Артюр Рембо
Прехласнатите

Черни сред снега в нощта студена,

пред прозорчето на сутерена,

        светло като ден,

 

пет дечица малки — тъжна група! —

жадно гледат как хлебарят трупа

        хляба зачервен.

 

Те следят със поглед как ръката

меси хлябовете и ги мята

        сръчно във пещта;

 

звук от печенето се разнася,

а дебелият хлебар приглася

        с песен на уста.

 

Малките не мърдат, притаени,

а към тях прозорчето червено

        праща дъх горещ —

 

ето, хлябовете се изпичат

и на козунаци те приличат

        в тази светла пещ.

 

Под опушения зид приятно

пеят хлябовете ароматни

        и щурци цвърчат;

 

идва топлина от сутерена —

дрипави дечица възхитени

        на студа стоят.

 

Те се чувствуват така честити —

бедните деца със скреж покрити

        и стоят в нощта;

 

личица в отвора прилепили,

кротко пеят те с последни сили,

        ала песента

 

тиха е, като молитва свята…

Те поглеждат все към светлината

        и към хляба бял,

 

а пък зимен вятър не престава

жалките им дрипи да развява

        над снега без жал.