Артър Хейли
Вечерните новини (17)

5

В спокойни дни телевизията приличаше на задрямал великан. Работеше на по-малък от пълния си капацитет и голяма част от най-талантливите й журналисти бяха в летаргия. Ето защо, случеше ли се важно събитие, имаше на разположение много опитни професионалисти, които да бъдат задействани „на високи обороти“. Точно това стана в петък сутринта, един ден след като бяха отвлечени тримата членове на семейство Слоун. В седалището на Си Би Ей започна да се събира „групата за бързо реагиране“, оглавена от Хари Партридж. Пристигна и Рита Ейбръмс. Самолетът й бе кацнал от Минесота късно през нощта. Хари Партридж, който бе пренощувал в луксозен апартамент на телевизията в хотел „Интерконтинентал“, се яви малко след осем часа. Без да губи време, той попита:

— Има ли нещо ново?

— Само тълпата пред къщата на Кроф е нараснала — отговори Рита.

— Каква тълпа?

Двамата седяха в заседателната зала, предоставена на групата. Въпреки твърде кратката си почивка Рита изглеждаше освежена, възвърнала обичайната си жизненост и енергичност.

— От два дни почитателите на Кроф, узнали адреса му, се стичат в Ларчмънт да докоснат ръба на мантията на своя водещ по телевизията. Трябва да има вече хиляди. Полицията не може да се справи и е започнала да поставя бариери по пътищата.

— Имаме ли снимачен екип там?

— Разбира се. Прекарали са там цяла нощ. Казах им да останат, докато Кроф тръгне за работа. Дотогава ще им изпратя нов екип.

— Искам да свикаме колкото се може по-скоро съвещание на всички, които ще работят с нас. Да разпределим задачите и веднага да се залавяме за работа, та да съберем материал за новините довечера.

— Ще го насроча за десет часа — каза Рита.

* * *

Теди Купър пристигна от Лондон със сутрешния полет на „Конкорд“ и се яви в Си Би Ей малко преди 10 часа. Като влизаше, срещна Крофърд Слоун.

— Съжалявам за станалото с близките ви, мистър Слоун. Но горе главата! — каза му Купър. — Нали вече съм тук! Ще ги издиря тия негодници, каквото ще да става. Това е по моята част! — После се обърна към Партридж: — Първата ни работа, Хари, е да прегледаме отново всички съобщения. После ще отида да подуша мястото на престъплението. Искам да преслушам и очевидците, до един. Няма смисъл да се моткам. Като съм дошъл чак дотук, трябва веднага да запретна ръкави.

— Имаш пълна свобода на действие — увери го Партридж, спомняйки си чудатостите на Купър, когато работеше. — Ще отговаряш за разследването заедно с двама помощници.

Те вече чакаха да започне съвещанието. След като му бяха представени, Купър се ръкува с тях и каза:

— Много ще научите от работата си с мен, приятелчета. Само че не ми придиряйте: цапнат съм през устата. Наричайте ме просто „Ваше величество“ и ми козирувайте само сутрин.

* * *

Точно в десет часа в залата се разнесе гласът на Рита Ейбръмс и прекъсна бръмченето на разговорите. Тя бе седнала начело на дългата маса с Хари Партридж от едната си страна. Когато пристигна, Лесли Чипингъм също зае мястото си. Срещна погледа на Рита и двамата се усмихнаха съзаклятнически, едва забележимо. Крофърд Слоун седеше на другия край. Нямаше намерение да се включва в дискусиите и вече бе споделил с Партридж: „Чувствам се безпомощен като охлабена гайка.“

Край масата Рита бе събрала и още трима редактори. Норман Йейгър, най-старшият ветеран на Си Би Ей, който говореше тихо, имаше богато въображение и солидно образование. Той правеше много популярната едночасова рубрика „Анализи“. Участието му в групата повишаваше елитността й с няколко степени.

До Йейгър седеше Айрис Евърли, двайсет и няколко годишната нова звезда на редакторския небосклон. Дребничка и хубава, завършила факултета по журналистика на Колумбийския университет, тя имаше остър ум, който работеше със скоростта на светлината. А впуснеше ли се след някоя мъглява новина, твърдостта и ловкостта й можеха да съперничат дори на Распутин.

Третият редактор, Карл Оуънс, беше впрегатен кон, който издържаше дълго и неуморно, често оставяйки зад гърба си другите редактори и кореспонденти. На възраст между Йейгър и Айрис, той не притежаваше въображението нито на единия, нито на другия, но бе надежден с професионализма си.

Край масата бяха наредени освен Теди Купър и двамата му помощници — още Мин Ван Кан в качеството си на главен оператор и една секретарка, която трябваше да изпълнява всички менажерски функции.

— Оттук нататък — обясняваше Рита — ще действаме на две нива: по дългосрочния план и за ежедневния информационен бюлетин. Норм — обърна се тя към старшия редактор, — ти ще отговаряш за дългосрочния план.

— Слушам.

— Айрис, на теб възлагам ежедневните новини, като започваш още от тази вечер.

— Съгласна съм, но първото нещо, което искам, е видеозапис на сборището тази сутрин пред дома на Кроф.

— Ще го имаш — увери я Рита и се обърна към третия редактор: — Карл, ти ще работиш ту на едното, ту на другото ниво, където е необходимо. — После добави: — А аз ще ви помагам и на тримата. — След това насочи вниманието си към Купър. — Теди, разбрах, че си искал да отидеш в Ларчмънт.

— Тъй вярно — светнаха очите на Купър. — Ще се поразровя малко като славния Шерлок. Нали ми е сънародник.

— След като приключим съвещанието — заобяснява му Рита, — Мин ще се отправи към Ларчмънт с два нови снимачни екипа. Ти ще отидеш с него, Теди, и ще се срещнеш с Бърт Фишър, стрингер на местната филиална станция. Той пръв изстреля вчера новината. Ще те разведе насам-натам да се срещнеш с когото искаш.

— Според мен първата ни задача е да узнаем колкото може повече неща за похитителите — намеси се Партридж. — Кои са? Откъде са? Каква е целта им? Те може много скоро сами да ни я съобщят, но ние няма да ги чакаме. Засега все още не мога да ви кажа как ще научим отговорите на тези въпроси, но трябва да насочим вниманието си към всички подробности от случилото се досега и внимателно да оглеждаме всяка новопостъпваща информация. Днес искам да систематизирате всички факти и да ги запомните наизуст. Групирайте ги под рубриките „Последователност на събитията“ и „Разни“.

* * *

Пак с изследователска цел Хари Партридж бе решил да вземе интервю от Крофърд Слоун. Той бе убеден, че като всеки човек, станал център на голямо и сложно събитие, Слоун знае повече, отколкото предполага, и настойчивите, умело и професионално задавани въпроси могат да извлекат от него много неизвестни досега факти. Слоун бе дал съгласието си.

Двамата останаха в залата след съвещанието и Партридж напомни на Слоун за уговорката им. Най-неочаквано зад тях се чу трети глас:

— Ако нямате нищо против, бих искал да остана и да слушам, може и аз да науча нещо ново.

Двамата се извърнаха сепнати. В залата, очевидно след съвещанието, бе влязъл специалният агент Отис Хавилок.

— След като питате, ще ви кажа, че имам нещо против.

— Ако вие сте Господин ФБР — намеси се Рита, — изобщо нямате място тук. Достъп до залата имат само работещите в нея.

Хавилок я погледна изненадан.

— Но в моите задължения влиза и охраната на мистър Слоун. Пък и нали вие разследвате същото отвличане?

— Точно така.

— Следователно имаме еднакви цели — да открием семейството на мистър Слоун. Така че всичко, до което успеете да се доберете, трябва да стане достояние и на ФБР.

Повечето от присъстващите, между които и Лес Чипингъм, мълчаха.

— В такъв случай — предложи Рита — трябва да сключим двустранно споразумение. Мога ли да изпратя веднага един репортер в нюйоркската централа на ФБР, който да проучи всички съобщения, пристигнали при вас?

Хавилок поклати глава.

— Боя се, че е невъзможно. Някои от тях са поверителни.

— Именно!

— Вижте какво — започна Хавилок, мъчейки се да се владее под погледите на хората в залата. — Не съм сигурен дали сте съвсем наясно, че става дума за престъпление. Всеки, който има някакви сведения, е задължен от закона да ги предаде, в този случай, на ФБР. В противен случай носи отговорност пред закона.

Нетърпелива както обикновено, Рита запротестира:

— За Бога, да не сме деца! Ние непрекъснато правим някакви разследвания и отлично си знаем урока.

Партридж се обяви в нейна подкрепа.

— Трябва да ви кажа, мистър Хавилок, че по няколко случая съм работил в тясно сътрудничество с ФБР, и вашите хора имат лошата слава, че поглъщат всички сведения, които им се дадат, без да отвръщат със същото.

— ФБР не е длъжно да дава сведения — тросна се Хавилок. Цялата му сдържаност се бе изпарила. — Ние сме правителствена институция и отговаряме само пред президента и Конгреса. Вие се опитвате да ни правите конкуренция. Затова ще ви предупредя, че ако някой от вас пречи на официалното разследване, задържайки информация, ще попадне под много тежки обвинения.

Чипингъм реши, че е време да се намеси.

— Уверявам ви, мистър Хавилок, че ние не сме нарушители на закона. Но имаме свободата да правим каквито разследвания намерим за добре и често пъти имаме по-голям успех от официалните ви институции. Тук става дума за журналистическата привилегия. Не възразявам, че в някои области репортерите нямат право на достъп, но от друга страна, те могат да правят разследвания, без да оповестяват своите източници, освен ако съдът не нареди обратното. Така че, както виждате, би било нарушение на журналистическата свобода, ако ви позволим незабавен, непосредствен и пълен достъп до нашите сведения. Ето защо трябва да ви уведомя, че колкото и да ни е приятно вашето присъствие, достъпът ви в телевизията е ограничен, и тази граница е именно тук. — След което той му посочи вратата на залата.

— Не съм сигурен, че ви разбирам напълно, сър — отвърна Хавилок, — и надявам се, ще ми позволите да обсъдя целия този въпрос с вашите вишестоящи.

— Имате пълното право, но съм убеден, че и те ще потвърдят правото ни да действаме както намерим за добре.

* * *

— Продължавай — насърчаваше Партридж Крофърд Слоун, след като бе изслушал внимателно разказа му за последната вечер, прекарана със семейството му.

— Струва ми се, че през цялото време имах чувството за някакво преследване. Смътно чувство, което може би се оформя сега, след като разбирам, че къщата ми е била под наблюдение…

— Няма значение къде и кога смяташ, че са те следили.

— Там е работата, че не мога да си спомня.

— Сигурен ли си, че си въобразяваш?

— Не, не си въобразявам — решително отвърна Слоун след известно колебание.

— Дай ми тогава повече подробности.

— Струва ми се, че понякога ме следяха по пътя за вкъщи. А инстинктът ми подсказа, че и в Си Би Ей е имало някой, чието място не е тук.

— И дълго ли трая това?

— Може би месец. — Слоун разпери безпомощно ръце. — Страх ме е да не си измислям. Но всъщност какво значение има?

— И аз не знам — отвърна Партридж. — Ще разговарям с другите.

След като записа в резюме разговора си със Слоун, Партридж отвори личното си „синьо тефтерче“ — малък каталог на хората, които познаваше по цял свят, които му бяха полезни при различни случаи в миналото и биха му помогнали в бъдеще. Между тях имаше и такива, които той бе снабдявал с необходимата информация, щом го помолеха за това. Журналистическата професия бе пълна с такива взаимни услуги и в случай като този човек неизбежно опираше до тях. Освен всичко друго повечето хора винаги се чувстваха поласкани, когато можеха да услужат с нещо на телевизията. Срещу имената в тефтерчето бяха отбелязани различни учреждения, институти и министерства като Министерство на правосъдието, Белия дом, Държавния департамент, ЦРУ, Емиграционната служба, Конгресът, няколко чуждестранни посолства, нюйоркската полиция, кралската канадска конна полиция в Отава, съдебната полиция в Мексико; фигурираше и един автор на криминални романи, както и адвокат, чиято клиентела се състоеше главно от организираната престъпност и мафията.

След като проведе няколко разговора на тих глас с хората, чиито имена си бе отбелязал, и не стигна до нищо, Партридж реши да позвъни и на адвоката.

Преди една година Партридж му бе направил една голяма услуга. При едно пътуване със състуденти до Венецуела дъщерята на адвоката бе попаднала в досадна история с наркотици, която стигна и до телевизията в САЩ. Споменаха се имената на осем студенти, двама от които бяха починали. Чрез една агенция в Каракас Си Би Ей получи редки снимки от местата, където се бяха разигравали драматичните събития: лицата на участниците бяха заснети в едър план при арестуването им от полицията и между тях бе дъщерята на адвоката. По това време Партридж бе в Аржентина, но се върна в Ню Йорк, за да отразява случая.

Узнал за станалото, както и за снимковия материал, бащата на момичето успя да издири Партридж по телефона и го помоли да не използва името и снимката на дъщеря му, тъй като тя била най-младата в цялата група, никога преди това не била замесвана в подобни неприятности и такава злепоставяща популярност щяла да съсипе целия й живот.

Партридж, който се бе запознал с материалите още преди разговора с адвоката и познал момичето, бе решил да не я включва в репортажа си, намери за добре само да обещае на баща й, че ще направи каквото зависи от него.

Когато по-късно лицето и името й не се появиха в осведомителния бюлетин на Си Би Ей, адвокатът изпрати на Партридж чек за хиляда долара. Но Партридж предвидливо му го върна само с един вежлив отказ. Оттогава двамата не се бяха чували.

Ето защо, като чу гласа му по телефона, адвокатът веднага каза:

— Аз съм ви длъжник. Сега вие искате услуга от мен. Кажете за какво става дума.

Партридж му обясни.

— Не знам нищо повече от онова, което разбрах от телевизията. Но съм абсолютно сигурен, че не е замесен никой от моите клиенти. Те не се занимават с такива работи. Но понякога подочуват какво правят другите. Затова дайте ми няколко дни да поразпитам тактично насам-натам. Ако открия нещо, ще ви се обадя.

Партридж предчувстваше, че няма да остане излъган.

* * *

Докато преглеждаше на спокойствие сутрешните вестници, чу зад гърба си силния глас на Чък Инсън.

— Нося ти материалите за тази вечер, Хари — обяви главният редактор, нахлувайки в кабинета, предоставен сега на Партридж. — Ще излъчваме бюлетина с двама водещи. Единият си ти.

— Бутащият или дърпащият?

— Не знам как ще го наречеш — усмихна се Инсън, — но от днес ти ще водиш новините, свързани с историята около Слоун, която винаги ще бъде новина номер едно във вечерната ни емисия. Освен ако не вземат да застрелят президента преди излизането ни в ефир. Кроф ще води останалата част от бюлетина, за да не излезе, че някаква банда престъпници е успяла да извади от строя редовния ни водещ и да промени цялата ни система на работа.

— Аз съм съгласен. Предполагам, също и Кроф.

— Откровено казано, идеята беше негова. Като всеки крал, и той взе да се чувства несигурен извън трона си. Пък и няма смисъл да стои в сянка. А, още нещо, в края на бюлетина Кроф ще каже няколко благодарствени думи на всички, които са изпратили съчувствени послания до него по повод случилото се.

— Ще импровизира ли?

— Как не! Трима автори вече работят над „спонтанните“ му думи.

Развеселен, независимо от обстоятелствата, Партридж отбеляза:

— Вие двамата май успяхте да се спогодите засега?

— Приехме недекларирано примирие, докато отшуми бурята.

— А после?

— Ще видим.