Артюр Рембо
Наказанието на Тартюф

Жарта раздухва той, жарта любовна под

сутаната, щастлив, наконтен с ръкавици,

от сладки блянове нападнат, плувнал в пот,

с уста беззъба, жълт, присвил от страст зеници,

 

и тъкмо да рече: „Молете се!“, един

Злодей го сграбчи за ухото запламтяло

и с ругатни поде го тоя кучи син,

и смъкна расото от потното му тяло.

 

Възмездие! Съдра се расото на две

и с броеница от простени грехове

дрънчи наум Свети Тартюф. Като убит е!

 

Той моли, хленчи, той се изповядва… Уф!

Взе само дрехите човекът от Тартюф

и ето — гол е от главата до петите!