Александър Дюма
Адската дупка (22)

XXII
ТРИ РАНИ

Кристиане искаше да последва Гретхен, но Самуел й каза:

— Извинете, че ви задържам, госпожице, трябва да говоря с вас.

— С мен ли, господине? — попита Кристиане изненадана.

— С вас — продължи Самуел, — и оставете ме направо без заобикалки да ви задам въпроса, който от вчера ме безпокои. Истина ли е, че ме ненавиждате?

Кристиане се изчерви.

— Говорете честно и откровено — каза той. — Не се страхувайте, че ще ме нараните. Не ме дразни това, че ме ненавиждате. По-късно ще ви кажа защо.

— Господине — отговори Кристиане с развълнуван глас, като търсеше думите си, — вие сте гост на баща ми и досега нищо не сте сторили или казали, за да предизвикате моята ненавист. Впрочем, стремя се да бъда добра християнка и да не мразя никого.

Пронизващият и горещ поглед на Самуел не бе изпуснал младото момиче, докато говореше така с наведени и смутени очи. Той продължи:

— Не слушах думите ви. Гледах лицето ви. То бе по-прямо от вашия отговор. Истина е, че храните към мен може би не омраза, но антипатия. Хайде, не отричайте! Казвам ви, че това не ми е неприятно: напротив. Това по-скоро ме изпълва с доволство.

— Господине!…

— Пред безразличието предпочитам омразата, яда пред забравата, борбата пред нищото. Вижте, вие сте много хубава, а за хора като мен това вече е предизвикателство. Това е нещо, което вълнува всички сърца, у които има малко гордост. Никога не съм виждал красотата на едно шестнадесетгодишно лице, без да изпитам амбицията да си го присвоя. Само че, тъй като най-често времето не ми стига, отминавам. Но тук предизвикателството е двойно. Вие ми правите честта да ме ненавиждате. Към предизвикателството на вашата красота се прибавя и предизвикателството на омразата! Вие ми обявявате война. Приемам!

— Е, господине, къде сте забелязали…

— О, в израза ви, във вашите маниери, в думите ви край Адската дупка. Не се ли опитахте да ми навредите пред Юлиус? Не го отричайте! Вие неблагоразумно застанахте между нас! Дръзко се опитахте да ме лишите от доверието му и от неговата привързаност. Това е третото предизвикателство. Е, добре! Така да бъде. Аз според баща му съм неговият зъл гений, вие бъдете негов ангел-хранител. Това ще бъде нашата драма като във всички стари легенди. Тази перспектива ми харесва. Двойна борба: борба между мен и вас за Юлиус, борба между Юлиус и мен за вас. Той ще има вашата любов, аз — вашата омраза. Любов или омраза, все е част от душата ви. И съм по-сигурен за своята част, отколкото за неговата. Несъмнено, че изпитвате неприязън към мен; убедена ли сте, че изпитвате любов към него?

Кристиане не отговори, стоеше права, безмълвна, възмутена и въпреки това очарователна. Видът й говореше вместо нея.

Самуел продължи:

— Да, аз съм по-напред от Юлиус. Още не сте му казали, че го обичате. Има още нещо: възможно е да не ви е казал все още ясно, че ви обича. Този човек е нежен и хубав, но не е деен. Е, добре, по тази точка също имам преднина. Слушайте: вие ме ненавиждате. Аз ви обичам.

— Господине, това вече е прекалено! — избухна Кристиане.

Самуел като че не обърна внимание на възмущението на девойката. Той хвърли безгрижен поглед към масата, където бяха цветята, по които гледаше Гретхен.

— Какво правехте, когато ви прекъснах? — попита той небрежно. — А! Разпитвахте цветята?! Е, добре! Искате ли аз да ви отговоря вместо тях? Искате ли аз да ви кажа какво добро ви очаква, какво лошо ви очаква, ако това ви харесва повече? Ще започна с една новина, която слабо ще ви заинтересува, надявам се. Предсказвам ви, че ще ме обикнете.

Кристиане презрително поклати глава.

— О, що се отнася до това — каза тя, — не го вярвам и не се страхувам от него.

— Да се разберем — възрази Самуел. — Като ви казвам, че ще ме обикнете, не искам да кажа, че ще ме сметнете за очарователен и че ще изпитате безмерна нежност към мен. Но какво значение има това, ако успея да мина и без вашата нежност, за да ви покоря и използвайки различни способи, стигна до желания резултат.

— Не ви разбирам, господине.

— Ще ме разберете. Казвам, че тази девойка, която смее да ме презира мен, Самуел Гелб, един ден, преди да умрем, волю-неволю ще бъде моя.

Кристиане се изправи горда и гневна. Младото момиче слушаше, но отговори жената:

— О — каза тя с горчива усмивка, — вие отпратихте Гретхен, защото се страхувахте да говорите пред две деца и сега, когато пред вас стои само едното от тях, се осмелявате да го сторите! Смеете да обиждате дъщерята на вашия домакин! Е, добре! Въпреки че сте по-силен, въпреки че имате пушка в ръцете и зло в сърцето, не ме плашите и няма да ми попречите да ви отговоря. Зле предсказахте бъдещето. Аз ще ви кажа това, което ще стане, и то не някой ден, а до един час: тръгвам и всичко ще разкажа на баща си, който ще ви изгони, и на вашия приятел, които ще ви накаже.

Тя понечи да тръгне; вместо да я задържи, Самуел й каза:

— Вървете.

Тя се спря изненадана и го погледна стресната.

— Е, добре! Вървете — повтори той хладнокръвно. — Вие ме считате подъл, защото ви казах какво имам в сърцето и какво ми е на сърцето. Но ако бях подъл, щях да действам и да мълча. Дете, дете — продължи той със странен глас, — един ден ще разбереш, че този мъж, когото предизвикваш, изпитва презрение към човешкия род като цяло и в частност към живота. Ако искаш да го разбереш веднага, тичай да ме издадеш. Но, не — продължи той, — вие няма да го направите; няма да кажете и дума от това на баща си, нито на Юлиус; няма да се оплачете от мен и ще избягвате с най-голямо внимание всякакъв външен израз на отвращение към мен. Ще останете спрямо мен леденостудена, но учтива, като този камък.

— И защо? — попита Кристиане.

— Защото, ако само дадете вид, че ми се сърдите, баща ви би ви попитал за причината, а Юлиус би попитал мен. Но Юлиус ви го каза просто: аз съм далеч по-добър от него на фехтовка. Впрочем пистолетът е моето любимо оръжие. Аз мога много неща, виждате ли. Не казвам това, за да се хваля, нямам голяма заслуга — това се дължи на факта, че спя само по четири часа на денонощие. Така че ми остават петнадесет часа за учене и пет за живот, а от тези пет часа на привидна почивка нито един не е загубен за волята и мисълта ми. Когато на пръв поглед си почивам, уча език или до изнемога се занимавам с физически упражнения, езда или борба. Това може да послужи, както виждате. Да кажете една дума на Юлиус, означава просто да го убиете. Ако приемете играта, ще сметна това като особено благоразположение към мен.

Кристиане го погледна право в очите:

— Така да бъде, няма да кажа на баща си, нито на Юлиус. Ще се защитавам сама. Не се страхувам от вас, смешни са ми вашите заплахи. Какво може да направи вашето нахалство срещу моята чест. И понеже ме принуждавате да ви кажа, да, истина е, от деня, в които ви видях, почувствах непреодолимо отвращение. Почувствах, че имате лошо сърце. Но това не е омраза, не ви мразя — презирам ви!

Самуел присви гневно устни, но веднага се овладя.

— Чудесно! — възкликна той. — Това се казва отговор. Така ви харесвам. Така сте хубава. Да обобщим. Въпросът е ясно поставен: първо, искате да ми отнемете душата и волята на Юлиус, но няма да ги имате; второ, ти ме мразиш, аз те обичам и ще те притежавам. Казах вече! А! Ето Гретхен.

Гретхен действително се връщаше бавно и внимателно, носейки с мъка ранената кошута. Тя седна на една скала, държейки на коленете си горкото животно, което я умоляваше с жаловит поглед.

Самуел се приближи и се подпря на пушката си.

— О, тя имала само счупен крак.

Погледът на Гретхен, сведен над кошутата, се вдигна и гневно се стрелна към Самуел.

— Вие сте чудовище!

— Ти си ангел — каза той. — Ти също ме ненавиждаш, аз обичам и теб. Смятате ли, че ще бъде прекалено за моята гордост любовта към две жени. Един ден в университета се бих срещу двама студенти едновременно; раних двамата си противника, без да получа драскотина. Довиждане, мои скъпи неприятелки.

Той метна пушката си на рамо, поздрави двете девойки и пое към дома.

— Нали ви казах, госпожице — извика Гретхен, — този човек ще бъде фатален за нас.