Кирил Влахов
Приказка

Срещнаха се двама души…

Да разказвам по-подробно, смятам,

                е излишно.

Допаднаха си явно

        и си паснаха

                отлично.

Но тясна беше им земята —

        небето пък

видя им се високо…

Затова летяха ли, летяха

        по средата

и всичко бе чудесно.

И всичко беше лесно!

Но умориха се крилата

след толкова летене,

и надолу ги прогони синевата,

и наказа ги с омраза

любимото им Време…

 

Щом докоснаха тревата

                мека и зелена —

жестоко

нараниха се крилата;

болка мина

през сърцата,

тъма затъмни

светлината.

 

Боли ли те, любима?

Любовта ни… още ли я има?

Мене много ме боли…

и толкоз безнадеждно липсват ми

                крилата…