Кирил Влахов
Поглед в една душа

Роден съм на 04.07.1988 в София. Завършил съм Математическа Гимназия „К. Величков“ Пазарджик.

В момента съм студент в ТУ-Пловдив специалност „Компютърни системи и технологии“. Когато не съм на лекции, работя в сервиз за компютри в Пазарджик.

През 2012 издадох сборник с разкази „Истории за Светлина и Мрак“ и освен тези разкази и стиховете в тази стихосбирка, пиша стихове и песни на английски (някои от които скоро ще могат да се намерят в youtube.com), пародии на песни и кавъри (във vbox7.com), преводи на научнопопулярни филми за www.kolibka.com (скоро мисля да се присъединя към subs.sab.bz и щеприемам заявки за преводи на около 20–30 минутни серии), както и за преводи на песни, някои от които могат да се пеят (и ще ги кача като субтитри във vbox7.com) и художествени преводи на стихове.

Като цяло обичам да експериментирам в писането и ми харесва да уча нови похвати и неща.

К. Влахов

Благодарности на всички момичета, които ми бяха вдъхновение и които винаги ще обичам.

Посветено на всички момичета, които са ме вдъхновявали (дори без да го съзнават), на всички хора, които някога са се чувствали самотни и неразбрани, на всички кандидатстуденти и не на последно място — на всички настоящи и бивши студенти, най-вече в ТУ-София, филиал Пловдив.

Обичам ви, без вас нямаше да съм това, което съм днес!

К. Влахов

Пак ще ги чакам,

пак ще ги пиша —

нощем във мрака,

с молив по листа…

Няколко думи за автора

Речено е, че поезията е вид духовен ексхибиционизъм. По тази причина трудно се пише за млад автор. Млад на години искам да кажа. Инак Кирил (вж. ІV-та корица) съвсем не е новак в писането, в частност и на поезия. Но, винаги има по едно „но“, „сблъсъците“ му с поезията, поне до този сборник, са предимно в англоезичнопесенната зона [простете за словомонстъра]. Последната, с известни изключения, има малко общо с т.нар. „класически образци“. Впрочем, по днешно време разбирането за понятието поезия е твърде широко, за това да се съсредоточим върху съдържанието на предлаганата първа стихосбирка на Кирил. Това, че е първа, предполага, че не трябва да очакваме някакви поетични върхови постижения, а критиката да е по-щадящо благосклонна. Е поне втората част от това няма да е вярна. Не смятам, че една малко по-остра критика към работите му би го обидила по някакъв начин, по-скоро би му се понравила с честността си.

Безспорно Влахов притежава богата езикова култура и умее да изказва достатъчно ясно желаното. Друг е въпросът, че поезията е малко по-специфична материя и не винаги директния изказ е най-подходящ. Примери за това може сами да намерите по нататък в сбирката. Има, разбира се и достатъчно примери за тъкмо обратното — свеж поглед и неочаквани метафори за уж до болка познати всинца ни чувства, обстоятелства, ставания. Тях също може сами да откриете.

Някому повечето от стиховете могат да се сторят малко нещо наивни. Нему един съвет — ами просто още веднъж да прочете привидно наивния опус и да опита да вникне малко по-дълбоко.

От друга страна, обаче има още много да се желае относно доизглаждането на чисто формалната страна на стиха. И съвсем не става дума за скрупульозно спазване на рима и ритъм, а за използването на най-точната за случая дума и/или словосъчетание, до чисто орфографичното представяне на стиха, ако щете. Разбираемо е, че младият автор има и иска много да каже, може да го каже, но би било погрешно, под напора на бликащи чувства, мисли, идеи, да опитва излагането им „тук, веднага и всички“ в рамките на един опус. Това се из(от)живява с натрупването на опит, което пък прави някои от работите на „обръгналите в занаята“ монотонни и скучновати. А работите на Кирил са всичко друго, но не и скучновати.

Можем да разделим сбирката условно на две части: лирична и хумористична. Всичко казано по-горе е в основни линии валидно за лиричните му стихове (посвещения, отчаяни). За вече споменатата му висока езикова култура може да се намерят доказателства и в условно хумористичната част на сбирката — пародиите. Които могат да се приемат и като своеобразна тренировка за поетично творене. Заимствайки стихове на класици, Влахов успява да им вдъхне свеж, незлоблив хумор, свързан предимно със студентския живот, който той познава (за сега) най-добре.

В заключение ми се ще да му благодаря за възможността един от първите да прочета и дружески „разкритикувам“ поетичните му работи, повечето от които наистина си заслужава да бъдат прочетени.

Анжел