Артюр Рембо
Хитрушата

Сред полутъмния салон, където все

дъхти на плодове и остро лъха лакът,

белгийско ястие си моя милост взе;

потънал в стола мек, глава подпрял на лакът,

 

ядях и гледах как часовникът виси,

готов да зазвъни… Но младата готвачка

дойде от кухнята с разчорлени коси —

и кърпата си бе успяла да измачка —

 

и бузата си тя потърка нежно с пръст,

не буза — праскова узряла; с жест чевръст

блюдата после взе пред мен да пренарежда;

 

муцунка изведнъж направи тя и с тих

гласец поднесе ми страната си — с надежда

да я целуна: „Виж, аз май се простудих!“

 

Шарлероа, октомври 70