Кирил Влахов
По Мъдвайн — „Happy?“

От духа ми ме откъсна.

И сърцето ми разкъса.

Отне съня ми нощем.

Отне ми ти надеждите.

Отне ми и копнежите.

(Но теб желая още!)

Мечтите ми отне.

Отне ми равновесието

и по стръмното понесох се.

Ти всичко ми отне…

И какво? Какво от това?

Прави ли те туй щастлива?

Прави ли те туй добра?

 

Защо ти трябват тез очи,

щом за любовта са слепи?

Какво като красиви са и живи?

И тез уши защо са ти,

щом не чуват нежни думи?

Какво като улавят звуци сиви?

 

И тез ръце — тез нежни длани,

защо ти трябват те,

щом като не милват, искат, палят?

И устните…

ах, устните защо са ти,

ако останат недокоснати?

 

От духа ми ме откъсна.

И сърцето ми разкъса.

Отне съня ми нощем.

И какво? Какво от това?

Нима сега си по-щастлива?

Нима сега си по-добра!

 

Отне ми ти надеждите.

Отне ми и копнежите.

(А теб желая още!)

И какво? Какво от това?

Нима сега си по-щастлива?

Нима си по-добра сега!

 

Е, хайде, усмихни ми се поне…

Сега, когато всичко ми отне.