Кирил Влахов
Вдъхновено от „Душа душа докосва“

Когато срещнах те за първи път

и взрях се във очите ти искрящи —

разбрах, че може само твойта смърт

да спре огньовете във тях горящи.

 

Когато срещнах те за първи път

и устните ни във едно се сляха —

разбрах, че неспособен е светът

да помрачи целувката ни плаха.

 

И заедно вървяхме в пътя общ,

и всичко беше някак си магично

и през една безлунна, тъжна нощ

разбрах аз, че безумно те обичам.

 

Тогава взрях се в сините очи

с безмълвния въпрос на свойте устни

и с горест аз видях, че в тях личи —

не ме обичаш ти.