Кирил Влахов
Ученически ескадрони

В утрото на светла ера,

        с факела на нова вера

бягат бодри ученици

        с устрем горд и набег смел,

а над тях кат хищни птици,

        кат настръхнали орлици

виснат злобни даскалици,

        питат кой какво е чел.

 

Дзвер изправя се,

изцвили и отронил сетни сили,

грохне хъркащ на чина си

        затъпял и уморен.

В миг уплашен трепва Дзвера,

        чул за няк̀ва далавера

дето станала у Вера, днеска или онзи ден.

 

И развели гънки гладки

        над дебелите тетрадки

като вихър отминават ученик след ученик.

И във мозъците наши

        плуват облачета каша

и на изпита ни страшен ужасяващият лик.

Ето татък, във кафето

        текнаха запаси светло

и вълни от кървав пламък

        срещнаха се гръд със гръд;

сви се буря безпощадна,

        зазвънтя и водка хладна —

кратка схватка и наново

        учениците летят…

 

Ах, пишете ученици!

        В устрема ви днес стотици

погледи са приковани

        със надежда за късмет.

Свил десницата корава,

от задачите не ставай

стреснат, грохнал

и уплашен от последния звънец.

 

Нека в ужас забатачени

        рухнат всичките задачи

под ръцете ви юначни,

        тъй — без вик, без звук, без стон —

и младежът да намери зад

        открехнатите двери

на Джипитата уверени бележки милион.