкмо бе изрекъл тези отчаяни думи, когато над креслото му тихо иззвъня звънец.

— Какъв е този звън? — попита единият от седемте.

— Това е нашият домакин, Самуел Гелб — каза ръководителят. — Иска да влезе.

— Нека влезе! — отговориха всички. — Може би ни носи някоя по-добра новина.

Ръководителят позвъни.

— Нужен ни бе истински мъж — каза той. — Кой знае дали Бог няма да изпълни молбата ми? Самуел е твърд и смел. Може би тъкмо той е мъжът, необходим на родината и свободата ни.