Артюр Рембо (автор)

Книги

Произведения

Писмо

Поема

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Лирика в проза

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Артюр Рембо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Артюр Рембо
Arthur Rimbaud
френски поет
Роден
Шарлевил, Франция
Починал
10 ноември 1891 г. (37 г.)
ПогребанШарлевил-Мезиер, Франция
Религиякатолицизъм
Националност Франция
Работилпоет
Литература
Период1869 – 1873
Жанровестихотворение, стихотворение в проза
Направлениесимволизъм
Течениесимволизъм
Известни творби„Пияният кораб“
ПовлиянШарл Бодлер, Виктор Юго, Пол Верлен
ПовлиялБоб Кауфман, Хенри Милър, Алън Гинсбърг, Дилън Томас, Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Пати Смит и др.
Семейство
Съпруганяма
ПартньорПол Верлен[1]
Подпис
Уебсайт
Артюр Рембо в Общомедия

Жан Никола̀ Артю̀р Рембо̀ (на френски: Jean Nicolas Arthur Rimbaud) е френски поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти.

Биография

Артюр Рембо е роден на 20 октомври 1854 г. в Шарлевил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична – била принудена да отглежда четирите си деца след като съпругът ѝ ги напуска.

Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на литературата прави на 15-годишна възраст. След неколкократно пребиваване в Париж, той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на Пол Верлен, който му помага да влезе в средите на парижката бохема.

Рембо през 1870 или 1871 г., визитна картичка, „Музей Рембо“

Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: „Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те“; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.

Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.

Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастния поет. 1873 г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между Лондон, Шарлевил-Мезиер и Брюксел. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен под отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.

През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот – на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с литература. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира, всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.

В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер. Приживе не издава стихосбирка.

Произведения

  • Poésies
  • Le bateau ivre (1871)
  • Les illuminations (1872)
  • Une Saison en Enfer (1873)
  • Lettres

Портрети, направени след смъртта на Рембо

  • Артюр на 12 години. Патерн Беришон за La Revue blanche, 1897.
    Артюр на 12 години. Патерн Беришон за La Revue blanche, 1897.
  • Рембо на 30 години. Патерн Беришон по рисунка на Изабел Рембо.
    Рембо на 30 години. Патерн Беришон по рисунка на Изабел Рембо.
  • Гравюра на Феликс Валотон за Книга на маските на Реми дьо Гурмон, 1896.
    Гравюра на Феликс Валотон за Книга на маските на Реми дьо Гурмон, 1896.
  • Портрет от Реджиналд Грей.
    Портрет от Реджиналд Грей.

Музеи

  • 1994: откриване на „Музей Рембо“, ке „Артюр Рембо“ в Шарлевил-Мезиер, в някогашната херцожка мелница на Карло I Гонзага.
  • 4 февруари 2000: откриване на „Къща музей Рембо“ в Харар. Въпреки названието, дадено на огромна и луксозна дървена сграда, вдъхновена от индийската архитектура, тя не е била обитавана от Артюр Рембо, тъй като е построена след смъртта му.
  • 20 октомври 2004: по повод 150-годишнината от рождението на Рембо е открита „Другата къща музей“ на ке „Артюр Рембо“ №7 в Шарлевил-Мезиер. Семейство Рембо обитава сградата между 1869 и 1875 г.
  • „Музей Рембо“, ке „Артюр Рембо“ в Шарлевил-Мезиер
    „Музей Рембо“, ке „Артюр Рембо“ в Шарлевил-Мезиер
  • „Къща музей Рембо“ в Харар
    „Къща музей Рембо“ в Харар
  • „Другата къща музей“ на ке „Артюр Рембо“ №7 в Шарлевил-Мезиер
    „Другата къща музей“ на ке „Артюр Рембо“ №7 в Шарлевил-Мезиер

Биографии

  • Jean-Baptiste Baronian, Rimbaud, Paris, Gallimard, coll. „Folio Biographies“, 2009, 285 p. (ISBN 978-2-07-035548-8).
  • Jean-Marie Carré, La Vie aventureuse de Jean-Arthur Rimbaud, Paris, Librairie Plon, coll. „Le roman des grandes existences“, 1926.
  • Marcel Coulon, La Vie de Rimbaud et de son œuvre. Avec de nombreux documents inédits ou ignorés, Paris, Mercure de France, 1929.
  • Claude Jeancolas, Rimbaud, Flammarion, coll. „Grandes biographies“, 1999, 749 p. (ISBN 978-2-08-067374-9).
  • Claude Jeancolas, Rimbaud l'Africain: 1880 – 1891, Paris, Textuel, 2014, 642 p. (ISBN 978-2-84597-492-0).
  • Jean-Jacques Lefrère, Arthur Rimbaud, Fayard, 2001, 1242 p. (ISBN 978-2-213-60691-0).
  • Henri Matarasso et Pierre Petitfils, Vie d'Arthur Rimbaud, Hachette, 1962, 280 p.
  • Pierre Petitfils, Rimbaud, Julliard, coll. „Les Vivants“, dirigée par Camille Bourniquel, 1982, 444 p. (ISBN 978-2-260-00298-7).
  • Enid Starkie (превод Alain Borer), Arthur Rimbaud, Flammarion, coll. „Grandes biographies“, 1993 (1 изд. Faber & Faber, London, 1961), 720 p. (ISBN 978-2-08-211802-6).
  • Jean-Luc Steinmetz, Arthur Rimbaud – Une question de présence, Tallandier, coll. „Biographie“, 2009 (1 изд. 1991), 486 p. (ISBN 978-2-84734-586-5).

Източници

  1. ↑ Пистолет, из которого был ранен Рембо, продан за 430 тысяч евро // 30 ноември 2016 г. Посетен на 12 май 2021 г. (на руски)

Външни препратки

За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни