Кирил Влахов
Най-хубавият цвят

Разпусната коса.

Блестящи очи.

Огнени устни.

 

Идваш ти към мен —

сама,

разцъфнала.

Гледам те смутен —

в погледа студен

вливаш топлина.

Ти си светлина!

 

Ти носиш слънца в очите си.

 

Ти цяла си нежност:

в косите,

в ръцете —

блажена безбрежност…

Ти си цвете!

Моето цвете…

 

Усмихваш се.

Светът притихва.

Ти грееш

и гледа те целият свят.

Ти шепнеш —

млъкват всички:

и реки,

и птички…

Светът се вслушва.

Ти пееш

и слуша те целият свят.

Ти си цвят!

Най-хубавият цвят.