Артър Хейли
Вечерните новини (60)

19

Загледан в тялото на Хари Партридж, Мигел се закле, че никога повече не ще допусне да му се случи днешното фиаско. Урокът му бе ясен като бял ден: нищо не става лесно и гладко, дори да тръгне така в началото. Отсега нататък щеше да го знае. Какво му оставаше да направи?

Преди всичко трябваше да напусне Перу, защото иначе щеше да плати с живота си. „Сендеро Луминосо“ нямаше да му простят. Не можеше, а и за щастие не трябваше да се връща и в Нуева Есперанса. Преди да я напусне, бе прибрал за всеки случай всичките си пари, включително повечето от онези петдесет хиляди долара, които бе взел от Хосе Антонио Салавери при последното си посещение в ООН, и те бяха в портфейла, който носеше сега на кръста си под дрехите. Попила го. Неудобен, но сигурен. Парите бяха предостатъчно, за да се прехвърли от Перу в Колумбия.

Най-напред трябваше да се вмъкне в джунглата, така че никой да не го забележи. На около двайсет и пет километра имаше писта, където често кацаха и излитаха самолети на трафикантите, управлявани от колумбийски пилоти. Щеше да си плати пътя до Колумбия, където бе вън от опасност. А опиташе ли се някой от групата, дошла от Нуева Есперанса, да го спре, щеше да го убие на място. Но едва ли някой ще посмее. От седмината, тръгнали с него, бяха останали живи само четирима. Рамон и други двама бяха убити от тоя гринго, дето лежеше тук в краката му. Не го познаваше, но явно бе добър стрелец.

Поражението неизбежно щеше да се отрази на репутацията му дори и в Колумбия. Но нямаше да е за дълго. А и за разлика от „Сендеро Луминосо“, колумбийските картели на наркотрафикантите не бяха фанатични. Безмилостни, да, но прагматични и делови. А Мигел имаше неоспорим талант като анархист-терорист. Щеше да им потрябва. Наскоро бе узнал, че е в ход дългосрочна програма за превръщане на няколко малки и средни латиноамерикански държави в страни по модела на Колумбия, доминирана вече от наркокартелите. Сигурен бе, че в този проект щеше да може да прояви и своите способности. С демокрацията в Колумбия бе свършено. На пръв поглед оставаха някакви привидни белези колкото да заблуждават света, но дори и те изчезваха с убийствата на малцината привърженици на старото време, извършвани по нареждане на милиардерите, които стояха начело на картелите. За да се превърнат и другите страни в копия на Колумбия, трябваше корупцията да стигне и до правителствата, та да могат картелите да ги завземат отвътре и да установят контрол върху властта. После, упорито и потайно, те щяха да станат по-силни от правителството. А оттам връщане нямаше.

Засега се споменаваха само четири страни като потенциални обекти за колумбианизиране: Боливия, Салвадор, Гватемала и Ямайка. По-късно към списъка щяха да бъдат прибавени и други.

С несравнимо богатия си опит и умение да се изплъзва Мигел нямаше да остане без работа още дълго време.