Александър Дюма
Адската дупка (30)

XXX
САМУЕЛ ЛЕКАР

Самуел поздрави със сериозен вид Кристиане. Странно защо Юлиус не показа никаква изненада, като го видя, отиде при него и му стисна ръката.

— Ти, които си учил медицина — каза му той, — виж, нашето детенце е болно.

Самуел прегледа мълчаливо детето, след това се озърна и видя дойката, отиде при нея и й премери пулса.

— Но, господине — обади се Кристиане, у която тревогата на сърцето надвиваше вече уплахата на духа, — не дойката е болна, а детето ми.

— Госпожо — отвърна учтиво и хладно Самуел, като продължаваше да я гледа, — майката вижда само детето, лекарят търси причината. Болестта на вашето дете е само следствие от болестта на дойката. Малкото е гладно, това е всичко, а тази жена не може повече да го храни. Смяната на климата и на навиците, скуката, носталгията, знам ли, са прекъснали млякото й. Спешно трябва да бъде заменена.

— Да я заменим? С кого? — попита Кристиане.

— Няма ли някоя дойка в околността?

— Господи! Не зная. О! Аз съм доста непредвидлива майка или поне съм неопитна. Не трябва да ми се сърдите, господине.

Детето извика и приплака отново.

— Не се безпокойте, госпожо — продължи Самуел със същия студен и учтив тон, — детето не е болно и за него няма никаква опасност. Ето какво можете да направите. Вземете за дойка една от козите на Гретхен.

— Вилхелм няма ли да се почувства зле?

— Ще се почувства чудесно. Само че като започнете веднъж, трябва да продължите. Много чести смени на млякото могат да доведат до усложнения. И после, една коза е дойка, която няма да изпитва носталгия по Гърция.

Юлиус веднага изпрати да предупредят Гретхен, която пристигна малко след това.

Тя също не прояви изненада при вида на Самуел. Само Кристиане, която я наблюдаваше, забеляза горчива усмивка на устните й.

Радостта й се върна, когато й казаха, че една от нейните кози ще храни Вилхелм. Тъкмо имала една млада и силна коза с чудесно мляко и изтича да я доведе.

По-време на отсъствието й Самуел успя да успокои Кристиане. Маниерите му бяха съвсем различни, без може би да са по-малко тревожни. Един вид уважителна, но ледена сдържаност бяха заменили високомерните и хапливи подигравки.

Гретхен се върна с една хубава коза, бяла и чиста, която остави да легне на килима. Кристиане постави до нея Вилхелм, които започна жадно да суче.

Кристиане плесна с ръце.

— Спасени сме! — каза Самуел усмихнат. Кристиане неволно отправи към него признателен поглед.

Този странен човек добави замислено:

— Обичам децата. Искам да имам дете. Те са чаровни и не са горделивци: те са слаби и не са зли. Обичам децата: те не са още мъже.

Той стана като че имаше намерение да си ходи.

— Ще закусиш ли с нас? — попита Юлиус.

— Не мога — отговори Самуел, като гледаше към Кристиане.

Юлиус настоя, но Кристиане не каза нищо. Миналото, което бе забравила в един първоначален порив на майчинството, се връщаше в съзнанието й и зад майката отново се появи жената.

Самуел като че ли забеляза мълчанието на Кристиане и отговори по-сухо на настояването на Юлиус.

— Невъзможно. Накарай да ми оседлаят един кон. Ще ти го върна от Некарщайнах.

Юлиус даде нареждания. Кристиане, която вече не се страхуваше, че Самуел ще остане, се почувства по-свободна, за да му благодари, и когато съобщиха, че конят е готов, тя пожела да го изпрати заедно с Юлиус до изхода и му благодари още веднъж, но не го покани да се върне.

И докато той се качваше на коня, тя тихо запита Юлиус:

— Как и защо г-н Самуел Гелб се озова тук, Юлиус?

— Бога ми! — отвърна Юлиус. — Кълна се, че самият аз още не зная.

Самуел бе на коня, поздрави и бързо се отдалечи.

— Най-после си отиде! — въздъхна с облекчение Кристиане.

В този момент Гретхен слезе с козата при тях. Тя чу Кристиане и поклати глава:

— Ах, госпожо — каза тя полугласно, — смятате ли, че наистина си е отишъл?