Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Trou de l'enfer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008–2009)

Издание:

Издателска къща „АБАГАР-МК’90“, София

Издателство „АБАГАР“, Велико Търново, 1992

Редактор Красимир Петров

Художник: Димитър Стоянов

Техн. редактор Елена Тонкова

Коректор Ива Данева

ISBN 954-8004-24-0

ISBN 954-427-033-7

История

  1. — Добавяне

XL
VERRUF

Нека разкажем накратко за важните събития, които последваха.

При вика на Трихтер двете лисици се притекоха, освободиха другаря си от зъбите на кучето и като разбраха без излишни обяснения за приключението, се втурнаха в къщата на шивача. Това бе жестока битка, която не след дълго привлече други съседи и други студенти. Стълкновението щеше да стане всеобщо, когато дойде полицията.

Трихтер и неговите приятели се оказаха обградени от буржоата от една страна и полицията от друга. Колкото и славно да се бореха, положението бе невъзможно. Трябваше да се отстъпи. Няколко студенти успяха да избягат. Но Трихтер и другите две лисици бяха заловени. Отведоха ги в затвора, здраво охранявани.

За щастие затворът се намираше на две крачки от мястото на събитието, тъй като студентите започнаха да се появяват на групи и дори имаше опити да бъдат освободени затворниците. Но полицаите, подпомогнати от буржоата, успяха да се справят и трите лисици се озоваха в затвора.

Мълвата за сбиването и за обидата, нанесена на Университета, скоро се разпространи. Десет минути по-късно всички студенти бяха научили. В миг всички учебни зали се опразниха и дори най-посещаваните професори четоха лекциите си отначало на обърнати гърбове, а след това и на празни банки.

Получи се струпване на хора по улиците. Бяха арестувани трима студенти заради едно сбиване с еснаф! Това беше нещо сериозно и заслужаваше отмъщение. Решиха, че ще ги освободят всички заедно, и се насочиха към хотела на Самуел. Положението беше такова, че си струваше да бъде предупреден кралят.

Самуел покани всички в огромната зала, която вече ни е известна от търговията с лисици. Събранието бе ръководено от него и всеки можеше да изказва своето мнение.

Това беше едно паметно заседание в не много парламентарен дух. Не е необходимо да се казва, че всички мнения бяха буйни, гневни, възбудени. Ръкоплясканията бяха пропорционални на пламенността на предложенията.

Една мъхеста къща поиска да подпалят магазина на Мулдорф.

Един синигер бе прогонен с викове, защото спомена, че могат да се задоволят с уволнението на полицаите, които бяха арестували Трихтер и доблестните му защитници.

— Хиляди дяволи! — изкрещя една златна лисица. — Необходимо ни е уволнението на техните началници, а дори и то ще е малко.

Избухнаха всеобщи одобрителни викове.

Тогава настъпи врява от най-заплашителни и невероятни предложения.

Един искаше да се накажат всички шивачи от града заради престъплението на Мулдорф, като бъдат събрани всички просяци от околността и бъдат облечени безплатно с всичко, което имаше по магазините.

Друг, чиято реч толкова се хареса, че искаха да я отпечатат, твърдеше, че това ще е по-скоро скромно удовлетворение, че не е замесен само един шивач, но и един обущар и един колбасар. Те бяха набили студентите не като шивач, обущар и колбасар, а като буржоа вследствие на вечната им омраза към студентите, така че не трябваше да се занимават само с шивачите, колбасарите и обущарите, но и с буржоата като цяло и че Университетът можеше да си отмъсти само с грабеж на града.

Спорът, който се поддържаше от пламъка на все по-разюзданото младежко въображение, обещаваше да продължи дълго.

Тогава стана Самуел Гелб.

Настъпи дълбока тишина, а председателят взе думата със следните изрази:

— Господа и скъпи другари,

Тук се казаха чудесни неща и Университетът може само да избира от различните начини за отмъщение, които бяха предложени и подробно развити. Но уважаемите изказващи се ще ми позволят да отбележа, че има нещо по-важно от това да си отмъстим на нашите неприятели (слушайте! слушайте!), а то е да спасим приятелите си! (Ръкопляскания.)

Докато ние спорим тук, трима от нашите са в затвора: те чакат, чудят се, че не им отиваме на помощ. Те имат право да се съмняват в нас! (Браво! Истина е! Истина е!)

Какво! От половин час студентите са в затвора и още не са освободени! (Дълбоко впечатление.)

Да започнем от тях и после ще се занимаем с другите. (Много добре! Много добре! Слушайте!) Да им отворим вратите, за да имат щастието да участвуват заедно с нас в наказанието на тези, които ги обидиха! (Викове Ура!)

Заседанието завърши с ентусиазъм. Студентите изтичаха да се въоръжат с колове, железни пръти и греди.

Четвърт час по-късно започна обсадата на затвора.

Всичко стана толкова бързо, че властите нямаха време да вземат мерки. Затворът се пазеше само от обичайната охрана. Като видя прииждането на студентите на ъгъла на улицата, началникът на участъка нареди да затворят вратата. Но какво можеха двадесетина мъже срещу четиристотин студенти?

— Напред! — извика Самуел. — Не трябва да даваме време на подкреплението да дойде.

И като застана начело на една група, която носеше огромна дървена греда, пръв направи крачка към вратата.

— Огън! — извика началникът на охраната.

Екна залп срещу обсадителите.

Нито един студент не отстъпи и крачка назад. Няколко изстрела с пистолет отвърнаха. След това, преди охраната да е имала време да зареди отново пушките, студентите блъснаха вратата с огромно усилие с двадесетина талпи. Вратата се огъна.

— Смелост, момчета! — извика Самуел — Още един удар и сме вътре. Но почакайте.

Той пусна гредата, взе един железен лост и повдигна вратата с него. Десетина лисици сториха същото и вратата малко се повдигна.

— Удряйте сега! — каза Самуел

Ударът от двадесет греди отекна, а вратата се продъни с трясък.

Втори залп гръмна по студентите.

Самуел вече беше в двора.

Един войник се целеше в него. Той се хвърли върху него със скок на пантера и го повали на земята с лоста.

— Долу оръжието! — нареди той на охраната.

Но заповедта беше излишна. Студентите бяха проникнали след него в двора и така го изпълниха, че беше невъзможно човек да си вдигне ръката.

Освен войника, убит от Самуел, още трима други лежаха на земята, повече или по-малко ранени от куршумите на пистолетите. Седем или осем студенти също бяха ранени, но за щастие, не сериозно.

Обезоръжиха охраната и изтичаха до килиите на Трих-тер и двамата му другари, които скоро бяха на свобода.

След това победителите натрошиха вратите и прозорците.

После се позабавляваха, като необходима предохранителна мярка, да поразрушат затвора.

Докато се отдаваха на тези забавни упражнения, дойдоха да ги предупредят, че е свикан академичният съвет, за да обсъди поведението на ръководителите на бунта.

— А, значи академичният съвет ни съди! — каза Самуел. — Е, добре! И ние пък ще осъдим академичния съвет! Хей! — извика той. — Лисици и синигерчета, пазете на изходите на улицата. Съветът на сеньорите ще заседава.

Сеньорите се събраха в една зала в затвора.

Самуел взе веднага думата. Този път това бе една кратка войнствена реч, по примера на Тацит, съпровождана от далечната глъчка и барабанния бой, без да бъде прекъсната нито веднъж от тези двадесетгодишни съзаклятници.

— Слушайте, нямаме време за губене. Чувам тръбата да свири сбор. Войските ще бъдат тук всеки момент. Налага се да вземем решение веднага. Ето какво е моето мнение:

Предложени бяха всевъзможни начини за отмъщение: опожаряване на къщата на Мулдорф, разрушаване на града и прочие. Във всяко едно от тези предложения има чар, не отричам това. Но това ще доведе до борба с полицията, до проливане на кръв, загуба на чудесни приятели. Няма ли да е по-добре, ако постигнем същия резултат без загуба на кръв?

Какво искаме ние? Да накажем буржоата. Е, добре! Има един начин да ги накажем по-жестоко, отколкото ако счупим няколко стъкла или изгорим няколко сгради. За четвърт час можем да разорим Хайделберг. За това трябва да направим само едно: да си отидем.

От какво живее Хайделберг, ако не от нашето присъствие? Кой издържа шивачите? Тези, които носят техните дрехи. Кой издържа обущарите? Тези, които носят техните ботуши. Кой храни месарите? Тези, които ядат месо.

Затова нека да отнемем на търговците техните клиенти, на професорите техните студенти и от този момент няма да има вече нито професори, нито търговци. Хайделберг без нас е като тяло без душа. Хайделберг ще бъде мъртъв.

А, значи един търговец е отказал да даде стоката си на студент? Е, добре! Всички студенти ще оставят стоката на всички търговци. И ще видим какво ще правят те. Един от тях отказва да обслужи един от нас? Е, добре! Няма да обслужват повече никого!

Предлагам да им се даде един такъв пример, който да се запомни в историята на Бургеншафт и който ще стане правило за студентите и урок за еснафите за в бъдеще. Предлагам масовата емиграция на Университета и възбрана (Verruf) върху града Хайделберг.

Гръм от ръкопляскания заглуши думите на Самуел.

Заминаването бе гласувано с аплодисменти.